Как се ражда и въздейства думата „благодаря“, разказват за БТА

Как се ражда и влияе думата „ благодаря “, описват за Българска телеграфна агенция лингвист и психолог във връзка интернационалния ден на думата, който се отбелязва на 11 януари.

Историята на думата

Думата „ благодаря “ е една от най-старите документално засвидетелствани думи в нашия език, нейното битие е от 10-и век. Тя е славянска, родна и е част от домашната ни лексика, само че е основана по забавен метод, който езиковедите назовават „ калкиране “, сподели доктор Павлина Върбанова, лингвист и основател на платформата за граматични правила и правопис „ Как се написа? “.

Думата е безусловно преведена от гръцки език част по част. На гръцки тя е „ εὐχαριστεῖν “ – „ εὐ “ е „ богатство “, а „ χάρις “ значи „ подарък “, посочи Върбанова и даде образец с други думи, основани по метода „ калкиране “, като „ Богородица “, „ великодушие “ и „ изверг “. Това е ставало в процеса на превеждане на светите книги от гръцки на старобългарски език, изясни тя.

Само в нашия език думата „ благодаря “ съдържа тези корени. В западно славянските езици тя е заимствана от немския език. С нея ние пожелаваме да се случат положителни неща на хората, на които благодарим, уточни Върбанова.

В актуалния български език има разнообразни способи да изразим своята признателност и благодарност. Освен „ благодаря “, използваме и по-разговорните „ благодаря “ или „ благодарско “, което е симптом на многообразие, уточни специалистът.

Забравена форма на думата „ благодаря “ е „ сполай “, която се среща в творчеството на Иван Вазов и Йордан Йовков. Друга по-стара форма е „ хвала “, която съществува и в други южнославянски езици, като словенски, хърватски и сръбски, сподели филологът.

В годините обратно думата „ благодаря “ е била измежду предложенията в акцията „ Дума на годината “, проведена от платформата „ Как се написа? ", сподели още Върбанова.

Психологическото влияние на благодарността

Думата „ благодаря “ е мост сред нас и другите, и сред нас и самите нас. Тя има силата да основава доверие, да омекотява конфликтни обстановки и да ускорява чувството за принадлежност, почитание и човешка съгласуваност, сподели София Белчева, психолог и систематичен психотерапевт. Когато показваме признателност или я получаваме, ние зачитаме напъните - своите и на другите, което ни оказва помощ да усетим, че сме видяни, признати и ценени, добави тя.

Благодарността ни припомня, че светът не е напълно сериозен. Благодарността оказва помощ за възобновяване след сложни прекарвания, понижаване на напрежението и тревогата, усилване на чувството за принадлежност и възстановяване на междуличностните връзки. Благодарността ни оказва помощ да се свържем с другия по достоверен метод и да преработим сложни страсти като яд, боязън, позор и виновност, акцентира Белчева.

Психологът посъветва обаче благодарността да не се употребява като сурогат или за угнетяване на отрицателни усеща. Преди да сме признателни е належащо да си позволим да изразим и преживеем болежка, яд или боязън. Когато тези страсти бъдат осъзнати, тогава благодарността може да се появи естествено – като знак за израстване и нараснала прочувствена подготвеност, уточни тя.

Като общество ние към момента не умеем задоволително добре да показваме признателност - нито към другите, нито към себе си и постоянно сме възпитавани да възприемаме доста неща като даденост, без да зачитаме напъните и процесите, които стоят зад тях, сподели Белчева. Наблюдавам по какъв начин благодарността се заменя с упования, искания и фокус върху достиженията – „ още “, „ повече “, „ би трябвало “, сподели тя. Според нея за децата е от извънредно значение да чуват думата „ благодаря “ от родители и учители, тъй като по този метод те се учат на емпатия, съпричастност и почитание към напъните на другите. Когато усещат признателност, те развиват обществени умения, убеденост и постоянни взаимоотношения, означи Белчева.

Благодарността е доста персонален и съкровен развой. Важно е да благодарим освен за триумфите, само че и за напъните, както и за обстановките, в които не сме съумели, само че сме траяли напред. Това е умеене, което се възпитава и се отразява в обществото, сподели тя. От значение е и благодарността в сложни житейски моменти - при разлъка, бракоразвод, неочаквана болест или загуба. Способността да благодарим на непосредствен човек за това, че е бил част от живота ни, за това, което ни е дал и с което ни е обогатил, може доста да ни помогне да продължим напред с повече смисъл и по-малко тежест, сподели още психологът.