Антоан Николов пред novini:bg: Политическите разговори у нас са принизени на междуличностна основа
Как и за какво партийците в Народното събрание не съумяват да работят обикновено, да не се опълчват непрестанно и да сеят ненавист и нетърпимост? Как наподобява столицата близо две десетилетия по-късно? По тези и други настоящи политически тематики потърсих за диалог един от създателите и деятел от НИС на в София, както и дълготраен ръководител на СОС Антоан Николов. Той е софиянец, приключил е право в СУ " Свети Климент Охридски ". В зората на демокрацията първо бе общински консултант, а по-късно и най-младият в страната ръководител на общински съвет /1997-1999 и 1999-2003/. През 2003 година след разцеплението в се отдръпва от политическа активност. Собственик е на винарска изба " Магура ", ръководител на фондация " Интелектуални планове ". Представител на КРИБ за община Видин. Семеен с две деца.
Г-н Николов, по какъв начин ви наподобява София и демокрацията след близо 20 години, откогато се отказахте от политиката?
Тъжно ми наподобяват и двете. Защо? Ще стартира с образец – последният бюджет, с който ние управлявахме столицата беше към 500 млн.лева При бюджет от над 2 милиарда лв. и пари от Европа за метрото, всички виждаме, че упованията за по-красив и удобен град някакси не се получават по този начин, както би трябвало да бъде. Отчитам позитивно частната самодейност, най към този момент в региона на постройките, множеството от които са нови и красиви. Но погледнете пътищата, да не загатвам настоящата тематика с ремонта на жълтите павета.
Странно е протичащото се в навечерието на локалните избори след има-няма половин година се прави нещо, което взривява столичани. Тази издънка носи привкус на провокация. Нещо не е наред в ръководството на града. Така че градът и демокрацията през днешния ден ми наподобяват тъжно.
Защо и демокрацията?
В последно време сведохме разбирането за народна власт до лозунги и шаблони. Политиците ни интензивно повтарят едни и същи думи, които се изпразват от наличие. Например –преход. Някои ни убеждават, че към този момент тридесет години сме в преход. Това добива древен привкус.Само дето нямаме Моисей, който да ни води в вярната посока. Защото ние загубихме цел и посока. По времето на ние имахме цел, посока, идеология – да вършим пазарна стопанска система, да станем членове на Европейски Съюз и НАТО. Цели, които се осъществиха. За страдание през днешния ден обществените диспути са сведени до „ за ” и „ срещу ” съответни персони. Не се приказва за идеологии, по тази причина по какъв начин да се реализират задачите, в случай че въобще има такива. Това е значително значимото за нацията и страната ни – като има съответна цел да се разисква, по кой път да се върви. Но няма такова нещо у нас. Продължавам с клишетата- промяна на основния прокурор, битка с корупцията и парламентарна рецесия.Повярвайте ми, уморих се да ги чувам тези неща от устата на едни и същи политици. Борбата с корупцията не е кампанийна, а е непрекъсната и произтича от настоящите закони в страната. Главният прокурор има своя мандат и в границите на мандата упражнява своите пълномощия, произлизащи от закона. А рецесията, тя в действителност е проблем за всички нас и за жалост е многопластова. Към днешна дата аз персонално съм обезпокоен от неналичието за верен път за превъзмогване на проблемите.
Нали споделят, че сме доста подвластни от съветския газ и това е един от проблемите, по какъв начин ще се реши той?
Така настояват някои ”десни ” политици. Аз от своя страна настоявам, че истински десни политици все още се броят на пръсти. Но да се върнем към газа. Консумацията на България е към 3млрд. куб. м.Това количество елементарно може да бъде сменено с различен източник на сила, каквото е електричеството. Разбира се хубаво е да има различни снабдители. Естествено поражда и въпроса след толкоз доста рецензии от страна на Европейски Съюз към България за липса на диверсификация, в този момент следим какъв брой огромна е била зависимостта на част от страните членки на Европейски Съюз от съветските енергоизточници?
Според вас, кои са главните неточности, направени от политиците през миналите над 3 десетилетия, по този начин щото се размиха понятия като „ ляво ” и „ дясно ”?
Проблемът на политическата система у нас и „ плодовете ”, които берем в този момент са резултат от събития, които започнаха още след идването на Симеон Сакскорубгготски. Той се появи, излъга ни, че ще ни „ оправи за 800 дни ” и да, оправи си парцелите за това време. Но унищожи откритият към оня миг модел вдясно, вляво, в центъра. Царят разми всичко това, закле се в републиканската ни Конституция, с което пък разочарова доста монархисти и продължи да извършва поставената му задача за прекрояване на политическото простарнство. Затова в този момент във все по-оредяваща България се радваме на над 50 партии и партийки и знайни и незнайни политици.
Днес Народното събрание ври и кипи и като че ли първата работа на всеки национален фаворит е да излезе и да каже с кого не желае и няма да работи. В каква степен опълчването им е градивно? Питам, тъй като в зората на измененията също имаше опълчване сред леви и десни, само че успявахте да бутате „ влака ” напред.
Нашите несъгласия тогава бяха на кардинална основа. Сега е на личностна. Откъде накъде водачът на една партия ще споделя какво да прави ръководителят на друга! Изумен съм от тази незначителност. Вина по тази причина носят и систематичните партии, виновни за протичащото се, тъй като го позволиха. Примерно ГЕРБ на последните избори не съумяха да достигнат задоволителен резултат, тъй като сгрешиха с акцията. Това не им дава опция да образуват техен кабинет.
Вляво какво имаме – Корнелия Нинова, която си е десен човек- приватизатор. Кой можеше преди да приватизира едно от най-големите външно-търговски предприятия по времето на. Калоян Методиев, дясната ръка на Нинова, който бе водач на младежкото. Т.е. десни ръководят лява партия. Сега се класираха на 5-то място, само че идващ път хептен може да изпаднат. Ляво-десният модел е тотално разрушен.
В центъра е. Обругавано от всички страни, само че това е най-структурираната, подредена, с ясни позиции придвижване. Колкото и да ги хейтят, би трябвало да се признават действителностите. Движението съставлява стотици хиляди български жители и е извънредно време съперниците им да спрат да ги сатанизират, тъй като това издава единствено отпадналост и беззащитност.
Има ли вяра това опълчване, сеене на ненавист, отменяне и маразъм в актуалната ни политика, да спрат?
Може на някои да им се стори пресилено, само че аз мисля, че би трябвало да има цялостен рестарт на политическата система у нас. Повечето партии, са изцяло изчерпани и това, че не го виждат и знаят, е тъпо за тях. Може да вършат избори на всеки три месеца, само че резултатите им ще са все като досегашните, с дребни разлики. Затова нещо би трябвало да раздруса цялата тази система, трансформирала се в порочна такава. И в случай че политиците сами не го сторят, то народът ще го направи в най-скоро време.
Наблюдава ли се нещо като в остарялата формула за революцията: Когато масите не желаят, а ръководещите не могат?
Има чувство за това.Над 60% от гласоподавателите,имащи право на глас не отидоха до урните на последните избори. Явно, това са недоволни хора и по тази причина приканвам за преподреждане и възобновяване на политическото пространство.
би трябвало по-категорично да се заявят като дясна партия. Така ще пресекат смешните искания на Демократична България за достоверно дясно. Припомням, че Демократична България се състои от три формации- едната е лява –зелените, и една полу-лява с водач Христо Иванов. Всички те живеят с една концепция - да смъкват основния прокурор. Вече си мисля, че тази тяхна фиксация се дължи на това съответен човек да седне в този стол.
В ляво предстоят няколко борби сред Корнелия Нинова и Станишев за и сред БСП и Политическа партия за лявото. Някъде там - в далечината повдига ръчичка и „ Български напредък ”, събралала в себе си тюрлюгювеч от леви и десни политици, търсейки си място в пространсвото…
Затова ми е тъжно. И въпреки всичко не изгубвам вяра, че здравият разсъдък и сили на българския народ ще надделеят.
Г-н Николов, по какъв начин ви наподобява София и демокрацията след близо 20 години, откогато се отказахте от политиката?
Тъжно ми наподобяват и двете. Защо? Ще стартира с образец – последният бюджет, с който ние управлявахме столицата беше към 500 млн.лева При бюджет от над 2 милиарда лв. и пари от Европа за метрото, всички виждаме, че упованията за по-красив и удобен град някакси не се получават по този начин, както би трябвало да бъде. Отчитам позитивно частната самодейност, най към този момент в региона на постройките, множеството от които са нови и красиви. Но погледнете пътищата, да не загатвам настоящата тематика с ремонта на жълтите павета.
Странно е протичащото се в навечерието на локалните избори след има-няма половин година се прави нещо, което взривява столичани. Тази издънка носи привкус на провокация. Нещо не е наред в ръководството на града. Така че градът и демокрацията през днешния ден ми наподобяват тъжно.
Защо и демокрацията?
В последно време сведохме разбирането за народна власт до лозунги и шаблони. Политиците ни интензивно повтарят едни и същи думи, които се изпразват от наличие. Например –преход. Някои ни убеждават, че към този момент тридесет години сме в преход. Това добива древен привкус.Само дето нямаме Моисей, който да ни води в вярната посока. Защото ние загубихме цел и посока. По времето на ние имахме цел, посока, идеология – да вършим пазарна стопанска система, да станем членове на Европейски Съюз и НАТО. Цели, които се осъществиха. За страдание през днешния ден обществените диспути са сведени до „ за ” и „ срещу ” съответни персони. Не се приказва за идеологии, по тази причина по какъв начин да се реализират задачите, в случай че въобще има такива. Това е значително значимото за нацията и страната ни – като има съответна цел да се разисква, по кой път да се върви. Но няма такова нещо у нас. Продължавам с клишетата- промяна на основния прокурор, битка с корупцията и парламентарна рецесия.Повярвайте ми, уморих се да ги чувам тези неща от устата на едни и същи политици. Борбата с корупцията не е кампанийна, а е непрекъсната и произтича от настоящите закони в страната. Главният прокурор има своя мандат и в границите на мандата упражнява своите пълномощия, произлизащи от закона. А рецесията, тя в действителност е проблем за всички нас и за жалост е многопластова. Към днешна дата аз персонално съм обезпокоен от неналичието за верен път за превъзмогване на проблемите.
Нали споделят, че сме доста подвластни от съветския газ и това е един от проблемите, по какъв начин ще се реши той?
Така настояват някои ”десни ” политици. Аз от своя страна настоявам, че истински десни политици все още се броят на пръсти. Но да се върнем към газа. Консумацията на България е към 3млрд. куб. м.Това количество елементарно може да бъде сменено с различен източник на сила, каквото е електричеството. Разбира се хубаво е да има различни снабдители. Естествено поражда и въпроса след толкоз доста рецензии от страна на Европейски Съюз към България за липса на диверсификация, в този момент следим какъв брой огромна е била зависимостта на част от страните членки на Европейски Съюз от съветските енергоизточници?
Според вас, кои са главните неточности, направени от политиците през миналите над 3 десетилетия, по този начин щото се размиха понятия като „ ляво ” и „ дясно ”?
Проблемът на политическата система у нас и „ плодовете ”, които берем в този момент са резултат от събития, които започнаха още след идването на Симеон Сакскорубгготски. Той се появи, излъга ни, че ще ни „ оправи за 800 дни ” и да, оправи си парцелите за това време. Но унищожи откритият към оня миг модел вдясно, вляво, в центъра. Царят разми всичко това, закле се в републиканската ни Конституция, с което пък разочарова доста монархисти и продължи да извършва поставената му задача за прекрояване на политическото простарнство. Затова в този момент във все по-оредяваща България се радваме на над 50 партии и партийки и знайни и незнайни политици.
Днес Народното събрание ври и кипи и като че ли първата работа на всеки национален фаворит е да излезе и да каже с кого не желае и няма да работи. В каква степен опълчването им е градивно? Питам, тъй като в зората на измененията също имаше опълчване сред леви и десни, само че успявахте да бутате „ влака ” напред.
Нашите несъгласия тогава бяха на кардинална основа. Сега е на личностна. Откъде накъде водачът на една партия ще споделя какво да прави ръководителят на друга! Изумен съм от тази незначителност. Вина по тази причина носят и систематичните партии, виновни за протичащото се, тъй като го позволиха. Примерно ГЕРБ на последните избори не съумяха да достигнат задоволителен резултат, тъй като сгрешиха с акцията. Това не им дава опция да образуват техен кабинет.
Вляво какво имаме – Корнелия Нинова, която си е десен човек- приватизатор. Кой можеше преди да приватизира едно от най-големите външно-търговски предприятия по времето на. Калоян Методиев, дясната ръка на Нинова, който бе водач на младежкото. Т.е. десни ръководят лява партия. Сега се класираха на 5-то място, само че идващ път хептен може да изпаднат. Ляво-десният модел е тотално разрушен.
В центъра е. Обругавано от всички страни, само че това е най-структурираната, подредена, с ясни позиции придвижване. Колкото и да ги хейтят, би трябвало да се признават действителностите. Движението съставлява стотици хиляди български жители и е извънредно време съперниците им да спрат да ги сатанизират, тъй като това издава единствено отпадналост и беззащитност.
Има ли вяра това опълчване, сеене на ненавист, отменяне и маразъм в актуалната ни политика, да спрат?
Може на някои да им се стори пресилено, само че аз мисля, че би трябвало да има цялостен рестарт на политическата система у нас. Повечето партии, са изцяло изчерпани и това, че не го виждат и знаят, е тъпо за тях. Може да вършат избори на всеки три месеца, само че резултатите им ще са все като досегашните, с дребни разлики. Затова нещо би трябвало да раздруса цялата тази система, трансформирала се в порочна такава. И в случай че политиците сами не го сторят, то народът ще го направи в най-скоро време.
Наблюдава ли се нещо като в остарялата формула за революцията: Когато масите не желаят, а ръководещите не могат?
Има чувство за това.Над 60% от гласоподавателите,имащи право на глас не отидоха до урните на последните избори. Явно, това са недоволни хора и по тази причина приканвам за преподреждане и възобновяване на политическото пространство.
би трябвало по-категорично да се заявят като дясна партия. Така ще пресекат смешните искания на Демократична България за достоверно дясно. Припомням, че Демократична България се състои от три формации- едната е лява –зелените, и една полу-лява с водач Христо Иванов. Всички те живеят с една концепция - да смъкват основния прокурор. Вече си мисля, че тази тяхна фиксация се дължи на това съответен човек да седне в този стол.
В ляво предстоят няколко борби сред Корнелия Нинова и Станишев за и сред БСП и Политическа партия за лявото. Някъде там - в далечината повдига ръчичка и „ Български напредък ”, събралала в себе си тюрлюгювеч от леви и десни политици, търсейки си място в пространсвото…
Затова ми е тъжно. И въпреки всичко не изгубвам вяра, че здравият разсъдък и сили на българския народ ще надделеят.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ