Получаващите минимална заплата работят 36 дни в годината, за да си платят тока
Как се отопляваме и какъв брой ни коства това? Отговор на тези въпроси потърси Ева Костова в „ Числата на седмицата ”. Всяко второ жилище у нас употребява за задачата ток. Получаващите минимална заплата работят 36 дни в годината, с цел да си платят годишната сметка за сила. Но пък жилищата ни, става известно, не са толкоз остарели, колкото си мислим, а новите са енергийно по-ефективни.
Живеем в 2 милиона и 600 хиляди жилища. Това е пресметнало Националното броене отпреди две години, като 2 милиона от тях се намират в градовете, а 600 хиляди – в селата. Според статистиката най-разпространеният метод на отопление е посредством електрическа енергия. В малко над една трета от домовете, се употребяват дърва, а парното топли 13% от тях.
Сред петте най-разпространени типа отопление, на последните две места са въглищата и пелетите, които се употребяват в сред 4 и 5% от българските домове. Важно е уточнението, че в някои от тях се прибягва до повече от един метода за отопление, до момента в който жителите на 10 хиляди жилища – най-вече в градовете, са декларирали, че не се отопляват по никакъв метод. Като тип отопление и в градските, и в селските жилища, първите две места заемат електричеството и дървата. Но в случай че в градските реда е този, в селските те разменят местата си. Там 4 от всеки 5 семейства употребява дърва. Що се отнася до слънчевата и силата от възобновими източници, броя на жилищата, чиито жители са декларирали, че употребяват такава, не доближава и 1000.
А по какъв начин се топлят и останалите жители на Европейския съюз? Най-разпространен измежду тях, е природният газ. На него разчитат в близо една трета от домовете. При този тип отопление се употребяват котли или топлофикационни мрежи. На електричество – под формата на климатици, радиатори, термопомпи, подово отопление и други, са заложили в близо 25% от жилищата. Със подобен %, от ден на ден стават и тези, които разчитат на възобновими източници. А заради огромните количества отделян въглероден диоксид при изгаряне, все по-слаб пък е ползата към петролните артикули, употребявани най-вече за самостоятелни котли или печки.
Живеем в 2 милиона и 600 хиляди жилища. Това е пресметнало Националното броене отпреди две години, като 2 милиона от тях се намират в градовете, а 600 хиляди – в селата. Според статистиката най-разпространеният метод на отопление е посредством електрическа енергия. В малко над една трета от домовете, се употребяват дърва, а парното топли 13% от тях.
Сред петте най-разпространени типа отопление, на последните две места са въглищата и пелетите, които се употребяват в сред 4 и 5% от българските домове. Важно е уточнението, че в някои от тях се прибягва до повече от един метода за отопление, до момента в който жителите на 10 хиляди жилища – най-вече в градовете, са декларирали, че не се отопляват по никакъв метод. Като тип отопление и в градските, и в селските жилища, първите две места заемат електричеството и дървата. Но в случай че в градските реда е този, в селските те разменят местата си. Там 4 от всеки 5 семейства употребява дърва. Що се отнася до слънчевата и силата от възобновими източници, броя на жилищата, чиито жители са декларирали, че употребяват такава, не доближава и 1000.
А по какъв начин се топлят и останалите жители на Европейския съюз? Най-разпространен измежду тях, е природният газ. На него разчитат в близо една трета от домовете. При този тип отопление се употребяват котли или топлофикационни мрежи. На електричество – под формата на климатици, радиатори, термопомпи, подово отопление и други, са заложили в близо 25% от жилищата. Със подобен %, от ден на ден стават и тези, които разчитат на възобновими източници. А заради огромните количества отделян въглероден диоксид при изгаряне, все по-слаб пък е ползата към петролните артикули, употребявани най-вече за самостоятелни котли или печки.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ