Алфа рисърч: На евровот се топи разликата между ГЕРБ и ПП-ДБ
Как спорните настройки към политиките на Европейски Съюз и слабата мотивация за присъединяване в изборите се отразяват върху електоралните желания? Най-висока готовност демонстрират двете крайни групи – на най-големите евроентусиасти и на най-големите евроскептици.
В резултат, ПП-ДБ повишава своя резултат от хипотетични национални избори (до 19,9%). ГЕРБ взема 22,6% от вота на гласуващите. Така дистанцията сред двете първи сили е скъсена до 2,7 пункта.
" Възраждане ", както се случва и в други европейски страни, където евроскептичните и антисистемни партии се показват малко над националния си капацитет, доближава до 13,2%. По-слабата мотивация, дистанцираност и фокус върху локалните проблеми слагат в леко оттегляне ГЕРБ, Българска социалистическа партия (8,9%) и Движение за права и свободи (8,4% - чиито гласоподаватели в Турция нямат право да гласоподават на евроизбори).
Това регистрира настоящото национално представително изследване на " Алфа рисърч ". То е извършено в интервала 1- 7 март 2024 година, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Източник " Алфа рисърч "
Източник " Алфа рисърч " Активността може да падне и под 2 млн. души
Въпреки че в персонален проект българите виждат изгоди за себе си и за страната от европейското участие, за 17 години те не съумяха де се убедят, че от техния глас зависи по какъв начин ще действа Европейският съюз и в каква Европа ще живеем, показват от организацията. Затова и избирателната интензивност на европейски избори е най-ниската допустима. Предстоящият избор не прави изключение – не повече от една трета декларират твърда подготвеност да отидат до урните през юни.
Ако тази наклонност се резервира, броят на гласувалите може да падне под 2 млн. души, колкото е бил единствено на частичните избори за евродепутати през 2007г.
Каква акция ще водят партиите – с чисто европейски, или с народен фокус, кои фигури ще повдигнат за евродепутати и каква ще бъде партийната кондиция след три месеца, безспорно също ще повлияят върху съответните резултати. Със сигурност обаче разлика в логиката на европейския и националния избор е налице и това дали двата избора ще се проведат дружно или поотделно, ще окаже въздействие върху националната политическа картина, се показва в изводите от проучването.
Расте скептицизмът
Един от главните заключения на изследването е, че европейската принадлежност на страната ни не се слага под подозрение. Около 60% от българите резервират безапелационната си поддръжка за участието на България в Европейския съюз и не търсят друга геополитическа опция. Същевременно обаче, както заради неуспеха на България да се приближи по витален стандарт и тъждество пред закона до ядрото от страни на Европейски Съюз, по този начин и заради поредицата от рецесии в Европа през последното десетилетие, скептицизмът към метода на ръководство на Съюза и съответни негови политики нараства с по-ускорени темпове. 12% от пълнолетните българи декларират, че утвърждават напълно метода, по който се ръководи Европейски Съюз към днешна дата, 42% - единствено ненапълно, а 39% - са несъмнено неудовлетворени.
Източник " Алфа рисърч " Какво харесват и какво не харесват в Европейски Съюз българите
Сънародниците ни утвърждават най-силно тези политики, които им дават късмет да се възползват от достиженията и гаранциите на по-развитите европейски страни, а са най-критично настроени към тези, които се ползват, или следва да се приложат от Брюксел на национално ниво.
Най-позитивно е отношението към опцията при нарушение на правата им българите да се обръщат към Съда по правата на индивида в Страсбург (84%). Следва удовлетвореността от възможностите за трудова миграция, т. е. за работа в страни членки на Европейски Съюз (81%) и предвижданото създаване на обща европейска система за сигурност (68%).
Разширяването на Еврозоната и Шенгенското пространство (53%) и въздействието на еврофондовете за развиването на България (51%) също се правят оценка преобладаващо положително, само че те срещат и по-висок дял отрицателни отзиви - по към 30 на 100.
Противоречиви са публичните реакции към резултата от европейските политики в три значими посоки: Зеленият преход – 34% позитивно отношение против 42% негативно, а за всеки четвърти българин този пакт остава изцяло неразбираем; Европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи против 45% неподкрепящи); Политиката за трудова миграция от страни отвън Европейски Съюз в България (34%:49%).
Най-чувствителни и негативно настроени са българите към тези оферти и политики, които откриха и най-силен отрицателен отзив в Европа: миграционната политика и по-специално политиката за солидарно систематизиране на мигрантите се утвърждава от едвам 19% при над три пъти повече отрицателни отзиви.; земеделската политика (свързана и с неяснотите към т.нар.зелен преход) – 26% утвърждение при двойно по-високо отрицание.; увеличение пълномощията на Европейска комисия за сметка на националните държавни управления – 77% отрицание.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
В резултат, ПП-ДБ повишава своя резултат от хипотетични национални избори (до 19,9%). ГЕРБ взема 22,6% от вота на гласуващите. Така дистанцията сред двете първи сили е скъсена до 2,7 пункта.
" Възраждане ", както се случва и в други европейски страни, където евроскептичните и антисистемни партии се показват малко над националния си капацитет, доближава до 13,2%. По-слабата мотивация, дистанцираност и фокус върху локалните проблеми слагат в леко оттегляне ГЕРБ, Българска социалистическа партия (8,9%) и Движение за права и свободи (8,4% - чиито гласоподаватели в Турция нямат право да гласоподават на евроизбори).
Това регистрира настоящото национално представително изследване на " Алфа рисърч ". То е извършено в интервала 1- 7 март 2024 година, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Източник " Алфа рисърч " Източник " Алфа рисърч " Активността може да падне и под 2 млн. души Въпреки че в персонален проект българите виждат изгоди за себе си и за страната от европейското участие, за 17 години те не съумяха де се убедят, че от техния глас зависи по какъв начин ще действа Европейският съюз и в каква Европа ще живеем, показват от организацията. Затова и избирателната интензивност на европейски избори е най-ниската допустима. Предстоящият избор не прави изключение – не повече от една трета декларират твърда подготвеност да отидат до урните през юни.
Ако тази наклонност се резервира, броят на гласувалите може да падне под 2 млн. души, колкото е бил единствено на частичните избори за евродепутати през 2007г.
Каква акция ще водят партиите – с чисто европейски, или с народен фокус, кои фигури ще повдигнат за евродепутати и каква ще бъде партийната кондиция след три месеца, безспорно също ще повлияят върху съответните резултати. Със сигурност обаче разлика в логиката на европейския и националния избор е налице и това дали двата избора ще се проведат дружно или поотделно, ще окаже въздействие върху националната политическа картина, се показва в изводите от проучването.
Расте скептицизмът
Един от главните заключения на изследването е, че европейската принадлежност на страната ни не се слага под подозрение. Около 60% от българите резервират безапелационната си поддръжка за участието на България в Европейския съюз и не търсят друга геополитическа опция. Същевременно обаче, както заради неуспеха на България да се приближи по витален стандарт и тъждество пред закона до ядрото от страни на Европейски Съюз, по този начин и заради поредицата от рецесии в Европа през последното десетилетие, скептицизмът към метода на ръководство на Съюза и съответни негови политики нараства с по-ускорени темпове. 12% от пълнолетните българи декларират, че утвърждават напълно метода, по който се ръководи Европейски Съюз към днешна дата, 42% - единствено ненапълно, а 39% - са несъмнено неудовлетворени.
Източник " Алфа рисърч " Какво харесват и какво не харесват в Европейски Съюз българите Сънародниците ни утвърждават най-силно тези политики, които им дават късмет да се възползват от достиженията и гаранциите на по-развитите европейски страни, а са най-критично настроени към тези, които се ползват, или следва да се приложат от Брюксел на национално ниво.
Най-позитивно е отношението към опцията при нарушение на правата им българите да се обръщат към Съда по правата на индивида в Страсбург (84%). Следва удовлетвореността от възможностите за трудова миграция, т. е. за работа в страни членки на Европейски Съюз (81%) и предвижданото създаване на обща европейска система за сигурност (68%).
Разширяването на Еврозоната и Шенгенското пространство (53%) и въздействието на еврофондовете за развиването на България (51%) също се правят оценка преобладаващо положително, само че те срещат и по-висок дял отрицателни отзиви - по към 30 на 100.
Противоречиви са публичните реакции към резултата от европейските политики в три значими посоки: Зеленият преход – 34% позитивно отношение против 42% негативно, а за всеки четвърти българин този пакт остава изцяло неразбираем; Европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи против 45% неподкрепящи); Политиката за трудова миграция от страни отвън Европейски Съюз в България (34%:49%).
Най-чувствителни и негативно настроени са българите към тези оферти и политики, които откриха и най-силен отрицателен отзив в Европа: миграционната политика и по-специално политиката за солидарно систематизиране на мигрантите се утвърждава от едвам 19% при над три пъти повече отрицателни отзиви.; земеделската политика (свързана и с неяснотите към т.нар.зелен преход) – 26% утвърждение при двойно по-високо отрицание.; увеличение пълномощията на Европейска комисия за сметка на националните държавни управления – 77% отрицание.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ