Как означава Ох“ от устата на една жена. Невинно възклицание?

Как значи „ Ох “ от устата на една жена. Невинно възклицание? Паразитна фраза? Претенция? Еманципация? Или болежка. Много болежка. Ужасяващо доста болежка. Неразбираема за един мъж болежка. Страшна като това да вземеш една жена, да я „ нарежеш “ на късчета, по-късно да я подредиш като пъзел, който, нареждайки, наричаш избавление.

„ Частици жена “ е театър тъкмо за тази болежка – същинска, непоискана, нужна, даваща живот, пускаща светлината, сгряваща сетивата. Началото... Раждането. Фаталният поврат. Продължаването на живеенето.

В „ Частици жена “ режисьорът Крис Шарков е събрал няколко генерации актриси от трупата на Народния спектакъл. Радина Кърджилова е в ролята на Мая, която се пробва да роди в домашни условия, Ана Пападопулу е нейната сестра Моника, Жаклин Даскалова е тяхна братовчедка и процъфтяващ юрист, а Албена Ставрева е акушерка без опит, само че с отлична тапия. Мария Каварджикова е майката. Това е поредна роля на актрисата в премиерно заглавие от афиша на най-големия ни спектакъл. Поредна и друга.



Мария Каварджикова като че ли играе с похватите на киното, в което толкоз рядко я виждаме в последно време. В „ Частици жена “ тя разголва всяка част от нюансите на своя гений. Изглежда неуморима, изключително динамична и вливаща живот във всяка една минута от своето наличие на сцената. Нейната роля на майка е не просто символна – на човека-стожер в фамилията, само че и самобитен гръбнак на цялото зрелище. През нейните прочувствени положения минава животът – като нападателен химически препарат, който трансформира положението на някои материи, а други остават безразлични...

Каварджикова сякаш играе по този начин, както сме привикнали да я виждаме в театъра – с онази лекост, с онази леко иронична позиция, леко навикваща, леко преобладаваща... Отвъд упованията, тя е повече от непредвидена – поради чувството за спектакъл-прегръдка, за диалог по тематики, които касаят всяко второ момиче, за откровението, за разговора сред дете и родител, за спасението, което най-после в действителност намираш. Като мощ. Като обич. Като деменция. Като кръст.

Усещането за кино се укрепва и от идейното разчертаване на сцената. То вкарва част от публиката напряко във „ кино лентата “, посредством екрани и прожекция. За някои от наблюдаващите част от действието се развива под формата на звуци – единствено с гласовете на актьорите. Но това е пренебрежимо, тъй като „ Частици жена “ е на първо място тон, който отеква – като родилен зов. Като доказателство за (без)смислеността на живота без (частици) жена.

В мъжкия състав на „ Частици жена “ са Стефан Вълдобрев, който играе с въодушевлението и насладата на новак актьор, който във всеки един момент се радва от контакта си с публиката – без това да пречи на построяването на облика – брачен партньор на Мая. На сцената е и артистът без слаби функции Цветан Алексиев, както и Мартин Димитров, на който режисьорът Галин Стоев повери основна роля в своя игрален дебют „ Безкрайната градина “ (2017). Сценографията и костюмите са на Никола Тороманов, музиката е на Емилиян Гацов-Елби.