Как се е създала музикалната индустрия у нас? Къде е

Как се е основала музикалната промишленост у нас? Къде е нейното завещание? Как е издигната българската " Фабрика за музика "?

Музикални компании има от началото на предишния век. Сравнително бързо трансформират активността си в бизнес. Българската музикална промишленост обаче се ражда преди едвам преди 70 години на една софийска улица.

4 февруари, 1952 година. На улица " Хайдушка поляна " №6 е открита постройката на " Балкантон " - най-голямата българска музикална компания, чийто мащаб е непостижим и през днешния ден. Преди нея има производители на плочи, само че цикълът " запис-производство-разпространение " се ползва за първи път от „ Балкантон “.

" Всичко, до което публиката е можела да се допре като личен избор, да влезе в магазина и да си избере плоча е идвало от „ Балкантон “, споделя Светослав Николов, водещ и музикален шеф на JazzFM.

Първият виновен редактор на компанията е Йосиф Цанков, композитор на първите шлагери на певици като Йорданка Христова, Лили Иванова, Паша Христова и доста други.

" Той прави по този начин, че всичко, което е ново, да участва в издаваните от „ Балкантон “ плочи, само че в същото време се връща и в предишното. Издава записи, които са извънредно скъпи ", споделя Светослав Николов.

Първият резултат от тази политика идва през 1958 година. Тогава е издадена първата дългосвиреща плоча на „ Балкантон “. От едната страна - сюита из балета " Хайдушка ария " на Александър Райчев, а от другата - " Тракийски танци " на Петко Стайнов.

" Със основаването на „ Балкантон “ поражда един от значимите оркестри в България - оркестър " Балкантон ", който е бил оркестърът на място в студиото ", изясни Светослав Николов.

По модела на международните компании, " Оркестър Балкантон " работи в интервала на 60-те и 70-те. Негов основател и тромбонист е Недко Трошанов, на тромпет свири композиторът Тончо Русев. Не една и две звезди стартират своята кариера под техния акомпанимент.

" За мен беше едно прелестно преживяване и, когато ми предложиха да запиша първата си ария, за мен беше ужасно наслаждение. Човек в действителност трябваше да бъде доста квалифициран, с цел да може да си изпее песента от край до край, както би трябвало ", спомня си с страст Маргарита Хранова.

За условията по време на запис споделя Васил Стефанов - първият и най-дългогодишен тонрежисьор на компанията.

" Самата поява на Борис Христов на българска земя беше историческо събитие. Преценихме, че това, с което ще бъде най-интересна неговата изява е църковна музика. Записите бяха планувани да се проведат в храм-паметника „ Св. Александър Невски “. Който е слушал тази продукция, не може да не се е впечатлил от камбаните, които са доста тържествени, които оставят своя отпечатък върху цялостната продукция. Така, че катеренето нагоре, това беше и подобен мотив, да се кача на камбанарията на „ Александър Невски “, резултатът мисля, че ще остане за поколенията ", описа Васил Стефанов.

Васил Стефанов си спомня на драго сърце работата си с известните артисти от епохата.

" Начинът, по който се работеше, беше праволинеен. Имало е случаи, когато в един рефрен, един припев, се постановяваше с починалия Емил Димитров да сменим едно име - Данчо ли беше, Ранчо ли... "

Песента е " Санчо от дребното ранчо ", чието име Емил повтаря неведнъж, с цел да се получи по условията на Васил Стефанов.

В този интервал шеф на „ Балкантон “ е Александър Йосифов. Класически музикант и ловък управител. Тогава записите стават стерео, развива продажбата на плочи, българските артисти се трансформират в звезди.

" През този интервал издадох 9 дългосвирещи плочи, сред които една доста забавна, която се споделя „ Аеробик “. „ Аеробик “, с упражненията по аеробика на Лара Сен Пол. Това беше по лиценз на Лара Сен Пол, тя показваше разнообразни извършения ", спомня си Маргарита Хранова.

Световни имена като Майкъл Джексън, Тина Търнър и Мадона зазвучават в България с така наречен лицензни плочи. Самият „ Балкантон “ е приет за пети в света по качество на записа от магнетофонна лента. В един миг, Александър Йосифов взима революционно за времето си решение. Създава личното за компанията студио „ Балкантон “, към, което се основава именитата групировка " ФСБ ".

Формация " Студио Балкантон " са единствената българска група, притежател на „ Грами “. Те са първите български студийни музиканти. С тях идва новата техника в „ Балкантон “, звученето става международно.

" Нашата задача беше за 15 минути да прегледаме всичко, да го осмислим, да го минем един път

И те споделят: " Запис! " и давай.

" Запис! " и нямаш избор ", спомнят си за ритъма на работа Константин Цеков и Румен Бояджиев.

" Понякога от сутринта до 6-7 вечерта, 8, сме имали записи. Това са 10 часа, със слушалки на главата, доста е уморително. Ние бяхме на хонорар, записваш една ария - заплаща ти се, записваш друга - заплаща ти се. До 80-та, 78-ма, 79-та, викахме гост-музиканти. "

Докато Александър Бахаров не кани младият цигулар Иван Лечев да запише китарно соло за песента " Хотел Калифорния " на Eagles.

" И солото на Иван беше много показателно най-после, макар че беше извънредно млад и Сашо сподели: " Абе, т'ва момче има огромен заряд вътре в тази тенденция. " Не си представяме, че различен би могъл да свири китари с нас ", споделя Константин Цеков.

" Ние можеше и да не станем ФСБ група. Рискът беше доста огромен от страна на „ Балкантон “. Такава непопулярна музика като progressive rock-а, безусловно неразбираема за доста от хората. Руснаците поръчаха 40-50 хиляди бройки и ние се прегръщахме в коридора, тъй като това в действителност, това ни избави, това ни задържа ", разкрива Румен Бояджиев.

ФСБ са първата група в България, изнесла концерт на стадион. Годината е 1983-та, мястото стадион " Академик ".

" Ние бяхме стигнали до равнище зала „ Универсиада “, към 1500-2000, там се правеха концертите. Верни почитатели, 2000, не повече. Това беше страхотна изненада, в действителност, че напълнихме тоя стадион, внезапно, от 2000 на 14 000 ", спомня си Константин Цеков.

" Докато доста други хора си купиха коли, жилища, ние спестихме тези средства, с които си купихме музикални принадлежности. И не „ Балкантон “, а ние донесохме в „ Балкантон “ новите си принадлежности, с които всички артисти и певици в естрадата и поп музиката се употребиха. Много е значимо това, че там имаше тим. То се дължи освен на нас, то се дължи на цялата група, конюнктура, която беше в „ Балкантон ", споделя Румен Бояджиев.

Със своите аранжименти, ФСБ трансформират българската музика, само че все пак през 90-те напущат своето студио в „ Балкантон “.

" ФСБ си остана ФСБ и добре, че е по този начин. Ние не съжаляваме за времената, в които Формация " Студио Балкантон " се споделяше по този начин. Защото всички хора там и цялата сила, която се роди от 76-та до 89-та, заслужава това име, заслужава нашето посвещение ", обобщава Румен Бояджиев.

С ФСБ, лека-полека „ Балкантон “ напуща постройката на " Хайдушка поляна ". Частните студия стават по-предпочитани, фабриката за музика се трансформира в спомен по музикалната ни промишленост.

" Ако България е един храм, то „ Балкантон “ е олтарът на този храм! ", споделя прочувствено електрохимикът Божидар Симеонов. Той е най-големият събирач на историята на „ Балкантон “. Притежава половината от продукцията, издадена от компанията. Знае обстоятелства и пази издания, които даже работещите там не знаят.

" Преди февруари, 52-ра година, там е било едно празно място, благосъстоятелност на един авиатор с незнайно име, за жалост, който е споделил: " Тази земя да се подари на България ". "

„ Балкантон “ се е издържал от своята продукция, а не от държавния бюджет. Издавала е образователни плочи, касетки с приказки, даже речи на Тодор Живков. Какво още знае Божидар за „ Балкантон “?

" Синият винил, синята плоча е правена за ПФК Левски - Спартак за 75-годишнината и зам.-директорът на „ Балкантон “ тогава е бил разпален левскар и е желал най-малко първият тираж да е на наследник винил. И се оказва, че при снабдителите за пакост няма сини гранули на никое място. Няма в Полша, няма в " Супрафон " Чехия. И индивидът със своя автомобил, за своя сметка, със своята кола отива до Сърбия, докарва чувала, вършат първия тираж наследник - 500 броя и в плануваното време е по магазините ".

Оказва, че в историята на „ Балкантон “ има и неразрешени актьори - дуетът Марияна и Тодор Трайчеви. Божидар Симеонов споделя за първи път в народен ефир тяхната история.

" Това е единственият случай в историята на България, когато е трябвало да се унищожи запис. Когато през 85-а те емигрираха в Съединени американски щати, се получи заповед, плочите да се изтеглят от магазините, лентите да се изтрият с оригиналите. Нито плочите обаче са изтеглени, тъй като не е имало кой да се занимава. Лентите е казано, че са унищожени, само че са непокътнати, което е доста добре. И когато се прибра Тодор Трайчев през 93-та година, от тези ленти извади и издаде касетата " Най-доброто " от Марияна и Тодор. "

Всичко това Божидар Симеонов научава от библиотеките и предпоследното управление на „ Балкантон “. Хора, които са работили в компанията от 1966г. до юли месец, предходната година. Днес „ Балкантон “ е частна благосъстоятелност. Ръководството има пространствата на постройката, както и записите от фонда на компанията.

" Ние досега сме цифровизирали 70-75 % от записите на „ Балкантон “ и считам, че работата по дигитализацията на „ Балкантон “ е в сигурни ръце и се е свършила добре, досега. "

Кирил Здравков е създател на KVZ Music. Дистрибутори, на които „ Балкантон “ отдава правото за цифровизация и разпространяване на фонда във всички интернет платформи за слушане на музика.

" Ако не се обърне внимание навръх тези аналогови носители в съответния случай с дигитализирането на „ Балкантон “, в случай че те не бъдат трансферирани в модерния формат, те няма по какъв начин след 70, 100, 150 години да бъдат непокътнати и да имат същото качеството, което са имали, когато са били нови ", описа Марио Иванов, механически шеф на екипа.

" Много значима е организационната активност. Това са 4-5 индивида, които работят непрестанно, цифровизират от плочи, държат съгласуваност, в случай че плочата не е в положително качество, да бъде свален още веднъж записа от лента ", споделя за процеса Кирил Здравков.

Екипът на KVZ работи от България и Австрия. Смятат, че Министерството на културата може да помогне в осъществяването на тази задача и оттатък работата на екипа им.



Продуктите на „ Балкантон “ са пръснати из интернет и частните сбирки. Албуми от там не се издават, само че плочите не престават да звучат, музикантите творят в лични студия и музиката е тази, която пази загатна за " Фабриката за музика ".