Как се поставя диагнозата за перитонит? Диагнозата се основава на

Как се слага диагнозата за перитонит?

Диагнозата се основава на анамнезата, клиничната картина и локалния статус. Основно значение в диагностиката има признака на Блумберг (при напън с ръка и следващо внезапно разпределяне на ръката поражда болежка в изследваната област на корема). При проучване на кръвната картина се открива висока левкоцитоза (повишаване на броя на левкоцитите) и увеличение на броя на младите кръвни телца

(олевяване). Значение за диагнозата има и рентгеновото проучване, което е положително помощно средство при подозрение за перфорация на кух коремен орган. При тези случаи се долавя свободен газ в коремната празнина. При цялостно развиване на перитонита е по-трудно да се дефинира предоперативно неговия източник, само че по принцип диагнозата на острите перитонити не е сложна.

Как се прави диференциалната диагноза?

Острата чревна непроходимост доста постоянно има сходна симптоматика, само че при нея е присъща коликообразната болежка с избрана локализация, до момента в който при дифузния перитонит болката е публикувана по целия стомах. Характерна

е усилената перисталтика (контракция на мускулите на червата) над мястото на запушването при механичните форми на илеуса (чревната непроходимост). Перисталтиката е звънтяща с изразено плисване. Рентгенологично се откриват хидроаерични сенки (Клойберови чашки).

Жлъчно-каменната болест може да прилича общ перитонит. Болката е с коликообразен темперамент, локализирана е в дясното подребрие с ирадиация (разпространение) към дясната плешка, липсва мускулна отбрана (стягане, което не разрешава ръцете на лекаря да обхванат по надълбоко в коремната област по време на прегледа), което обяснява и диагнозата.

Бъбречно-каменна болест в интервал на рецесия може да провокира чревна пареза и ригидност (скованост) на коремната стена. Болката е коликообразна, локализирана в кръста с ирадиация към симфизата, сукусио реналис (диагностичен способ, при който лекарят по специфичен метод раздрусва бъбрека, търсейки демонстрация на болка) е позитивно и изразената полакиурия (често уриниране на дребни количества) изключват общия перитонит.

Мезентериялният

лимфаденит

може да даде картината на разпръснат перитонит. Заболяването е особено в детско-юношеската възраст и е симптом на друго възпалително огнище - ангина, грип, пневмония и други

В диференциалната диагноза би трябвало да се има поради и всички болести отвън коремната празнина, които могат да имитират картината на перитонит.

Свързани публикации.. Бъбречни камъни - аргументи и последствия 0 Илеус - чревната непроходимост изисква незабавни ограничения 1 Клинична картина на перитонита - местни признаци 0

Какво е лекуването за перитонита?

Лечението за перитонита е сложно - незабавно хирургично с преди, по време и след оперативно осъществяване на интензивно лекуване. Хирургичното лекуване на болните с изострен гноясал перитонит би трябвало да се управлява от петте фундаментални правилото:
Ранно премахване огнището на зараза посредством хирургична интервенция. Лечение на инфекцията в коремната празнина благодарение на антибактериални препарати, изтегляне на токсините по време на интервенция посредством перитонеална и ентерална диализа с съответно дрениране на коремната празнина. Премахване на паралитичната непроходимост на червата, контролиране на чревната активност посредством декомпресия на стомашно-чревния тракт посредством сонди и лекарства. Корекция на хиповолемията (намаляването на размера на циркулиращата кръв), електролитния и белтъчен недостиг, а също и на киселинно-алкалното равновесие с съответна инфузионна терапия. Възстановяване и поддържане на оптимално равнище на функционалностите на бъбрека, черния дроб, сърцето и белия дроб. 3411