Уроци от Македония: Как малки редакции подменят националността на героите на Димитър Талев
Как с дребни редакции в текста може да бъде сменена националността на героите в някои от най-обичаните български книги?
След години на възбрана книгите на Димитър Талев към този момент се издават и в Македония. С някои корекции.
Сравнихме оригинала на романа „ Илинден “ от известната му четирилогия с едно от тамошните издания.
В текста Талев разказва страха в локалното население, с думите: „ В Битоля имаше българи, гърци, власи, турци, евреи и всеки по своему приемаше тия страшни думи “. Според македонското издание обаче, „ во Битола “ е имало не българи… а „ македонци “.
Подмяната не стопира дотук. В глава шеста на романа, който ни придвижва в годините на освободителните битки в Македония, българският класик написа, че хората в региона на Охрид употребявали една и съща дума за „ бомба “ и на турски и на български. След превода локалните към този момент не приказват български, а езикът става просто „ наш “.
През годините книгите на Талев претърпяват разнообразни редакции от локалните издатели. Думите „ българин “ и „ български “ не просто са заменяни с „ македонец “ и „ македонски “ – изчезват и цели пасажи. Пример е разговорът сред Гоце Делев и военачалник Данаил Николаев в София от романа „ Илинден “:
„ - Вие там не сте ли българи бе? “, пита ръководителят на Върховния Македонски комитет.
„ - Българи сме! “ – дава отговор воеводата.
От страниците на македонското издание става очевидно, че преводачът е пропуснал да забележи тези думи на историческите фигури, пресъздаден от Талев.
Съдбата на Димитър Талев е изпълнена с трагични парадокси. Българските комунистически управляващи упрекват писателя в национализъм поради отхвърли му да поддържа партийната линия за основаване на македонска нация в изконни български територии. Затова поредно той е изпратен в Централния софийски затвор и лагерите на гибелта – Бобовдол, Куциян и Богданов дол, а по-късно е изселен в Луковит.
„ Обичаш родината си, казваш, че Охрид е български, толкоз български, колкото е Търново... И те упрекват в национализъм. Защото нашият народ наподобява страда от някакъв народен нихилизъм “, разяснява преди време синът на писателя – Владимир, в „ bTV Документите “.
„ Не може да се даде отговор каква е тая всеобразна болест на българския дух. Тоя нихилизъм. Как може да се изясни едно изменничество? Как може да се изясни едно национално душевно проваляне? “, пита Талев-син.
„ Целокупна България беше задачата на нашето семейство, на баща. Целокупна България. Възвръщане на Македония в нашите лимити “, споделя той.
И през днешния ден думите на писателя раждат парадокси. Десетилетия по-късно книгите му са упреквани в провокация на „ патриотично-шовинистки страсти “. Този път от македонска страна.
Същевременно домът на Палисламовия жанр в Прилеп, в който през 1898 година е роден Димитър Талев Петров Палисламов, е за обмен. Старата фамилна къща на ковача Тале и жена му Донка през днешния ден е разграничена сред две фамилии. От родния дом на обичания публицист са непокътнати единствено прозорците на втория етаж и каменната чешма. Собственичката Снежана Аческа години наред предлага къщата на българската страна, с цел да бъде превърната в музей. И от години получава отговора: „ в този момент ще стане, след това ще стане “. „ И до момента, както виждате, не е станало – споделя Аческа. – А знаеш ли какво значи в центъра на Прилеп да има България своя територия. Не знам за какво никой не го обмисли това? “.
Днес към този момент никой не живее в остарялата Талева къща. А Снежана не желае да опише за какво, макар обещанието да излъчим описа ѝ.
„ Ще се излъчва, обаче и стените имат уши, знаете. Направо, нашата страна ни изгони. Мога толкоз да кажа за това. Политиките ги вършат нещата – движат света – я напред, я обратно “, споделя тя.
Без значение накъде ще поемат България и Македония страни след подписването на контракта за добросъседство, Димитър Талев от дълго време е написал своето верую по македонския въпрос: „ Докато я има България, ще я има и Македония “.
Вижте повече във видеото:
--> В предаването „ Тази заран “ по bTV внукът на писателя – Климент Талев, разяснява македонизираните преводи на творчеството на дядо му.
През 2001 година, когато татко ми се снабди от познати от Македония с изданието на „ Илинден “, което показахте, той се обърна към Министерството на външните работи, само че от там споделиха, че това е частен случай, описа той.
Един претендент член за Европейския съюз най-брутално наруши авторските права и превежда на език, който в никакъв случай не е бил приет от дядо ми, уточни той.
И чичо ми не можеше да допусне, че след всички репресии министерството на демократична България отхвърля да отбрани български класик, уточни той.
Климент Талев за следващ път прикани страната да потърси отговорност за тези нарушавания.
През 2018 година следва 120-годишнина от рождението на Димитър Талев, по тази причина ще се провежда подписка на български учени, с която да се изиска България да откупи къщата, с цел да направи културен център, огнище на българщината, сподели гостът.
На въпрос по какъв начин приема контракта за добросъседство сред двете страни, той отговори, че „ с изключително мнение “. Това в действителност е хартия, само че там, с доста старания въпреки всичко има уговорка да се спре антибългарското деяние. От тук нататък зависи и от дипломацията и добросъседските връзки, уточни Климент Та;ев.
Може би с този контракт и повече упоритост ще успеем да подтикнем тези македонци, които са плод на коминтерна, да преживеят своя катарзис, добави той.
Вижте целия диалог във видеото:
-->
След години на възбрана книгите на Димитър Талев към този момент се издават и в Македония. С някои корекции.
Сравнихме оригинала на романа „ Илинден “ от известната му четирилогия с едно от тамошните издания.
В текста Талев разказва страха в локалното население, с думите: „ В Битоля имаше българи, гърци, власи, турци, евреи и всеки по своему приемаше тия страшни думи “. Според македонското издание обаче, „ во Битола “ е имало не българи… а „ македонци “.
Подмяната не стопира дотук. В глава шеста на романа, който ни придвижва в годините на освободителните битки в Македония, българският класик написа, че хората в региона на Охрид употребявали една и съща дума за „ бомба “ и на турски и на български. След превода локалните към този момент не приказват български, а езикът става просто „ наш “.
През годините книгите на Талев претърпяват разнообразни редакции от локалните издатели. Думите „ българин “ и „ български “ не просто са заменяни с „ македонец “ и „ македонски “ – изчезват и цели пасажи. Пример е разговорът сред Гоце Делев и военачалник Данаил Николаев в София от романа „ Илинден “:
„ - Вие там не сте ли българи бе? “, пита ръководителят на Върховния Македонски комитет.
„ - Българи сме! “ – дава отговор воеводата.
От страниците на македонското издание става очевидно, че преводачът е пропуснал да забележи тези думи на историческите фигури, пресъздаден от Талев.
Съдбата на Димитър Талев е изпълнена с трагични парадокси. Българските комунистически управляващи упрекват писателя в национализъм поради отхвърли му да поддържа партийната линия за основаване на македонска нация в изконни български територии. Затова поредно той е изпратен в Централния софийски затвор и лагерите на гибелта – Бобовдол, Куциян и Богданов дол, а по-късно е изселен в Луковит.
„ Обичаш родината си, казваш, че Охрид е български, толкоз български, колкото е Търново... И те упрекват в национализъм. Защото нашият народ наподобява страда от някакъв народен нихилизъм “, разяснява преди време синът на писателя – Владимир, в „ bTV Документите “.
„ Не може да се даде отговор каква е тая всеобразна болест на българския дух. Тоя нихилизъм. Как може да се изясни едно изменничество? Как може да се изясни едно национално душевно проваляне? “, пита Талев-син.
„ Целокупна България беше задачата на нашето семейство, на баща. Целокупна България. Възвръщане на Македония в нашите лимити “, споделя той.
И през днешния ден думите на писателя раждат парадокси. Десетилетия по-късно книгите му са упреквани в провокация на „ патриотично-шовинистки страсти “. Този път от македонска страна.
Същевременно домът на Палисламовия жанр в Прилеп, в който през 1898 година е роден Димитър Талев Петров Палисламов, е за обмен. Старата фамилна къща на ковача Тале и жена му Донка през днешния ден е разграничена сред две фамилии. От родния дом на обичания публицист са непокътнати единствено прозорците на втория етаж и каменната чешма. Собственичката Снежана Аческа години наред предлага къщата на българската страна, с цел да бъде превърната в музей. И от години получава отговора: „ в този момент ще стане, след това ще стане “. „ И до момента, както виждате, не е станало – споделя Аческа. – А знаеш ли какво значи в центъра на Прилеп да има България своя територия. Не знам за какво никой не го обмисли това? “.
Днес към този момент никой не живее в остарялата Талева къща. А Снежана не желае да опише за какво, макар обещанието да излъчим описа ѝ.
„ Ще се излъчва, обаче и стените имат уши, знаете. Направо, нашата страна ни изгони. Мога толкоз да кажа за това. Политиките ги вършат нещата – движат света – я напред, я обратно “, споделя тя.
Без значение накъде ще поемат България и Македония страни след подписването на контракта за добросъседство, Димитър Талев от дълго време е написал своето верую по македонския въпрос: „ Докато я има България, ще я има и Македония “.
Вижте повече във видеото:
--> В предаването „ Тази заран “ по bTV внукът на писателя – Климент Талев, разяснява македонизираните преводи на творчеството на дядо му.
През 2001 година, когато татко ми се снабди от познати от Македония с изданието на „ Илинден “, което показахте, той се обърна към Министерството на външните работи, само че от там споделиха, че това е частен случай, описа той.
Един претендент член за Европейския съюз най-брутално наруши авторските права и превежда на език, който в никакъв случай не е бил приет от дядо ми, уточни той.
И чичо ми не можеше да допусне, че след всички репресии министерството на демократична България отхвърля да отбрани български класик, уточни той.
Климент Талев за следващ път прикани страната да потърси отговорност за тези нарушавания.
През 2018 година следва 120-годишнина от рождението на Димитър Талев, по тази причина ще се провежда подписка на български учени, с която да се изиска България да откупи къщата, с цел да направи културен център, огнище на българщината, сподели гостът.
На въпрос по какъв начин приема контракта за добросъседство сред двете страни, той отговори, че „ с изключително мнение “. Това в действителност е хартия, само че там, с доста старания въпреки всичко има уговорка да се спре антибългарското деяние. От тук нататък зависи и от дипломацията и добросъседските връзки, уточни Климент Та;ев.
Може би с този контракт и повече упоритост ще успеем да подтикнем тези македонци, които са плод на коминтерна, да преживеят своя катарзис, добави той.
Вижте целия диалог във видеото:
-->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ