Орден „Стара планина” за олигарха Йордан Динев?
Как космите от брадата на митрополит Антоний щръкнаха към „ Марина Диневи “
Защо Жени Марчева не попита дядо поп какъв е бил Йордан Динев, преди да стане благотворител.
Вържи попа, да ти е спокойно селото - тази сентенция демонстрира, че българите имаме здрави корени и възприятие за самоирония. Когато осмиваш духовника, осмиваш и част от себе си. Защото вярата е избавила освен народа ни в тежки моменти, само че ни е обединявала да вършим добрини. Но хората към момента вършат разлики. Едно е да си духовник, друго е да си поп. Обикновено у нас поповете са по-често срещани. Един подобен поп, освен това прекомерно почитан, се развихри в ефир пред благосклонно ухилената Жени Марчева.
Темата за гнева на митрополит Антоний бе орденът „ Стара планина “, който съгласно него прелестно подхождал на предприемача от Свети Влас Йордан Динев. Отраканият епископ разгласи за жълти медии всички, противопоставили се на тази негова благородна самодейност.
Водещата Марчева не попита кое кара космите от брадата на дядо Антоний да щръкват възбудено по посока „ Марина Диневи “. Не го попита и нищо от това, за което са писали и говорили нейните „ жълти “ сътрудници, отпред с френската телевизия М6. Те правеха следствия по какъв начин Йордан Динев и брат му съумяха да се снабдят с нотариален акт за море, интересуваха се провокирана ли е екологична злополука край крайбрежията на Слънчев бряг, задаваха въпроси от рода на това по какъв начин безнаказано може да се трансферира компания с 11,67 млн. лв. пасиви от необслужвани лизинги и заеми към банки на незает и безимотен ром от великотърновско. „ Жълтите медии “ се интересуват и от искрено разгулния живот на братята, изпълнен със силикон, поръчкови първокласни коли и яхти, а дядо Антоний им чете контрамолитви и ги анатемосва от екрана. Мила родна картинка.
Получава се нещо като попове, журналя (така с съображение към този момент всеобщо назовават теляците от журналистическата гилдия) и политици (разбирай царистите и Каракачанов), единни за Йордан Динев. Или виждаме по какъв начин цялата тази сбирщина към този момент е опитомена от едни олигарси, чийто полет на мисълта и фикция стигат до дължината на яхтата, кубиците силикон и тонажа бронз в паметниците. Това, че унищожиха брега и морето, бетонирайки ги, с цел да продават кичозните си комплекси, е записано на друга сметка. Да, от дълго време би трябвало духовник да опее естествената хубост на Влас, която в епохата на Диневи е безоблачен спомен от предишното.
И напълно не му би трябвало поп Антоний, който като че ли оживява от описа на великия Елин Пелин „ На оня свят “. Защото работата на духовните лица е да служат безшумно, непретенциозно и смирено на Господ, а не да раздават ордени и трофеи, да си играят на архонти, да носят ролекси и да карат мерцедеси. Но в случай че у нас имаше колегия и публицисти, а не журналя, несъмнено щяхме да знаем какво тъкмо са правили братя Диневи, преди да станат благодетели на църквата. И тогава евентуално изобщо нямаше да се приказва за ордени, а за напълно друго. Не знам за какво тъкмо в този миг се сещам, че и Дон Корлеоне е бил огромен благотворител. Той обаче е помагал на домове за сираци, без да има грандомански искания да си приказва с Господ през новопостроен храм или епископ на повикване...
Източник: вестник Галерия
Автор: Иво ДИМИТРОВ
Защо Жени Марчева не попита дядо поп какъв е бил Йордан Динев, преди да стане благотворител.
Вържи попа, да ти е спокойно селото - тази сентенция демонстрира, че българите имаме здрави корени и възприятие за самоирония. Когато осмиваш духовника, осмиваш и част от себе си. Защото вярата е избавила освен народа ни в тежки моменти, само че ни е обединявала да вършим добрини. Но хората към момента вършат разлики. Едно е да си духовник, друго е да си поп. Обикновено у нас поповете са по-често срещани. Един подобен поп, освен това прекомерно почитан, се развихри в ефир пред благосклонно ухилената Жени Марчева.
Темата за гнева на митрополит Антоний бе орденът „ Стара планина “, който съгласно него прелестно подхождал на предприемача от Свети Влас Йордан Динев. Отраканият епископ разгласи за жълти медии всички, противопоставили се на тази негова благородна самодейност.
Водещата Марчева не попита кое кара космите от брадата на дядо Антоний да щръкват възбудено по посока „ Марина Диневи “. Не го попита и нищо от това, за което са писали и говорили нейните „ жълти “ сътрудници, отпред с френската телевизия М6. Те правеха следствия по какъв начин Йордан Динев и брат му съумяха да се снабдят с нотариален акт за море, интересуваха се провокирана ли е екологична злополука край крайбрежията на Слънчев бряг, задаваха въпроси от рода на това по какъв начин безнаказано може да се трансферира компания с 11,67 млн. лв. пасиви от необслужвани лизинги и заеми към банки на незает и безимотен ром от великотърновско. „ Жълтите медии “ се интересуват и от искрено разгулния живот на братята, изпълнен със силикон, поръчкови първокласни коли и яхти, а дядо Антоний им чете контрамолитви и ги анатемосва от екрана. Мила родна картинка.
Получава се нещо като попове, журналя (така с съображение към този момент всеобщо назовават теляците от журналистическата гилдия) и политици (разбирай царистите и Каракачанов), единни за Йордан Динев. Или виждаме по какъв начин цялата тази сбирщина към този момент е опитомена от едни олигарси, чийто полет на мисълта и фикция стигат до дължината на яхтата, кубиците силикон и тонажа бронз в паметниците. Това, че унищожиха брега и морето, бетонирайки ги, с цел да продават кичозните си комплекси, е записано на друга сметка. Да, от дълго време би трябвало духовник да опее естествената хубост на Влас, която в епохата на Диневи е безоблачен спомен от предишното.
И напълно не му би трябвало поп Антоний, който като че ли оживява от описа на великия Елин Пелин „ На оня свят “. Защото работата на духовните лица е да служат безшумно, непретенциозно и смирено на Господ, а не да раздават ордени и трофеи, да си играят на архонти, да носят ролекси и да карат мерцедеси. Но в случай че у нас имаше колегия и публицисти, а не журналя, несъмнено щяхме да знаем какво тъкмо са правили братя Диневи, преди да станат благодетели на църквата. И тогава евентуално изобщо нямаше да се приказва за ордени, а за напълно друго. Не знам за какво тъкмо в този миг се сещам, че и Дон Корлеоне е бил огромен благотворител. Той обаче е помагал на домове за сираци, без да има грандомански искания да си приказва с Господ през новопостроен храм или епископ на повикване...
Източник: вестник Галерия
Автор: Иво ДИМИТРОВ
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ