Как се пласираха ромските гласове? Този въпрос обикновено е част

Как се пласираха ромските гласове? Този въпрос нормално е част от равносметката след всеки тип избори и към този момент наподобява толкоз банален, че никой не слага под подозрение обстоятелството, че ромският избор си остава най-достъпният за извършване на покупки и управление на политическия пазар. Този пазар си има свои специфики и неписани правила, само че както всеки различен, и там има преобладаващи играчи.

Последните евроизбори удостоверяват наклонността, следена и на предишни избори – в другите райони и изборни секции, ромите гласоподават мобилизирано, като бойци, за строго избрани партии и претенденти. На пръв взор вотът им може да наподобява абсурден или безреден, само че даже лекомислен разбор демонстрира стройна организация и посока.

Почти нито един глас не отива на вятъра. Запознати с изборните тактики настояват, че в случай че в хода на изборния ден съответната политическа мощ към този момент си е набавила нужните гласове, не прибягва до запаса си от ромската общественост, с цел да не прави усещане. В други случаи пък конкурентна политическа мощ заплаща на съответния " отговорник " за избрани ромски махали да не излязат да гласоподават за към този момент напазрувалата ги партия.

Проверка на Medapool в протоколи от извършените на 26 май евроизбори демонстрира, че някои от ромските махали и села с най-вече ромско население всеобщо са дали своят вот за Движение за права и свободи - в това число тук-там отвън смесените региони, където е концентриран твърдият електорат на партията. Такава е обстановката в София, Ямбол, Монтана, Шумен и други Други ромски секции обаче " харесват " ГЕРБ, като част от тях всеобщо са отбелязали преференции за Лиляна Павлова. Такъв е да вземем за пример казусът в пловдивската " Шекер Махала " и монтанското село Безденица.

" Атака " пък има безапелационен триумф град Стралджа, където ромите са съвсем половината от популацията.