Животът преди и след войната: Емоционалната история на един българин в Херсон
Как се трансформираха фантазиите и проектите на хората в Украйна след началото на войната?
Българинът от Херсон Петър Чумаков споделя своите прекарвания.
Петър Чумаков: Нашия живот преди една година беше възхитителен, споделям както го има, свободен живот, имахме работа, имахме бизнес, живеехме, имахме проекти. А в този момент след 24 февруари нямаме проекти, нищо. Никой не вярваше, че ще се стартира такава жестока същинска война.
Всичко помня, 1000 телефони, се обаждаха всички хора, родственици, другари, майки, татковци - война, война, бягаме, бягаме. Кой бяга, кой не бяга, никой не знае какво да прави, тъй като в действителност никой не беше подготвен за този ден. За война доста се говореше, само че никой не вярваше че ще има война същинска в 21 век.
Петър е от Херсон. Повече от 10 години е шеф на огромен търговски център в града. Там са работили над 1000 индивида, които остават без работа и поемат по разнообразни пътища, търсейки избавление.
Петър Чумаков: Молът го разбомбиха с танкове без бойни дейности. Хора, които имаха бизнес там, изгоря всичко, там пепел. Нито работа, нито мол. Сега за веднъж останахме без нищо.
Освен работата, Петър години наред се занимава с развиване на българската общественост там и е ръководител на сдружението “Хан Кубрат ”, в Херсонска област.
Петър Чумаков: В нашето сдружение в Херсон няма плътно настаняване на българи. Ние сме там кримски българи, бесарабски, алшански, таврийско българи, и ние в действителност нямахме български център доста писахме и страната България, благодаря оказа помощ. И имахме проекти да отваряме там български културен център на 3 март.
Но тези проекти не се реализират. В началото на окупацията на Херсон Петър се изтегля с околните си, само че оставя всичко, което е построил през годините си.
На 11 ноември, след дълги месеци на окупация, военните сили на Украйна освобождават Херсон. Обаче и в този момент там не е умерено и градът не престават да го бомбардират.
Петър Чумаков: Сега живеят хората всеки ден под бомбени нашествия. Бият единствено по жилищни здания, тъй като в Херсон нама военни елементи. Бият напряко по хората, по жилищни здания, по моята къща удариха също. За две седмици 2 родилни лечебни заведения удариха, регионална клинична болница.
Въпреки компликациите и ежедневните военни удари Петър съумява поддържа връзка със българите там и да ти поддържа.
Петър Чумаков: Херсон го освободиха. Но Херсонска област още е окупирана и доста наши българи в този момент са в окупация. Наистина им тежко, мъчно, не можем да се свържем с тях. Само пишат, боязън ги е фотоси или нещо да пращат, тъй като стопират и ревизират телефоните, всичко е огромен и цялостен надзор. Наистина доста българи има на фронта и за жалост, има и доста починали, единият от тях моя братовчед Иван Чумаков.
Освен в Херсонска област, доста Таврийски българи покрай Азовско море, се намират под окупация, някои от тях съумяват да се изтеглят, други чакат избавление и се надяват и на помощ от България също.
Петър споделя, че му е мъчно в този момент да гради проекти за бъдещето, само че гледа напред и се надява един ден да се върне в своя град и да продължи своя живот, както го е оставил преди войната.
Вижте във видеото
Българинът от Херсон Петър Чумаков споделя своите прекарвания.
Петър Чумаков: Нашия живот преди една година беше възхитителен, споделям както го има, свободен живот, имахме работа, имахме бизнес, живеехме, имахме проекти. А в този момент след 24 февруари нямаме проекти, нищо. Никой не вярваше, че ще се стартира такава жестока същинска война.
Всичко помня, 1000 телефони, се обаждаха всички хора, родственици, другари, майки, татковци - война, война, бягаме, бягаме. Кой бяга, кой не бяга, никой не знае какво да прави, тъй като в действителност никой не беше подготвен за този ден. За война доста се говореше, само че никой не вярваше че ще има война същинска в 21 век.
Петър е от Херсон. Повече от 10 години е шеф на огромен търговски център в града. Там са работили над 1000 индивида, които остават без работа и поемат по разнообразни пътища, търсейки избавление.
Петър Чумаков: Молът го разбомбиха с танкове без бойни дейности. Хора, които имаха бизнес там, изгоря всичко, там пепел. Нито работа, нито мол. Сега за веднъж останахме без нищо.
Освен работата, Петър години наред се занимава с развиване на българската общественост там и е ръководител на сдружението “Хан Кубрат ”, в Херсонска област.
Петър Чумаков: В нашето сдружение в Херсон няма плътно настаняване на българи. Ние сме там кримски българи, бесарабски, алшански, таврийско българи, и ние в действителност нямахме български център доста писахме и страната България, благодаря оказа помощ. И имахме проекти да отваряме там български културен център на 3 март.
Но тези проекти не се реализират. В началото на окупацията на Херсон Петър се изтегля с околните си, само че оставя всичко, което е построил през годините си.
На 11 ноември, след дълги месеци на окупация, военните сили на Украйна освобождават Херсон. Обаче и в този момент там не е умерено и градът не престават да го бомбардират.
Петър Чумаков: Сега живеят хората всеки ден под бомбени нашествия. Бият единствено по жилищни здания, тъй като в Херсон нама военни елементи. Бият напряко по хората, по жилищни здания, по моята къща удариха също. За две седмици 2 родилни лечебни заведения удариха, регионална клинична болница.
Въпреки компликациите и ежедневните военни удари Петър съумява поддържа връзка със българите там и да ти поддържа.
Петър Чумаков: Херсон го освободиха. Но Херсонска област още е окупирана и доста наши българи в този момент са в окупация. Наистина им тежко, мъчно, не можем да се свържем с тях. Само пишат, боязън ги е фотоси или нещо да пращат, тъй като стопират и ревизират телефоните, всичко е огромен и цялостен надзор. Наистина доста българи има на фронта и за жалост, има и доста починали, единият от тях моя братовчед Иван Чумаков.
Освен в Херсонска област, доста Таврийски българи покрай Азовско море, се намират под окупация, някои от тях съумяват да се изтеглят, други чакат избавление и се надяват и на помощ от България също.
Петър споделя, че му е мъчно в този момент да гради проекти за бъдещето, само че гледа напред и се надява един ден да се върне в своя град и да продължи своя живот, както го е оставил преди войната.
Вижте във видеото
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ