Как роботите могат да помогнат на специални деца?
Как роботите могат да оказват помощ на специфични деца? Как роботите могат да влязат в образователните стаи и да оказват помощ и на деца със специфични просветителни потребности - отговорът дадоха през днешния ден от Института по роботика към Българска академия на науките. Част от разработките на учените там бяха показани в границите на акцията „ Българска академия на науките показва своите институти ".
Госпожата по британски е робот - тази фраза звучи футуристично за нашите географски ширини, само че във Финландия да вземем за пример тя навлиза в всекидневието на хората. Защото там към този момент е осъществен пилотен план, по който роботи стават учители по език, описват ни учените от Института по роботика към Българска академия на науките. В Института също работят по подобен план – „ Метем “, чиято цел е да впрегнат уменията на машините в помощ на децата с разнообразни усложнения, описа от един от участниците в него – Ивелин Стоянов.
" Улавяме мигането при децата, защото децата със специфични просветителни потребности (СОП) мигат под въздействие на разнообразни фактори и заобикалят директния очен контакт. Идеята е ние да вземем тяхната мозъчна интензивност, да преценим посредством нашия протокол по кое време те са мигнали и да възпроизведем това нещо на робота. Поставяме им шлема и роботът копира дейностите, като педагогът следи и робота, и детето. Произхождаме и от обстоятелството, че децата имат доста огромна податливост да копират дейностите на робота. Тоест, когато педагогът си постави шлема, а той е с обикновено развиване, по този начин да го назовем, детето стартира да копира робота и по този начин усъвършенства положението си ".
Засега обаче се чакат етичните позволения за опити за работа с деца, споделя ръководителят на плана професор Анна Лекова: " Как би трябвало да бъде направена постановката на опита, какъв брой да е надалеч детето от робота, какъв брой да е надалеч от преносимия компютър, от кинекта, от слушалката, по какъв начин да бъде сложена. В момента, в който то се почувства некомфортно, ние даже можем да използваме този мозъчно-компютърен интерфейс, да проследим моментните когнитивни положения на детето. В момента, в който установим някакъв стрес, незабавно се махат всички устройства, детето се извежда, в случай че се постанова, психолог приказва с него. Нашите опити са игри, само че това би трябвало да е планувано в опита ".
Работата въодушевява и подрастващите, като 17-годишната Биляна, за която присъединяване в " Метем " е детска фантазия: " Баща ми е доста значима персона в моя живот. Той схваща доста от програмиране, електроника и той ме стимулира, като цяло. Братовчед ми също, а и от учебно заведение. Първото, което научих за роботите, бе, че са доста мъчно нещо. И че си имат личен темперамент, от време на време не вършат това, което желая ".
От Института по роботика към Българска академия на науките не престават разработките си в региона на обществената роботика.
Госпожата по британски е робот - тази фраза звучи футуристично за нашите географски ширини, само че във Финландия да вземем за пример тя навлиза в всекидневието на хората. Защото там към този момент е осъществен пилотен план, по който роботи стават учители по език, описват ни учените от Института по роботика към Българска академия на науките. В Института също работят по подобен план – „ Метем “, чиято цел е да впрегнат уменията на машините в помощ на децата с разнообразни усложнения, описа от един от участниците в него – Ивелин Стоянов.
" Улавяме мигането при децата, защото децата със специфични просветителни потребности (СОП) мигат под въздействие на разнообразни фактори и заобикалят директния очен контакт. Идеята е ние да вземем тяхната мозъчна интензивност, да преценим посредством нашия протокол по кое време те са мигнали и да възпроизведем това нещо на робота. Поставяме им шлема и роботът копира дейностите, като педагогът следи и робота, и детето. Произхождаме и от обстоятелството, че децата имат доста огромна податливост да копират дейностите на робота. Тоест, когато педагогът си постави шлема, а той е с обикновено развиване, по този начин да го назовем, детето стартира да копира робота и по този начин усъвършенства положението си ".
Засега обаче се чакат етичните позволения за опити за работа с деца, споделя ръководителят на плана професор Анна Лекова: " Как би трябвало да бъде направена постановката на опита, какъв брой да е надалеч детето от робота, какъв брой да е надалеч от преносимия компютър, от кинекта, от слушалката, по какъв начин да бъде сложена. В момента, в който то се почувства некомфортно, ние даже можем да използваме този мозъчно-компютърен интерфейс, да проследим моментните когнитивни положения на детето. В момента, в който установим някакъв стрес, незабавно се махат всички устройства, детето се извежда, в случай че се постанова, психолог приказва с него. Нашите опити са игри, само че това би трябвало да е планувано в опита ".
Работата въодушевява и подрастващите, като 17-годишната Биляна, за която присъединяване в " Метем " е детска фантазия: " Баща ми е доста значима персона в моя живот. Той схваща доста от програмиране, електроника и той ме стимулира, като цяло. Братовчед ми също, а и от учебно заведение. Първото, което научих за роботите, бе, че са доста мъчно нещо. И че си имат личен темперамент, от време на време не вършат това, което желая ".
От Института по роботика към Българска академия на науките не престават разработките си в региона на обществената роботика.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ