Как Лучано Павароти не успя да стане холивудска звездаВ историята

Как Лучано Павароти не съумя да стане холивудска звезда
В историята на киното има много образци за сполучлива интеграция с операта. В средата на XX век тенорите Бениамино Джили и Марио Ланца да вземем за пример вършат много силна кариера в седмото изкуство. Не подобен е казусът обаче с Лучано Павароти – един от най-хубавите артисти се препъва при опита си да влезе в Холивуд. Филмът с негово присъединяване „ Да, Джорджо “ е подобен неуспех,
че малко на брой знаят или си спомнят за него.
През 1981 година Павароти е на 46 и към този момент е станал най-прочутият жив оперен певец в света. Славата му от дълго време е излязла отвън рамките на относително дребните оперни зали и той изнася концерти с по-леки
и по-популярни творби пред десетки хиляди души, а хонорарите му са рекордни.
По това време италианският тенор към този момент е бил на кориците на списанията „ Тайм “ и „ Нюзуик “, а милионната телевизионна публика го вижда в реклама на кредитни карти. По отношение на славата и парите му остава да изкачи единствено едно ходило, с цел да стъпи на върха – Холивуд. Ето за какво не е чудно, че „ Метро Голдуин Майър “
вземат решение да създадат филм с Лучано Павароти. При това с голям бюджет.
Проектът за кино лентата „ Да, Джорджо “ (Yes, Giorgio) е в действителност огромен. За него са заделени 18 милиона $, като за съпоставяне през същата година Спилбърг снима „ Извънземното “ с 10 милиона $.
Режисьор на „ Да, Джорджо “ е Франклин Шафнър, прочут от работата си
по „ Планетата на маймуните “ и притежател на „ Оскар “ за „ Патън “ (1970). Добрият бюджет обезпечава три месеца фотоси в Италия, Бостън, Сан Франциско и в Метрополитън опера, а Джон Уилямс написва ария особено за Лучано.
Филмът обаче се проваля тотално, а най-успешният тенор
получава две номинации за антинаградите „ Златна малинка “ – за най-слаб артист и по-общата за най-слаба новоизгряваща звезда. „ Ню Йорк Таймс “ даже назовава творението „ безсрамна, тромава приказка “.
Но защо става въпрос във кино лентата? Известният артист Джорджо Фини
(името е отпратка към обичания ресторант на Лучано в Модена „ При Фини “) губи гласа си преди огромен концерт навън в Бостън и е незабавно „ оздравял “ от красива лекарка на име Памела Тейлър. Джорджо, несъмнено, харесва Памела и я кани да го последва в Калифорния. Двамата отиват във вила в Стробъри Хил, покрай Сан Франциско, където непрекъснато звънят на прислужниците да им сервират храна на всички места из имението.
„ Човек се пита дали концепцията на основния воин е за полова или кулинарна оргия “
– разяснява импресариото на Павароти за Съединени американски щати Хърбърт Бреслин в своята книга „ Кралят и аз “, издадена на български през 2021 година от „ Жануа ‘98 “.
В идната сцена Джорджо Фини и лекарката отпътуват с балон към имение с лозя,
което в действителния живот е благосъстоятелност на Франсис Форд Копола. В имението живеят другари на Джорджо от детството, които наивно питат какво прави брачната половинка му и се получава неловка обстановка.
Друг миг от сюжета е, че Джорджо Фини се е заклел да не пее повече в Метрополитън
опера поради травматизираща преживелица на сцената няколко години по-рано. Памела съумява да го убеди да се завърне в Мет, само че чува телефонен диалог на тенора с жена му и изпада в изблик на ревнивост. Кулминационната крайна сцена на този скърпен с бели конци сюжет демонстрира по какъв начин Джорджо победи в режисура на „ Турандот “ в Метрополитън, изпълнявайки фамозната песен Nessun dorma.
Памела напуща залата обляна в сълзи, осъзнавайки, че връзката им няма бъдеще.
„ Има две странности в сюжета на Норман Стайнбърг. Първата е, че Джорджо е женен и просто желае да има спекулация с Памела. Следователно това не може да се трансформира в демодиран сантиментален филм. Втората специфичност е,
че Стайнбърг не е измислил безусловно нищо, на което да закачи историята.
Джорджо предлага спекулация, а Памела се оставя да бъде поканена във вилата. В резултат на това сценаристът измисля поредност от „ кавги “ сред влюбените, с цел да има въпреки всичко защо да се приказва “, написа „ Ню Йорк Таймс “ в рецензията си през септември 1982 година
Хърбърт Бреслин разказва в своята книга по какъв начин е била определена актрисата за основната роля.
Или по-точно по какъв начин не е била определена. След като доста актриси отхвърлят, в това число Сигорни Уивър, Кейт Джаксън от сериала „ Ангелите на Чарли “ се навива, само че, съгласно слуховете, тя се е обадила на Шер за съвет. Голямата звезда споделила „ Никога не снимай филм, в случай че не можеш да обгърнеш с ръце сантименталния си сътрудник “. Това изяснява за какво след пробните фотоси с Лучано Кейт Джаксън изчезва от хоризонта.
В последна сметка продуцентите избират актриса от втория ешелон
– Катрин Харолд. Между нея и Павароти обаче се поражда напрежение на снимачната площадка и това в допълнение утежнява нещата.
„ Лучано освен че не отслабна за кино лентата, а даже изпълня.
Страхуваше се да не наподобява неуместно, не искаше хората да му се смеят, а това е съдбовно за една комедия. През целия филм той остана сериозен “, разяснява в книгата си Хърбърт Бреслин.
Така проектите за голяма холивудска кариера на Лучано Павароти се провалят.
За историята остават съсипващите рецензии. „ Сякаш режисьорът не е знаел какво се случва във кино лентата “, написа „ Тайм “, „ 110 минути смущаващи клишета “, прибавя канадското издание „ Стар “, а „ Дейли Нюз “ отсича „ Нелепо прост “.