Как политиката всеки ден дава примери, че модата днес е

Как политиката всеки ден дава образци, че модата през днешния ден е позабравеното от през вчерашния ден. “Владетелят ” знае, че грубата мощ не е дос­татъчна; народът би трябвало да бъде и омаян… Речите на премиера и тогавашния началник на социалистическа България постоянно си наподобяват толкоз, че могат да бъдат сбъркани, в случай че ги няма времевите маркери Политиката непрестанно ни дава образци, че модата през днешния ден е позабравеното от през вчерашния ден. Увереност, че единствено ние знаем и можем – това личеше на фрагментите от работната среща на актива на ГЕРБ в неделя. Кадри, които за по-възрастните генерации основават чувство за дежа вю. Особено като се насложи и „ грижата за дребния човек “ и нуждата от самооценка в партийните редици, приликите сред ГЕРБ на Бойко Борисов през днешния ден и Българска комунистическа партия на Тодор Живков през вчерашния ден стават осезаеми. Но в това няма нищо необичайно. ГЕРБ е стройна всеобща партия каквато преди време беше Българска комунистическа партия. „ В конгресната зала осезаемо се усещаше наличието на индивида от завода, на труженика от кооперативните поля, на нашия национален интелигент, на елементарния жител на страната. (…) Това наличие се усещаше, тъй като цялата работа на Х конгрес бе пронизана и просмукана от огромното възприятие за отговорност на партията пред живота, ориста и бъдещето на елементарния деец в името само че който се прави всичко у нас и без което не може да бъде осъществено нищо хубаво, нищо огромно и доста на този свят! “ Кой споделя това? Тодор Живков в заключителна тирада пред Х конгрес на Българска комунистическа партия, 25 април 1971 г. Ако го нямаше маркера „ Х конгрес “, можеше да мине за произнесена през вчерашния ден. Защото през вчерашния ден в НДК Бойко Борисов изрече следното:„ С всеки би трябвало да сме индивиди. Всеки човек, всяка душа би трябвало да чуем, да му помогнем, тъй като имаме ресурса да го създадем! “ „ Решенията на Х конгрес са подбудени от една мисъл, от една грижа – щастието на индивида, щастието на народа. Новите фабрики – това е работа за стотици хиляди хора, това са нови артикули за всички; Агро-промишлените комплекси – това е облекчение на труда на селскостопанските труженици, това е повече и по-добра храна за хората; всеобщото приблизително обучение, новите висши образователни заведения, новите НИИ – това е повишение на културата на необятните национални маси, това са нови лекари, учители, инженери, научни служащи. Затова решенията на Х конгрес засягат всяко семейство, всеки дом, всеки жител на България – от децата до пенсионерите! “, споделя Тодор Живков в далечната 1971 г. А какво сподели Бойко Борисов на 20 януари 2019 година:„ Тръгнах по градовете – няма град, където нещо не е направено. Остава единствено околовръстни пътища някъде да създадем. “
„ Никога не е имало толкоз огромна битка с корупцията. Контрабандата от 34% стана 5%. Намалихме с 7% външния дълг. Направихме Автомагистрала „ Тракия “, „ Струма “, следва да приключим и „ Хемус “. Санирахме хиляди блокове, направихме метро, направихме Южната дъга “, ремонтирахме „ Витошка “. Няма град, в който нещо да не е направено “. „ 950 млн. лева повече са дадени в последните 2 година в областта на образованието. Над 700 милиона лв. са вложени в просветителната инфраструктура. 1 380 000 000 лева повече ще бъдат парите във фонд “Работна заплата ”. 2,047 милиарда лева идват по стратегия “Региони в напредък “. В автобиографичния филм за него „ Човек от народа “ 1981 година Живков приказва за слабостите в партията и за това какви хора би трябвало да се издигат на партийна работа. И подрежда: „ Изборно начало, да се избират годни и кадърни! Народът е споделил – „ чантаджии, отървете ни от тези чантаджии “. Отървете ни от самозабравилите си, зове Борисов в 2019: “Ако някой се появи с лъскава кола, в случай че се качи в облаците – махайте го незабавно! ”. Освен това съпартийците му трябвало да се следят между тях “и да се обработват всички сигнали, с цел да няма корупция в партията ”. И при Живков е същото: “Когато приказваме „ партията “, имаме поради, че това сме ние, дето сме се събрали. Не, приятели, първичната организация, това е Българска комунистическа партия. Която поддържа връзки с милиони хора, това е партията. Ние би трябвало да взимаме почтени, положителни, само че и готови хора, които могат да играят авангардна роля. “ Живков обичаше да изрича съображения за грешките на партията. Борисов също не спести тази тематика: „ Хората ще не престават да ни поддържат единствено, в случай че им покажем, че сме си взели поука от грешките си. “ И двамата показват забележително умеене да поддържат връзка със залата, излизайки отвън рамките на тематиката, по която приказват. „ Истински му се удивлявам на Цветанов! Той си го може това, тук няма артистизъм! “, сподели Борисов, качвайки се на трибуната след изявлението на заместника си. И Тодор Живков постъпва по този начин на 9 април 1987 година преди да стартира речта си пред Х конгрес на Българските професионални съюзи.
„ Като изнесе отчета другаря Дюлгеров (б.р. – ръководител на профсъюзите) и излязохме на открито му крещя: „ Слушай какво! Ти ми изяде хляба на мене! Ти трябваше да излезеш тука, да направиш един доклад, както се поставя на конгрес – какви задания сте решили, какво не сте решили, па да има и малко самооценка, а ти взема всички проблеми и за мен не остана нищо! Трябваше да ги оставиш на мене, аз съм общоприет секретар! “, споделя Живков тогава. И може би тъкмо това умеене да поддържа връзка с всеки човек, да усеща залата, да приказва на езика на елементарния българин подсигуряваха на Живков такова политическо дългоденствие. Борисов нееднократно е казвал, че се е учил от някогашния Първи. Е, това е заложба. За нея няма университети. Колкото до политиката за масите – и там няма нищо ново. Още от времето на Макиавели правилата за въздействието върху масите са едни и същи. “Владетелят ” знае, че грубата мощ не е дос­татъчна; народът би трябвало да бъде и омаян…