Как НАТО да разчита на държави като България, която излиза

Как НАТО да разчита на страни като България, която излиза от равновесие всякога, когато не е наклонена към Москва?

В новата стратегическа идея на НАТО Русия се загатва 14 пъти, а Китай - 11. Опасният съюз сред Москва и Пекин е в центъра на вниманието на срещата на върха в Мадрид. Очевидно водачите на Алианса са наясно с непосредствените опасности и е нужна незабавна реакция.
Редакцията предлага
Основният приоритет включва. За задачата се планувани няколко стъпки. На първо място, Полша и Румъния стават централни за НАТО в Източна Европа, като американските войски на НАТО ще бъдат преместени в този регион. Западните Балкани и Черно море са избрани като " стратегически значими ".

В новата стратегическа идея на НАТО се акцентира, че Алиансът против суверенитета и териториалната целокупност на съдружник. Съществуват обаче и редица закани, идващи от вътрешността на страните от НАТО. Изглежда, че сега в те не се одобряват съществено. Някои страни имат дълбоки проблеми с лоялността към евроатлантическите полезности - Балканите нерядко се огъват под тежестта на историческите разочарования. Политическата неустойчивост подкопава единството на НАТО.

В Източна Европа има безчет пукнатини, от които Русия се възползва

Макар че НАТО може да отбрани Румъния и Полша от съветската експанзия, тя не може да ги отбрани от вредите, които тези страни си нанасят сами. И в двете източноевропейски страни - членки на Европейски Съюз и НАТО - правораздаването е подчинено на политиката, само че тези дефекти, които разрушават върховенството на закона, се подценяват. Причината е, че Румъния и Полша са от

Унгария наподобява по-близо до Русия, в сравнение с до НАТО. Турция преследва лична тактика за увеличение на въздействието си както в Близкия изток, по този начин и на Балканите. България се намира на нестабилна везна, която. Словакия и Чехия в никакъв случай не са поемали по безапелационен път към Запада, до момента в който в Хърватия има както полюс на властта, който разчита на Русия в лицето на президента, както и подобен, който гледа на Запад - министър-председателят.

България подкопава Северна Македония, Тирана към момента мечтае за Велика Албания, а Сърбия разбърква картите в интерес на Русия. Румънската страна освен се трансформира в патерналистична, само че и клони към автокрация: политическата власт господства средствата за всеобща връзка, правосъдната система, самостоятелните организации и Конституционния съд. Всички тези пукнатини са в интерес на Москва: тя може изцяло да се възползва от тях.

Може ли НАТО да разчита на страни, в които демокрацията е по-скоро случай?

Моделът на Унгария на Виктор Орбан се популяризира и в други страни. Популизмът се завръща мощно на всички места в Европа, само че на Изток това събитие е още по-опасно, в сравнение с Запад, тъй като институциите са слаби и нямат волята да се опълчват.

В тази част на континента, в която историята е доминирана от диктатури и автокрации, демокрацията е по-скоро случай. Въпросът е: може ли НАТО да разчита на страни, които малко по малко се отдалечават от демократичните свободи и задушават върховенството на закона?