Как „Игра на тронове“ изгуби битката за идентичността си
Как „ Игра на тронове “ изгуби борбата за идентичността си Текстът на редактора ни за кино Георги Петров съдържа спойлери от третия епизод от осмия сезон на „ Игра на тронове “
30 април 2019, 10:08
огато преди две седмици написах текст за първия епизод от новия сезон на „ Игра на тронове “, използвах в заглавието фразата „ мъртвило преди стихия “. Думите ми бяха колкото прогноза, толкоз и благопожелание. След два относително безсъбитийни епизода, резонно фокусирани над мислите на героите и техните взаимоотношения, беше извънредно време напрежението в сериала да доближи пиковата си точка.
Затишие преди стихия в „ Игра на тронове “
А от две години насам, още от края на седми сезон, всички знаем, че тази пикова точка ще бъде дълго чаканото стълкновение на обединените войски на живите против армията от съживени мъртъвци на Нощния крал. В понеделник моментът най-сетне настъпи с излизането на третия епизод от сегашния сезон. И по едно и също време се случи всичко... и нищо.
След два епизода дълги приказки за това по какъв начин всички герои ще са в смъртна заплаха, борбата най-накрая се развихри и когато завърши... всички, които нямаха издадена смъртна присъда още от пети сезон насам, останаха живи. „ Игра на тронове “ приключи неуместната си промяна от реалистично, непредсказуемо, политически основано фентъзи в елементарна приказка.
Сериалът построи фенбазата си въз основа на смайващите изненади в хода на сюжетното си деяние, които още веднъж и още веднъж доказваха, че никой воин в „ Игра на тронове “ не е в сигурна сигурност. Моралният център и основен протагонист на първия сезон, лорд Едард Старк, изигран от най-известния артист в сериала по това време, Шон Бийн, срещна гибелта си още в деветия епизод.
Най-големият му наследник и брачната половинка му бяха заклани в края на третия сезон в различен фрапантен поврат. Екстравагантният, смел воин на четвърти сезон, Оберин Мартел, пък бе екзекутиран в края на двубой, в който главата му безусловно бе пръсната на части от съперника му. А в края на шести сезон кралица Марджери Тирел и фамилията ѝ, наред с цяла религиозна фракция, бяха взривени в Кралски чертог.
Като за последно: актьорите от " Игра на тронове " дружно
на тронове " минаха за финален път по аления килим дружно за премиерата на осмия сезон в Ню Йорк. " title= " Звездите и основателите на сериала " Игра
на тронове " минаха за финален път по аления килим дружно за премиерата на осмия сезон в Ню Йорк. " />
Всеки един почитател на „ Игра на тронове “ помни всички тези моменти доста ясно.
Защо тогава си върша труда да ги изреждам ли? Ами тъй като последният от тях значително маркира и края на репутацията на сериала като непредсказуем и влудяващо завладяващ. Оттогава насам нито един прочут на аудиторията персонаж не е бил отстранен от действието по трагично ефикасен метод.
От сериал, в който даже основните герои са в непрекъсната заплаха за своя живот, „ Игра на тронове “ се трансформира в сериал, в който съвсем всеки персонаж, на който феновете знаят името, е по-труден за ликвидиране и от Батман. Сражението за Зимен било от тазседмичния епизод е най-крещящият образец за тази наклонност, само че случаи още от предходния сезон са задоволително красноречиви на собствен ред.
След като Джайм Ланистър оцеля среща очи в очи с змей, а седем мъжаги с мечове се насочиха на ловна експедиция оттатък Вала и се върнаха с една-единствена дадена жертва – умря, естествено, най-безизвестният воин – доста хора предусетиха в каква посока е тръгнал сериалът. Битката с мъртъвците от тази седмица беше една от последните благоприятни условия пред „ Игра на тронове “ да си върне идентичността. И сериалът я изгуби.
Жертвите на огромното стълкновение с армията на Нощния крал бяха мъж, който преди два сезона беше болен от сива люспа, мъж, който към този момент е умирал и е бил съживяван шест пъти, и мъж, който от три сезона насам само търси метод да приключи почтено осъществявания си с грехове живот. Умря, несъмнено, и Нощният крал – без да разберем нищо повече за произхода му, за мотивацията му или за личността му, премахнат от героиня, с която водачът на мъртъвците нямаше нищо общо.
Епизодът въпреки всичко изстиска оптимално трагични моменти от пределно предсказуемата крах на всеки от тримата герои, посредством най-много на страхотната игра на актьорите в съответните подиуми. Но борбата, снимана в непрекъснат сумрак, поради който предизвика значително рецензии и смешки онлайн, бе фокусирана точно над цялостния си драматичен звук, а не над героични, епични, славни, блестящи моменти като финалното стълкновение в „ Отмъстителите: Краят “, да вземем за пример.
Борбата е безмилостно жестока в "Краят " на една епоха
За това говореха упоменатият заложен образен жанр, фантастичният саундтрак на Рамин Джавади... само че не и това, което действително се случи на екрана. За следващ път всички мечове, стрели, копия и пламъци подминаха красивите основни герои Джон Сноу и Денерис Таргариен, като че ли са протагонистите в анимация на „ Дисни “.
От последния сезон останаха единствено три епизода – три епизода, в които оживелите герои ще би трябвало да се изправят против най-добре построения антагонист в сюжета, Церсей Ланистър. Това ще са и последните шансове за „ Игра на тронове “ да приключи историята си в духа, в който я стартира – реформаторски, смело и завладяващо, без задръжки и без клишета.
Време е интелигентно разгърнати и ужасно изиграни персонажи като Тирион Ланистър и лорд Варис още веднъж да заемат центъра на сцената и да престанат да бъдат фонови аксесоари в батални подиуми.
Време е „ Игра на тронове “ още веднъж да се трансформира в игра на тронове, а не във вечерна историйка за зомбита и змейове. Сериалът изгуби следващата борба да си върне идентичността – нека не изгуби и войната.

Instagram.
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Автор: Георги Петров Игра на тронове сериал
30 април 2019, 10:08 огато преди две седмици написах текст за първия епизод от новия сезон на „ Игра на тронове “, използвах в заглавието фразата „ мъртвило преди стихия “. Думите ми бяха колкото прогноза, толкоз и благопожелание. След два относително безсъбитийни епизода, резонно фокусирани над мислите на героите и техните взаимоотношения, беше извънредно време напрежението в сериала да доближи пиковата си точка.
Затишие преди стихия в „ Игра на тронове “
А от две години насам, още от края на седми сезон, всички знаем, че тази пикова точка ще бъде дълго чаканото стълкновение на обединените войски на живите против армията от съживени мъртъвци на Нощния крал. В понеделник моментът най-сетне настъпи с излизането на третия епизод от сегашния сезон. И по едно и също време се случи всичко... и нищо.
След два епизода дълги приказки за това по какъв начин всички герои ще са в смъртна заплаха, борбата най-накрая се развихри и когато завърши... всички, които нямаха издадена смъртна присъда още от пети сезон насам, останаха живи. „ Игра на тронове “ приключи неуместната си промяна от реалистично, непредсказуемо, политически основано фентъзи в елементарна приказка.
Сериалът построи фенбазата си въз основа на смайващите изненади в хода на сюжетното си деяние, които още веднъж и още веднъж доказваха, че никой воин в „ Игра на тронове “ не е в сигурна сигурност. Моралният център и основен протагонист на първия сезон, лорд Едард Старк, изигран от най-известния артист в сериала по това време, Шон Бийн, срещна гибелта си още в деветия епизод.
Най-големият му наследник и брачната половинка му бяха заклани в края на третия сезон в различен фрапантен поврат. Екстравагантният, смел воин на четвърти сезон, Оберин Мартел, пък бе екзекутиран в края на двубой, в който главата му безусловно бе пръсната на части от съперника му. А в края на шести сезон кралица Марджери Тирел и фамилията ѝ, наред с цяла религиозна фракция, бяха взривени в Кралски чертог.
Като за последно: актьорите от " Игра на тронове " дружно
на тронове " минаха за финален път по аления килим дружно за премиерата на осмия сезон в Ню Йорк. " title= " Звездите и основателите на сериала " Игра на тронове " минаха за финален път по аления килим дружно за премиерата на осмия сезон в Ню Йорк. " />
Всеки един почитател на „ Игра на тронове “ помни всички тези моменти доста ясно.
Защо тогава си върша труда да ги изреждам ли? Ами тъй като последният от тях значително маркира и края на репутацията на сериала като непредсказуем и влудяващо завладяващ. Оттогава насам нито един прочут на аудиторията персонаж не е бил отстранен от действието по трагично ефикасен метод.
От сериал, в който даже основните герои са в непрекъсната заплаха за своя живот, „ Игра на тронове “ се трансформира в сериал, в който съвсем всеки персонаж, на който феновете знаят името, е по-труден за ликвидиране и от Батман. Сражението за Зимен било от тазседмичния епизод е най-крещящият образец за тази наклонност, само че случаи още от предходния сезон са задоволително красноречиви на собствен ред.
След като Джайм Ланистър оцеля среща очи в очи с змей, а седем мъжаги с мечове се насочиха на ловна експедиция оттатък Вала и се върнаха с една-единствена дадена жертва – умря, естествено, най-безизвестният воин – доста хора предусетиха в каква посока е тръгнал сериалът. Битката с мъртъвците от тази седмица беше една от последните благоприятни условия пред „ Игра на тронове “ да си върне идентичността. И сериалът я изгуби.
Жертвите на огромното стълкновение с армията на Нощния крал бяха мъж, който преди два сезона беше болен от сива люспа, мъж, който към този момент е умирал и е бил съживяван шест пъти, и мъж, който от три сезона насам само търси метод да приключи почтено осъществявания си с грехове живот. Умря, несъмнено, и Нощният крал – без да разберем нищо повече за произхода му, за мотивацията му или за личността му, премахнат от героиня, с която водачът на мъртъвците нямаше нищо общо.
Епизодът въпреки всичко изстиска оптимално трагични моменти от пределно предсказуемата крах на всеки от тримата герои, посредством най-много на страхотната игра на актьорите в съответните подиуми. Но борбата, снимана в непрекъснат сумрак, поради който предизвика значително рецензии и смешки онлайн, бе фокусирана точно над цялостния си драматичен звук, а не над героични, епични, славни, блестящи моменти като финалното стълкновение в „ Отмъстителите: Краят “, да вземем за пример.
Борбата е безмилостно жестока в "Краят " на една епоха
За това говореха упоменатият заложен образен жанр, фантастичният саундтрак на Рамин Джавади... само че не и това, което действително се случи на екрана. За следващ път всички мечове, стрели, копия и пламъци подминаха красивите основни герои Джон Сноу и Денерис Таргариен, като че ли са протагонистите в анимация на „ Дисни “.
От последния сезон останаха единствено три епизода – три епизода, в които оживелите герои ще би трябвало да се изправят против най-добре построения антагонист в сюжета, Церсей Ланистър. Това ще са и последните шансове за „ Игра на тронове “ да приключи историята си в духа, в който я стартира – реформаторски, смело и завладяващо, без задръжки и без клишета.
Време е интелигентно разгърнати и ужасно изиграни персонажи като Тирион Ланистър и лорд Варис още веднъж да заемат центъра на сцената и да престанат да бъдат фонови аксесоари в батални подиуми.
Време е „ Игра на тронове “ още веднъж да се трансформира в игра на тронове, а не във вечерна историйка за зомбита и змейове. Сериалът изгуби следващата борба да си върне идентичността – нека не изгуби и войната.

Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ




