„Подписах, без да знам какво”: Как Иван от Първенец остана без дом
Как с един автограф и доста доверие можеш да останеш без покрив над главата? Иван Александров от пловдивското село Първенец е научил това по сложния метод. Той към момента недоумява как се е оказал пропъден от вкъщи, в който е израснал.
Прочетете още
Александров е родом от селото, живял цялостен живот в родната си къща на улица „ Съединение “ № 142. Дом, наследен от майка му, за която той се е грижил до последния ѝ мирис. Със единодушието на сестрите си, които от дълго време са напуснали селото, къщата става негова, през днешния ден обаче тя е в няколко уеб страницата за продажба на парцели. Иван споделя, че в нея е минало детството и зрелите му години, в нея е живял със фамилията си, а татко му е имал и работилница, в която преди време е изкарвал прехраната. Къщата към този момент не е в положително положение, споделя Александров, само че е единственото му нещо останало от неговите родители. Сега той живее във фургон, обезпечен от съселяни, защото е останал на улицата.
Хора, трогнати от ориста на Иван от село Първенец, се свързаха с нашата медия с молба неговият глас да бъде чут.
" Аз съм необразован човек, не мога да чета, нито да пиша. Баща ми ме научи да съм добър, само че наподобява тъкмо това е повода да ме тъпчат, ” споделя Иван.
Той описа, че преди осем години стартира работа като овчар при собствен комшия - Костадин Цветанов. Живее и работи при него, от време на време нощува в дребна стая до обора му. Работата обаче не му носи съвсем нищо, споделя той. „ Без пари съм бил, без здравни осигуровки, постоянно гладен и жаден. Живеех в тази сграда при Коцето без ток и вода, от време на време пиех от канали, вървях гладен на къра. Подхвърляха ми 10-20 лв., в случай че изобщо ми дадат. Един път, откакто продадоха животните, синът му сподели да ми даде някой лев, а татко му отвърна: `Не, дай му 5 лв. и да се оправя, " споделя Иван.
По време на работата си при фамилията, Александров стартира да търси човек, който да се грижи за него до края на живота му, споделя той. По думи на 70-годишния мъж Костадин му предлага помощ, а в подмяна на къщата, той ще поеме грижата за него до края на живота му. " Повярвах му. Той ми сподели, че ще се грижи за мен, „ каквото аз хапвам, и ти ще ядеш ”. Аз му се доверих, на мъжката дума ”, описа още Иван.
„ Един ден Коцето ме взе и ме закара в Пловдив, в някакъв кабинет, където един мъж ми даде документи. Имаше и доста други дами, аз не знам къде бяхме. Коцето подписа, по-късно аз подписах, никой не ми изясни какво е това. Не мога да чета, даже и да пиша, необразован човек съм, подписах единствено, без нищо да знам, нито документи получих по-късно. Досетих се, че е нещо за къщата поради диалозите с Коцето, които организирахме по пътя. Той сподели, че прехвърляме парцела против неговото гледане. В него беше и нотариалния акт, сестра ми му го беше дала преди години да ми го пази, да не стои у мен и в моята къща ”, сподели още мъжът.
След договорката, Иван продължава да живее в мизерните условия до обора. Един ден той се връща в дома си, само че той открива, че към този момент не може да отключи вратата. Иван показа, че чужд мъж го е изгонил и заплашил с полиция. По-късно съседи му оповестяват, че къщата евентуално е продадена. Иван се опасява да попита Костадин и татко му, защото и двамата били сприхави, твърди още мъжът.
„ Когато с ключа не съумях да отключа, видях, че има някакъв човек, който ме пита „ какво правиш тук ”, заплаши ме с полиция. Не знаех какво да върша, нямах храброст да запитвам Коцето и татко му, защото и двамата бяха доста сприхави, изключително татко му, той е ужасяващ, и с мен постоянно се държеше гадно, наскърбяваше ме. Никой от селото не ги харесва. След това ме изгониха, когато продадоха козите и нямаше и какво да работя повече. Баща му ме изпъди, никой не ме гледаше, останах на улицата безусловно, без работа и дом. Сега се подминаваме като се засечем, като че ли нищо не е станало, той по този начин се държи ”, каза Иван.
Днес хора от селото му оказват помощ. Александров живее във фургон, възложен от негов съселянин като жест на съпричастност. Благодарение на тях към този момент има ток, вода и топла храна. " Добре съм, само че не знам какво става с дома ми, някои споделят, че е продаден, други отхвърлят " споделя той.
„ Кракът ми е зле, преди години имах случай, никой с нищо не ми оказа помощ и на лекар не ме закара Коцето, сякаш щеше да се грижи за мен, а той зорът му бил да опъне къщата. По принцип не съм лековерен към хората, тъй като в никакъв случай не знаеш какво могат да ти създадат. В Първенец е домът ми, тук всички ме познават и аз тях, почитат ме, няма да отида другаде ”, безапелационен е Иван Александров.
Кметът на Първенец, Ренета Първанова, също удостоверява казаното от Иван, че хората му оказват помощ. Тя съобщи, че фактически къщата му е заключена, а той няма достъп до нея.
„ Хора от селото му помогнаха, с цел да има заслон и естествени условия. Вече получава пенсия, откакто му събрахме всички нужни документи. Подадено е заявление за отоплителна помощ. Много добросърдечен човек е ”, съобщи още кметицата.
Нашата медия направи опит да се свърже с Костадин Цветанов, с цел да даде своята позиция по случая. Той изрично отхвърли обвиняванията против него и съобщи, че е гледал Иван, само че мъжът самичък е поискал да си тръгне.
„ Човекът го гледах доста години аз. Издържал съм го доста зими. Не бяха плащани налозите на тази постройка доста години. Аз му платих всичко и му обясних защо става въпрос. Той каза- „ добре, ще ти дам къщата и по-късно подписа,. Нито съм го насилвал, нито нищо. Така че индивидът си е жив и здрав. Работи при мен, сподели, че ще се маха в един миг, аз отвърнах, че е свободен, не мога да го арестувам. Данъците не бяха плащани може би от 10 години и той доста добре знае ”. Това съобщи пред медията ни Цветанов.
Костадин отхвърли да е гонил Иван и съобщи, че му е дал стая, само че той самичък е поискал в един миг да си тръгне.
„ Той доста добре знаеше, че къщата не е негова. Аз му споделих, къщата не е твоя. Информацията за това, че документите за къщата са стояли при мен, не е вярна. Аз три пъти му изваждам персоналната карта, а той я губи непрекъснато. Последният път отново му изчезна по доста мистериозен метод. Той доста години не е работил при мен и аз отново го гледах. В София беше, работеше при едни съседи. Умрял от апетит и целият разкъсан, замърсен се върна от София, тогава отново съм го гледал – с храна, с пари, с дърва. Мога да го потвърдя, тук всички комшии, които живеят към нас го знаят ”, посочи още той.
На въпрос дали Александров е бил напълно на негова прехрана, Цветанов бе безапелационен: „ Абсолютно всичко аз съм му плащал, гледал съм го, даже и в моменти, в които не е работил при мен ”.
На въпрос дали са имали спогодба за това, че против грижи до гибелта на Иван, къщата ще остане за него и дали неговият комшия знае,че домът му към този момент е продаден, Костадин отговори по този начин:
„ Не знам дали сме имали спогодба, не си припомням. Аз съм го гледал, с което мога. Знае, по какъв начин да не знае, че е продадена къщата. Виждам го в този момент, поздравяваме се, дори му оправях едни документи за пенсия, той си ги изиска, в този момент пенсия взима, добре му е, ” сподели новият притежател на къщата.
Междувременно обаче, в онлайн уеб сайтове за парцели къщата на улица „ Съединение “ №142 се предлага за продажба. Една от обявите, оповестена преди броени дни на 30 август, предлага " идеално място за основаване на дом близо до природата и по едно и също време до града. " В нея се загатва, че парцелът е 186 кв.м., а къщата, на два етажа, е " за цялостен ремонт или за побутване и потребление на петното за застрояване без издаване на нужните документи. " Цената надвишава 100 хиляди лв..
Възможно ли е домът на един човек, който не може да чете и написа, да бъде трансфериран за минути, без той да осъзнава изцяло следствията? Дали доверието на Иван не е било употребявано по метод, който в този момент му коства най-ценното – неговия дом? Въпроси, които самият Александров търси и пробва да осъзнае, откакто парцелът му към този момент чака своят нов притежател, който ще заличи остарялата сграда вечно. А може би отговори на тези въпроси би трябвало да потърсят полицията и прокуратурата.
Прочетете още
Александров е родом от селото, живял цялостен живот в родната си къща на улица „ Съединение “ № 142. Дом, наследен от майка му, за която той се е грижил до последния ѝ мирис. Със единодушието на сестрите си, които от дълго време са напуснали селото, къщата става негова, през днешния ден обаче тя е в няколко уеб страницата за продажба на парцели. Иван споделя, че в нея е минало детството и зрелите му години, в нея е живял със фамилията си, а татко му е имал и работилница, в която преди време е изкарвал прехраната. Къщата към този момент не е в положително положение, споделя Александров, само че е единственото му нещо останало от неговите родители. Сега той живее във фургон, обезпечен от съселяни, защото е останал на улицата.
Хора, трогнати от ориста на Иван от село Първенец, се свързаха с нашата медия с молба неговият глас да бъде чут.
" Аз съм необразован човек, не мога да чета, нито да пиша. Баща ми ме научи да съм добър, само че наподобява тъкмо това е повода да ме тъпчат, ” споделя Иван.
Той описа, че преди осем години стартира работа като овчар при собствен комшия - Костадин Цветанов. Живее и работи при него, от време на време нощува в дребна стая до обора му. Работата обаче не му носи съвсем нищо, споделя той. „ Без пари съм бил, без здравни осигуровки, постоянно гладен и жаден. Живеех в тази сграда при Коцето без ток и вода, от време на време пиех от канали, вървях гладен на къра. Подхвърляха ми 10-20 лв., в случай че изобщо ми дадат. Един път, откакто продадоха животните, синът му сподели да ми даде някой лев, а татко му отвърна: `Не, дай му 5 лв. и да се оправя, " споделя Иван.
По време на работата си при фамилията, Александров стартира да търси човек, който да се грижи за него до края на живота му, споделя той. По думи на 70-годишния мъж Костадин му предлага помощ, а в подмяна на къщата, той ще поеме грижата за него до края на живота му. " Повярвах му. Той ми сподели, че ще се грижи за мен, „ каквото аз хапвам, и ти ще ядеш ”. Аз му се доверих, на мъжката дума ”, описа още Иван.
„ Един ден Коцето ме взе и ме закара в Пловдив, в някакъв кабинет, където един мъж ми даде документи. Имаше и доста други дами, аз не знам къде бяхме. Коцето подписа, по-късно аз подписах, никой не ми изясни какво е това. Не мога да чета, даже и да пиша, необразован човек съм, подписах единствено, без нищо да знам, нито документи получих по-късно. Досетих се, че е нещо за къщата поради диалозите с Коцето, които организирахме по пътя. Той сподели, че прехвърляме парцела против неговото гледане. В него беше и нотариалния акт, сестра ми му го беше дала преди години да ми го пази, да не стои у мен и в моята къща ”, сподели още мъжът.
След договорката, Иван продължава да живее в мизерните условия до обора. Един ден той се връща в дома си, само че той открива, че към този момент не може да отключи вратата. Иван показа, че чужд мъж го е изгонил и заплашил с полиция. По-късно съседи му оповестяват, че къщата евентуално е продадена. Иван се опасява да попита Костадин и татко му, защото и двамата били сприхави, твърди още мъжът.
„ Когато с ключа не съумях да отключа, видях, че има някакъв човек, който ме пита „ какво правиш тук ”, заплаши ме с полиция. Не знаех какво да върша, нямах храброст да запитвам Коцето и татко му, защото и двамата бяха доста сприхави, изключително татко му, той е ужасяващ, и с мен постоянно се държеше гадно, наскърбяваше ме. Никой от селото не ги харесва. След това ме изгониха, когато продадоха козите и нямаше и какво да работя повече. Баща му ме изпъди, никой не ме гледаше, останах на улицата безусловно, без работа и дом. Сега се подминаваме като се засечем, като че ли нищо не е станало, той по този начин се държи ”, каза Иван.
Днес хора от селото му оказват помощ. Александров живее във фургон, възложен от негов съселянин като жест на съпричастност. Благодарение на тях към този момент има ток, вода и топла храна. " Добре съм, само че не знам какво става с дома ми, някои споделят, че е продаден, други отхвърлят " споделя той.
„ Кракът ми е зле, преди години имах случай, никой с нищо не ми оказа помощ и на лекар не ме закара Коцето, сякаш щеше да се грижи за мен, а той зорът му бил да опъне къщата. По принцип не съм лековерен към хората, тъй като в никакъв случай не знаеш какво могат да ти създадат. В Първенец е домът ми, тук всички ме познават и аз тях, почитат ме, няма да отида другаде ”, безапелационен е Иван Александров.
Кметът на Първенец, Ренета Първанова, също удостоверява казаното от Иван, че хората му оказват помощ. Тя съобщи, че фактически къщата му е заключена, а той няма достъп до нея.
„ Хора от селото му помогнаха, с цел да има заслон и естествени условия. Вече получава пенсия, откакто му събрахме всички нужни документи. Подадено е заявление за отоплителна помощ. Много добросърдечен човек е ”, съобщи още кметицата.
Нашата медия направи опит да се свърже с Костадин Цветанов, с цел да даде своята позиция по случая. Той изрично отхвърли обвиняванията против него и съобщи, че е гледал Иван, само че мъжът самичък е поискал да си тръгне.
„ Човекът го гледах доста години аз. Издържал съм го доста зими. Не бяха плащани налозите на тази постройка доста години. Аз му платих всичко и му обясних защо става въпрос. Той каза- „ добре, ще ти дам къщата и по-късно подписа,. Нито съм го насилвал, нито нищо. Така че индивидът си е жив и здрав. Работи при мен, сподели, че ще се маха в един миг, аз отвърнах, че е свободен, не мога да го арестувам. Данъците не бяха плащани може би от 10 години и той доста добре знае ”. Това съобщи пред медията ни Цветанов.
Костадин отхвърли да е гонил Иван и съобщи, че му е дал стая, само че той самичък е поискал в един миг да си тръгне.
„ Той доста добре знаеше, че къщата не е негова. Аз му споделих, къщата не е твоя. Информацията за това, че документите за къщата са стояли при мен, не е вярна. Аз три пъти му изваждам персоналната карта, а той я губи непрекъснато. Последният път отново му изчезна по доста мистериозен метод. Той доста години не е работил при мен и аз отново го гледах. В София беше, работеше при едни съседи. Умрял от апетит и целият разкъсан, замърсен се върна от София, тогава отново съм го гледал – с храна, с пари, с дърва. Мога да го потвърдя, тук всички комшии, които живеят към нас го знаят ”, посочи още той.
На въпрос дали Александров е бил напълно на негова прехрана, Цветанов бе безапелационен: „ Абсолютно всичко аз съм му плащал, гледал съм го, даже и в моменти, в които не е работил при мен ”.
На въпрос дали са имали спогодба за това, че против грижи до гибелта на Иван, къщата ще остане за него и дали неговият комшия знае,че домът му към този момент е продаден, Костадин отговори по този начин:
„ Не знам дали сме имали спогодба, не си припомням. Аз съм го гледал, с което мога. Знае, по какъв начин да не знае, че е продадена къщата. Виждам го в този момент, поздравяваме се, дори му оправях едни документи за пенсия, той си ги изиска, в този момент пенсия взима, добре му е, ” сподели новият притежател на къщата.
Междувременно обаче, в онлайн уеб сайтове за парцели къщата на улица „ Съединение “ №142 се предлага за продажба. Една от обявите, оповестена преди броени дни на 30 август, предлага " идеално място за основаване на дом близо до природата и по едно и също време до града. " В нея се загатва, че парцелът е 186 кв.м., а къщата, на два етажа, е " за цялостен ремонт или за побутване и потребление на петното за застрояване без издаване на нужните документи. " Цената надвишава 100 хиляди лв..
Възможно ли е домът на един човек, който не може да чете и написа, да бъде трансфериран за минути, без той да осъзнава изцяло следствията? Дали доверието на Иван не е било употребявано по метод, който в този момент му коства най-ценното – неговия дом? Въпроси, които самият Александров търси и пробва да осъзнае, откакто парцелът му към този момент чака своят нов притежател, който ще заличи остарялата сграда вечно. А може би отговори на тези въпроси би трябвало да потърсят полицията и прокуратурата.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ