Разказите на деца, преживели клинична смърт
Как мислите, на какъв брой години би трябвало да е човек, с цел да се допре за първи път до гибелта?
Това е въпрос, заложен от лекар по философия Пени Сартъри. Тя е работила 17 години в поделение за интензивно лекуване и споделя за резултатите от свое проучване, отдадено на проучването на опита на деца, претърпели клинична гибел.
„ Вероятно множеството хора ще кажат, че човек би трябвало да е задоволително възрастен, с цел да има опция да построи история или да опише своите чувства на понятен за нас език. Но съществуват доказателства, че деца на възраст шест месеца са виждали ярки облици и са запазвали спомен за тях в продължение на доста години. Разбира се, никой не може да надникне в съзнанието на детето, само че дано разгледаме случай, разказан в здравното сп. Critical Care Medicine. “
След това Пени споделя за резултатите от проучванията на сътрудниците си, които разгласили в здравното списание историята на шестмесечно момченце, което едвам не умряло от тежка болест.
Лекарите, продължаващи да се намират в контакт с родителите на детето, разбрали, че три години по-късно момчето съобщило на роднините си шокираща вест: неговата баба умира. Произнасяйки тези думи, детето задало единствено един въпрос: „ За да се срещне с Бога, тя ще мине ли през същия тунел? “
„ Да вземем за образец четиригодишния Тома – наследник на английски военнослужещ на име Хари – продължава описа си Пени. – Момчето се оплакало от мощни болки в корема и постъпило в болница с диагноза остра чревна непроходимост. Детето се намирало сред живота и гибелта, само че оживяло.
Няколко месеца след изписването Том се разхождал с татко си и го помолил да го заведе в „ оня “ парк. На въпроса на Хари за какъв парк става въпрос, детето отвърнало, че когато било в болничното заведение, му се наложило да премине през тунел. След това видял парк с доста деца и люлки, оградени с бяла ограда. Том се опитал да прескочи оградата, само че незнаен човек го спрял и му обяснил, че „ времето не е пристигнало “ и го изпратил назад в болничното заведение през тунела. “
Сартъри твърди, че децата виждат същото, както и възрастните, претърпели клинична гибел – тунел, ярка светлина, срещи с умряли родственици и заповед да се върнат към живота. Но най-често си спомнят чувството за безгранично благополучие.
Доктор Филис Мари Атуотър твърди, че постоянно децата се връщат назад, защото не желаят да се разделят с родителите си или „ би трябвало да създадат нещо “ в този живот.
Сартъри си спомня резултатите от работата на доктор Мелвин Морс, работещ в педиатричното поделение за интензивно лекуване, който през 80-те години провел забавно проучване. Той изучавал държанието на 30 оживели пораснали пациенти и изяснил, че всички те били душевен устойчиви, изпитвали състрадание към другите, били сполучливи възпитаници и нито един от тях не станал подвластен от алкохол или опиати.
Изследователката на клиничната гибел дала за образец още няколко забавни обстоятелството. Оказва се, че такива деца имали по-ниско кръвно налягане, показали нараснала сензитивност към светлина и тон и се считали за духовни персони.
Разбирането им за нематериалност обаче било друго от религиите, в които били възпитани. Известни са случаи, в които църковни чиновници се оплаквали от подкопаващи вярата въпроси на деца, на които по този начин и не можели да отговорят.
източник: megavselena.bg
Това е въпрос, заложен от лекар по философия Пени Сартъри. Тя е работила 17 години в поделение за интензивно лекуване и споделя за резултатите от свое проучване, отдадено на проучването на опита на деца, претърпели клинична гибел.
„ Вероятно множеството хора ще кажат, че човек би трябвало да е задоволително възрастен, с цел да има опция да построи история или да опише своите чувства на понятен за нас език. Но съществуват доказателства, че деца на възраст шест месеца са виждали ярки облици и са запазвали спомен за тях в продължение на доста години. Разбира се, никой не може да надникне в съзнанието на детето, само че дано разгледаме случай, разказан в здравното сп. Critical Care Medicine. “
След това Пени споделя за резултатите от проучванията на сътрудниците си, които разгласили в здравното списание историята на шестмесечно момченце, което едвам не умряло от тежка болест.
Лекарите, продължаващи да се намират в контакт с родителите на детето, разбрали, че три години по-късно момчето съобщило на роднините си шокираща вест: неговата баба умира. Произнасяйки тези думи, детето задало единствено един въпрос: „ За да се срещне с Бога, тя ще мине ли през същия тунел? “
„ Да вземем за образец четиригодишния Тома – наследник на английски военнослужещ на име Хари – продължава описа си Пени. – Момчето се оплакало от мощни болки в корема и постъпило в болница с диагноза остра чревна непроходимост. Детето се намирало сред живота и гибелта, само че оживяло.
Няколко месеца след изписването Том се разхождал с татко си и го помолил да го заведе в „ оня “ парк. На въпроса на Хари за какъв парк става въпрос, детето отвърнало, че когато било в болничното заведение, му се наложило да премине през тунел. След това видял парк с доста деца и люлки, оградени с бяла ограда. Том се опитал да прескочи оградата, само че незнаен човек го спрял и му обяснил, че „ времето не е пристигнало “ и го изпратил назад в болничното заведение през тунела. “
Сартъри твърди, че децата виждат същото, както и възрастните, претърпели клинична гибел – тунел, ярка светлина, срещи с умряли родственици и заповед да се върнат към живота. Но най-често си спомнят чувството за безгранично благополучие.
Доктор Филис Мари Атуотър твърди, че постоянно децата се връщат назад, защото не желаят да се разделят с родителите си или „ би трябвало да създадат нещо “ в този живот.
Сартъри си спомня резултатите от работата на доктор Мелвин Морс, работещ в педиатричното поделение за интензивно лекуване, който през 80-те години провел забавно проучване. Той изучавал държанието на 30 оживели пораснали пациенти и изяснил, че всички те били душевен устойчиви, изпитвали състрадание към другите, били сполучливи възпитаници и нито един от тях не станал подвластен от алкохол или опиати.
Изследователката на клиничната гибел дала за образец още няколко забавни обстоятелството. Оказва се, че такива деца имали по-ниско кръвно налягане, показали нараснала сензитивност към светлина и тон и се считали за духовни персони.
Разбирането им за нематериалност обаче било друго от религиите, в които били възпитани. Известни са случаи, в които църковни чиновници се оплаквали от подкопаващи вярата въпроси на деца, на които по този начин и не можели да отговорят.
източник: megavselena.bg
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ