Запознайте се с луните бегълци – плунетите
Как се назовава избягала екзолуна с минало обвързвано с орбита към планета? Наричат я „ плунет “ ( ploonet).
Учените употребяват и термина „ луни на луната “, с цел да опишат луните, които могат да обикалят към други луни в далечни слънчеви системи.
Сега различен екип откриватели е основал нов благозвучен псевдоним „ ploonet “ за луните на великански планети, само че избягали от тях и обикалящи към горещите звезди; при избрани условия, тези луни напущат старите си орбити, трансформирайки се в спътници на своята звезда.
Бившата луна тогава става „ необвързана “ и има орбита като планета – т.е. трансформира се в „ плунет “. Интересно е, че плунет може да създават ясни сигнали, които телескопите за лов на екзопланети биха могли да разпознават, оповестяват откриватели в ново изследване. Техните констатации бяха оповестени на 27 юни в списание arXiv.
За проучването учените основават компютърни модели за тестване на сюжети, които биха могли да трансформират една обикаляща планета луна в обикаляща звезда „ плунета “.
Изследователите са разкрили, че в случай че луната обикаля един тип екзопланета, известна като „ парещ Юпитер “ – солиден газов колос, обикалящ покрай звездата си – гравитационният буксир сред звездата и планетата може да бъде задоволително мощен, с цел да изтръгне луната от планетарната й орбита и да я изпрати да обикаля към звездата.
Да обикаля към близката звезда би било стресиращо за една дребна плунета. По време на смяната, атмосферата на плунетата може да се изпари и тя да загуби част от масата си, създавайки характерен знак в светлината, предавана от покрайнината на звездата. Това е подписа, който телескопите биха могли да открият.
„ Всъщност последните наблюдения на загадъчни светлинни излъчвания към далечни горещи звезди могат да се обяснят точно с появяването и гибелта на непокорните плунети “, се споделя в изследването.
Някои плунети съумяват да поддържат орбитите си стотици милиони години. Чрез придобиване на материал от диска от прахуляк и газ към звездата, плунетата може даже да построи тялото си, до момента в който най-после се трансформира в дребна планета, пишат създателите на проучването.
Въпреки това, множеството плунети евентуално съществуват релативно малко, демонстрират симулациите. По-голямата част от тях изчезват в границите на един милион години и в никакъв случай не стават планети; Вместо това, те се разпадат по време на конфликти с някогашните си планети, към които са обикаляли, биват погълнати от звезди в актове на „ планетарен канибализъм “ или биват изхвърлени от орбита към космоса, оповестяват откривателите.
Публикувано в изданието Live Science.
