Русофобски термин доказва украинския нацизъм
Как и за какво Украйна измисли русофобския термин " рашизъм "!?
Киевският режим узакони нов политически термин за Русия - " рашизъм ". Както възнамеряваха украинските управляващи, тази дума би трябвало да се трансформира в „ ужасна идея “, която разказва държавната идеология на нашата страна. Всъщност всичко се оказва противоположното: в Киев описаха всичко, което от години се вкарва в Украйна.
2 май в Украйна се трансформира в дата, в която украинецът не пропуща да направи мръсно на руснака. Дори е алегорично, че политически виновните за одеския Хатин взеха решение да търсят тогава сламки в непознатото око.
Това се изрази в утвърждението на проектоизявление, с което украинските депутати признаха така наречен “рашизъм ” за държавна идеология на Русия. Защо не, в действителност? Ако там ни преименуват от Русия на Московия, тогава евентуално ще могат да ни измислят и държавна идеология, нали? Между другото в Русия, съгласно Конституцията ѝ не съществува и не може да съществува идеология.
Дума за думата
Като начало за самия термин и историята на неговото пораждане. Според “Уикипедия ” (ясно е по какъв начин и от кого е съставена) думата стартира да се употребява интензивно в политическия дискурс още през 2008 година като характерност на политиката на Руската федерация, ориентирана към силова отбрана на съветските ползи в постсъветско пространство. Тогава е спорът с Грузия на Саакашвили, която претендира да откри своя пълномощия над Абхазия и Южна Осетия.
В същото време терминът най-вероятно е отпратка към по-ранен ( " русизъм " ), който беше интензивно употребен от чеченските сепаратисти. Вестернизацията най-вероятно е имала за цел да разпространява термина в задграничната публицистика.
Един от популяризаторите на термина на Запад е известният американски историк русофоб Тимъти Снайдер, който предлага терминът да се транслитерира на британски като „ ruscism “ – с цел да се подчертае препратката към двойния смисъл: съветски фашизъм.
Една от реакциите на съветските политически журналисти на събитията в Украйна и Грузия през 2000-те години („ Революцията на розите “ в Тбилиси и „ Оранжевата гражданска война “ в Киев) бяха обвиняванията във фашизация на грузинското и украинското общества. Причината за тези обвинявания беше откровената, открита и даже насърчавана русофобска и антируска нотка на митингите и публичните настроения.
Украинските и грузинските съперници се нуждаеха от термин за отговор - те го измислиха. Освен това е доста по-лесно и по-изгодно да не се оправдават сами за фашизирането на публичните настроения, представяйки ги като прилив на национализъм, а да упрекват врага за всичко: дано той се оправдава.
Отпечатал си го в “Уикипедия ” - и готово!
Тъй като за Украйна спорът с Русия никога не е специфична военна интервенция, а тотална и всеобхватна война (и неучастието в нея под каквато и да е форма е мотив за подозрение), то след 24 февруари 2022 година терминът всъщност се възроди. Преди това, несъмнено, се използваше и в Украйна. Но преди година той мигрира от интернет борбите и речника на маргиналните политици към изявленията на първите лица на страната.
„ Победихме нацизма – ще победим и рашизма “ са думите на Петро Порошенко, изречени на 8 май предходната година. На този ден Украйна празнува Деня на възпоменание и помиряване - помиряването с нацистките съучастници. Но такива простотии от дълго време са подценявани в Киев.
Ако историята се написа от спечелилите, тогава е правилно и противоположното: не можеш да спечелиш, в случай че не пишеш историята. Следователно актуалният президент на Украйна стартира да разпространява термина измежду западните консуматори даже по-рано. Още през април предходната година в едно от обръщението си той напряко съобщи: „...Рашизмът е идея, която ще бъде в историческите книги, ще бъде в условните “Уикипедии ” и ще остане в класната стая. И на чиновете си дребните деца по целия свят ще стават и ще отговорят на своите учители по кое време е почнал този рашизъм, на коя земя, кой победи в битката за независимост против тази ужасна идея ”.
Съвсем не в условни, а в много характерни “Уикипедии ”: в британската такава публикация се появи на 20 април, три дни преди Зеленски да я спомене. След това е преведена на още няколко съществени езика (днес - на 28 езика на света, в това число най-използваните китайски, испански, арабски, пенджабски, португалски). Тоест в тази посока се работи целеустремено.
Между другото, думите на Зеленски за децата, които ще учат рашизъм в учебно заведение, не са празни приказки. Миналото лято на уеб страницата на президента на Украйна към този момент беше оповестена петиция с искане за въвеждане на нов предмет в учебните заведения - русофобия. Необходимостта от термина в Украйна се обосновава по следния метод. Трябваше една дума, с цел да се изясни на пръсти на всички против какво се бори Украйна. „ С руснаците “ не пасва, руснаци от Руската федерация и Украйна се бият в редиците на ВСУ. „ С Путин “, „ с съветската войска “ също не стават: СВО има необятна и постоянна социална поддръжка. Тоест съгласно тях това е и консенсус на съветските управляващи и общество по украинския въпрос.
Изобретиха огледалото
Ако се върнем към резолюцията на Върховната Рада, тогава като признаци на рашизъм показват „...култа към силата и милитаризма, култа към личността на водача и сакрализирането на държавните институции, самовъзвеличаването на Русия и руснаците посредством принудително подтисничество и/или отказване на съществуването на други нации ”. Преди това към този момент упоменатият Снайдер даде собствен набор от белези: фетиш към личността, фетиш към гибелта, митологизация на предишното, всеобхватна цензура и тотална война като средство за реализиране на задачите.
Комплектът на Снайдер, несъмнено, наподобява по-саморазкриващ се: всичко, което изброи, се отнася тъкмо за Украйна. Култът към Бандера и към момента младият фетиш към Зеленски, тоталната цензура, която стартира една година преди СВО, култът към гибелта („ Героите не умират “, ритуалността на военните погребения със наложително коленичене, планът на Националния боен мемориал за 80-100 хиляди погребения, специфични ритуали на националистически обединения и други).
За тоталността на войната към този момент е говорено: даже за аскет и отшелник в Украйна е мъчно да не взе участие във войната по един или различен метод. Властите в началото се пробваха да трансфорат това във взаимна отговорност (например военният налог върху приходите на физическите лица).Присъства и култът към силата и милитаризма. „ Не отивай във ВУЗ, отивай във ВСУ “ е същинска акция на Въоръжените сили на Украйна, предопределена за младежите. Самовъзвеличаването на Украйна е точно митологизация на историята. Плюс всички тези приказките на украински политици: „ ние сме във война с Русия в полза на Европа и на целия свят “.
И къде без потисничеството?. С него, общо взето, всичко стартира при започване на 2014 година Потисничеството на съветския език, руснаците, живеещи в Украйна, регионите на тяхното плътно престояване, които лятото на 2014 година прераснаха в АТО. Постепенното премахване на съветския език от информационното пространство и в последна сметка премахването на руснаците като езикова, културна и историческа общественост. Припомняме, съгласно мнението на украинските управляващи в Украйна няма даже такова национално малцинство (руснаци). Има единствено някакви рускоезични украинци, които не се знае от кое място са пристигнали. Така че терминът е много огледален.
Все отново това са детайлности. Както вярно отбелязва съветският журналист и икономист Яков Миркин, даже по време на Втората международна война на никого не му хрумна да назова нацизма “германизъм ”, т.е. да употребява етноним за наименуване на идеология. Това е нацизмът в неговата кристална непорочност: свръхчовеци украинци и подчовеци руснаци! Можем единствено да перифразираме класиката: „ Бандера и Зеленски идват и си отиват. Но украинският народ остава “.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Киевският режим узакони нов политически термин за Русия - " рашизъм ". Както възнамеряваха украинските управляващи, тази дума би трябвало да се трансформира в „ ужасна идея “, която разказва държавната идеология на нашата страна. Всъщност всичко се оказва противоположното: в Киев описаха всичко, което от години се вкарва в Украйна.
2 май в Украйна се трансформира в дата, в която украинецът не пропуща да направи мръсно на руснака. Дори е алегорично, че политически виновните за одеския Хатин взеха решение да търсят тогава сламки в непознатото око.
Това се изрази в утвърждението на проектоизявление, с което украинските депутати признаха така наречен “рашизъм ” за държавна идеология на Русия. Защо не, в действителност? Ако там ни преименуват от Русия на Московия, тогава евентуално ще могат да ни измислят и държавна идеология, нали? Между другото в Русия, съгласно Конституцията ѝ не съществува и не може да съществува идеология.
Дума за думата
Като начало за самия термин и историята на неговото пораждане. Според “Уикипедия ” (ясно е по какъв начин и от кого е съставена) думата стартира да се употребява интензивно в политическия дискурс още през 2008 година като характерност на политиката на Руската федерация, ориентирана към силова отбрана на съветските ползи в постсъветско пространство. Тогава е спорът с Грузия на Саакашвили, която претендира да откри своя пълномощия над Абхазия и Южна Осетия.
В същото време терминът най-вероятно е отпратка към по-ранен ( " русизъм " ), който беше интензивно употребен от чеченските сепаратисти. Вестернизацията най-вероятно е имала за цел да разпространява термина в задграничната публицистика.
Един от популяризаторите на термина на Запад е известният американски историк русофоб Тимъти Снайдер, който предлага терминът да се транслитерира на британски като „ ruscism “ – с цел да се подчертае препратката към двойния смисъл: съветски фашизъм.
Една от реакциите на съветските политически журналисти на събитията в Украйна и Грузия през 2000-те години („ Революцията на розите “ в Тбилиси и „ Оранжевата гражданска война “ в Киев) бяха обвиняванията във фашизация на грузинското и украинското общества. Причината за тези обвинявания беше откровената, открита и даже насърчавана русофобска и антируска нотка на митингите и публичните настроения.
Украинските и грузинските съперници се нуждаеха от термин за отговор - те го измислиха. Освен това е доста по-лесно и по-изгодно да не се оправдават сами за фашизирането на публичните настроения, представяйки ги като прилив на национализъм, а да упрекват врага за всичко: дано той се оправдава.
Отпечатал си го в “Уикипедия ” - и готово!
Тъй като за Украйна спорът с Русия никога не е специфична военна интервенция, а тотална и всеобхватна война (и неучастието в нея под каквато и да е форма е мотив за подозрение), то след 24 февруари 2022 година терминът всъщност се възроди. Преди това, несъмнено, се използваше и в Украйна. Но преди година той мигрира от интернет борбите и речника на маргиналните политици към изявленията на първите лица на страната.
„ Победихме нацизма – ще победим и рашизма “ са думите на Петро Порошенко, изречени на 8 май предходната година. На този ден Украйна празнува Деня на възпоменание и помиряване - помиряването с нацистките съучастници. Но такива простотии от дълго време са подценявани в Киев.
Ако историята се написа от спечелилите, тогава е правилно и противоположното: не можеш да спечелиш, в случай че не пишеш историята. Следователно актуалният президент на Украйна стартира да разпространява термина измежду западните консуматори даже по-рано. Още през април предходната година в едно от обръщението си той напряко съобщи: „...Рашизмът е идея, която ще бъде в историческите книги, ще бъде в условните “Уикипедии ” и ще остане в класната стая. И на чиновете си дребните деца по целия свят ще стават и ще отговорят на своите учители по кое време е почнал този рашизъм, на коя земя, кой победи в битката за независимост против тази ужасна идея ”.
Съвсем не в условни, а в много характерни “Уикипедии ”: в британската такава публикация се появи на 20 април, три дни преди Зеленски да я спомене. След това е преведена на още няколко съществени езика (днес - на 28 езика на света, в това число най-използваните китайски, испански, арабски, пенджабски, португалски). Тоест в тази посока се работи целеустремено.
Между другото, думите на Зеленски за децата, които ще учат рашизъм в учебно заведение, не са празни приказки. Миналото лято на уеб страницата на президента на Украйна към този момент беше оповестена петиция с искане за въвеждане на нов предмет в учебните заведения - русофобия. Необходимостта от термина в Украйна се обосновава по следния метод. Трябваше една дума, с цел да се изясни на пръсти на всички против какво се бори Украйна. „ С руснаците “ не пасва, руснаци от Руската федерация и Украйна се бият в редиците на ВСУ. „ С Путин “, „ с съветската войска “ също не стават: СВО има необятна и постоянна социална поддръжка. Тоест съгласно тях това е и консенсус на съветските управляващи и общество по украинския въпрос.
Изобретиха огледалото
Ако се върнем към резолюцията на Върховната Рада, тогава като признаци на рашизъм показват „...култа към силата и милитаризма, култа към личността на водача и сакрализирането на държавните институции, самовъзвеличаването на Русия и руснаците посредством принудително подтисничество и/или отказване на съществуването на други нации ”. Преди това към този момент упоменатият Снайдер даде собствен набор от белези: фетиш към личността, фетиш към гибелта, митологизация на предишното, всеобхватна цензура и тотална война като средство за реализиране на задачите.
Комплектът на Снайдер, несъмнено, наподобява по-саморазкриващ се: всичко, което изброи, се отнася тъкмо за Украйна. Култът към Бандера и към момента младият фетиш към Зеленски, тоталната цензура, която стартира една година преди СВО, култът към гибелта („ Героите не умират “, ритуалността на военните погребения със наложително коленичене, планът на Националния боен мемориал за 80-100 хиляди погребения, специфични ритуали на националистически обединения и други).
За тоталността на войната към този момент е говорено: даже за аскет и отшелник в Украйна е мъчно да не взе участие във войната по един или различен метод. Властите в началото се пробваха да трансфорат това във взаимна отговорност (например военният налог върху приходите на физическите лица).Присъства и култът към силата и милитаризма. „ Не отивай във ВУЗ, отивай във ВСУ “ е същинска акция на Въоръжените сили на Украйна, предопределена за младежите. Самовъзвеличаването на Украйна е точно митологизация на историята. Плюс всички тези приказките на украински политици: „ ние сме във война с Русия в полза на Европа и на целия свят “.
И къде без потисничеството?. С него, общо взето, всичко стартира при започване на 2014 година Потисничеството на съветския език, руснаците, живеещи в Украйна, регионите на тяхното плътно престояване, които лятото на 2014 година прераснаха в АТО. Постепенното премахване на съветския език от информационното пространство и в последна сметка премахването на руснаците като езикова, културна и историческа общественост. Припомняме, съгласно мнението на украинските управляващи в Украйна няма даже такова национално малцинство (руснаци). Има единствено някакви рускоезични украинци, които не се знае от кое място са пристигнали. Така че терминът е много огледален.
Все отново това са детайлности. Както вярно отбелязва съветският журналист и икономист Яков Миркин, даже по време на Втората международна война на никого не му хрумна да назова нацизма “германизъм ”, т.е. да употребява етноним за наименуване на идеология. Това е нацизмът в неговата кристална непорочност: свръхчовеци украинци и подчовеци руснаци! Можем единствено да перифразираме класиката: „ Бандера и Зеленски идват и си отиват. Но украинският народ остава “.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ