Те му бутнаха правителството, а той взе, че ги изгони
Как държавно управление без Кирил и Асен? То е все едно шоуто на Слави без Слави
Приятно е да се следи танцът със саби, който Кирил Петков и Румен Радев извършват от известно време на българска и европейска политическа сцена, написа вестник
Би било вълнуващо да се види също по какъв начин президентът Радев приема поздравления от своите сътрудници на срещата на НАТО в Мадрид по отношение на преди малко изгонените 70 съветски дипломати от България. Те и други европейски страни си ги поизгониха след 24 февруари, но по 20, по 30. На този декор 70 е впечатляващо число и наподобява идва да покаже прекомерно тясната непосредственост на Русия с българските вътрешни работи. Тясна до степен Русия да прави специфични интервенции на българска територия като отровителство и взривяване на военни обекти под благосклонния взор на прокурори като Цацаров и Гешев. Определено тази непосредственост от доста години е надалеч оттатък потребното за страната.
Изглежда зад доброжелателното лъчение, ведрия и отстъпчив фасон на другарство Кирил Петков крие прекомерно твърд и съдбоносен темперамент плюс умеене бързо да се ориентира в политическите интриги и да поема подли самодейност. При президента Радев като че ли нещата са сложени по противоположния метод.
Не единствено с изгонените дипломатиКирил Петков смути съветския мир. Както и българския. Успя да вкара още един хубав гол в съветската врата, казано на футболен език. При това и двата гола от легнало състояние, или паднало, тъй като държавното управление към този момент беше свалено от новото болшинство – Има Такъв Народ, ГЕРБ, Движение за права и свободи и Политическа партия „ Възраждане “. Става дума за Македония. Успя тихомълком да трансформира тази обичайната дъвка за ретроградни политици в двете страни, както и за руско-сръбски политически интриги, в европейска тематика, освен това без никакви вреди и с евентуално най-справедливо развиване за България. Иначе казано, обърна посоката на политическия развой и като се изключи че разплете остарял и грижливо поддържан проблем, съумя да реши още един. Принуди българските квазиевроатлантици с изкривени лица да създадат само вероятния избор – да поддържат рухването на ветото.
В реалност българската дипломация промени европейски практики,
пренасяйки междудържавен проблем на европейска сцена. Наложи се президентът да извърши в политически подтекст комплицирана фигура от летателната си процедура. Макар че дни по-рано настояваше „ да се отстоява ветото”, което единствено по себе си е нелепост, тъй като ветото не може да бъде цел, а единствено инструмент за реализиране на цел и е обикновено две страни, разграничени от несъгласие, да се стремят да го преодолеят, в този момент изкусно обърна посоката. Впрочем не беше доста изкусно, дори се получи малко неудобно, тъй като ехото от предходните му думи още не беше заглъхнало. Сега сподели, че европейското предложение е най-хубавото за България, към което добави и няколко думи за авторитет в смисъл „ добре, удовлетворен съм, само че ще не преставам да взисквам”.
Бойко Борисов, който наложи ветото през 2019 година основно в сгода на съдружни сътрудници и който е талантлив от природата с изумително безсрамие, опита да си присвои триумфа на Петков, да застане най-отпред на „ фотографията за спомен”. В последна сметка ГЕРБ гласоподаваха за отпадане, а Борисов си остана с нетипичната за него поддържаща роля. Особено необичайно в тази обстановка изглеждаше министърката на външните работи, която хем била подготвяла рухването на ветото, хем била против това тъй като е кадър на Има Такъв Народ, а Слави плача с цяло гърло, че смъква държавното управление поради Макеедоонияяяя. Получи се малко като с воеводката Беца от известна поема на Константин Павлов дето „ приказва и пее с единия крайник на Витоша, а с другия – на Пирина. “
От Има Такъв Народ демонстрираха и нов тип политическа гимнастика – кълбо напред, кълбо обратно.
След като смъкнаха държавното управление „ поради Македония”, Тошко Йорданов и Ива Митева обясниха, че не желаят избори, а държавно управление с този парламент, обаче без Кирил Петков и Асен Василев. Сигурно са намерили нов продавач на шнорхели и нов писклив плагиат. Как, бе Тошко, без Кирил и Асен? Не е ли ясно, че след разомагьосването на съветския газов шантаж, след разомагьосването на Македония и след ясния знак с изгонените дипломати, че България повече няма да търпи сходни съветски вълшебства, в действителност господари на шоуто са Кирил и Асен. То е все едно Тошко да гони Слави от шоуто на Слави. Явно в Има Такъв Народ усещат, че са партия с отпаднала нужда, а не им се желае да е по този начин. Между другото това може да избави новата версия на държавното управление откакто Кирил Петков получи мандата.
Ако към трите безспорни стратегически триумфа на държавното управление (газа, Македония и изгонването на шпионите) се прибавят също бюджетът с увеличени обществени разноски, ликвидирането на някои огромни корупционни схеми (автомагистрали, Капитан Андреево), както и решимостта да се унищожават и другите, търпеливите старания на правосъдната министърка да разомагьоса прокуратурата, от всичко това излиза наяве и за какво държавното управление беше свалено и от кого. При това то трябваше до работи при невиждана опозиция от непознати и свои.
„ Правителството на харвардските измамници си отиде. Най-жалкото, най-некадърното, най-лъжливото, най-крадливото държавно управление през последните 32 години. Дошли за малко, с цел да откраднат доста. Дошли на власт, посредством държавен прелом, финансиран с капитали с престъпен генезис на олигарси, част от проведената престъпност в България. Озурпирали ръководството на страната след фалшифицирани изборни резултати чрез машинния избор. Предизвикали тежка икономическа и политическа рецесия единствено за няколко месеца ръководство на страната. “ Това е изказване на някогашния министър Кралев. В тази стилистика бълваха непрекъснати обиди и неистини всички следени медии от януари до 22 юни. Пък и по-късно. ГЕРБ и Движение за права и свободи безусловно клекнаха над вентилатора още в първите дни на кабинета. Има Такъв Народ и възрожденците се причислиха по-късно. И нито едно от обвиняванията не беше подкрепено с доказателства и обстоятелства. Целта беше истината да се удави в пропагандна пушилка. Когато си оказа, че стопанската система в действителност върви нагоре, лъжите станаха още по-истерични. Хора, които без проблем са приемали извънредно вулгарния и дебелашки изказ на Борисов, изпаднаха в морално-естетически ступор от безобидна имитация на Асен Василев, изкривената вратовръзка на Петков и дължината на крачолите му. Най-често двамата бяха обиждани на тематика Харвард. Думата се трансформира в ключова дума за цялостна човешка неплатежоспособност, икономическа, политическа и всякаква друга непросветеност и неначетеност.
Трудно е да се изясни за какво в България простоватият и общо взето примитивен човек без особени (или никакви) културни натрупвания, само че с профил в обществените мрежи, изпитва едно обичайно снизходително отношение към образования човек, приключил някой от влиятелните международни университети. Това е една от огромните загадки на българската душeвност, на българската душа. Защото не е нещо ново. Има го още от Възраждането и следосвобожденския интервал. Защо човек, който мъчно е приключил техникума по превоз в град Шумен с тапия за тракторист и на абитуриентския си бал вместо 1-2-3 …..12 ууууу, като другите зрелостници е броил единствено от едно до четири (виждал съм го с очите си), се отнася със снизходително пренебрежение и подигравка към тапия от Харвард? Това е всеобщият типаж в обществените мрежи. Мъка.
Войната в Украйна оголи невидими до неотдавна фронтове в българското общество,
които в последна сметка се сведоха до няколко алтернативи – Евразия или Европа, самостоятелност в границите на Европейски Съюз и НАТО или съветски протекторат, цивилизация или безчовечие. Защото Русия на Путин през днешния ден демонстрира лицето на модерното безчовечие. Опитите на интелигентстващи бг русофили да наметнат това безчовечие с покривалото на съветската просвета са напълно нелепи. Куп въпроси обрисуват тази безсмислица. Каква част от тази просвета е основана от украинци? Каква част придвижва европейски просвещенски хрумвания на съветска почва? Кои са истинските съветски хрумвания, възприети от останалия свят? Каква част е основана като отричане на съветската държавност? Колко италиански, австрийски и немски архитекти са проектирали в Петербург и Москва и какъв брой съветски? В каква степен съветският модернизъм е повлиян от европейски мостри? За да се стигне последователно и до битови тематики като да вземем за пример за какво през XIX век, златното време на съветската просвета, в менюта на дворянски домове прекомерно постоянно се срещат ястия като „ суп прентаниер”, „ пулар жардениер”, „ бьов строганов” и „ салат оливие” и така нататък, а героите на Толстой водят светските си диалози на френски. Ако се разлисти по този метод съветската просвета, може да се окаже, че безусловно истински са матрьошките, рисуваните лакирани кутии, картините на Шишкин с боровете и мечките и елдената каша. Но да оставим настрани съветската просвета. Тя не е правила нищо друго от другите огромни култури – да трансформира непознатото в свое. И няма отношение, че някой се пробва да я употребява за нещо, за което тя не може да служи. Никоя просвета не може да бъде оправдание за безчовечие. Германците, несъмнено една от най-културните народи в Европа, най-добре знаят това.
Едва ли има подозрение, че поради стратегическите триумфи на държавното управление съветските служби, и там, и тук, от дълго време му бяха вдигнали мерника. Както и присъдружната българска мафия в лицето на обособени политици, предприемачи и цели партийни управления. Притеснително в тази ситуация е дали политическите триумфи няма да трансфорат в проблем физическото оцеляване на Кирил Петров. Дали съветските секрети служби няма да преценяват, че държанието му е несъвместимо с живота. Все отново България е „ вражеска страна “. Ние сме във война. Може да звучи прекомерно, но не е. От Путинова Русия може да се чака всичко и даже повече. Русия има дългогодишна, дори вековна процедура в радикалното решение на политически проблеми. Има и към този момент познати на света съвременни практики. Сега Кирил Петков би трябвало доста да внимава къде и какво яде, какво пипа и постоянно да си преглежда шевовете на долните гащи да не би дядя Щирлиц да е пъхнал там нещо, каквото беше пъхнал на Алексей Навални.
Приятно е да се следи танцът със саби, който Кирил Петков и Румен Радев извършват от известно време на българска и европейска политическа сцена, написа вестник
Би било вълнуващо да се види също по какъв начин президентът Радев приема поздравления от своите сътрудници на срещата на НАТО в Мадрид по отношение на преди малко изгонените 70 съветски дипломати от България. Те и други европейски страни си ги поизгониха след 24 февруари, но по 20, по 30. На този декор 70 е впечатляващо число и наподобява идва да покаже прекомерно тясната непосредственост на Русия с българските вътрешни работи. Тясна до степен Русия да прави специфични интервенции на българска територия като отровителство и взривяване на военни обекти под благосклонния взор на прокурори като Цацаров и Гешев. Определено тази непосредственост от доста години е надалеч оттатък потребното за страната.
Изглежда зад доброжелателното лъчение, ведрия и отстъпчив фасон на другарство Кирил Петков крие прекомерно твърд и съдбоносен темперамент плюс умеене бързо да се ориентира в политическите интриги и да поема подли самодейност. При президента Радев като че ли нещата са сложени по противоположния метод.
Не единствено с изгонените дипломатиКирил Петков смути съветския мир. Както и българския. Успя да вкара още един хубав гол в съветската врата, казано на футболен език. При това и двата гола от легнало състояние, или паднало, тъй като държавното управление към този момент беше свалено от новото болшинство – Има Такъв Народ, ГЕРБ, Движение за права и свободи и Политическа партия „ Възраждане “. Става дума за Македония. Успя тихомълком да трансформира тази обичайната дъвка за ретроградни политици в двете страни, както и за руско-сръбски политически интриги, в европейска тематика, освен това без никакви вреди и с евентуално най-справедливо развиване за България. Иначе казано, обърна посоката на политическия развой и като се изключи че разплете остарял и грижливо поддържан проблем, съумя да реши още един. Принуди българските квазиевроатлантици с изкривени лица да създадат само вероятния избор – да поддържат рухването на ветото.
В реалност българската дипломация промени европейски практики,
пренасяйки междудържавен проблем на европейска сцена. Наложи се президентът да извърши в политически подтекст комплицирана фигура от летателната си процедура. Макар че дни по-рано настояваше „ да се отстоява ветото”, което единствено по себе си е нелепост, тъй като ветото не може да бъде цел, а единствено инструмент за реализиране на цел и е обикновено две страни, разграничени от несъгласие, да се стремят да го преодолеят, в този момент изкусно обърна посоката. Впрочем не беше доста изкусно, дори се получи малко неудобно, тъй като ехото от предходните му думи още не беше заглъхнало. Сега сподели, че европейското предложение е най-хубавото за България, към което добави и няколко думи за авторитет в смисъл „ добре, удовлетворен съм, само че ще не преставам да взисквам”.
Бойко Борисов, който наложи ветото през 2019 година основно в сгода на съдружни сътрудници и който е талантлив от природата с изумително безсрамие, опита да си присвои триумфа на Петков, да застане най-отпред на „ фотографията за спомен”. В последна сметка ГЕРБ гласоподаваха за отпадане, а Борисов си остана с нетипичната за него поддържаща роля. Особено необичайно в тази обстановка изглеждаше министърката на външните работи, която хем била подготвяла рухването на ветото, хем била против това тъй като е кадър на Има Такъв Народ, а Слави плача с цяло гърло, че смъква държавното управление поради Макеедоонияяяя. Получи се малко като с воеводката Беца от известна поема на Константин Павлов дето „ приказва и пее с единия крайник на Витоша, а с другия – на Пирина. “
От Има Такъв Народ демонстрираха и нов тип политическа гимнастика – кълбо напред, кълбо обратно.
След като смъкнаха държавното управление „ поради Македония”, Тошко Йорданов и Ива Митева обясниха, че не желаят избори, а държавно управление с този парламент, обаче без Кирил Петков и Асен Василев. Сигурно са намерили нов продавач на шнорхели и нов писклив плагиат. Как, бе Тошко, без Кирил и Асен? Не е ли ясно, че след разомагьосването на съветския газов шантаж, след разомагьосването на Македония и след ясния знак с изгонените дипломати, че България повече няма да търпи сходни съветски вълшебства, в действителност господари на шоуто са Кирил и Асен. То е все едно Тошко да гони Слави от шоуто на Слави. Явно в Има Такъв Народ усещат, че са партия с отпаднала нужда, а не им се желае да е по този начин. Между другото това може да избави новата версия на държавното управление откакто Кирил Петков получи мандата.
Ако към трите безспорни стратегически триумфа на държавното управление (газа, Македония и изгонването на шпионите) се прибавят също бюджетът с увеличени обществени разноски, ликвидирането на някои огромни корупционни схеми (автомагистрали, Капитан Андреево), както и решимостта да се унищожават и другите, търпеливите старания на правосъдната министърка да разомагьоса прокуратурата, от всичко това излиза наяве и за какво държавното управление беше свалено и от кого. При това то трябваше до работи при невиждана опозиция от непознати и свои.
„ Правителството на харвардските измамници си отиде. Най-жалкото, най-некадърното, най-лъжливото, най-крадливото държавно управление през последните 32 години. Дошли за малко, с цел да откраднат доста. Дошли на власт, посредством държавен прелом, финансиран с капитали с престъпен генезис на олигарси, част от проведената престъпност в България. Озурпирали ръководството на страната след фалшифицирани изборни резултати чрез машинния избор. Предизвикали тежка икономическа и политическа рецесия единствено за няколко месеца ръководство на страната. “ Това е изказване на някогашния министър Кралев. В тази стилистика бълваха непрекъснати обиди и неистини всички следени медии от януари до 22 юни. Пък и по-късно. ГЕРБ и Движение за права и свободи безусловно клекнаха над вентилатора още в първите дни на кабинета. Има Такъв Народ и възрожденците се причислиха по-късно. И нито едно от обвиняванията не беше подкрепено с доказателства и обстоятелства. Целта беше истината да се удави в пропагандна пушилка. Когато си оказа, че стопанската система в действителност върви нагоре, лъжите станаха още по-истерични. Хора, които без проблем са приемали извънредно вулгарния и дебелашки изказ на Борисов, изпаднаха в морално-естетически ступор от безобидна имитация на Асен Василев, изкривената вратовръзка на Петков и дължината на крачолите му. Най-често двамата бяха обиждани на тематика Харвард. Думата се трансформира в ключова дума за цялостна човешка неплатежоспособност, икономическа, политическа и всякаква друга непросветеност и неначетеност.
Трудно е да се изясни за какво в България простоватият и общо взето примитивен човек без особени (или никакви) културни натрупвания, само че с профил в обществените мрежи, изпитва едно обичайно снизходително отношение към образования човек, приключил някой от влиятелните международни университети. Това е една от огромните загадки на българската душeвност, на българската душа. Защото не е нещо ново. Има го още от Възраждането и следосвобожденския интервал. Защо човек, който мъчно е приключил техникума по превоз в град Шумен с тапия за тракторист и на абитуриентския си бал вместо 1-2-3 …..12 ууууу, като другите зрелостници е броил единствено от едно до четири (виждал съм го с очите си), се отнася със снизходително пренебрежение и подигравка към тапия от Харвард? Това е всеобщият типаж в обществените мрежи. Мъка.
Войната в Украйна оголи невидими до неотдавна фронтове в българското общество,
които в последна сметка се сведоха до няколко алтернативи – Евразия или Европа, самостоятелност в границите на Европейски Съюз и НАТО или съветски протекторат, цивилизация или безчовечие. Защото Русия на Путин през днешния ден демонстрира лицето на модерното безчовечие. Опитите на интелигентстващи бг русофили да наметнат това безчовечие с покривалото на съветската просвета са напълно нелепи. Куп въпроси обрисуват тази безсмислица. Каква част от тази просвета е основана от украинци? Каква част придвижва европейски просвещенски хрумвания на съветска почва? Кои са истинските съветски хрумвания, възприети от останалия свят? Каква част е основана като отричане на съветската държавност? Колко италиански, австрийски и немски архитекти са проектирали в Петербург и Москва и какъв брой съветски? В каква степен съветският модернизъм е повлиян от европейски мостри? За да се стигне последователно и до битови тематики като да вземем за пример за какво през XIX век, златното време на съветската просвета, в менюта на дворянски домове прекомерно постоянно се срещат ястия като „ суп прентаниер”, „ пулар жардениер”, „ бьов строганов” и „ салат оливие” и така нататък, а героите на Толстой водят светските си диалози на френски. Ако се разлисти по този метод съветската просвета, може да се окаже, че безусловно истински са матрьошките, рисуваните лакирани кутии, картините на Шишкин с боровете и мечките и елдената каша. Но да оставим настрани съветската просвета. Тя не е правила нищо друго от другите огромни култури – да трансформира непознатото в свое. И няма отношение, че някой се пробва да я употребява за нещо, за което тя не може да служи. Никоя просвета не може да бъде оправдание за безчовечие. Германците, несъмнено една от най-културните народи в Европа, най-добре знаят това.
Едва ли има подозрение, че поради стратегическите триумфи на държавното управление съветските служби, и там, и тук, от дълго време му бяха вдигнали мерника. Както и присъдружната българска мафия в лицето на обособени политици, предприемачи и цели партийни управления. Притеснително в тази ситуация е дали политическите триумфи няма да трансфорат в проблем физическото оцеляване на Кирил Петров. Дали съветските секрети служби няма да преценяват, че държанието му е несъвместимо с живота. Все отново България е „ вражеска страна “. Ние сме във война. Може да звучи прекомерно, но не е. От Путинова Русия може да се чака всичко и даже повече. Русия има дългогодишна, дори вековна процедура в радикалното решение на политически проблеми. Има и към този момент познати на света съвременни практики. Сега Кирил Петков би трябвало доста да внимава къде и какво яде, какво пипа и постоянно да си преглежда шевовете на долните гащи да не би дядя Щирлиц да е пъхнал там нещо, каквото беше пъхнал на Алексей Навални.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ