Война по григориански
Как не я беше позор Русия да дрънка оръжие в навечерието на Коледа, в навечерието на тихата и свята нощ! Ама чакайте! Тази Коледа е по григорианския календар, а по юлианския е чак на 7 януари и за руснаците е тогава. Тъй че те своята Коледа не са осквернили, единствено нервират Запада. Струпаха войски по украинската граница. Швеция увеличи бойната си подготвеност, а Байдън заплаши Путин че ще му стовари такива стопански наказания, каквито не е сънувал. После, към месец по-късно, руснаците започнаха да изтеглят войските си, откакто се схванаха да седнат с американците в Женева и да се схванат като възрастни хора в самото начало на 2022 година, т.е. в навечерието на Коледа по юлианския календар. Всъщност срещата Русия-НАТО е планувана чак за 12 януари, само че " в навечерието " звучи някак по-тържествено и радушно.
У нас някогашният длъжностен министър-председател и сегашен постоянен боен министър Стефан Янев не че се разгласи твърдо срещу разполагането на натовски сили на българска територия, само че даде да се разбере, че не му е прелестно и не счита това за подходящо, потребно и оправдано. И евентуално от избрана позиция беше прав, само че началникът му Кирил Петков побърза да се отхвърли от него както Петър се отхвърли от Иисус. Премиерът Петков рече, че това мнение на Янев си било персонално негово и не съвпадало с мнението на държавното управление. И го попитаха: в случай че по въпросите за НАТО мнението на военния министър е друго от мнението на държавното управление, то какво, по дяволите, е мнението на държавното управление?
За нас, простите жители, остана да се тюхкаме и да избираме - желаеме ли да се разположат натовски сили в България или не желаеме. Защо все би трябвало да изпадаме в обстановки, в които се постанова да взимаме страна! Защо ни раздвояват до разчекване? Не може ли просто да си живеем безшумно и безметежно? Уви, светът е трагично поляризиран и постоянно се постанова да заемаме последна позиция, лишени от удобството на центъра. Ето, вие да вземем за пример желаете ли натовски сили или не желаете? Този въпрос няма център, няма хем желаеме, хем не желаеме. Трябва да дадете отговор. Как обаче да изберем коя позиция да заемем?
От известно време - доста или малко, не мога да преценява - е съвременно към проблемите да се подхожда благодарение на SWOT разбор. SWOT е редуциране на Strengths, Weaknesses, Opportunities, Threats или казано на човешки език: мощни страни, слаби страни, благоприятни условия и закани. Не съм мъчителен почитател на SWOT анализите, само че дано забележим по какъв начин можем да използван един от тях към нашия проблем.
Но дано първо очертаем самия проблем. Той не е просто дали да има натовски сили в България и да няма. Проблемът е следният: в един явен конфликт сред християнския Запад и християнския Изток ние коя страна ще изберем и за какво. В последна сметка ние Изток ли сме или Запад? Специално по нашите земи този въпрос е в допълнение съкрушен исторически, тъй като в късната древност и ранното средновековие (формално до XI век, само че в действителност до много по-рано) Сердика е била Запад, а през днешния ден е Изток. От друга страна тогава Западът е бил православен а Изтокът разколнически, до момента в който през днешния ден Изтокът е православен, а Западът разколнически. Това не е персонално мнение, а се основава на Никео-Константинополския Символ - най-важния догмат на християнството. Нека се опрем на националната си еднаквост и да забележим по какъв начин би изглеждал нашият SWOT разбор по въпроса за разполагането на натовски сили в България.
Силни страни
Потвърждаваме последния си цивилизационен избор и преданост към евроатлантизма. Потвърждаваме желанието си за принадлежност към Западната (католическо-протестантска) цивилизация. Това е принадлежност към нещо мощно и ни дава съответното самочувствие. Подсигуряваме се против непредвидени и налудничави дейности от страна на Русия. Успоредно получаваме някакво раздвижване на стопанската система, тъй като всички военни формирования по света използват артикули и услуги на териториите, където са ситуирани, и си заплащат за това.
Слаби страни
Обръщаме тил на православната си природа. Плахо прегръщаме полезности, протестантски по своята същина. Привличаме върху себе си съветската ненавист и нервност. Засилваме евентуалната заплаха територията ни да се трансформира във фронт. Появява се нова взаимозависимост, каквато постоянно съществува при наличието на непознати войски. Тук се сещаме за горчивата максима, че който не храни своя армия, храни непозната. Цивилизационно напрежение по оста православие/протестантизъм. На християните ще им се наложи да се запитат кое е по-важно за тях - относителното благоденствие и независимост, материалните богатства или спасението на душите. А свободата е доста тежък мотив, без нея спасението на душите е невероятно.
Възможности
При умела и кадърна дипломация - придобиване на спомагателна интернационална тежест и по-благоприятни стопански условия при реализирането на трансгранични планове. Повишаване компетентността на родната войска или каквото там е останало от нея.
Заплахи
Смразяване на връзките със страна, от която сме енергийно подвластни. Военна борба с тази страна, която ще бъде съдбовна сега, когато НАТО реши, че целите му към този момент са други или пък Путин и Байдън намерят общ език и общи ползи, в които ние нямаме място.
Както виждате, нашият SWOT разбор не дава приемлив отговор на въпроса ни, не взема решение нашето колебание. Изборът е още по-труден и поради някои характерни условия. Едно от тях е, че Русия, с която духовно би трябвало да сме на една страна в рамките на Pax Bizantina, е непредсказуема и малко злобна страна. Вижте, нервират ни с това, че родината на кирилицата е Македония (по единствената причина, че през днешния ден официално и значително инцидентно Охрид се намира там), забравяйки, че в случай че някой пожелае да им отговори със същото, ще каже, че родината на тяхното православие е Украйна (Киев), което е доста, но доста по-близо до истината. И че актуалният съветски език се основава на средновековния литературен български. Но да не падаме до това равнище. И въпреки всичко, като към това прибавим и други хибридни похвати, налудничави и злобни, като прибавим и държанието на Русия към нас през всички години от Освобождението до рухването на комунизма, мъчно ще се съгласим да бъдем в една лодка с нея, макар че сме една Църква. Това, че благодарение на Русия сме се освободили (за което сме постоянно признателни и на всяка литургия загатваме император Александър II), не значи, че сме неин придатък и че би трябвало да преглеждаме всички нейни ползи като свои. Това се отнася апропо и за нашите евроатлантически другари. Освобождението е независимост, а свободата е избор - в случай че уважаваш свободата, ще уважаваш и избора. Иначе що за " избавител " си?
Друго характерно събитие, затрудняващо избора ни, е събитието, че на процедура ние нямаме войска. Ние сме беззащитни, нашата войска е НАТО. Дори и в границите на Варшавския контракт не сме били толкоз беззъби. Как да откажеш освен това състояние, по какъв начин да не се отречеш като Петър от военния си министър, който е дръзнал да показа някаква друга позиция?
Да, SWOT анализът не оказва помощ. Той е небивалица от света на психотерапиите, на формалните решения, на таблиците, схемите и инфограмите, на презентациите и семинарите. Обаче (слава Богу!) всеки човек си има съвест, интуиция, който идва от вън. Този глас у всекиго е друго мощен, само че въпреки всичко, в случай че се вслушаме в него, можем да намерим отговорите на доста въпроси. Но на първо място би трябвало да знаем какво търсим, какво желая и кое е значимо за нас. Ако търсим материално благоденствие, избираме едно; в случай че търсим духовно израстване, избираме друго; в случай че търсим международен мир и правдивост, избираме трето. Може да желаеме повече независимост при по-малко сигурност, само че може да желаеме и повече сигурност при по-малко независимост. Честният отговор на тези въпроси е пътят към вярното решение. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
У нас някогашният длъжностен министър-председател и сегашен постоянен боен министър Стефан Янев не че се разгласи твърдо срещу разполагането на натовски сили на българска територия, само че даде да се разбере, че не му е прелестно и не счита това за подходящо, потребно и оправдано. И евентуално от избрана позиция беше прав, само че началникът му Кирил Петков побърза да се отхвърли от него както Петър се отхвърли от Иисус. Премиерът Петков рече, че това мнение на Янев си било персонално негово и не съвпадало с мнението на държавното управление. И го попитаха: в случай че по въпросите за НАТО мнението на военния министър е друго от мнението на държавното управление, то какво, по дяволите, е мнението на държавното управление?
За нас, простите жители, остана да се тюхкаме и да избираме - желаеме ли да се разположат натовски сили в България или не желаеме. Защо все би трябвало да изпадаме в обстановки, в които се постанова да взимаме страна! Защо ни раздвояват до разчекване? Не може ли просто да си живеем безшумно и безметежно? Уви, светът е трагично поляризиран и постоянно се постанова да заемаме последна позиция, лишени от удобството на центъра. Ето, вие да вземем за пример желаете ли натовски сили или не желаете? Този въпрос няма център, няма хем желаеме, хем не желаеме. Трябва да дадете отговор. Как обаче да изберем коя позиция да заемем?
От известно време - доста или малко, не мога да преценява - е съвременно към проблемите да се подхожда благодарение на SWOT разбор. SWOT е редуциране на Strengths, Weaknesses, Opportunities, Threats или казано на човешки език: мощни страни, слаби страни, благоприятни условия и закани. Не съм мъчителен почитател на SWOT анализите, само че дано забележим по какъв начин можем да използван един от тях към нашия проблем.
Но дано първо очертаем самия проблем. Той не е просто дали да има натовски сили в България и да няма. Проблемът е следният: в един явен конфликт сред християнския Запад и християнския Изток ние коя страна ще изберем и за какво. В последна сметка ние Изток ли сме или Запад? Специално по нашите земи този въпрос е в допълнение съкрушен исторически, тъй като в късната древност и ранното средновековие (формално до XI век, само че в действителност до много по-рано) Сердика е била Запад, а през днешния ден е Изток. От друга страна тогава Западът е бил православен а Изтокът разколнически, до момента в който през днешния ден Изтокът е православен, а Западът разколнически. Това не е персонално мнение, а се основава на Никео-Константинополския Символ - най-важния догмат на християнството. Нека се опрем на националната си еднаквост и да забележим по какъв начин би изглеждал нашият SWOT разбор по въпроса за разполагането на натовски сили в България.
Силни страни
Потвърждаваме последния си цивилизационен избор и преданост към евроатлантизма. Потвърждаваме желанието си за принадлежност към Западната (католическо-протестантска) цивилизация. Това е принадлежност към нещо мощно и ни дава съответното самочувствие. Подсигуряваме се против непредвидени и налудничави дейности от страна на Русия. Успоредно получаваме някакво раздвижване на стопанската система, тъй като всички военни формирования по света използват артикули и услуги на териториите, където са ситуирани, и си заплащат за това.
Слаби страни
Обръщаме тил на православната си природа. Плахо прегръщаме полезности, протестантски по своята същина. Привличаме върху себе си съветската ненавист и нервност. Засилваме евентуалната заплаха територията ни да се трансформира във фронт. Появява се нова взаимозависимост, каквато постоянно съществува при наличието на непознати войски. Тук се сещаме за горчивата максима, че който не храни своя армия, храни непозната. Цивилизационно напрежение по оста православие/протестантизъм. На християните ще им се наложи да се запитат кое е по-важно за тях - относителното благоденствие и независимост, материалните богатства или спасението на душите. А свободата е доста тежък мотив, без нея спасението на душите е невероятно.
Възможности
При умела и кадърна дипломация - придобиване на спомагателна интернационална тежест и по-благоприятни стопански условия при реализирането на трансгранични планове. Повишаване компетентността на родната войска или каквото там е останало от нея.
Заплахи
Смразяване на връзките със страна, от която сме енергийно подвластни. Военна борба с тази страна, която ще бъде съдбовна сега, когато НАТО реши, че целите му към този момент са други или пък Путин и Байдън намерят общ език и общи ползи, в които ние нямаме място.
Както виждате, нашият SWOT разбор не дава приемлив отговор на въпроса ни, не взема решение нашето колебание. Изборът е още по-труден и поради някои характерни условия. Едно от тях е, че Русия, с която духовно би трябвало да сме на една страна в рамките на Pax Bizantina, е непредсказуема и малко злобна страна. Вижте, нервират ни с това, че родината на кирилицата е Македония (по единствената причина, че през днешния ден официално и значително инцидентно Охрид се намира там), забравяйки, че в случай че някой пожелае да им отговори със същото, ще каже, че родината на тяхното православие е Украйна (Киев), което е доста, но доста по-близо до истината. И че актуалният съветски език се основава на средновековния литературен български. Но да не падаме до това равнище. И въпреки всичко, като към това прибавим и други хибридни похвати, налудничави и злобни, като прибавим и държанието на Русия към нас през всички години от Освобождението до рухването на комунизма, мъчно ще се съгласим да бъдем в една лодка с нея, макар че сме една Църква. Това, че благодарение на Русия сме се освободили (за което сме постоянно признателни и на всяка литургия загатваме император Александър II), не значи, че сме неин придатък и че би трябвало да преглеждаме всички нейни ползи като свои. Това се отнася апропо и за нашите евроатлантически другари. Освобождението е независимост, а свободата е избор - в случай че уважаваш свободата, ще уважаваш и избора. Иначе що за " избавител " си?
Друго характерно събитие, затрудняващо избора ни, е събитието, че на процедура ние нямаме войска. Ние сме беззащитни, нашата войска е НАТО. Дори и в границите на Варшавския контракт не сме били толкоз беззъби. Как да откажеш освен това състояние, по какъв начин да не се отречеш като Петър от военния си министър, който е дръзнал да показа някаква друга позиция?
Да, SWOT анализът не оказва помощ. Той е небивалица от света на психотерапиите, на формалните решения, на таблиците, схемите и инфограмите, на презентациите и семинарите. Обаче (слава Богу!) всеки човек си има съвест, интуиция, който идва от вън. Този глас у всекиго е друго мощен, само че въпреки всичко, в случай че се вслушаме в него, можем да намерим отговорите на доста въпроси. Но на първо място би трябвало да знаем какво търсим, какво желая и кое е значимо за нас. Ако търсим материално благоденствие, избираме едно; в случай че търсим духовно израстване, избираме друго; в случай че търсим международен мир и правдивост, избираме трето. Може да желаеме повече независимост при по-малко сигурност, само че може да желаеме и повече сигурност при по-малко независимост. Честният отговор на тези въпроси е пътят към вярното решение. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ