Чувам песни от страната на розите, или как една японка сбъдна мечтата си да издаде книга за България |
Как се сбъдва фантазията на една японка да издаде книга за България и по какъв начин можеш да " нарисуваш " българските национални песни - за това описват пред Българска телеграфна агенция японската издателка Мегуми Таникава и българската художничка Биляна Стремска, с помощта на които в Страната на изгряващото слънце от 1 март към този момент има издание с български национални песни, преведени на японски и британски.
В книгата са събрани текстове по 20 фолклорни песни. Сред тях са „ Запеяли два славея ", „ Притури се планината “, „ Полегнала е Тудора “, „ Боряно, Борянке “, „ Бела съм, бела, юначе “, оповестиха за Българска телеграфна агенция от японското посолство в София. Илюстрациите са на Биляна Стремска, чиито акварелни картини основават баснословен и магичен свят, а преводът е на Илияна Костова, която спомага на Българска телеграфна агенция и за превода от японски на изявлението с Мегуми Таникава.
Мегуми Таникава извършва български национални песни и е част от самодейна хорова група
За първи път чух български песни преди към 30 години. Бях толкоз впечатлена, че чак се просълзих, споделя за Българска телеграфна агенция Мегуми Таникава. През 2013 година е почнала да се интересува от българска музика, танци, просвета, история и език, откакто взела участие в лекция, отдадена на българската женска хорова музика с учител Юрико Цучия в Ikebukuro Community College. Когато през 2015 година за първи път посетих България, аз се влюбих в очарователната ви страна, спомня си японката. В България я притеглят доста неща - природата, топлината на хората, хубостта на шевиците и текстила. Посещавала е страната ни 10 пъти и възнамерява 11-ото си пътешестване дотук. Колкото повече вървя, толкоз повече ми харесва, най-много обичам българите, които постоянно ме одобряват топло, споделя тя.
Таникава взе участие в самодейната хорова група „ Пролет “, основана през 2017 година от фенове на българския фолклор. Ръководител на групата е госпожа Макико Иджири, която идва в България всяка година от 2006-та, и посещава фолклорни семинари, разучава български национални песни и образова певиците от „ Пролет “. Освен аранжираните български национални песни, работим и върху обичайни национални песни от шопския край и Пиринско, както и национални песни от Сатовча и Неделино, изяснява Мегуми Таникава. Активно участваме в действия, с които да предадем очарованието на България в Япония, да вземем за пример в събития, отдадени на България, в осъществявания на локални хорови фестивали, в певчески работилници, в осъществявания онлайн и други, отбелязва тя.
Народните песни имат неповторима естетика и темп, който допира сърцето ми, без значение дали ги чувам, или пея, споделя японската издателка. Нейната обичана ария е „ Айде, слънце зайде “ и също е включена в книгата. За страдание, в Япония има малко благоприятни условия да се чуят български национални песни. Въпреки това те имат доста въодушевени фенове, които обичат фолклорните песни и са очаровани от звученето им, са нейните усещания.
Винаги е мечтала да издаде книга за България
Мегуми Таникава споделя по какъв начин е издадена в Япония книгата с български национални песни, която излезе на японския пазар при започване на март. Вместо да предпочитам песни, аз избирах от многото акварели на Биляна Стремска, изяснява издателката.
„ Като притежател на малко издателство, постоянно съм желала да издам книга за България. Толкова доста обичам България, че не знаех от кое място да стартира. Идеите идваха една след друга, а страстите ме завладяваха, само че по този начин и не виждах очертанията на книгата. И в този ураган от страсти видях акварелите на Биляна Стремска. Бях толкоз впечатлена от творбите й, че разбрах на мига каква тъкмо книга би трябвало да направя. Моята обич към българските песни се въплъти в книга с акварели, въодушевени от българския фолклор “, написа в предговора на изданието тя.
„ Чувам песни от Страната на розите “
Първо се родиха картините. Направих първата серия акварели по национални песни през 2013-та, когато живеех още в Калифорния (от 1995 година до 2019 г.), изяснява художничката Биляна Стремска. Когато няколко от певиците от женския американски хор за национално пеене „ Китка “ ги видяха, ми подметнаха концепцията, че би било отлично да се издаде книга, в която текстовете и картините да са дружно, дори да има ноти. Тяхната идея беше за нещо като красиво илюстрирана песнопойка, спомня си тя.
През 2019 година, когато преди малко се е завърнала за непрекъснато в България, се срещнали с издателката Мегуми Таникава на летния едноседмичен семинар по национално пеене в Академията по музикално и танцово изкуство в Пловдив. Докато траеше семинарът, бяхме толкоз заети да учим и да пеем национални песни по 7-8 часа, че нито тя разбра, че аз върша такива картини, нито аз знаех, че е издател на ръчно направени книги за лирика и изобразително изкуство. Година по-късно тя видя моите картини в една от обществените мрежи и ми предложи да издаде книга с тях. Сподели, че от дълго време е желала да изрази любовта си към България и българския фолклор, като издаде книга, обвързвана с тях, само че все не можела да реши каква да бъде. Като видяла акварелите ми, сподели, че за момент е видяла книгата в съзнанието си, и е усетила, че книгата, която е мечтала да направи, би трябвало да е с тях, споделя за началото Стремска. Художничката разяснява, че корицата на книгата е с розова градина, поради заглавието, което на български се превежда „ Чувам песни от Страната на розите “, а пеещите и танцуващи дами, изобразени на корицата, са въодушевени от японската група за българско национално пеене „ Пролет ”, на която е член издателката.
В българските песни и обичаи тя вижда единство и фамилиарност със света и природата
Биляна Стремска също е влюбена в българското национално творчество. Тя се нервира, когато приятелите й в България отдават буйното й 12-годишно влюбване в българските национални песни, танци и просвета на носталгията й към страната ни, което те отдават на обстоятелството, че е живяла 30 години зад граница.
Не мисля, че изпитвах носталгия през тези 30 години, или че в този момент, откогато пребивавам тук, през последните две и половина години я засищам. По-скоро, живеейки надалеч от България, преоткрих хубостта и силата на българската национална просвета. Видях я през очите на американците и други чужденци, които са пленени от нея: елементарна и дълбока по едно и също време, игрива, близо до природата, красива, изяснява художничката. Но тъй като аз съм родена и израснала в България, за разлика от чужденците трепването в душата не беше единствено естетическо или интелектуално, както когато се вълнуваме от творения на други култури, а беше засмукване на тайнствени, животворни и сладки сокове от отначало почувствания ми български корен, споделя тя. Сигурна е, че в случай че от самото начало беше останала в България, силата на тази връзка е щяла да остане скрита за нея.
В българската национална просвета я покорява светогледът и чувството за единството с Космоса. Според нея голяма част от актуалната просвета е разпокъсана на елементи, където липсва естетика със света. Съвременната просвета, западноевропейски или американски повлияна, постоянно има за централна насочна точка позицията на самотния субект и отчуждението от природата, от обществото, от другите хора, даже от себе си. Намирам за освежаващо, успокояващо и жизнеутвърждаващо, че, вместо това, в българските песни и обичаи има единство и фамилиарност със света и природата. В нашите национални песни, когато към героят няма други хора, той или тя беседват със слънцето, луната, реката, животните, и те му/й дават отговор. Космосът е жив и човек е в непрекъсната връзка и връзка с него. А когато се играе хоро единно, хората, без да се познават, стават един дишащ организъм и усещат целостта на групата си в целостта на света. Поне аз по този начин го чувствам, споделя създателят.
Според нея ползата на японците, а и на хора от други страни, към българския фолклор е тъй като танцуването на достоверните ни национални танци, пеенето на националните ни песни и практикуването на български обичаи и традиции, дават чувство за присъединяване в антични мистерии, за единство с красивата сила, която движи космоса, само че с която можеш да се захраниш единствено в случай че се настроиш на верните талази. За нея танците и песните са тъкмо такова конфигуриране.
За да нарисува песента, тя би трябвало да я трогне или да я предизвика персонално. Например песента „ Бела съм, бела, юначе “ постоянно ме омайва с визията за сияйно красивата родопчанка и мъглата, която обгръща върха Карлък, на който свири овчарят със сивото си стадо, разказва Стремска. Някои от песните ме вълнуват, тъй като за мен символизират събития от персоналния ми живот, като песента „ Покачила се Тудора на люляк китки да бере “ - за Тудора, която се покатерва на люляка да бере букет, само че задухват мощни ветрове, тя пада, счупва си крайници и плаче от болежка и боязън по какъв начин да каже новината за счупения си крайник на майка си. И на мен, като на Тудора, ми се е случвало да върша изпитание за нещо, което се надявам да стане прелестно, и да се окаже, че историята приключва напълно не по този начин, както съм се надявала, споделя художничката. За мен е належащо да се разпознавам изцяло с героите от песните и картините, с цел да мога да предам страстите им. Нужно ми е да вляза в кожата и на окаяните молещи се овчари в „ Притури се планината “, както и да изживея възприятието на безмилостно отсъждащата планина. Трябва да мога да изживея и пристрастеността на жадния ухажор в „ Сая съм вечер сама самичка “ и откликването на трогнатата му държанка. Лесно ми е да предам страстта на играещите в „ Гайдана свири, хоро се вие “, тъй като чувството " да се пръскаш от кеф ", като играеш хоро, ми е познато и съм го изживявала доста пъти, споделя Биляна Стремска.
Когато върша акварелите, аз нямам различен метод да работя, с изключение на да претърпявам страстите на героите: както ужаса на бягаща мома, по този начин и похитителната хищност на ламята, която я гони. По време на основаването на всяка творба аз в някакъв миг се трансформирам и в протагониста, а в различен - в антагониста, в един миг съм дръзкият славей, а в различен - сладкопойната Драгана, разказва работата си художничката.
Тя отбелязва, че страстта на картината не идва единствено от положението на героите в нея, а и от цветовете, както и от композицията, и по тази причина търси да реализира и цветова естетика. Иска ми се да реализира нещо като хармониите в националните песни, в които се пее на два или повече гласа, изяснява Биляна Стремска.
Планирана е галерия на картините и показване на книгата в Балабановата къща в Пловдив
В по-близко бъдеще напъните на екипа са да споделят книгата и картините с по-голям кръг хора. За празниците на българската просвета, през май, издателката ще показа книгата и оригиналите на акварелите в българското посолство в Токио. Самата Биляна Стремска има намерение да показа книгата и останалите оригинали в Съединени американски щати на празниците за 24 май там - в Чикаго, Сан Франциско, Лос Анджелис, Сан Диего и Филаделфия. В България към този момент е планувана галерия на истинските картини и показване на книгата в Балабановата къща в Пловдив сред 5 и 18 октомври 2022 година Надяваме се също Столичната община да утвърди предлагането ни за галерия навън с снимки от книгата и процеса на изработването й, който е по японски доста майсторски и забавен, както и със фотоси на женската група за българско национално пеене „ Пролет “ в Токио, облечени в българските им национални носии, добавя тя.
В книгата в действителност са оповестени единствено част от песните, по които е направила картини, а и продължава да основава нови. Би било отлично, в случай че някой издател пожелае да създадем сходна книга и на български с новите ми картини по национални песни или книга с български национални приказки, пожелава си художничката. За нея българските национални песни са бездънна съкровищница и тя има намерение да продължи да прави нови произведения по тях.
/БТА/
В книгата са събрани текстове по 20 фолклорни песни. Сред тях са „ Запеяли два славея ", „ Притури се планината “, „ Полегнала е Тудора “, „ Боряно, Борянке “, „ Бела съм, бела, юначе “, оповестиха за Българска телеграфна агенция от японското посолство в София. Илюстрациите са на Биляна Стремска, чиито акварелни картини основават баснословен и магичен свят, а преводът е на Илияна Костова, която спомага на Българска телеграфна агенция и за превода от японски на изявлението с Мегуми Таникава.
Мегуми Таникава извършва български национални песни и е част от самодейна хорова група
За първи път чух български песни преди към 30 години. Бях толкоз впечатлена, че чак се просълзих, споделя за Българска телеграфна агенция Мегуми Таникава. През 2013 година е почнала да се интересува от българска музика, танци, просвета, история и език, откакто взела участие в лекция, отдадена на българската женска хорова музика с учител Юрико Цучия в Ikebukuro Community College. Когато през 2015 година за първи път посетих България, аз се влюбих в очарователната ви страна, спомня си японката. В България я притеглят доста неща - природата, топлината на хората, хубостта на шевиците и текстила. Посещавала е страната ни 10 пъти и възнамерява 11-ото си пътешестване дотук. Колкото повече вървя, толкоз повече ми харесва, най-много обичам българите, които постоянно ме одобряват топло, споделя тя.
Таникава взе участие в самодейната хорова група „ Пролет “, основана през 2017 година от фенове на българския фолклор. Ръководител на групата е госпожа Макико Иджири, която идва в България всяка година от 2006-та, и посещава фолклорни семинари, разучава български национални песни и образова певиците от „ Пролет “. Освен аранжираните български национални песни, работим и върху обичайни национални песни от шопския край и Пиринско, както и национални песни от Сатовча и Неделино, изяснява Мегуми Таникава. Активно участваме в действия, с които да предадем очарованието на България в Япония, да вземем за пример в събития, отдадени на България, в осъществявания на локални хорови фестивали, в певчески работилници, в осъществявания онлайн и други, отбелязва тя.
Народните песни имат неповторима естетика и темп, който допира сърцето ми, без значение дали ги чувам, или пея, споделя японската издателка. Нейната обичана ария е „ Айде, слънце зайде “ и също е включена в книгата. За страдание, в Япония има малко благоприятни условия да се чуят български национални песни. Въпреки това те имат доста въодушевени фенове, които обичат фолклорните песни и са очаровани от звученето им, са нейните усещания.
Винаги е мечтала да издаде книга за България
Мегуми Таникава споделя по какъв начин е издадена в Япония книгата с български национални песни, която излезе на японския пазар при започване на март. Вместо да предпочитам песни, аз избирах от многото акварели на Биляна Стремска, изяснява издателката.
„ Като притежател на малко издателство, постоянно съм желала да издам книга за България. Толкова доста обичам България, че не знаех от кое място да стартира. Идеите идваха една след друга, а страстите ме завладяваха, само че по този начин и не виждах очертанията на книгата. И в този ураган от страсти видях акварелите на Биляна Стремска. Бях толкоз впечатлена от творбите й, че разбрах на мига каква тъкмо книга би трябвало да направя. Моята обич към българските песни се въплъти в книга с акварели, въодушевени от българския фолклор “, написа в предговора на изданието тя.
„ Чувам песни от Страната на розите “
Първо се родиха картините. Направих първата серия акварели по национални песни през 2013-та, когато живеех още в Калифорния (от 1995 година до 2019 г.), изяснява художничката Биляна Стремска. Когато няколко от певиците от женския американски хор за национално пеене „ Китка “ ги видяха, ми подметнаха концепцията, че би било отлично да се издаде книга, в която текстовете и картините да са дружно, дори да има ноти. Тяхната идея беше за нещо като красиво илюстрирана песнопойка, спомня си тя.
През 2019 година, когато преди малко се е завърнала за непрекъснато в България, се срещнали с издателката Мегуми Таникава на летния едноседмичен семинар по национално пеене в Академията по музикално и танцово изкуство в Пловдив. Докато траеше семинарът, бяхме толкоз заети да учим и да пеем национални песни по 7-8 часа, че нито тя разбра, че аз върша такива картини, нито аз знаех, че е издател на ръчно направени книги за лирика и изобразително изкуство. Година по-късно тя видя моите картини в една от обществените мрежи и ми предложи да издаде книга с тях. Сподели, че от дълго време е желала да изрази любовта си към България и българския фолклор, като издаде книга, обвързвана с тях, само че все не можела да реши каква да бъде. Като видяла акварелите ми, сподели, че за момент е видяла книгата в съзнанието си, и е усетила, че книгата, която е мечтала да направи, би трябвало да е с тях, споделя за началото Стремска. Художничката разяснява, че корицата на книгата е с розова градина, поради заглавието, което на български се превежда „ Чувам песни от Страната на розите “, а пеещите и танцуващи дами, изобразени на корицата, са въодушевени от японската група за българско национално пеене „ Пролет ”, на която е член издателката.
В българските песни и обичаи тя вижда единство и фамилиарност със света и природата
Биляна Стремска също е влюбена в българското национално творчество. Тя се нервира, когато приятелите й в България отдават буйното й 12-годишно влюбване в българските национални песни, танци и просвета на носталгията й към страната ни, което те отдават на обстоятелството, че е живяла 30 години зад граница.
Не мисля, че изпитвах носталгия през тези 30 години, или че в този момент, откогато пребивавам тук, през последните две и половина години я засищам. По-скоро, живеейки надалеч от България, преоткрих хубостта и силата на българската национална просвета. Видях я през очите на американците и други чужденци, които са пленени от нея: елементарна и дълбока по едно и също време, игрива, близо до природата, красива, изяснява художничката. Но тъй като аз съм родена и израснала в България, за разлика от чужденците трепването в душата не беше единствено естетическо или интелектуално, както когато се вълнуваме от творения на други култури, а беше засмукване на тайнствени, животворни и сладки сокове от отначало почувствания ми български корен, споделя тя. Сигурна е, че в случай че от самото начало беше останала в България, силата на тази връзка е щяла да остане скрита за нея.
В българската национална просвета я покорява светогледът и чувството за единството с Космоса. Според нея голяма част от актуалната просвета е разпокъсана на елементи, където липсва естетика със света. Съвременната просвета, западноевропейски или американски повлияна, постоянно има за централна насочна точка позицията на самотния субект и отчуждението от природата, от обществото, от другите хора, даже от себе си. Намирам за освежаващо, успокояващо и жизнеутвърждаващо, че, вместо това, в българските песни и обичаи има единство и фамилиарност със света и природата. В нашите национални песни, когато към героят няма други хора, той или тя беседват със слънцето, луната, реката, животните, и те му/й дават отговор. Космосът е жив и човек е в непрекъсната връзка и връзка с него. А когато се играе хоро единно, хората, без да се познават, стават един дишащ организъм и усещат целостта на групата си в целостта на света. Поне аз по този начин го чувствам, споделя създателят.
Според нея ползата на японците, а и на хора от други страни, към българския фолклор е тъй като танцуването на достоверните ни национални танци, пеенето на националните ни песни и практикуването на български обичаи и традиции, дават чувство за присъединяване в антични мистерии, за единство с красивата сила, която движи космоса, само че с която можеш да се захраниш единствено в случай че се настроиш на верните талази. За нея танците и песните са тъкмо такова конфигуриране.
За да нарисува песента, тя би трябвало да я трогне или да я предизвика персонално. Например песента „ Бела съм, бела, юначе “ постоянно ме омайва с визията за сияйно красивата родопчанка и мъглата, която обгръща върха Карлък, на който свири овчарят със сивото си стадо, разказва Стремска. Някои от песните ме вълнуват, тъй като за мен символизират събития от персоналния ми живот, като песента „ Покачила се Тудора на люляк китки да бере “ - за Тудора, която се покатерва на люляка да бере букет, само че задухват мощни ветрове, тя пада, счупва си крайници и плаче от болежка и боязън по какъв начин да каже новината за счупения си крайник на майка си. И на мен, като на Тудора, ми се е случвало да върша изпитание за нещо, което се надявам да стане прелестно, и да се окаже, че историята приключва напълно не по този начин, както съм се надявала, споделя художничката. За мен е належащо да се разпознавам изцяло с героите от песните и картините, с цел да мога да предам страстите им. Нужно ми е да вляза в кожата и на окаяните молещи се овчари в „ Притури се планината “, както и да изживея възприятието на безмилостно отсъждащата планина. Трябва да мога да изживея и пристрастеността на жадния ухажор в „ Сая съм вечер сама самичка “ и откликването на трогнатата му държанка. Лесно ми е да предам страстта на играещите в „ Гайдана свири, хоро се вие “, тъй като чувството " да се пръскаш от кеф ", като играеш хоро, ми е познато и съм го изживявала доста пъти, споделя Биляна Стремска.
Когато върша акварелите, аз нямам различен метод да работя, с изключение на да претърпявам страстите на героите: както ужаса на бягаща мома, по този начин и похитителната хищност на ламята, която я гони. По време на основаването на всяка творба аз в някакъв миг се трансформирам и в протагониста, а в различен - в антагониста, в един миг съм дръзкият славей, а в различен - сладкопойната Драгана, разказва работата си художничката.
Тя отбелязва, че страстта на картината не идва единствено от положението на героите в нея, а и от цветовете, както и от композицията, и по тази причина търси да реализира и цветова естетика. Иска ми се да реализира нещо като хармониите в националните песни, в които се пее на два или повече гласа, изяснява Биляна Стремска.
Планирана е галерия на картините и показване на книгата в Балабановата къща в Пловдив
В по-близко бъдеще напъните на екипа са да споделят книгата и картините с по-голям кръг хора. За празниците на българската просвета, през май, издателката ще показа книгата и оригиналите на акварелите в българското посолство в Токио. Самата Биляна Стремска има намерение да показа книгата и останалите оригинали в Съединени американски щати на празниците за 24 май там - в Чикаго, Сан Франциско, Лос Анджелис, Сан Диего и Филаделфия. В България към този момент е планувана галерия на истинските картини и показване на книгата в Балабановата къща в Пловдив сред 5 и 18 октомври 2022 година Надяваме се също Столичната община да утвърди предлагането ни за галерия навън с снимки от книгата и процеса на изработването й, който е по японски доста майсторски и забавен, както и със фотоси на женската група за българско национално пеене „ Пролет “ в Токио, облечени в българските им национални носии, добавя тя.
В книгата в действителност са оповестени единствено част от песните, по които е направила картини, а и продължава да основава нови. Би било отлично, в случай че някой издател пожелае да създадем сходна книга и на български с новите ми картини по национални песни или книга с български национални приказки, пожелава си художничката. За нея българските национални песни са бездънна съкровищница и тя има намерение да продължи да прави нови произведения по тях.
/БТА/
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ