Как са живели първите модерни хора в Европа и каква

Как са живели първите съвременни хора в Европа и каква е била тяхната връзка с неандерталците? Новооткрити остатъци в пещерата " Бачо Киро " сервираха изненади. Ето до какви заключения са стигнали немски учени:

Пещерата " Бачо Киро "

Как са живели първите съвременни хора в Европа, каква е била тяхната връзка с неандерталците и за какво двете групи са изчезнали ненадейно? Изследователите от дълго време търсят отговор на тези въпроси. Сега учени под управлението на лайпцигския Институт " Макс Планк " за еволюционна антропология са съумели да изследват генома на хора, живели преди към 45 000 години на Стария континент.

Родствената връзка с неандерталците

Анализът на три генома от пещерата " Бачо Киро " в България - кости и един зъб, евентуално от трима души - демонстрира, че смесиците сред актуалния човек и неандерталеца са били по-скоро предписание, а не изключение, както се предполагаше до момента. А от череп на жена, открит в Чехия, учените са реконструирали най-стария геном на актуален човек. Въпросната жена е живяла във време, когато човечеството към момента не се е деляло на европейска и азиатска популация. Въз основа на тези находки учените са склонни да позволен допустима причина за това за какво неандерталците, както и първите съвременни хора на европейския континент ненадейно са измрели.
Редакцията предлага
Досега беше известно това, че актуалният човек е напуснал Африка преди към 50 000 до 60 000 години, както и че най-късно преди 45 000 години е стигнал за първи път до Европа, където до оня миг са живеели доста околните до хомо сапиенс неандерталци, които също са пристигнали от Африка, само че стотици хиляди години преди този момент. Изследвания на геномите потвърждават, че в Близкия Изток и в Европа двата типа са се смесили и са съществували редом, а днешните неафриканци носят в гените си сред два и три % неандерталско генетично завещание. Самите неандерталци са изчезнали преди към 40 000 години - заради незнайни към този момент аргументи.

Анализът на трите човешки остатъци от пещерата " Бачо Киро " демонстрира, че всеки един от тези трима хомо сапиенс е имал родствена връзка с неандерталец в границите на пет до седем генерации преди него. " Това сочи, че смесиците сред неандерталци и първия актуален човек са били доста по-разпространени, в сравнение с се предполагаше до момента ", пишат създателите на проучването в профилираното списание " Нейчър ".

Друг извод, който вършат учените, е че тези хора са родствено свързани със актуалните хора, населяващи Източна Азия и коренното население на Америка. В геномите от пещерата " Бачо Киро " обаче не е открита никаква родствена връзка с днешното население на Западна Евразия.

По това те се отличават от различен субект, живял към 10 000 години след тях, т.е. жестоко преди към 35 000 години, също в тази българска пещера. Неговият геном, също проучен от лайпцигските учени, демонстрира подобие с други хора от това време, живели в Европа - да вземем за пример с човек, чиито остатъци са открити в пещера в Белгия, както и с днешните жители на Стария континент.

Автори на проучването вършат отсам извода, че става въпрос за две изцяло разнообразни групи хора. По-старата от тях не е оставила никакви следи в генома на по-късните европейци, за разлика от първата.

Какви ни споделя находката в Чехия?

Потвърждение за това, както и едно допустимо пояснение учените откриват в разбора на доста добре непокътнатия женски череп от Чехия, открит през 1950 година в пещерния комплекс Конепруска, намиращ се югозападно от Прага - на към 2000 километра от българската " Бачо Киро ". Групата, към която тя е принадлежала, по-късно е изчезнала изцяло. Но и групата, към която се отнасят тримата, чиито остатъци са открити в пещерата " Бачо Киро ", също не е съумяла да се задържи на европейския континент. По това те си наподобяват с неандерталците, които също са изчезнали преди към 40 000 години. Възможно е повода за това да е унищожително изригване на вулкан в региона на сегашен Неапол преди 39 000 години, считано за една от най-мощните вулканични детонации през последните 200 000 години. Тогава под пълен пласт застинала лава е било заровено всичко чак до днешна Русия.

Това може да е била и причина за дългогодишно в допълнение захлаждане на така и така суровия климат на тогавашната ледникова ера на северното полукълбо, както и за настъпилата смяната във фауната в Западна Евразия. До преди захлаждането неандерталците и актуалните хора са се били приспособили към тогавашния климат в Европа, само че внезапната му смяна евентуално е довела до тяхното измиране, позволяват откривателите. Същевременно в Източна Евразия последствията от изригването на вулкана са се усетили доста по-слабо. Поради това населяващите тези региони хора са съумели да преживеят естествения прелом.

***
Разгледайте и тази наша фотогалерия за германеца, който откри Троя: