„Труд“: Йорданова и Петков бързат да закрият спецсъда преди годишния доклад на ЕК
Как прокарването „ на мрачно “ на закриването на спецправосъдието може да се обърне против основателите му
Източник: „ Труд “
След броени дни министър-председателят Кирил Петков ще означи 100 дни от началото на управническия мандат на ръководеното от него държавно управление на Четворната коалиция. Още със съставянето на управническата стратегия в столичен мол, а и откакто постави клетва като министър председател, Петков настойчиво наблягаше, че ще ръководи при цялостна бистрота. Както постоянно става обаче заявеното остава единствено на думи.
Действията на болшинството, а персонално и на премиера, демонстрират, че властта избира да взема решение тихомълком непопулярни в обществото въпроси и изключително тези, които обслужват лобистките ползи на кръгове, спомогнали за инсталиране на актуалните управленци. Примери за пробутване на решения „ на мрачно “ изникват съвсем всекидневно, като все по-често това се отнася и до промени в законите.
Пример в тази посока е започващият спор в Народното събрание за смяна на Закона за правосъдната власт (ЗСВ), обвързван с ликвидирането на спецправосъдието и провеждането на наказателна акция против членовете на Висшия правосъден съвет. Законопроектът бе препоръчан в края на януари от Министерство на правораздаването и бе признат от Министерския съвет съвсем незаконно преди три седмици. Управляващите имитираха разискване на законопроекта, с цел да не бъдат упрекнати в нарушавания на Закона за нормативните актове. Това обаче няма по какъв начин да прикрие съществуването на голям брой обстоятелства, които сочат за превратно използване на Закона за нормативните актове (ЗНА). Напълно разумно това може да послужи като претекст, в случай че се стигне до гласоподаване на измененията в Закон за съдебната власт от Народното събрание, те да станат обект на вниманието и на Конституционния съд.
Конспиративното пробутване на Закон за съдебната власт вещае и различен проблем за ръководещите. Създаването на органите на спецправосъдието преди повече от 10 години стана след експлицитни рекомендации на Европейската комисия, която няма да остане безучастна поради минимум противоречивите причини, с които ръководещите стимулират ликвидирането на спецсъдилищата и спецпрокуратурите. Извън всичко това остава неразбираемо за какво държавното управление обви в подмолна мъгла прокарването на промените в правосъдния закон до вкарването му в Народното събрание. Причината може да е единствено една – опит да се избегне отговор на тежкия въпрос – обслужват ли ръководещите ползите на изправени пред правораздаването олигарси, заели лобисти, юристи и медии в поход против спецпрокурорите и спецсъдиите, дръзнали да им потърсят отговорност.
На 28 януари 2022 година Министерство на правораздаването разгласява за публично разискване план за смяна на правосъдния закон, като главните акценти в него бяха два – анулация на така наречен „ кариерен бонус “ на членовете на правосъдния съвет, които са настоящи магистрати и очистване на спецправосъдието. Правосъдният министър Надежда Йорданова редуцира на половина периода за даване на мнения от всички заинтересувани страни, като вместо 30 дни, той бе понижен на две седмици.
Преглед на уеб страницата за публични съвещания демонстрира, че там са оповестени едвам три мнения по плана на Министерство на правосъдието – едно на съдиите от Специализирания углавен съд и от Апелативния спецсъд и други две - на „ Български институт за правни начинания “ и на Инициатива „ Правосъдие за всеки “ – казионни неправителствени организации, подкрепящи всяка самодейност на депутати и министри от „ Демократична България “. И това е изцяло обяснимо – преди да стане министър на правораздаването през 2014 година Христо Иванов бе шеф на БИПИ, а „ Правосъдие за всеки “, с изключение на уредник на митинги „ на повикване “ пред Съдебната палата, изиграха ролята на политическа патерица на „ Демократична България “, като издигнаха кандидатурата на някогашния ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов за президент.
На уеб страницата за публични съвещания липсват мнения на Висшия правосъден съвет, на Специализирана прокуратура и Апелативна профилирана прокуратура, съсловните организации на прокурорите и следователите, управлението на държавното обвиняване и неправителствени организации, т.е. на всички, които се афишират против ликвидирането на спецправосъдието и са изразили отрицателно отношение по законопроекта на правосъдния министър от „ Демократична България “. От изявления в медиите и от уеб страниците на изброените институции е видно, че всичките са изпратили своите негативни мнения до Министерство на правораздаването.
Надежда Йорданова обаче избира да следва добре познатите способи от епохата на Сталин – „ няма човек, няма проблем “, който в актуалната обстановка е трансформиран – „ няма мнение, няма проблем “. Макар да даде голям брой изявленията пред „ комфортни “ медиите в последните два месеца, правосъдният министър по този начин и не отговори на въпроса, който заместник-главният прокурор Борислав Сарафов зададе задочно – кой е създател на плана за смяна на правосъдния закон? Йорданова явно няма причини да опровергае затвърдилото се мнение, че планът за Закон за съдебната власт е артикул на адвокатски адвокатски фирми, ангажирани със отбраната на богати олигарси, станали обект на наказателни каузи точно пред набелязаните за закриване спецоргани на правораздаването. А това изказване намира своето още по-голямо удостоверение и в метода, по който измененията в правосъдния закон минаха през формалното утвърждение на държавното управление.
На 23 февруари след края на работния ден Надежда Йорданова разгласи във фейсбук, че е внесла плана на Закон за съдебната власт в Министерския съвет. Публикацията в обществената мрежа идва часове, откакто медиите са получили формалния дневен ред за съвещанието на кабинета, където разискване на Закон за съдебната власт от министрите не е посочено. На самото държавно съвещание на 24 февруари Надежда Йорданова въобще не участва, замества я Борислав Ганчев, заместник-министър на правораздаването. От стенограмата на съвещанието е видно, че планът за изменение на правосъдния закон не е обсъждан. Въпреки това на медиите е изпратено прессъобщение, в което се показва, че Министерският съвет е приел измененията в Закон за съдебната власт. Същото е вписано и в формалния протокол на държавното съвещание.
Остава опцията – законът, засягащ самостоятелната правосъдна власт, да е гласуван от министрите в оперативната част на съвещанието, за която обаче не се води стенографски протокол. Това деяние оставя открит въпроса - кое постанова законопроект, засягащ правоприлагането в страна членка на Европейския съюз, заела се да ползва най-високите стандарти за господство на правото, да се разисква и гласоподава „ на мрачно “?
Опорочаването на приемането от държавното управление на плана за изменение на правосъдния закон обаче надалеч не свършва дотук. Защото, в случай че се съди по правната осведомителна система на Министерския съвет – ЗИД Закон за съдебната власт не е одобряван на 24 февруари, а на 2 март. Поне под подобен документ автограф е положил министър председателят Кирил Петков. На 2 март съвещание на държавното управление е извършено, само че и там Закон за съдебната власт не е подложен на спор, сочи стенограмата. В последна сметка, на фона на тоталния юридически безпорядък, сътворен от държавното управление - Закон за съдебната власт е импортиран в Народното събрание също на 2 март. И още едно необичайно съвпадане – на същия ден правосъдният министър Надежда Йорданова внесе във Висшия правосъден съвет настояването за предварително преустановяване мандата на основния прокурор Иван Гешев.
Обяснение за правния безпорядък, с който измененията в правосъдния закон минават през Министерския съвет, може да се търси в административни пропуски на правосъдния министър, в случай че не става въпрос за предумисъл. Основание за това дава събитието, че импортираният при започване на март в Народното събрание законопроект се разграничава в огромна степен от оповестените в края на януари от Министерство на правораздаването оферти за промени в Закон за съдебната власт. Една от значителните новости е въвеждането на критерии по преназначаване на спецмагистратите след закриването на органите на профилираното правораздаване. Според съдиите от Специализирания углавен съд препоръчаният от държавното управление вид на Закон за съдебната власт ги въвлича в „ насилствена конкурсна процедура, като ни принуждавате да аплайваме за места, което кандидатстване прилича изселване. “
Само тази явно дискриминационна мярка може да стане съображение за санкционирането на страната ни по механизма за господство на правото на Европейския съюз. „ Предлагат се едни освен противоконституционни промени в Закона за правосъдната власт, само че и дискриминационни, репресивни, жестоко нарушаващи магистратската самостоятелност “, написаха преди седмица спецсъдиите.
Управляващите рискуват с желанието си да прокарат непременно, освен това „ на мрачно “, измененията в Закона за правосъдната власт, обслужващи спонсорите на партии в Четворната коалиция, да слагат България паралелно до Полша и Унгария, които към този момент остро се конфронтираха с Европейската комисия във връзка с магистратската самостоятелност. Факт е, че двете страни са на път да изгубят част от европейското си финансиране поради противоречиви промени в правосъдната система. Днешните ръководещи у нас вършат всичко по силите си България да стане третата страна в Европейския съюз, по отношение на която да се наложат финансови рестрикции поради нарушение на правовия ред. Кукловодите на правосъдния министър Надежда Йорданова и на премиера Кирил Петков по всичко наподобява ще опитат да изиграят даже Европейската комисия, като избързат с приемането на правосъдния закон от Народното събрание, с цел да изпреварят излизането на годишния отчет по господство на правото. Този ход обаче най-вече да докара до в допълнение изостряне на тона на Брюксел.
Авторите на лобистките промени в Закон за съдебната власт, свързани с „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “, може да останат разочаровани, защото с огромна доза на възможност болшинството от конституционните съдии ще охладят ентусиазма за очистване на съдилища и прокуратури със противоречиво и незабавно законодателство. В Конституционния съд в последните месеци се заформи болшинство, което счита, че закон, признат „ на мрачно ”, без съблюдаване на използваните за него условия за обществено разискване и оценка на бъдещото му влияние върху публичните връзки, на това съображение е лишен както от фактическа, по този начин и от официално правна легитимност. Тезата е с изключително мнение на арбитър Красимир Влахов, изразена по конституционно дело от началото на 2020 година. Тя обаче стартира да наподобява още по-актуална през днешния ден.
Източник: „ Труд “
След броени дни министър-председателят Кирил Петков ще означи 100 дни от началото на управническия мандат на ръководеното от него държавно управление на Четворната коалиция. Още със съставянето на управническата стратегия в столичен мол, а и откакто постави клетва като министър председател, Петков настойчиво наблягаше, че ще ръководи при цялостна бистрота. Както постоянно става обаче заявеното остава единствено на думи.
Действията на болшинството, а персонално и на премиера, демонстрират, че властта избира да взема решение тихомълком непопулярни в обществото въпроси и изключително тези, които обслужват лобистките ползи на кръгове, спомогнали за инсталиране на актуалните управленци. Примери за пробутване на решения „ на мрачно “ изникват съвсем всекидневно, като все по-често това се отнася и до промени в законите.
Пример в тази посока е започващият спор в Народното събрание за смяна на Закона за правосъдната власт (ЗСВ), обвързван с ликвидирането на спецправосъдието и провеждането на наказателна акция против членовете на Висшия правосъден съвет. Законопроектът бе препоръчан в края на януари от Министерство на правораздаването и бе признат от Министерския съвет съвсем незаконно преди три седмици. Управляващите имитираха разискване на законопроекта, с цел да не бъдат упрекнати в нарушавания на Закона за нормативните актове. Това обаче няма по какъв начин да прикрие съществуването на голям брой обстоятелства, които сочат за превратно използване на Закона за нормативните актове (ЗНА). Напълно разумно това може да послужи като претекст, в случай че се стигне до гласоподаване на измененията в Закон за съдебната власт от Народното събрание, те да станат обект на вниманието и на Конституционния съд.
Конспиративното пробутване на Закон за съдебната власт вещае и различен проблем за ръководещите. Създаването на органите на спецправосъдието преди повече от 10 години стана след експлицитни рекомендации на Европейската комисия, която няма да остане безучастна поради минимум противоречивите причини, с които ръководещите стимулират ликвидирането на спецсъдилищата и спецпрокуратурите. Извън всичко това остава неразбираемо за какво държавното управление обви в подмолна мъгла прокарването на промените в правосъдния закон до вкарването му в Народното събрание. Причината може да е единствено една – опит да се избегне отговор на тежкия въпрос – обслужват ли ръководещите ползите на изправени пред правораздаването олигарси, заели лобисти, юристи и медии в поход против спецпрокурорите и спецсъдиите, дръзнали да им потърсят отговорност.
На 28 януари 2022 година Министерство на правораздаването разгласява за публично разискване план за смяна на правосъдния закон, като главните акценти в него бяха два – анулация на така наречен „ кариерен бонус “ на членовете на правосъдния съвет, които са настоящи магистрати и очистване на спецправосъдието. Правосъдният министър Надежда Йорданова редуцира на половина периода за даване на мнения от всички заинтересувани страни, като вместо 30 дни, той бе понижен на две седмици.
Преглед на уеб страницата за публични съвещания демонстрира, че там са оповестени едвам три мнения по плана на Министерство на правосъдието – едно на съдиите от Специализирания углавен съд и от Апелативния спецсъд и други две - на „ Български институт за правни начинания “ и на Инициатива „ Правосъдие за всеки “ – казионни неправителствени организации, подкрепящи всяка самодейност на депутати и министри от „ Демократична България “. И това е изцяло обяснимо – преди да стане министър на правораздаването през 2014 година Христо Иванов бе шеф на БИПИ, а „ Правосъдие за всеки “, с изключение на уредник на митинги „ на повикване “ пред Съдебната палата, изиграха ролята на политическа патерица на „ Демократична България “, като издигнаха кандидатурата на някогашния ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов за президент.
На уеб страницата за публични съвещания липсват мнения на Висшия правосъден съвет, на Специализирана прокуратура и Апелативна профилирана прокуратура, съсловните организации на прокурорите и следователите, управлението на държавното обвиняване и неправителствени организации, т.е. на всички, които се афишират против ликвидирането на спецправосъдието и са изразили отрицателно отношение по законопроекта на правосъдния министър от „ Демократична България “. От изявления в медиите и от уеб страниците на изброените институции е видно, че всичките са изпратили своите негативни мнения до Министерство на правораздаването.
Надежда Йорданова обаче избира да следва добре познатите способи от епохата на Сталин – „ няма човек, няма проблем “, който в актуалната обстановка е трансформиран – „ няма мнение, няма проблем “. Макар да даде голям брой изявленията пред „ комфортни “ медиите в последните два месеца, правосъдният министър по този начин и не отговори на въпроса, който заместник-главният прокурор Борислав Сарафов зададе задочно – кой е създател на плана за смяна на правосъдния закон? Йорданова явно няма причини да опровергае затвърдилото се мнение, че планът за Закон за съдебната власт е артикул на адвокатски адвокатски фирми, ангажирани със отбраната на богати олигарси, станали обект на наказателни каузи точно пред набелязаните за закриване спецоргани на правораздаването. А това изказване намира своето още по-голямо удостоверение и в метода, по който измененията в правосъдния закон минаха през формалното утвърждение на държавното управление.
На 23 февруари след края на работния ден Надежда Йорданова разгласи във фейсбук, че е внесла плана на Закон за съдебната власт в Министерския съвет. Публикацията в обществената мрежа идва часове, откакто медиите са получили формалния дневен ред за съвещанието на кабинета, където разискване на Закон за съдебната власт от министрите не е посочено. На самото държавно съвещание на 24 февруари Надежда Йорданова въобще не участва, замества я Борислав Ганчев, заместник-министър на правораздаването. От стенограмата на съвещанието е видно, че планът за изменение на правосъдния закон не е обсъждан. Въпреки това на медиите е изпратено прессъобщение, в което се показва, че Министерският съвет е приел измененията в Закон за съдебната власт. Същото е вписано и в формалния протокол на държавното съвещание.
Остава опцията – законът, засягащ самостоятелната правосъдна власт, да е гласуван от министрите в оперативната част на съвещанието, за която обаче не се води стенографски протокол. Това деяние оставя открит въпроса - кое постанова законопроект, засягащ правоприлагането в страна членка на Европейския съюз, заела се да ползва най-високите стандарти за господство на правото, да се разисква и гласоподава „ на мрачно “?
Опорочаването на приемането от държавното управление на плана за изменение на правосъдния закон обаче надалеч не свършва дотук. Защото, в случай че се съди по правната осведомителна система на Министерския съвет – ЗИД Закон за съдебната власт не е одобряван на 24 февруари, а на 2 март. Поне под подобен документ автограф е положил министър председателят Кирил Петков. На 2 март съвещание на държавното управление е извършено, само че и там Закон за съдебната власт не е подложен на спор, сочи стенограмата. В последна сметка, на фона на тоталния юридически безпорядък, сътворен от държавното управление - Закон за съдебната власт е импортиран в Народното събрание също на 2 март. И още едно необичайно съвпадане – на същия ден правосъдният министър Надежда Йорданова внесе във Висшия правосъден съвет настояването за предварително преустановяване мандата на основния прокурор Иван Гешев.
Обяснение за правния безпорядък, с който измененията в правосъдния закон минават през Министерския съвет, може да се търси в административни пропуски на правосъдния министър, в случай че не става въпрос за предумисъл. Основание за това дава събитието, че импортираният при започване на март в Народното събрание законопроект се разграничава в огромна степен от оповестените в края на януари от Министерство на правораздаването оферти за промени в Закон за съдебната власт. Една от значителните новости е въвеждането на критерии по преназначаване на спецмагистратите след закриването на органите на профилираното правораздаване. Според съдиите от Специализирания углавен съд препоръчаният от държавното управление вид на Закон за съдебната власт ги въвлича в „ насилствена конкурсна процедура, като ни принуждавате да аплайваме за места, което кандидатстване прилича изселване. “
Само тази явно дискриминационна мярка може да стане съображение за санкционирането на страната ни по механизма за господство на правото на Европейския съюз. „ Предлагат се едни освен противоконституционни промени в Закона за правосъдната власт, само че и дискриминационни, репресивни, жестоко нарушаващи магистратската самостоятелност “, написаха преди седмица спецсъдиите.
Управляващите рискуват с желанието си да прокарат непременно, освен това „ на мрачно “, измененията в Закона за правосъдната власт, обслужващи спонсорите на партии в Четворната коалиция, да слагат България паралелно до Полша и Унгария, които към този момент остро се конфронтираха с Европейската комисия във връзка с магистратската самостоятелност. Факт е, че двете страни са на път да изгубят част от европейското си финансиране поради противоречиви промени в правосъдната система. Днешните ръководещи у нас вършат всичко по силите си България да стане третата страна в Европейския съюз, по отношение на която да се наложат финансови рестрикции поради нарушение на правовия ред. Кукловодите на правосъдния министър Надежда Йорданова и на премиера Кирил Петков по всичко наподобява ще опитат да изиграят даже Европейската комисия, като избързат с приемането на правосъдния закон от Народното събрание, с цел да изпреварят излизането на годишния отчет по господство на правото. Този ход обаче най-вече да докара до в допълнение изостряне на тона на Брюксел.
Авторите на лобистките промени в Закон за съдебната власт, свързани с „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “, може да останат разочаровани, защото с огромна доза на възможност болшинството от конституционните съдии ще охладят ентусиазма за очистване на съдилища и прокуратури със противоречиво и незабавно законодателство. В Конституционния съд в последните месеци се заформи болшинство, което счита, че закон, признат „ на мрачно ”, без съблюдаване на използваните за него условия за обществено разискване и оценка на бъдещото му влияние върху публичните връзки, на това съображение е лишен както от фактическа, по този начин и от официално правна легитимност. Тезата е с изключително мнение на арбитър Красимир Влахов, изразена по конституционно дело от началото на 2020 година. Тя обаче стартира да наподобява още по-актуална през днешния ден.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ