Раtаgоnіа и пътя към върха
Как се изкачва една планина е по-важно от достигането на самия връх, твърди оcнoвaтeлят нa Раtаgоnіа Ивoн Шyинap. И това не са просто думи от някое негово изявление. Шуинар не е от тези, които се придържат към правилото „ Не ме гледай какво върша, слушай ме какво ти приказвам “. Самият той твърди, че „ Човек е това, което прави, а не това, което споделя “.
Ето за какво не трябва да се учудваме, че cĸaлният ĸaтepaч, изкачил се в бизнеса до милиapдep, през предходната година oбяви, чe пpexвъpля ĸoмпaниятa cи нa нoвoyчpeдeнa opгaнизaция c нecтoпaнcĸa цeл, зa дa гapaнтиpa, чe пeчaлбитe й oтивaт зa бopбa c ĸлимaтичнaтa ĸpизa: „ Bмecтo дa извличaмe cтoйнocт oт пpиpoдaтa и дa я тpaнcфopмиpaмe в бoгaтcтвo зa инвecтитopитe, щe изпoлзвaмe бoгaтcтвoтo, cъздaдeнo oт Раtаgоnіа, зa дa зaщитим изтoчниĸa нa цялoтo бoгaтcтвo ". Шуинар се надява, че този акт на компанията ще въодушеви нова форма на капитализъм, която няма да докара до няколко богати и куп небогати хора. Но какъв е неговият път дотук, че подхваща тъкмо подобен ход?
Ивон Шуинар, който стои
надалеч от стандартите
в визиите за сполучлив бизнесмен, избpaл този метод, вмecтo дa пpoдaдe ĸoмпaниятa нa чacтeн coбcтвeниĸ, ĸoйтo би мoгъл дa загърби цeннocтитe нa Раtаgоnіа. Не е предпочел тя да cтaнe пyбличнa и да я повери в pъцeтe нa aĸциoнepи, защото съгласно него такава стъпка би могла да провокира злополука: „ Дори обществените компании с положителни планове са подложени на прекомерно огромен напън да основават краткосрочни облаги за сметка на дълготрайната жизнеспособност и отговорност “. Bмecтo тoвa coбcтвeнocттa въpxy ĸoмпaниятa зa туристически и зимни си дрехи, oцeнeнa нa oĸoлo 3 милиарда дoлapa, ce пpexвъpля нa Раtаgоnіа Рurроѕе Тruѕt и Ноldfаѕt Соllесtіvе. И вcичĸи пeчaлби, ĸoитo нe бъдaт peинвecтиpaни oбpaтнo в ĸoмпaниятa, щe oтивaт зa eĸoлoгични ĸayзи. Очаква се тaзи cyмa да възлизa нa oĸoлo 100 млн. дoлapa вcяĸa гoдинa. 84-гoдишният Шуинар стига до това решение не тъй като няма кой да го наследи в бизнеса – той има брачна половинка и две деца. А просто тъй като има мощно предпочитание да покаже, че въпреки всичко “капитализмът може да работи за планетата ”. Но кой е Ивон Шуинар и за какво вместо да се стреми да усилва своите милиарди и да се изкачва нагоре в класациите на най-богатите хора, той желае да подарява средства за спасяването на планетата и даже е подготвен да се откаже от собствеността си върху Раtаgоnіа?
Бунтар и новобранец
– по този начин в резюме го показват хора, които добре го познават. Родителите му са френски канадци от Квебек, които мигрират в Съединени американски щати по стопански аргументи. Тъй като в граничното градче множеството поданици са от френски генезис, Шуинар години наред даже не научава британски. Освен това в учебно заведение му се подиграват поради момичешкото име Ивон и ниския му растеж. Още като възпитаник се занимава с алпинизъм и стартира самичък да създава катераческо съоръжение в лична ковачница. Основава първата си компания за продажба на съоръжение за катерене, тъй като по това време не е имало различен, който да предлага надеждни скални клинове. После основава Patagonia, с цел да подкрепи финансирането на нископечелившата си активност. Въпреки огромния напредък на Patagonia, Шуинар твърди, че компанията му се стреми да остане вярна на своите екологични полезности. Но предприемачът признава, че концепцията за изцяло резистентен бизнес или артикул е невъзможна: „ Не съществува такова нещо като резистентност. Най-доброто, което можем да създадем, е да причиним минимум щета ". Вместо „ резистентен ”, той избира да употребява термина „ виновен ”, който съгласно него значи всички, включително и фирмите, да гледат на природата не като на запас, а като на нещо неповторимо и животворящо, от което подвластен. И още нещо персонално – Шуинар съвсем не приказва по мобилния си телефон, не употребява е-поща, презира разпространяването на мобилни устройства и счита Apple за производител на играчки. Така предприемачът се изолира, само че Шуинар си е Шуинар. Кога обаче се появява Patagonia и какви стандарти следва?
Шуинар е прочут планинар, екоактивист и бизнесмен, основава Patagonia в Калифорния през 1973 година Неговите разбирания, а и цялостната му активност са свързани и с
опазването на околната среда
Използва 100% органично отглеждан памук и рециклирана пластмаса за производството на своите артикули, измежду които са още съоръжение за къмпинг, лов на риба и катерене, както и храни и питиета, създадени от устойчиви източници. „ Никога не съм желал да бъда предприемач. Започнах като майстор и изработвах екипировка за катерене за себе си и приятелите си, а по-късно започнах да се занимавам с облекло. Когато обаче видяхме мащабите на екологичното заличаване, както и личния си принос за това, Patagonia се ангажира да промени метода, по който се прави бизнес ", изяснява Шуинар. Успеят ли в това свое начинание, те ще са в положение да повлияят и на други, което дава късмет да трансформират системата. „ Въпреки голямата ѝ повърхност, ресурсите на Земята не са безкрайни и е ясно, че сме надхвърлили границите им, само че можем да спасим нашата планета, в случай че се заемеме с това ", има вяра Ивон Шуинар. Той и неговите почитатели имат убеденост, че фирмите, които основават идващия модел на капитализъм, посредством дълбока ангажираност, ще притеглят повече вложения, по-добри чиновници и по-силна преданост на клиентите. Компаниите по света не престават да приказват за резистентен и виновен бизнес. Някои вършат отчети и дават доказателства, че се придържат към избрани екологични стандарти. Какво отношение с дейности и думи има Шуинар към всичко това?
Този негов ход засега е необикновен и се случва в миг на възходящ надзор върху милиардерите и корпорациите, чиято изразителност за превръщането на света в по-добро място постоянно е засенчена от приноса им към самите проблеми, които те настояват, че желаят да решат.
Действията
му не престават да са в унисон с дългогодишното му неуважение към бизнес нормите и любовта му към природата през целия му живот. Компанията става на 50 и продължава да поддържа имидж на организация с високи морални стандарти. Години наред 1% от годишния оборот или 10% от облагата, зависи кое ще е по-високо, се подарява на екологични организации: „ Мислех си, че в случай че можем да покажем по какъв начин виновният бизнес е добър бизнес, то другите ще последват образеца. Някои го вършат, само че те са основно дребни занапред изгряващи компании. Гигантите просто се преструват и нямам особена вяра, че това ще се промени “. Шуинар несъмнено има доста последователи, когато става въпрос за консуматори. Дали бизнесът ще припознае като свои неговите визии?
Ексцентричният милиардер няма свръхочаквания. Към всички нас той насочва едно предизвестие: „ Няма верен метод да вършиме неверните неща “. Това е един от последните му мнения в документалния филм Artifishal, който той продуцира. Филмът слага дълбоки проблеми, които постоянно остават под повърхността, основно тъй като са показани или маскирани като положителни планове.
Няма бизнес на мъртва планета
Всеки, който демонстрира интерес към житейската философия на Ивон Шуинар, само че и към неговата екологична и бизнес визия, може да прочете книгата „ Отговорната компания “ (The Responsible сompany), написана в съавторство с Винсътн Стенли. Особено внимание заслужава и книгата му „ Пусни народа ми да кара сърф “ (Let my people go surfing), оценена като една от най-необичайните книги за предприемачество и бизнес. Първоначалният план на Шуинар е да направи справочник за новопостъпващи чиновници в Patagonia, книгата обаче предлага впечатляваща житейска визия. Струва си да погледнем на света през неговата позиция и да се уверим, че няма бизнес на мъртва планета:
Колкото повече знаете, от толкоз по-малко се нуждаете.Този, който не е ангажиран да основава, е ангажиран да умира.Всеки, който мисли, че може да има безконечен напредък на лимитирана планета, е или вманиачен, или икономист.Една компания непрекъснато би трябвало да бъде уплашена, с цел да расте… Когато няма рецесия, мъдрият водач ще я сътвори. Собствениците на един бизнес, който желаят да се задържи, е по-добре да обичат смяната.Вярваме, че в дизайна и потреблението по-малкото е повече. Добрият дизайн е колкото се може по-малко дизайн.Пластмасата в никакъв случай не изчезва, единствено се смалява, до момента в който най-после стигне до хранителната ни верига. 25 пластмасови бутилки могат да се трансфорат в яке след преработване.Една дреха би трябвало да се поддържа и почиства елементарно. Гладенето съставлява неефективна приложимост на електричество, прането в гореща вода прахосва сила, химическото почистване употребява токсични химикали. Прането в пералня съкратява живота на дрехата доста повече от действителното ú носене. Прането предизвиква към 25% от въглеродния отпечатък, оставян от виталния цикъл на облеклата.Най-доброто нещо, което можем да създадем за планетата като самостоятелни консуматори, е да запазим движимостите си годни за приложимост колкото се може по-дълго.Съвременното общество е на потребители, а не на притежатели на артикули. Поправката е коренен акт…Ти си смяната, която искаш да видиш в света.Чудите се от кое място да започнете? Засадете дърво. Само един оптимист би го направил.
Снимка - Patagonia
Постулати на Ивон Шуинар, който сътвори Patagonia1. Не усложнявайте
Едно от нещата, в които откровено имах вяра, беше концепцията за простотата. Смятах, че животът постоянно би трябвало да се движи към опростяване, не към усложняване. Това е, което би трябвало да вършим. Стига с тези софтуерни усъвършенствания. През 70-те се приемаше, че този, който успее да се снабди с най-вече играчки преди гибелта си, е спечелилият. Грешка, тъкмо противоположното е. Би трябвало цялото това съоръжение да бъде сменено от знания и опит.
2. Изкачвай връхове
Има изкачвания, които в никакъв случай не съм си помислял да подхваща, а ми се желае да бях, изключително в Алпите. Често се катерех там. Ще ми се да бях изкачил северния скат на Айгер. Съжалявам, че не съумях, само че като цяло се старая да не виждам обратно.
3. Измамниците не съумяват
Всички желаеме да хитруваме. В катеренето има толкоз доста способи. Можеш да минеш маршрут, по който са вървели 50 пъти преди теб и всичко, което би трябвало да направиш, е да следваш следите от тебешир, които ти демонстрират къде тъкмо да си сложиш ръцете и краката. Не мога да си показва да минавам по този начин, тъй като не мога да претърпявам да ми споделят какво да върша. Искам самичък да си го измисля. Гледам хората, изкачващи Еверест – имат си някой в Австралия, който всеки ден им дава прогнозата за времето, де факто той им споделя дали да потеглят или не. Има стотици стълби, хиляди метри закрепено въже, шерпи начело и отзад… В сърфирането има доста малко способи да хитруваш. Затова мисля, че е най-чистият спорт, който съществува, само че и най-трудният.
4. Консуматорството убива
Причината, заради която не се изправяме против проблемите си с околната среда е, че ние самите сме казусът. Не е корпорацията някъде там, не са държавните управления – ние сме. Ние сме тези, които споделят на корпорациите да създават още и още неща, да ги вършат колкото се може по-евтини и еднодневни. Вече не сме жители. Ние сме консуматори. Така би трябвало да се назоваваме. Ние отхвърляме, че всеки от нас е казусът. Затова купувайте си по-малко неща, притежавайте движимости с високо качество, които траят дълго и са мултифункционални. Аз персонално карам остарели коли, облеклата ми от Patagonia са на доста, доста години. Старая се да повеждам простоват живот. Не съм потребител на нищо.
5. Бавното пътешестване е значимо
Пътуванията, които помним, са тези, които са траяли дълго време. Хората в този момент пътуват бързо. А нашето странствуване до Фитц Рой (в Патагония, на границата сред Аржентина и Чили) продължи 6 месеца и през това време ни се случиха всевъзможни завършения, имаше даже пробуждане с дуло до главата. Беше в действителност значимо пътешестване в моя живот.
Текстът е част от бр. 113 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Ето за какво не трябва да се учудваме, че cĸaлният ĸaтepaч, изкачил се в бизнеса до милиapдep, през предходната година oбяви, чe пpexвъpля ĸoмпaниятa cи нa нoвoyчpeдeнa opгaнизaция c нecтoпaнcĸa цeл, зa дa гapaнтиpa, чe пeчaлбитe й oтивaт зa бopбa c ĸлимaтичнaтa ĸpизa: „ Bмecтo дa извличaмe cтoйнocт oт пpиpoдaтa и дa я тpaнcфopмиpaмe в бoгaтcтвo зa инвecтитopитe, щe изпoлзвaмe бoгaтcтвoтo, cъздaдeнo oт Раtаgоnіа, зa дa зaщитим изтoчниĸa нa цялoтo бoгaтcтвo ". Шуинар се надява, че този акт на компанията ще въодушеви нова форма на капитализъм, която няма да докара до няколко богати и куп небогати хора. Но какъв е неговият път дотук, че подхваща тъкмо подобен ход?
Ивон Шуинар, който стои
надалеч от стандартите
в визиите за сполучлив бизнесмен, избpaл този метод, вмecтo дa пpoдaдe ĸoмпaниятa нa чacтeн coбcтвeниĸ, ĸoйтo би мoгъл дa загърби цeннocтитe нa Раtаgоnіа. Не е предпочел тя да cтaнe пyбличнa и да я повери в pъцeтe нa aĸциoнepи, защото съгласно него такава стъпка би могла да провокира злополука: „ Дори обществените компании с положителни планове са подложени на прекомерно огромен напън да основават краткосрочни облаги за сметка на дълготрайната жизнеспособност и отговорност “. Bмecтo тoвa coбcтвeнocттa въpxy ĸoмпaниятa зa туристически и зимни си дрехи, oцeнeнa нa oĸoлo 3 милиарда дoлapa, ce пpexвъpля нa Раtаgоnіа Рurроѕе Тruѕt и Ноldfаѕt Соllесtіvе. И вcичĸи пeчaлби, ĸoитo нe бъдaт peинвecтиpaни oбpaтнo в ĸoмпaниятa, щe oтивaт зa eĸoлoгични ĸayзи. Очаква се тaзи cyмa да възлизa нa oĸoлo 100 млн. дoлapa вcяĸa гoдинa. 84-гoдишният Шуинар стига до това решение не тъй като няма кой да го наследи в бизнеса – той има брачна половинка и две деца. А просто тъй като има мощно предпочитание да покаже, че въпреки всичко “капитализмът може да работи за планетата ”. Но кой е Ивон Шуинар и за какво вместо да се стреми да усилва своите милиарди и да се изкачва нагоре в класациите на най-богатите хора, той желае да подарява средства за спасяването на планетата и даже е подготвен да се откаже от собствеността си върху Раtаgоnіа?
Бунтар и новобранец
– по този начин в резюме го показват хора, които добре го познават. Родителите му са френски канадци от Квебек, които мигрират в Съединени американски щати по стопански аргументи. Тъй като в граничното градче множеството поданици са от френски генезис, Шуинар години наред даже не научава британски. Освен това в учебно заведение му се подиграват поради момичешкото име Ивон и ниския му растеж. Още като възпитаник се занимава с алпинизъм и стартира самичък да създава катераческо съоръжение в лична ковачница. Основава първата си компания за продажба на съоръжение за катерене, тъй като по това време не е имало различен, който да предлага надеждни скални клинове. После основава Patagonia, с цел да подкрепи финансирането на нископечелившата си активност. Въпреки огромния напредък на Patagonia, Шуинар твърди, че компанията му се стреми да остане вярна на своите екологични полезности. Но предприемачът признава, че концепцията за изцяло резистентен бизнес или артикул е невъзможна: „ Не съществува такова нещо като резистентност. Най-доброто, което можем да създадем, е да причиним минимум щета ". Вместо „ резистентен ”, той избира да употребява термина „ виновен ”, който съгласно него значи всички, включително и фирмите, да гледат на природата не като на запас, а като на нещо неповторимо и животворящо, от което подвластен. И още нещо персонално – Шуинар съвсем не приказва по мобилния си телефон, не употребява е-поща, презира разпространяването на мобилни устройства и счита Apple за производител на играчки. Така предприемачът се изолира, само че Шуинар си е Шуинар. Кога обаче се появява Patagonia и какви стандарти следва?
Шуинар е прочут планинар, екоактивист и бизнесмен, основава Patagonia в Калифорния през 1973 година Неговите разбирания, а и цялостната му активност са свързани и с
опазването на околната среда
Използва 100% органично отглеждан памук и рециклирана пластмаса за производството на своите артикули, измежду които са още съоръжение за къмпинг, лов на риба и катерене, както и храни и питиета, създадени от устойчиви източници. „ Никога не съм желал да бъда предприемач. Започнах като майстор и изработвах екипировка за катерене за себе си и приятелите си, а по-късно започнах да се занимавам с облекло. Когато обаче видяхме мащабите на екологичното заличаване, както и личния си принос за това, Patagonia се ангажира да промени метода, по който се прави бизнес ", изяснява Шуинар. Успеят ли в това свое начинание, те ще са в положение да повлияят и на други, което дава късмет да трансформират системата. „ Въпреки голямата ѝ повърхност, ресурсите на Земята не са безкрайни и е ясно, че сме надхвърлили границите им, само че можем да спасим нашата планета, в случай че се заемеме с това ", има вяра Ивон Шуинар. Той и неговите почитатели имат убеденост, че фирмите, които основават идващия модел на капитализъм, посредством дълбока ангажираност, ще притеглят повече вложения, по-добри чиновници и по-силна преданост на клиентите. Компаниите по света не престават да приказват за резистентен и виновен бизнес. Някои вършат отчети и дават доказателства, че се придържат към избрани екологични стандарти. Какво отношение с дейности и думи има Шуинар към всичко това?
Този негов ход засега е необикновен и се случва в миг на възходящ надзор върху милиардерите и корпорациите, чиято изразителност за превръщането на света в по-добро място постоянно е засенчена от приноса им към самите проблеми, които те настояват, че желаят да решат.
Действията
му не престават да са в унисон с дългогодишното му неуважение към бизнес нормите и любовта му към природата през целия му живот. Компанията става на 50 и продължава да поддържа имидж на организация с високи морални стандарти. Години наред 1% от годишния оборот или 10% от облагата, зависи кое ще е по-високо, се подарява на екологични организации: „ Мислех си, че в случай че можем да покажем по какъв начин виновният бизнес е добър бизнес, то другите ще последват образеца. Някои го вършат, само че те са основно дребни занапред изгряващи компании. Гигантите просто се преструват и нямам особена вяра, че това ще се промени “. Шуинар несъмнено има доста последователи, когато става въпрос за консуматори. Дали бизнесът ще припознае като свои неговите визии?
Ексцентричният милиардер няма свръхочаквания. Към всички нас той насочва едно предизвестие: „ Няма верен метод да вършиме неверните неща “. Това е един от последните му мнения в документалния филм Artifishal, който той продуцира. Филмът слага дълбоки проблеми, които постоянно остават под повърхността, основно тъй като са показани или маскирани като положителни планове.
Няма бизнес на мъртва планета
Всеки, който демонстрира интерес към житейската философия на Ивон Шуинар, само че и към неговата екологична и бизнес визия, може да прочете книгата „ Отговорната компания “ (The Responsible сompany), написана в съавторство с Винсътн Стенли. Особено внимание заслужава и книгата му „ Пусни народа ми да кара сърф “ (Let my people go surfing), оценена като една от най-необичайните книги за предприемачество и бизнес. Първоначалният план на Шуинар е да направи справочник за новопостъпващи чиновници в Patagonia, книгата обаче предлага впечатляваща житейска визия. Струва си да погледнем на света през неговата позиция и да се уверим, че няма бизнес на мъртва планета:
Колкото повече знаете, от толкоз по-малко се нуждаете.Този, който не е ангажиран да основава, е ангажиран да умира.Всеки, който мисли, че може да има безконечен напредък на лимитирана планета, е или вманиачен, или икономист.Една компания непрекъснато би трябвало да бъде уплашена, с цел да расте… Когато няма рецесия, мъдрият водач ще я сътвори. Собствениците на един бизнес, който желаят да се задържи, е по-добре да обичат смяната.Вярваме, че в дизайна и потреблението по-малкото е повече. Добрият дизайн е колкото се може по-малко дизайн.Пластмасата в никакъв случай не изчезва, единствено се смалява, до момента в който най-после стигне до хранителната ни верига. 25 пластмасови бутилки могат да се трансфорат в яке след преработване.Една дреха би трябвало да се поддържа и почиства елементарно. Гладенето съставлява неефективна приложимост на електричество, прането в гореща вода прахосва сила, химическото почистване употребява токсични химикали. Прането в пералня съкратява живота на дрехата доста повече от действителното ú носене. Прането предизвиква към 25% от въглеродния отпечатък, оставян от виталния цикъл на облеклата.Най-доброто нещо, което можем да създадем за планетата като самостоятелни консуматори, е да запазим движимостите си годни за приложимост колкото се може по-дълго.Съвременното общество е на потребители, а не на притежатели на артикули. Поправката е коренен акт…Ти си смяната, която искаш да видиш в света.Чудите се от кое място да започнете? Засадете дърво. Само един оптимист би го направил.
Снимка - Patagonia Постулати на Ивон Шуинар, който сътвори Patagonia1. Не усложнявайте
Едно от нещата, в които откровено имах вяра, беше концепцията за простотата. Смятах, че животът постоянно би трябвало да се движи към опростяване, не към усложняване. Това е, което би трябвало да вършим. Стига с тези софтуерни усъвършенствания. През 70-те се приемаше, че този, който успее да се снабди с най-вече играчки преди гибелта си, е спечелилият. Грешка, тъкмо противоположното е. Би трябвало цялото това съоръжение да бъде сменено от знания и опит.
2. Изкачвай връхове
Има изкачвания, които в никакъв случай не съм си помислял да подхваща, а ми се желае да бях, изключително в Алпите. Често се катерех там. Ще ми се да бях изкачил северния скат на Айгер. Съжалявам, че не съумях, само че като цяло се старая да не виждам обратно.
3. Измамниците не съумяват
Всички желаеме да хитруваме. В катеренето има толкоз доста способи. Можеш да минеш маршрут, по който са вървели 50 пъти преди теб и всичко, което би трябвало да направиш, е да следваш следите от тебешир, които ти демонстрират къде тъкмо да си сложиш ръцете и краката. Не мога да си показва да минавам по този начин, тъй като не мога да претърпявам да ми споделят какво да върша. Искам самичък да си го измисля. Гледам хората, изкачващи Еверест – имат си някой в Австралия, който всеки ден им дава прогнозата за времето, де факто той им споделя дали да потеглят или не. Има стотици стълби, хиляди метри закрепено въже, шерпи начело и отзад… В сърфирането има доста малко способи да хитруваш. Затова мисля, че е най-чистият спорт, който съществува, само че и най-трудният.
4. Консуматорството убива
Причината, заради която не се изправяме против проблемите си с околната среда е, че ние самите сме казусът. Не е корпорацията някъде там, не са държавните управления – ние сме. Ние сме тези, които споделят на корпорациите да създават още и още неща, да ги вършат колкото се може по-евтини и еднодневни. Вече не сме жители. Ние сме консуматори. Така би трябвало да се назоваваме. Ние отхвърляме, че всеки от нас е казусът. Затова купувайте си по-малко неща, притежавайте движимости с високо качество, които траят дълго и са мултифункционални. Аз персонално карам остарели коли, облеклата ми от Patagonia са на доста, доста години. Старая се да повеждам простоват живот. Не съм потребител на нищо.
5. Бавното пътешестване е значимо
Пътуванията, които помним, са тези, които са траяли дълго време. Хората в този момент пътуват бързо. А нашето странствуване до Фитц Рой (в Патагония, на границата сред Аржентина и Чили) продължи 6 месеца и през това време ни се случиха всевъзможни завършения, имаше даже пробуждане с дуло до главата. Беше в действителност значимо пътешестване в моя живот.
Текстът е част от бр. 113 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ