Виното може да дaдe нa мoзъкa ви пoвeчe oт кoнцерт на Бетовен или oт решаване на сложна мaтeмaтика
Как се дегустира вино? Поглеждаме виното, помирисваме виното, отпиваме и си вършим умозаключение. Дотук наподобява елементарно да дегустираш вино, само че съгласно науката, процесът на дегустация е съвсем толкоз комплициран, колкото смятането на комплицирани математически задания.
Публикуваме фрагмент от публикация на nbcnews със заглавие " Дегустиране на вино може да натовари мозъка повече от математика, съгласно науката "
Ако сте ценител на виното или се радвате на положително каберне, евентуално нямате потребност от друга причина да поставите " дегустиране на вино " в листата с действия, които харесвате. Науката обаче има още една причина за вас: дегустирането на вино може да подтиква мозъка доста повече от други действия, като слушане на концерт на Бетовен или решение на комплицирана тригонометрична задача.
Не си мислете, че това ви дава право да започнете да въртите нехайно чаша след чаша. Ключовата част от активността се назовава " съсредоточена дискриминация на усета на виното ", изяснява доктор Гордън М. Шепърд, професор по неврология в Университета по медицина в Йейл, който е написал книгата " Невроенология ".
Това значи, че мозъкът се напряга, когато сте интензивно ангажирани с дегустиране на вашата напитка, само че евентуално не толкоз, когато си пийвате нехайно, без значение дали сте сомелиер или дилетант. " Дегустицията включва голям брой сензорни и двигателни системи, както и централните концептуални системи за знание и памет, в това число и системите за страст и наслаждение ", споделя Д-р. Шепърд. Така че мозъкът става по-ангажиран с дегустацията на вино, в сравнение с би бил, когато става въпрос за решение на математическа задача или за слушане на музика, които включват по-малко системи на тялото, които работят дружно.
Ключовият миг е, че усетите, които възприемаме, не са в самата храна или напитка, а по-скоро са нещо, което мозъкът основава.
Мозъкът в действителност основава целия ни сензорен свят, споделя Шепърд. Цвят, да вземем за пример, не съществува в обектите, които виждаме. Дали нещо наподобява лилаво или оранжево за нас е резултат от метода, по който светлината се отразява от този обект и тези разнообразни дължини на вълната на светлината подтикват веригите на нашия мозък. По сходен метод усещаме и болката, която е подбудена от нервната обработка, която се случва в мозъка в отговор на тласък, че нещо не е наред с друга част от тялото ни, като да вземем за пример тухла, която е паднала върху крайници ни.
" По същия метод молекулите в храната и виното нямат личен усет ", споделя професорът. " Нашите сетивни системи основават нашите усещания за усет. " Но това, което е друго във връзка с усета спрямо другите ни сетива, е, че вземат участие прекалено много телесни системи и датчици.
Сензорите ни за мирис, които включват и поемане и дишане са свързани. И датчиците ни за зрение са свързани, защото ние възприемаме по какъв начин наподобява дадена храна или напитка. И датчиците за допиране, с които усещаме в устата и езика си, също са свързани. Освен това разнообразни мускулни и двигателни системи, като език, челюст, небце, гърло вземат участие във физическия развой на самата дегустация.
След това се включват и мозъкът с централните поведенчески системи. Системите на паметта се ангажират с разпознаването на аромати, които сме изпитвали преди. Тук може и да има, може и да няма прочувствена реакция към даденото вино, вследствие на което хормоналните системи могат да се задействат, с цел да обезпечат отговор на отделянето на допамин, в резултат на това,че изпитваме наслаждение. Мозъчните зони, които управляват мотивацията, се задействат, с цел да дефинират дали ще продължим да пием. Мрежата на удоволствието в мозъка прави окончателното решение за рейтинга на виното. Освен това частта от мозъка, която управлява езика и връзката, се задейства, в случай че разказвате на другите за това, което одеве сте пробвали.
Полезен ли е алкохолът за мозъка ни.
Дегустиране на вино като активност може да ангажира мозъка повече от други действия. " И с помощта на това ангажиране ние научаваме неща и усилваме нашите познания, споделя Шепърд. Но това не значи, че алкохолът, който одобряваме, не предизвиква други проблеми.
" Трудно е да се спори против невронауката, която Шепърд показва ", споделя доктор Дейвид А. Мерил, лекар по медицина и психиатър в Семелския институт за невронни науки и човешко държание в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
" Забавно е, като се замислим, какъв брой нервни системи се задействат от развой, който на пръв взор наподобява много обикновен. " Има обаче много безапелационни доказателства, че потреблението на алкохол може да аргументи доста вреди. При пациенти с ранна загуба наизуст, меланхолия, безпокойствие, бодърствуване и губене на равновесие, пиенето на алкохол може да утежни тези проблеми, споделя той.
Източник: SommelierBG
Публикуваме фрагмент от публикация на nbcnews със заглавие " Дегустиране на вино може да натовари мозъка повече от математика, съгласно науката "
Ако сте ценител на виното или се радвате на положително каберне, евентуално нямате потребност от друга причина да поставите " дегустиране на вино " в листата с действия, които харесвате. Науката обаче има още една причина за вас: дегустирането на вино може да подтиква мозъка доста повече от други действия, като слушане на концерт на Бетовен или решение на комплицирана тригонометрична задача.
Не си мислете, че това ви дава право да започнете да въртите нехайно чаша след чаша. Ключовата част от активността се назовава " съсредоточена дискриминация на усета на виното ", изяснява доктор Гордън М. Шепърд, професор по неврология в Университета по медицина в Йейл, който е написал книгата " Невроенология ".
Това значи, че мозъкът се напряга, когато сте интензивно ангажирани с дегустиране на вашата напитка, само че евентуално не толкоз, когато си пийвате нехайно, без значение дали сте сомелиер или дилетант. " Дегустицията включва голям брой сензорни и двигателни системи, както и централните концептуални системи за знание и памет, в това число и системите за страст и наслаждение ", споделя Д-р. Шепърд. Така че мозъкът става по-ангажиран с дегустацията на вино, в сравнение с би бил, когато става въпрос за решение на математическа задача или за слушане на музика, които включват по-малко системи на тялото, които работят дружно.
Ключовият миг е, че усетите, които възприемаме, не са в самата храна или напитка, а по-скоро са нещо, което мозъкът основава.
Мозъкът в действителност основава целия ни сензорен свят, споделя Шепърд. Цвят, да вземем за пример, не съществува в обектите, които виждаме. Дали нещо наподобява лилаво или оранжево за нас е резултат от метода, по който светлината се отразява от този обект и тези разнообразни дължини на вълната на светлината подтикват веригите на нашия мозък. По сходен метод усещаме и болката, която е подбудена от нервната обработка, която се случва в мозъка в отговор на тласък, че нещо не е наред с друга част от тялото ни, като да вземем за пример тухла, която е паднала върху крайници ни.
" По същия метод молекулите в храната и виното нямат личен усет ", споделя професорът. " Нашите сетивни системи основават нашите усещания за усет. " Но това, което е друго във връзка с усета спрямо другите ни сетива, е, че вземат участие прекалено много телесни системи и датчици.
Сензорите ни за мирис, които включват и поемане и дишане са свързани. И датчиците ни за зрение са свързани, защото ние възприемаме по какъв начин наподобява дадена храна или напитка. И датчиците за допиране, с които усещаме в устата и езика си, също са свързани. Освен това разнообразни мускулни и двигателни системи, като език, челюст, небце, гърло вземат участие във физическия развой на самата дегустация.
След това се включват и мозъкът с централните поведенчески системи. Системите на паметта се ангажират с разпознаването на аромати, които сме изпитвали преди. Тук може и да има, може и да няма прочувствена реакция към даденото вино, вследствие на което хормоналните системи могат да се задействат, с цел да обезпечат отговор на отделянето на допамин, в резултат на това,че изпитваме наслаждение. Мозъчните зони, които управляват мотивацията, се задействат, с цел да дефинират дали ще продължим да пием. Мрежата на удоволствието в мозъка прави окончателното решение за рейтинга на виното. Освен това частта от мозъка, която управлява езика и връзката, се задейства, в случай че разказвате на другите за това, което одеве сте пробвали.
Полезен ли е алкохолът за мозъка ни.
Дегустиране на вино като активност може да ангажира мозъка повече от други действия. " И с помощта на това ангажиране ние научаваме неща и усилваме нашите познания, споделя Шепърд. Но това не значи, че алкохолът, който одобряваме, не предизвиква други проблеми.
" Трудно е да се спори против невронауката, която Шепърд показва ", споделя доктор Дейвид А. Мерил, лекар по медицина и психиатър в Семелския институт за невронни науки и човешко държание в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
" Забавно е, като се замислим, какъв брой нервни системи се задействат от развой, който на пръв взор наподобява много обикновен. " Има обаче много безапелационни доказателства, че потреблението на алкохол може да аргументи доста вреди. При пациенти с ранна загуба наизуст, меланхолия, безпокойствие, бодърствуване и губене на равновесие, пиенето на алкохол може да утежни тези проблеми, споделя той.
Източник: SommelierBG
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ