)
Код здраве: Вродени нарушения на кръвосъсирването - защо ранната диагноза променя живота Код здраве
Как разбираме, че едно кървене не е просто случай, а сигнал за нещо по-сериозно? И за какво толкоз постоянно същинската диагноза се крие зад признаци, които сме привикнали да одобряваме за изцяло естествени?
В навечерието на Световния ден на хемофилията – 17 април – по тематиката беседваме с доцент Атанас Банчев, шеф на Клиника по детска клинична хематология и началник на Експертен център за редки анемии и вродени коагулопатии. Разговор, който стартира с един елементарен въпрос – какво в действителност съставлява хемофилията – и последователно разкрива една доста по-дълбока тематика: какъв брой елементарно можем да пропуснем сигналите на тялото.
Болест, която историята помни
Хемофилията не е непознато заболяване. Напротив – тя е едно от най-добре описаните нарушавания на кръвосъсирването, за което има сведения още от древен времена. В разнообразни столетия е оставяла диря даже върху ориста на цели династии, преминавайки през поколенията в европейските кралски фамилии. Но макар тази историческа „ видимост “, през днешния ден казусът постоянно остава незабележим, изключително при дамите, тъй като не наподобява трагичен. Защото не стартира с нещо явно. А с дребни, съвсем незабележими сигнали.
Ранните сигнали при децата
При по-тежките форми на болестта, като хемофилията, сигналите се появяват още в ранна детска възраст. Когато детето стартира да прохожда, ставите стартират да поемат тежестта на тялото. Именно тогава могат да се появят първите вътрешни кръвоизливи – един от най-характерните белези на болестта. Хемофилията визира главно момчетата, защото гените, свързани с нея, се намират върху Х-хромозомата. Но това не значи, че дамите са „ отвън риск “ – те също могат да проявят признаци, въпреки и по-леки.
Кога кървенето би трябвало да ни тормози?
Най-голямото предизвикателство при нарушаванията в кръвосъсирването е, че те рядко се демонстрират по трагичен метод първоначално. Не става дума единствено за порязване. Много по-важни сигнали са: елементарно формиране на синини, дълготрайно кървене от носа, кървене от венците, мъчно заздравяващи рани, мощни кръвоизливи след интервенции. И един признак, който постоянно остава подценен: изобилната менструация при млади девойки
„ Тихата норма “, която забавя диагнозата... В практиката диагнозата постоянно се слага към началото на менструацията – сред 14 и 16-годишна възраст. Пътят до нея обаче нормално стартира с нещо друго – желязодефицитна анемия. При младите девойки се откриват ниски стойности на желязо, без явна причина. Храненето е обикновено, няма проблем с усвояването – остава един източник: менструалният цикъл. При по-задълбочен диалог се оказва, че доста от тези девойки имат извънредно изобилен цикъл, който обаче не споделят. Често тематиката остава в границите на фамилията – сред майка и щерка, а от време на време и баба, която също е имала същия проблем и го е приемала за „ естествен “. Така се основава една тиха фамилна норма, която прикрива действителен медицински проблем.
Това закъснение не е без значение. Защото зад него стои не просто дискомфорт, а действителен риск за здравето. Хроничният дефицит на желязо води до отмалялост, понижена централизация, намален витален звук. Но резултатите не стопират дотук – той има отражение върху сърдечно-съдовата и нервната система, върху цялостното качество на живот. И още нещо – в един изцяло непредвиден миг може да се наложи интервенция или да се случи контузия. Ако няма сложена диагноза, това слага и пациента, и лекарите в обстановка на неопитност. Животът през днешния ден: друг от визиите ни
Ако преди десетилетия диагнозата хемофилия е означавала съществени ограничавания, през днешния ден картината е изцяло друга. Съвременната медицина дава опция на пациентите да водят деен, пълностоен живот. Децата порастват с терапия, която разрешава обикновено развиване, а възрастните могат да спортуват и да живеят без забележими ограничавания – като се изключи високорискови контактни спортове. Развитието на лекуването през последните 20 години е толкоз доста, че през днешния ден човек с хемофилия мъчно може да бъде разпознат „ по външни белези “.
В този подтекст доцент Банчев акцентира нещо значимо – България не изостава. Напротив. Благодарение на напъните на лекарската общественост, пациентските организации и основаването на профилирани центрове, страната ни се подрежда измежду положителните образци в района във връзка с грижата за хората с хемофилия. Посланието, което не трябва да пропущаме
Световният ден на хемофилията не е просто дата в календара. Той е увещание, че има болести, които не се „ виждат “ незабавно – само че могат да бъдат разпознати, в случай че знаем какво да търсим. И че от време на време най-важната стъпка не е лекуването, а въпросът: „ Това в действителност ли е обикновено? “ Днешният ни посетител в резюме: Доц. доктор Атанас Банчев е експерт по детска клинична хематология и клинична хематология, с спомагателна подготовка по хемостазеология от Германия. Той е шеф на Клиника по детска клинична хематология за доброкачествени болести и началник на Експертен център за хемофилия, таласемия и редки анемии. Автор е на над 40 научни изявления, отдадени на вродените коагулопатии и редките анемии, и взе участие интензивно в национални научни планове.
В навечерието на Световния ден на хемофилията – 17 април – по тематиката беседваме с доцент Атанас Банчев, шеф на Клиника по детска клинична хематология и началник на Експертен център за редки анемии и вродени коагулопатии. Разговор, който стартира с един елементарен въпрос – какво в действителност съставлява хемофилията – и последователно разкрива една доста по-дълбока тематика: какъв брой елементарно можем да пропуснем сигналите на тялото.
Болест, която историята помни
Хемофилията не е непознато заболяване. Напротив – тя е едно от най-добре описаните нарушавания на кръвосъсирването, за което има сведения още от древен времена. В разнообразни столетия е оставяла диря даже върху ориста на цели династии, преминавайки през поколенията в европейските кралски фамилии. Но макар тази историческа „ видимост “, през днешния ден казусът постоянно остава незабележим, изключително при дамите, тъй като не наподобява трагичен. Защото не стартира с нещо явно. А с дребни, съвсем незабележими сигнали.
Ранните сигнали при децата
При по-тежките форми на болестта, като хемофилията, сигналите се появяват още в ранна детска възраст. Когато детето стартира да прохожда, ставите стартират да поемат тежестта на тялото. Именно тогава могат да се появят първите вътрешни кръвоизливи – един от най-характерните белези на болестта. Хемофилията визира главно момчетата, защото гените, свързани с нея, се намират върху Х-хромозомата. Но това не значи, че дамите са „ отвън риск “ – те също могат да проявят признаци, въпреки и по-леки.
Кога кървенето би трябвало да ни тормози?
Най-голямото предизвикателство при нарушаванията в кръвосъсирването е, че те рядко се демонстрират по трагичен метод първоначално. Не става дума единствено за порязване. Много по-важни сигнали са: елементарно формиране на синини, дълготрайно кървене от носа, кървене от венците, мъчно заздравяващи рани, мощни кръвоизливи след интервенции. И един признак, който постоянно остава подценен: изобилната менструация при млади девойки
„ Тихата норма “, която забавя диагнозата... В практиката диагнозата постоянно се слага към началото на менструацията – сред 14 и 16-годишна възраст. Пътят до нея обаче нормално стартира с нещо друго – желязодефицитна анемия. При младите девойки се откриват ниски стойности на желязо, без явна причина. Храненето е обикновено, няма проблем с усвояването – остава един източник: менструалният цикъл. При по-задълбочен диалог се оказва, че доста от тези девойки имат извънредно изобилен цикъл, който обаче не споделят. Често тематиката остава в границите на фамилията – сред майка и щерка, а от време на време и баба, която също е имала същия проблем и го е приемала за „ естествен “. Така се основава една тиха фамилна норма, която прикрива действителен медицински проблем.
Това закъснение не е без значение. Защото зад него стои не просто дискомфорт, а действителен риск за здравето. Хроничният дефицит на желязо води до отмалялост, понижена централизация, намален витален звук. Но резултатите не стопират дотук – той има отражение върху сърдечно-съдовата и нервната система, върху цялостното качество на живот. И още нещо – в един изцяло непредвиден миг може да се наложи интервенция или да се случи контузия. Ако няма сложена диагноза, това слага и пациента, и лекарите в обстановка на неопитност. Животът през днешния ден: друг от визиите ни
Ако преди десетилетия диагнозата хемофилия е означавала съществени ограничавания, през днешния ден картината е изцяло друга. Съвременната медицина дава опция на пациентите да водят деен, пълностоен живот. Децата порастват с терапия, която разрешава обикновено развиване, а възрастните могат да спортуват и да живеят без забележими ограничавания – като се изключи високорискови контактни спортове. Развитието на лекуването през последните 20 години е толкоз доста, че през днешния ден човек с хемофилия мъчно може да бъде разпознат „ по външни белези “.
В този подтекст доцент Банчев акцентира нещо значимо – България не изостава. Напротив. Благодарение на напъните на лекарската общественост, пациентските организации и основаването на профилирани центрове, страната ни се подрежда измежду положителните образци в района във връзка с грижата за хората с хемофилия. Посланието, което не трябва да пропущаме
Световният ден на хемофилията не е просто дата в календара. Той е увещание, че има болести, които не се „ виждат “ незабавно – само че могат да бъдат разпознати, в случай че знаем какво да търсим. И че от време на време най-важната стъпка не е лекуването, а въпросът: „ Това в действителност ли е обикновено? “ Днешният ни посетител в резюме: Доц. доктор Атанас Банчев е експерт по детска клинична хематология и клинична хематология, с спомагателна подготовка по хемостазеология от Германия. Той е шеф на Клиника по детска клинична хематология за доброкачествени болести и началник на Експертен център за хемофилия, таласемия и редки анемии. Автор е на над 40 научни изявления, отдадени на вродените коагулопатии и редките анемии, и взе участие интензивно в национални научни планове.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ