Как може да изглежда един свят, поделен от Путин, Тръмп

Как може да наподобява един свят, поделен от Путин, Тръмп и Си?

Американският президент се обърна към съветския си сътрудник в опит да постави завършек на спора в Украйна, до момента в който водачите се борят за световно въздействие, а Китай се пробва да показва силата си.

Newsweek сътвори карта, която демонстрира по какъв начин може да наподобява светът, споделян от Владимир Путин, Доналд Тръмп и Си Дзинпин, в случай че се оформи световна шахматна партия.

Изданието отбелязва, че съгласно Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ECFR), процесът на преустановяване на украинския спор има отзив от Ялтенската конференция от 1945 година сред водачите на Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики, която предшества разделянето на Европа по време на Студената война.

„ В Ялта великите сили вземат решение бъдещето на Източна Европа. Точно по този начин наподобява в този момент обстановката във връзка с Украйна. Решението за бъдещето на Украйна без Украйна е и решение за бъдещето на Европа без Европа “, добави Чернева в изявление за Newsweek.

От своя страна Стефан Волф, професор по интернационална сигурност в Бирмингамския университет, счита, че президентът Тръмп вижда света разграничен от великите сили на сфери на въздействие.

Вероятно ще забележим по какъв начин свръхсилите ще си поделят земното кълбо – Китай и Съединени американски щати – и към момента не е ясно какво ще се случи с Русия, дали тя ще стане самостоятелен състезател, или ще бъде още по-зависима от Китай, прецизира Волф.

Чернева обаче е обезпокоена, че позицията на Тръмп сочи към опцията Източна Европа да бъде оставена на произвола на ориста.

Като се има поради, че въздействието на Москва върху вътрешната политика на страни като Чехия, Словакия, България, Румъния и Полша е много огромно, те могат да се окажат под съветски надзор. Освен това Руската федерация има огромно въздействие в Молдова, Унгария, Сърбия, Грузия и редица други европейски страни, за което свидетелстват разнообразни събития в тях. В същото време Централна Азия, в това число Монголия, може да се трансформира в сцена на съревнование сред Русия и Китай.

Професор Волф означи, че след началото на съветската инвазия на украинска територия Казахстан е станал доста нервозен и в този момент „ клони компактно “ към Пекин, страхувайки се от Москва. Затова Си Дзинпин е заречен нещо на Касим-Жомарт Токаев, като го е успокоил.

Казахите може би са малко по-скептични във връзка с Русия и Украйна, тъй като знаят, че китайците са дали ясно да се разбере, че няма да разрешат на Русия да се намесва в делата на Северен Казахстан, където има доста съветско население – изясни Волф.

В северната част на Западното полукълбо евентуално ще „ цари “ Тръмп.

Той желае да причисли Гренландия към Съединени американски щати и да поеме контрола над Панамския канал, като даже е преименувал Мексиканския залив, с цел да отрази философията си „ Америка преди всичко “. Улф счита, че Тръмп е заложил на Западното полукълбо, само че може да се сблъска с опълчването на Китай в Латинска Америка, което евентуално ще накара Тръмп да се концентрира още повече върху Западното полукълбо и да се отърве от това, което счита за безсмислени задължения, които има в други райони, изяснява Улф.

Досега Тръмп не е получил това, което искаше от Путин по договорката с Украйна, и в случай че Москва не може да реализира съглашение с Вашингтон, зависимостта ѝ от Пекин ще нарасне.

Китай ще би трябвало да реши връзките си с Русия по отношение на връзките си с Европейски Съюз,  счита Волф.

Не е ясно и дали ще бъде реализирано съгласие сред Съединени американски щати и КНР във връзка с Тайван.

Волф счита, че Китай към момента не е подготвен да завземе Тайван със мощ, защото в Южнокитайско море има други горещи точки, където Вашингтон ще бъде заставен да се намеси в обстановката. Например на страната на Филипините. Възможно е да има такива негласни съглашения, при които китайците оказват напън, а Съединени американски щати не реагират. Тогава излиза наяве, че има безмълвно самопризнание, че Южнокитайско море принадлежи на Китай, заключава Волф.

Източник – Newsweek/Превод:SafeNews