Как се е образувал огромният многопластов лед с CO2 на южния полюс на Марс?
Как се е образувал големият многопластов лед с CO2 на южния полюс на Марс и каква е връзката му със въглеродния диоксид в марсианската атмосфера? Една от водещите хипотези е, че тези пластове са били насъбрани един върху различен, защото оста на Марс се накланя към и отвън Слънцето, а скорошни симулационни модели поддържат тази доктрина.
Въпросната ледена шапка е ситуирана на към километър дълбочина и се счита, че съдържа толкоз въглероден диоксид, колкото има в цялата атмосфера на Марс през днешния ден, а композиция от фактори са основали този необикновен слоест модел.
" Обикновено, когато вършиме модел, не очаквате резултатите да съответстват толкоз тъкмо с това, което наблюдавате ", споделя Питър Бюлер, планетарен академик от лабораторията за реактивни мотори на НАСА. " Но дебелината на пластовете, както е избрана от модела, съответствува прелестно с радарните измервания от орбиталните спътници. "
Това, което прави ледената шапка на южния полюс толкоз странна, е, че в действителност не би трябвало да е там – водният лед е по-термично постоянен и по-тъмен от CO2 леда, тъй че учените биха очаквали CO2 леда да се дестабилизира, когато бъде заловен под воден лед.
Три фактора са предотвратили това, съгласно новия модел: изменящият се надолнище на Марс, до момента в който обикаля към Слънцето, разликите в метода, по който тези два типа лед отразяват слънчевата светлина, и смяната в атмосферното налягане, която се случва, когато CO2 леда се трансформира в газ.
„ Колебанията “ на Марс при въртенето му биха трансформирали количеството слънчева светлина, достигащо до южния полюс, образувайки CO2 лед по време на някои интервали, а по-късно трансформирайки го от твърдо в газообразно положение през други интервали.
Това продължава от към 510 000 години, допускат учените - от последния интервал на извънредно мощна слънчева светлина, когато целият CO2 би бил трансфорат в газообразен в марсианската атмосфера.
