- Как посрещнахте рождения си ден и новата 2023 година,

- Как посрещнахте рождения си ден и новата 2023 година, г-жо Иванова?

- Чудесно, на топло в Занзибар. Пътуването стана доста случайно. Развигор имаше спогодба с другари в Лондон и мислех, че ще отида с него, дори си беше купил билет. Но приятелско семейство ми направи предложение, което не можах да откажа, да изкарам с тях празниците там.

- През пролетта ходихте и в Кападокия с вашата кумица...

- Тази година ми беше пътешественическа. Дадох си сметка какъв брой е хубаво да не се арестувам от самото начало на едно място. Колкото и приятни срещи и моменти да имам в работата, като пътуваш за малко, животът става по-интересен и прелестен. А към този момент даже не е нужно и кой знае какъв брой средства, защото има и по-евтини полети...

- Разкажете за пътуването в Занзибар.

- Тръгнахме на 26 декември в 23 ч. Даже водачите и стюардесите останаха с нас 8-те дни там. Искам да ги похваля, защото нашите са в действителност доста положителни. Аз, която се опасявам от политане и кацане, и при четирите бяха вълшебници, не ми предизвикаха никакъв стрес. Самото пътешестване беше доста забавно. Полетът беше нощен, без прикачване. Само в Египет трябваше да кацнем за зареждане. Като приближихме, видях ужасно светлинно шоу – толкоз красиви светлини съм виждала единствено като кацах в Лас Вегас. Виждах голям град и чух водачът да споделя, че летим над Кайро – уповавам се да посетя и него. Тези светлини продължиха като автомагистрала – оказа се река Нил. След това кацнахме в Асун, където бе 17-18 градуса в 2 часа през нощта. Седях до люка и съм се отпуснала, внезапно видях звездите толкоз огромни, колкото в никакъв случай не съм ги виждала, а не летяхме толкоз високо. Леко задрямах, мислех, че задрямвам, когато видях изгрева - в далечината като дъга в най-различни нюанси това златисто нещо ни обгърна самолета и се чудех какво става. Беше към 3, 30 ч. и като че ли влязохме в слънцето. По никое време пристигна денят. Не мигнах тая нощ. Оказа се, че на екватора е внезапна разликата сред денонощно. После пътувахме по ярко.

- Голям ли беше шокът при кацането?

- Ние кацнахме на остарелия терминал, въпреки че имат и нов, и стартира нашата приказка в джунглата. В началото не знаех каква сиромашия е там. Бяхме се преобули и преоблекли, носехме летни неща, а зимните облекла останаха на летището. Изведнъж такава горещина, като в сауна влизаш. Но на летището имаше климатик, а там ни чакаше водач с климатизиран автомобил. Видяхме небогати къщи, не толкоз чисти улици, оскъдно живеещи хора. Странното е, че беше неповторимо сложен трафик. Талиги с биволи като в Индия, доста мънички мотопеди. Всичко това върви за някъде и няма нерви, няма напрежение - всички се усмихват, едно равновесие имаше, което ме впечатли. Красива растителност - задачите дървета са все едно голям букет. Живеят в бараки, плод-зеленчукът е на улицата, обувки продават. Живеят оскъдно, само че щастливо. Според мен те не знаят какво е другият, нашият свят. И по-добре да не знаят - живеят и са удовлетворени от това, което имат, не ламтят за повече. Нашият свят е по-красив, само че злокобен и нечовечен. Доста безработни видях, само че това го има и в Индия, Пакистан, Тайланд.

- Какво ви впечатли?

- Там няма прегърбени хора - това ме изуми доста. Жените носят на главите си денк с облекла или кофа и стоят изправени. Ние носим торбите с ръце и сме пъклен прегърбени, с развалени гръбначни стълбове. Дядото на водача ни е на 106 година Не ядат доста месо, нямат просто. Много здравословно се хранят, като че ли не е отровена почвата. Жизнени хора, относително слабички. Видях по-пълни деца, което беше необичайно.

- Къде бяхте настанени?

- В прелестно населено място с двуетажни къщички, с красива зеленина на брега на океана, с басейни, барче, хубав ресторант, отворен отвред. Температурата е сред 28 и 30 градуса, денонощен прелестен бриз - някакъв парадайс е, нито ти е топло, нито е студено. Само един път заваля, и то за малко, до момента в който бяхме в ресторанта. След 5 минути всичко беше сухо.

- Как минаваха дните ви?

- Не ме интересуваше лежането на плажа и да се върна с загар. Много желаех да преглеждам. Никъде не видяхме сърдит човек, недоброжелателен - всички усмихнати, приказват британски, само че имат и локален език. Услужливи са, в случай че питаш за място, дори ще те преведат през целия пазар. Първия ден нямах самообладание да се разходя, въпреки че бях изтощена. Тръгнах да преглеждам комплекса и в храстите нещо промърда. Изкарах си акъла, а видях маймунка като капучино - хапва си нещо и ме гледа. Чула съм, че могат да ти вземат банана от ръката, леко извадих телефона и я снимах, само че тя си заставам доста добродушно. Имаше и влечуги, само че то е неспасяемо, въпреки всичко е джунгла, тяхното си място. Един от водачите ми прати фотография на питон по какъв начин се спуска по палмата. Има и дървесни змии. Посъветваха ме да не стоя под палма, защото маймунка може да ти тресне кокосов орех в главата, само че аз не видях нищо такова.

- С какво се хранихте?

- Екзотична храна - маракуя, папая, манго, риба. Пикантно телешко, свинско нямаше. Омлети вътре със зеленчуци, отново по този начин пикантни. Имаше и европейска храна. Десерти с маракуя, любеница, пъпеш, банани - различен усет имат, доста по-сладки са, в сравнение с са в Европа.

Кокосът се продава на пътя, като слезеш от колата, ти го обелват, издълбават и може да се пие, както ние пием вода или лимонада. Кафето по брега е 80-90 цента за локалните, за нас - 4-5 $. Веднага те преценят - развили са един тарикатлък да те преценят какъв брой пари може да им дадеш. Там не се краде, даже да си забравиш чантата, ще ти я върнат. От пазара обаче нямаше какво да си купя. Взех си единствено една картина - в този момент ще си я сложа в рамка, хубав пейзаж, носи ми това възприятие за жега и палми. Купих си и магнитчета – красиви, само че тежки, като от порцелан направени.

- Ходихте ли въпреки всичко на плаж?

- Влязох до колене. Водата на Индийския океан е топла като чай, с доста хубави нюанси. Дъното е като бяло брашно. На 100 м водата е бледорезедава, по-нататък става по-зелена, а във вътрешността доста тъмна. Няма неспокойствие. На екватора е най-дългият отлив на океана - на 1 км се изтегля. Сутринта има плътна вода, а към 12, 30 ч. отива на 1 км във вътрешността и виждаш в далечината една линия вода. През това разстояние може да се разхождаш по дъното на океана. Хората събират миди, рапани, въпреки че са неразрешени за изнасяне, по-големи рачета. Към 18, 30 ч. стартира приливът - водата идва леко последователно към брега и се чува бумтене. На пясъка някой от българите беше написал „ Само Левски “ и „ Честита 2023 година “.

- Кое беше най-интересното?

- Къщата на Фреди Меркюри в Каменния град. През 1962 година са се освободили от британския колониализъм, само че няма кой знае какъв прогрес. Най-често са им неприятни пътищата, улиците са тесни, на всички места магазинчета, не можеш да се разминеш. Много стока и народ, всеки те вика „ Ела да купиш от мен “. Екзотично. Трябва да се пазариш като в Турция. Няма разказани цени, те те преценят какъв брой пари имаш. Ако не знаеш, би могъл да платиш и повече. Мъжете имат право да имат по 4 дами, да го знаят българите. В къщата на Фреди Меркюри има роял, фотоси, награди. Пихме кафе насреща, като я разгледахме. В града е имало стена като на хисарската цитадела.

- Извън мястото, където сте отседнали, ходихте ли?

На острова на пандизчиите. Те са 4, само че един е трансфорат в резерват на костенурките. Огромни са, съвсем доникъде на моя растеж. Много са, движат се, хранят ги с тревички. Даже видяхме две костенурки, които вършат секс. Атракция за нас, само че и дребни деца гледаха, на други не им направи усещане. Имаше и клетка за най-мъничките костенурчета. Продаваха се и големи техни яйца за по 20 $, само че като споделиха, че в куфара може да се излюпи, се отхвърлих. Между другото там не усетих неприятна миризма. Навън е 30 градуса, а хората са навлечени и за тях това е напълно обикновено. Момчето, което ме возеше в лодката до острова, беше с водолазен костюм. А аз едвам дишах. 20 минути пътувахме. Лодката беше във вътрешността в океана. Питах по какъв начин ще стигнем до такава степен, дадоха отговор – вдигаш роклята и вървиш до такава степен. Викам – парадокс. Тогава тъмнокожият юноша ме сграбчи и ме придвижи на ръце до лодката. Техните автомобилчета са като в Индия – на покрива бохчи, плодове, кофи, а вътре хората нагъчкани и едвам се държат в профил. Дала-дала се назовава този превоз, който при нас е маршрутка.

- Самият рожден ден по какъв начин мина?

- Облякох се, да не е по дреха за плаж, сложих си въодушевление и отидохме да вечеряме. От кухнята се чу тяхното пеене - целият личен състав нагласени, с торта, пеят и вървят сред масите. Спряха при мен да ми създадат изненада. Блокирах, като ме оградиха. Така разбрах, че е за мен. Това се повтори още един път. Танцуваха към мен и започнаха ми мажат тортата по лицето и косата. Много беше занимателно, за което им благодарих.

- А Нова година?

- Две-три вечери имаше стратегия – пеят, танцуват, на плажа изкараха барбекю, питиета, храна. Младежи и девойки, без сценарист и хореограф - те са си като едни майкълджексъновци. Правеха гимнастически пирамиди, прескачаха се, една гюбекчийка доста добре въртеше гюбеци. Вдигнаха публиката и другите започнаха да танцуват с тях. Едната вечер ходихме на посетители у водача ни. Моите другари му носеха дарове - преносим компютър, мобилен телефон, за децата – шоколади. Неговата къща имаше канализация, ток, тв приемник, само че доста от другите са без. По-богатите имат помпа в двора и си вадят вода, другояче придвижват в огромни бутилки. Там се продават постройки, не места. Показаха ни една такава - на първия етаж три спални със независими тоалетни и голям хол, качваш се на втория етаж - същото. То е тухлена постройка, на замазка, на 2 минути е океанът, 15 хиляди $ коства. Невероятна цена, само че инфраструктурата е ужасна. Италианците са си построили като резиденция с огради, с градина, с готвач. Поощряват строителството да дойдат повече заможни хора от цивилизацията.

- Как си тръгнахте?

- Като се сбогувахме, мислех, че ще стане доста тъжно, само че не ми беше. Подарих си всичките облекла на личния състав там! Каквото занесох, го харесаха - червила, пудри, козметика. Бяха извънредно щастливи. Това и мен ме накара да се усещам прелестно и щастлива.

Това е тя:

Родена е на 28 декември 1946 година в Хисаря

Завършила е музикалното учебно заведение в Пловдив

Кариерата й стартира в края на 60-те, само че огромният взрив прави през 70-те и 80-те, откакто се омъжва за Развигор Попов и основават група „ Старт “

„ Майчице свята “, „ Петнадесет лалета “, „ Вълкът и седемте козлета “, „ Вече свърши хубавото време “, „ Зелената остаряла чешма “, „ Хей, момче “, „ Българийо, децата ни върни “, „ Хора и улици “ с Борис Гуджунов, „ Яворова пролет “ с Паша Христова и Мария Нейкова, „ Приятелство се подарява “ с Ваня Костова и Роси Кирилова са измежду най-емблематичните й песни.

Източник- Телеграф