Как ли би реагирала Европа, в случай че Тръмп реши да приложи същата тактика и към Гренландия – територия, която от дълго време попада в неговия дневен ред, предизвика европейците икономистът
Последните събития в Каракас съставляват брутално и крещящо нарушаване на интернационалното право, което потъпква както буквата, по този начин и духа на Устава на Организация на обединените нации. Тази позиция показва проф. Джефри Сакс от Колумбийския университет, Съединени американски щати.
Икономистът акцентира, че американската „ дълбока страна “ от дълго време е спряла да се интересува от интернационалните конвенции, водейки се само от правилото на силата. Сакс напомня думите на атинските пратеници отпреди 2400 години – че мощните вършат каквото могат, а слабите страдат, и предизвестява, че точно сходна горделивост в предишното е довела до разрухата на самата Атина.
Основният мотор на възобновения интерес на Съединени американски щати към Латинска Америка и нападателната промяна на режима във Венецуела, съгласно Сакс, е „ нефт, нефт и още нефт “. Той разказва любовта на Доналд Тръмп към суровината като " ненаситна ", припомняйки, че Венецуела има най-големите потвърдени петролни ресурси в света, надвишаващи даже тези на Саудитска Арабия. Професорът е безапелационен, че опитите за събаряне на левия режим в Каракас са поредна политика на Вашингтон от две десетилетия насам, като в този момент Тръмп и Марко Рубио просто работят по-открито от всеки път.
Въпреки привидната липса на опозиция от страна на венецуелските въоръжени сили, Сакс смята, че обстановката е надалеч по-сложна и историята не е завършила. Макар президентът Мадуро да е похитен, държавното управление не е изцяло свалено, а терминът „ ръководство на страната “, употребен от Тръмп, крие незнайни рискове. Прогнозата на икономиста за венецуелския народ е мрачна – историческият опит демонстрира, че американските интервенции за промяна на режима водят до дълги интервали на принуждение и неустойчивост.
По отношение на интернационалния отзив, Сакс не чака директна военна интервенция от Русия, само че показва съществени опасения от нова ескалация против Иран от страна на Съединени американски щати и Израел. Що се отнася до Европа, той предвижда нормалната за континента бездейност пред дейностите на Вашингтон. Професорът даже слага провокативен въпрос: по какъв начин би реагирала Европа, в случай че Тръмп реши да приложи същата тактика и към Гренландия – територия, която от дълго време попада в неговия дневен ред.
*Джефри Сакс е знаменит американски икономист, професор в Колумбийския университет и специфичен консултант на трима генерални секретари на Организация на обединените нации. Той е известен със своите разбори върху устойчивото развиване и световната стопанска система, само че в последните години се утвърди и като изострен критик на американската външна политика и „ дълбоката страна “.
Последните събития в Каракас съставляват брутално и крещящо нарушаване на интернационалното право, което потъпква както буквата, по този начин и духа на Устава на Организация на обединените нации. Тази позиция показва проф. Джефри Сакс от Колумбийския университет, Съединени американски щати.
Икономистът акцентира, че американската „ дълбока страна “ от дълго време е спряла да се интересува от интернационалните конвенции, водейки се само от правилото на силата. Сакс напомня думите на атинските пратеници отпреди 2400 години – че мощните вършат каквото могат, а слабите страдат, и предизвестява, че точно сходна горделивост в предишното е довела до разрухата на самата Атина.
Основният мотор на възобновения интерес на Съединени американски щати към Латинска Америка и нападателната промяна на режима във Венецуела, съгласно Сакс, е „ нефт, нефт и още нефт “. Той разказва любовта на Доналд Тръмп към суровината като " ненаситна ", припомняйки, че Венецуела има най-големите потвърдени петролни ресурси в света, надвишаващи даже тези на Саудитска Арабия. Професорът е безапелационен, че опитите за събаряне на левия режим в Каракас са поредна политика на Вашингтон от две десетилетия насам, като в този момент Тръмп и Марко Рубио просто работят по-открито от всеки път.
Въпреки привидната липса на опозиция от страна на венецуелските въоръжени сили, Сакс смята, че обстановката е надалеч по-сложна и историята не е завършила. Макар президентът Мадуро да е похитен, държавното управление не е изцяло свалено, а терминът „ ръководство на страната “, употребен от Тръмп, крие незнайни рискове. Прогнозата на икономиста за венецуелския народ е мрачна – историческият опит демонстрира, че американските интервенции за промяна на режима водят до дълги интервали на принуждение и неустойчивост.
По отношение на интернационалния отзив, Сакс не чака директна военна интервенция от Русия, само че показва съществени опасения от нова ескалация против Иран от страна на Съединени американски щати и Израел. Що се отнася до Европа, той предвижда нормалната за континента бездейност пред дейностите на Вашингтон. Професорът даже слага провокативен въпрос: по какъв начин би реагирала Европа, в случай че Тръмп реши да приложи същата тактика и към Гренландия – територия, която от дълго време попада в неговия дневен ред.
*Джефри Сакс е знаменит американски икономист, професор в Колумбийския университет и специфичен консултант на трима генерални секретари на Организация на обединените нации. Той е известен със своите разбори върху устойчивото развиване и световната стопанска система, само че в последните години се утвърди и като изострен критик на американската външна политика и „ дълбоката страна “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ