Как може да бъде избегната войната? И как може да

Как може да бъде избегната войната? И по какъв начин може да се въздейства на нейния процес, когато към този момент е почнала? Това са някои от въпросите, с които се занимава социологията на армията. Това е научна дисциплинираност, когато би ни помогнала да разберем по-добре протичащото се сега в Украйна.

Борба сред два тима, които играят разнообразни спортове – на това наподобява войната на Русия против Украйна за неизкушения от военни тематики наблюдаващ. Сякаш единият тим играе баскетбол, а другият – кеч, само че твърди, че това е художествена гимнастика. И непрестанно трансформира критериите за победа.

Свикнали сме да си представяме войната като борба за превъзходство върху избран терен. Затова и медиите я пресъздават с карти. Картите на следените територии обаче са застинали, а в Украйна ври и кипи. Освен това Русия непрестанно сменя интерпретациите си за аргументите и задачите на войната, която даже не назовава война.

Различна ли е войната в Украйна от другите войни или просто за първи път имаме опция да следим военни дейности в такива елементи?

"От вътрешните позиции на социологията на армията войната в Украйна не е друга. Дори в противен случай – толкоз банална и предвидима е, че чак е плашещо. "

Думите са на Венелин Стойчев , лекар по социология и откривател на армията. По думите му социологията на армията "се пробва да откри отговори на въпроса по какъв начин да избегнем войната ".

За тази цел тя си задава още доста въпроси:
Как е допустимо да има мир?Как се институционализират насилието и убийствата?Непреодолима ли е пропастта сред военния и цивилния живот?Как свикваш да живееш в обществото, в случай че са те учили да убиваш хора?Защо делът на хомосексуалните в армията е по-голям, в сравнение с отвън нея?
Освен да пита, тази научна дисциплинираност дава и отговори. По време на Втората международна война да вземем за пример военни социолози са измервали "глаголната температура " в речите на Хитлер. Така са успявали да плануват с огромна точност освен къде, а даже в какъв брой часа ще нападна Германия.

Към социологията на армията имат принос създатели като Мишел Фуко, Алвин Тофлър, Самюъл Хънтингтън, Збигнев Бжежински. В своите проучвания Венелин Стойчев употребява концепцията за развиването на публичността на немския социолог Юрген Хабермас.
Казармата "пречупва гръбнака "
Що се отнася до развиването на дисциплината в България, не може да не споменем студията на Иван Хаджийски "Психология на военната дисциплинираност ".

В нея той демонстрира по какъв начин казармата "пречупва гръбнака " на построените персони и в това време цивилизова "безличията " – хората, идващи от обичайната среда, които нямат освен обучение, а даже тоалетна в двора.

В дипломната си работа Стойчев проучва личния си опит на наборен боец и задава въпроса дали концепцията на Хаджийски за дисциплината важи за казармата на прага сред 20-ти и 21-ви век. Отговорът е негативен – обществото се е трансформирало, оттова и армията. А военачалниците се оплакват: "Тези висшисти, скапаха ни хубавата казарма. "

Обратно към войната в Украйна – както смяната в обществото оказва помощ да схванем измененията в армията, по този начин, с цел да проумеем войната, би трябвало да разберем и мира.

"Като човечество ние напълно неотдавна разбираме под мир да не се води война ", напомня Венелин Стойчев и прибавя, че мирът е комплицирано откритие на модерната ера .

До не толкоз от дълго време мир е означавало да си в съюз с някого, с когото… воюваш против някой различен. Приемайки мира за даденост, забравяме "сложната машинария, която стои зад него – политически институции, гражданска просвета, правна регулация, обучение, медийна грамотност… " И още доста неща, от които зависи дали мирът може да оцелее, а също и по какъв начин води война една страна.
Разлики сред Русия и Украйна
Затова и Русия, и Украйна водят война толкоз друго една от друга. Съветникът в президентската администрация на Украйна Олексий Арестович постоянно споделя, че съветската войска не е трансформирала стила си от времето на Съветския съюз, тъй като Русия си е останала всъщност тоталитарна страна. Но и е привнесла това-онова от консуматорското общество, което пък изяснява ниската мотивация на руснаците да се бият.

От съветските бойци се желае да са дисциплинирани и да извършват заповеди. Ако стартират да демонстрират лична самодейност, току-виж обърнали оръжията си против режима на Путин. По същата причина Русия губи толкоз доста генерали на бойното поле – системата не има вяра на редовите воюващи, а и те не са учени да се оправят сами, по тази причина праща висшестоящите да ги управляват на място.

Украйна, от своя страна, се развива като демократично общество, надлежно и армията ѝ се демократизира. Според Арестович украинската войска дава доста по-голяма независимост на бойците на място да преценят по какъв начин да постъпят. Но за тази цел те би трябвало да са построени персони, а да не са с пречупен от дисциплиниране гръбнак (по Хаджийски).

Не бива да считаме мира за натурален, а войната за отклоняване, споделя още Венелин Стойчев. И приканва да станем по-чувствителни към предпоставките за война и мир, сред които са подправените вести, пропагандата, корупцията и злоупотребите.

"Руската експанзия в Украйна ни напомни, че не сме прави да се отнасяме безконтролно към войната. Това е като отговорностите на Малкия принц, който би трябвало да преглежда постоянно планетата си за баобаби ", показва социологът.

И прибавя: "Допреди 24 февруари ние се държахме, като че ли войната се случва единствено доста надалеч и на други хора. Агресията против Украйна ни накара да осъзнаем какъв брой близо е войната и какъв брой нежен е мирът. "

Покрай приемането на България в НАТО и модернизацията на армията ни към този момент имаме офицери, които са приключили социология и съгласно Стойчев ползват наученото на процедура. Дали в подтекста на войната в Украйна българската войска ще ползва социологическите поучения по този начин, че да способства за повече световна сигурност и по-малко всеобщо изтребване, следва да забележим.

Да не забравяме, че в практическо отношение науката социология е инструмент, както и ножът. Важното е по какъв начин се употребява този инструмент. С един нож може както да се реже самун, по този начин и да се убие човек.

* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.