Не съм икона, просто съм стар - КРИСТОФЪР УОКЪН
Как се играе вцепеняващ изверг? Не е мъчно, съгласно Антъни Хопкинс , единствено би трябвало да изглеждаш спокоен, да приказваш безшумно и да поддържаш едно само, неподвижно изражение на лицето. Без да мърдаш глава.
Неповторимият Кристофър Уокън следва тази актьорска философия. Многократно е номиниран и награждаван с влиятелни оценки, най-главното измежду които е „ Оскар “-ът му за поддържаща роля в „ Ловецът на елени “.
От дете навлиза в шоубизнеса. Едва 11-годишен постоянно взе участие в сериала „ The wonderful John Acton “ и даже паралелло се появява на Бродуей в комедийно шоу.
На сцената извършва основни функции в постановки по някои от най-известните пиеси на Шекспир като „ Хамлет “, „ Макбет “, „ Ромео и Жулиета “, „ Кориолан “ и други През 1995 година, написва и изиграва основната роля в пиесата за Елвис Пресли .
В моята кариера съм играл доста злодеи и негодяи и ги обичам всичките, само че в този момент от ден на ден избирам положителните, надарени герои.
За мен филмите постоянно са торба от смесени усеща. Никога не съм снимал филм, за който да си помисля: „ Наистина си добър в тая лента “. Или: „ Велик си от самото начало. ” Никога не съм бил подобен. По-скоро си дублирам, че нещо не ми се е получило в тоя или оня кадър. Затова все се надявам, че ще уцеля салдото.
Понякога се сбръчквам от смут, различен път пък съм извънредно горделив с това, което съм направил. Филмите са странни.
Едно младо момиче на касата на киното без да я апелирам тя ми даде отстъпка за пенсионери. Това не ми се беше случвало преди този момент. Не и по този метод. Друг път са ме питали, до момента в който тя непосредствено реши, че съм остарял. Тогава си помислих, че това е краят. Нещата са необратими.
В най-хубавите моменти животът бива изключително непредсказуем.
Аз имам доктрина за думите. Има хиляди способи да се каже „ Подай ми солта! “. Това може да значи „ Няма задоволително сол в храната ми. “ или „ Обичам те “. Или може „ Много съм ти сърдит. “ – описът може да продължи и нататък. Думите са дребни бомби, в които има доста сила.
Колкото повече одъртявам, толкоз съм по-уверен, че всичко в живота ни е шанс. И пунктуалност. Ако пристигате в точния момент, всичко ще е наред.
Ако искаш да се научиш по какъв начин да строиш къща – построй къща. Не питай никого за нищо – просто построй къща.
Много съм толерантен. Обичам да виждам по какъв начин съхне боята.
Спортувам всеки ден. Имам пътечка, която употребявам 7 дни в седмицата. Изминавам по 2 благи наложително.
Аз се обличам в черно, тъй като е практично. Изглеждаш по-слаб, изглеждаш чист, дори в случай че не си. Азиатците са знаели това от хиляди години.
Изглежда е теоретичен факт, че въпросителният знак произлиза от египетски писмен знак, символизиращ тръгваща си котка. Като опашка, нали разбирате?
Имам котарак, споделя се Папионка. Имах и различен котарак, само че той умря. Казваше се Палачинка. Това е нещо, което вършат котките – умират.
Опитвам се да запазя младия си дух. Понякога идва, различен път си потегля. Може би всичко опира до зеления чай. И, несъмнено, до брачната половинка ми, с която съм към този момент съвсем 50 години. Имам възприятието, че тя се грижи толкоз добре за мен, все едно съм 7-годишен малчуган. Освен това нямам деца. Може би това ме държи млад.
Аз съм прекомерно себелюбив, с цел да имам деца. И по този начин жена ми има задоволително терзания с мен.
Не съм икона, просто съм остарял.
