Как се поздравяваме? Нормално - с ръкостискане или прегръдка -

Как се поздравяваме? Нормално - с здрависване или прегръдка - зависи, какъв брой сме близки. 

Не на всички места обаче хората се поздравяват тъкмо по този метод. Един привет може да има доста разновидности в другите страни. А всеки тип привет се пояснява и по характерен метод.

Да забележим:

В Тунис при среща на улицата обичайно първо би трябвало да се покланите, да вдигате дясната ръка към челото, след това към устните, след това към сърцето. Това значи: " Мисля за теб, говоря за теб, почитам те ".

Жителите на Тонга -  група от острови в Тихия океан, при среща с другар стопират на разстояние, разклащат глава, тропат с крака и щракват с пръсти.

Японците  пък се покланят един към различен.

Ескимосите  поздравяват другар като го потупат леко по главата или рамото с пестник.

Жителите на Нова Гвинея от племето кои-ри, се гъделичкат под брадичката.

Представители на африканския народ Акамба , живеещи в южната част на Кения, в символ на надълбоко почитание... плюят.

Жителите на Република Замбия в Централна Африка си пляскат ръцете е вършат поклон.

Гренландците нямат формален привет, само че постоянно споделят " Добро време ", когато се срещнат.

В Ботсвана огромна част от която е пустинята Калахари, обичайния народен привет се превежда като пожеланието: " Нека вали! "

Смята се, че ръкостискането се е появило още от примитивни времена. С протегнати ръце, хората са посочили, че нямат оръжие, че идват с мир.

Друга версия за произхода на ръкостискането ни отпраща към дните на рицарските шампионати. Роцарите събирали ръце до момента в който преговаряли, с цел да е несъмнено, че няма да извядат меч. Ето за какво и ръкостискането в началото е било предимство на мъжете.