Лукс или необходимост е градското земеделие в 21 век?
Как градовете могат да спомогнат за определяне на по-устойчиви хранителни системи във времена на здравни, стопански и климатични рецесии?
Радина Калдамукова е част от авторския екип на, тя е магистър по геоекология от университета в град Тюбинген, Германия. Участник в програмата за специалисти в региона на климатичните промени „ Pioneers into practice “, проведена от най-голямото публично-частно партньорство в Европа в областта на климата – Climate-KIC. Има ползи в региона на агроекологията и нововъведенията в земеделието, аквапониката, устойчивото потребление на естествените запаси, почвознанието, палеоклиматологията и запазването на видовото многообразие. Ентусиаст-градинар и последовател на биоземеделието.
Градското земеделие е идея, която основава претовареност, укрепва обществените връзки, построява резистентност и адаптивност към изменението на климата и усъвършенства биоразнообразието, позволявайки на природата да се върне назад в урбанизираната среда и да я направи по-здравословна и зелена. Формите, които то приема са доста и разнородни – от отвесни и споделени градини през оранжерии, продукция в транспортни контейнери и аквапоник системи до градско пчеларство.
До 2050 година се чака международното население да нарасне до 9,7 милиарда души и изхранването му ще бъде едно от провокациите на нашето време. Поради интензивното индустриално развиване и урбанизация всеки ден губим обработваеми земи. През 2015 година учените оповестяват, че земята е изгубила 1/3 от обработваемите си земи за последните 40 година Мнозина считат, че едно от решенията да се изхранят жителите на градовете е градското земеделие.
Градското и крайградскoто селско и горско стопанство (Urban and Peri-urban Agriculture and Forestry – UPAF) се дефинира като грижа за дървета и други селскостопански артикули (билки, саксийни растения, фураж) и отглеждане на животни (вкл. рибовъдство) в границите на града (вътреградско земеделие) или в покрайнините на градовете (крайградско земеделие).
Макар че животът в градовете и селскостопанската активност наподобяват като два изцяло несъвместими свята, все по-често ставаме очевидци на начинания и планове за възобновление на градското земеделие.
Въпреки тези трендове, градското и крайградското земеделие сами мъчно могат да произведат задоволително храна за изхранването на популацията и в най-хубавия случай ще допринесат за няколко % от международното произвеждане.
Ролята на градското земеделие в реалност не е главно за реализиране на хранителна самостоятелност, а по-скоро за подкрепяне на жителите да се хранят по по-различен метод. „ Различно “ значи с качествена продукция, която се транспортира на къси дистанции, като дава опция производители и консуматори да са по-близо един до различен. Това е един по-устойчив модел, с допустимо минимален въглероден отпечатък. Той съставлява развой, който оказва помощ градовете да възродят вековната си и директна връзка с храната, за която свидетелстват комунални градини, кланици и други предприятия в дребни и огромни градове от близкото минало.
Симбиотичната връзка сред града и препитанието
е била разрушена посредством деградация и асфалтиране на почвата, по-голяма компактност на застрояване и повишение на цените на земята. Началото на 21-ви век обаче настава с възобновен интерес към градското земеделие.
Но какво могат да предложат градовете на земеделието? Близост до крайния консуматор, високи концентрации на CO2, които форсират растежа на растенията, достъп до неизползвани запаси като свободни площи – изключително покриви; отпадна топлота, с 2 до 3 градуса по-топла от околната среда, битови отпадъци; оттичаща вода и така нататък са едни от главните ѝ характерности. Градското земеделие би могло да употребява всички тези нормално неизползвани запаси. Ето за какво то играе толкоз значима роля в.
Това, което прави този вид земеделие забавен, е разнообразието от форми, които приема. Може да бъде навън или на закрито, в предпазени и следени среди; може да бъде хоризонтално, като публичните градини на Сао Пауло, или отвесно като в Ню Йорк. Може да е ръчно проведено, като в Адис Абеба в Етиопия или роботизирано и автоматизирано като в селскостопанските заводи в Япония. Може да употребява елементарни техники и способи като на нашите предшественици или най-нови технологии за оптимизация на добивите и минимизиране на вложените средства. Негов подстрекател могат да бъдат както стандартното земеделие, по този начин и хидропониката, пермакултурата и други модели на произвеждане.
Все по-голяма роля се приписва на градовете за одобряване на по-устойчиви хранителни системи, които са в положение да устоят и да се възстановят от рецесиите, без значение дали са като засушавания, стихии и наводнения или социално-икономически шокове.
Една устойчива хранителна система има някои от следните характерности:
диверсифицирани вериги за доставяне с храни, които употребяват разнообразни подходи на производството и разпространяване без да са подвластни от един източник;използване на боклуци (отпадъчни води, хранителни и органични отпадъци) за произвеждане на продукцията;способност за основаване на синергии като да вземем за пример улеснение на достъпа до здравословна храна и разкриване на нови работни места едновременно;ориентирана е към хората и има приобщаващ темперамент – потребителите са и производители и са в центъра на хранителната система;допринася за понижаване на излъчванията на парникови газове и е значима местна тактика за адаптиране към изменението на климата и смекчаването на последствията от него;подпомага дейно ръководството на пространството и способства за възобновяване на почвата.Екологични и обществени аспекти на градското и крайградското земеделие
Градскoто и крайградскo cелско и горско стопанство се характеризират с понижаване на „ питателните километри “ посредством произвеждане на прясна храна наоколо до градски пазари и крайния консуматор, като в същото време се свежда до най-малко потреблението на химични торове и потреблението на сила посредством наново потребление и компостиране на градски органични боклуци. Това понижава резултата на посредством увеличение повърхността на зелените площи и способства за улавянето на въглерод (чрез засаждане на градски гори).
Друг позитивен екологичен аспект е поддържането на ниско разположените зони, свободни от застрояване и бетониране, тъй че дъждовната вода може да се поеме от почвата и наводненията имат по-малко влияние. Това способства за ефикасното наново потребление на органични боклуци и отпадъчни води, като по този метод понижава излъчванията на метан от отпадъчните депа и щади прясната вода.
Социалните аспекти включват интеграция на уязвими групи като извънредно небогати поданици, които посредством заетостта си в градското земеделие намират разнородни опциите за приход, създавайки „ зелени работни места “, които са един самобитен избавителен пояс, изключително във времена на стопански и здравни рецесии.
По време на пандемията от Covid-19 и последвалите локдауни се следи засилен публичен интерес към развъждането на плодове и зеленчуци вкъщи. Семената на ентусиазма за домашно отглежданата храна може да са били посяти, само че поддържането им е от значително значение. Интересен факт обаче е, че едно на всеки осем семейства в Обединеното кралство няма достъп до градина. За благополучие, опциите за градско земеделие се простират оттатък обичайна визия за градина. Покриви, стени и даже подземни пространства, като изоставени тунели и убежища за въздушни набези оферират редица благоприятни условия за разширение на производството на храни в градовете, като в същото време креативен преустройват градската среда.
Докато урбанизацията се смята за една от най-големите закани за биоразнообразието, то развъждането на храна в градовете способства за процъфтяването на дивата флора и фауна, като пази техните местообитания. Едно скорошно изследване открива, че комуналните градини и имоти работят като магнит за опрашващи инсекти, защото са склонни да съдържат разнородни типове плодни и локални растения.
„ Ядливите ” градини на покривите и по стените на постройките също могат да обезпечат естествено изстудяване и да спомогнат за понижаване на замърсяването на въздуха.
Ако са проектирани и приложени вярно, публичните градини могат да са от основна изгода за биоразнообразието. Един от препоръките на специалисти по биоразнообразие е, че освен пустите пространства би трябвало да бъдат превърнати в зелени и продуктивни имоти, само че също по този начин е значимо те да са свързани, с цел да могат разнообразни диви типове да се придвижват по-лесно сред тях. Каналите и велоалеите могат да работят като коридори за диви животни. Доказано е, че зелените мостове оказват помощ на дивите типове да пресичат оживени пътища – може би сходни мостове биха могли да свържат градините на покривите на разнообразни здания.
Примери за градско земеделие
Примерите за градско земеделие са многочислени, само че едни от най-разпространените и практикувани са разказани по-долу:
Градини на Шребер и споделени зеленчукови градини
Една от аргументите за огромните обществени промени в Европа през 19 век са урбанизацията и индустриализацията. Много хора се отхвърлят от селския метод на живот и се насочват към бързоразвиващите се градове, където намират работа в фабрики и заводи. Условията на живот на нископлатените служащи обаче са тежки, а недохранването и нездравословните привички се отразяват отрицателно върху физическото и психическото здраве на хората. За да се противодейства на тази наклонност, на доста места са стартирани начинания за създаване на градинки, по-известни в немскоговорящите страни като „ Schrebergärten “ или градини на Шребер. Първото градско градинарско сдружение е учредено през 1864 година от шефа на учебното заведение в Лайпциг Ернст Хаусшилд. Името на тези дребни парцели/градинки е обещано в чест на лекаря и възпитател Даниел Готлоб Мориц Шребер (1808 – 1861), който в своите писания се занимава с детското здраве и последствията от градския живот при започване на индустриализацията. Една от най-важните задания на тези градинарски сдружения в предишното е била просветителна и възпитателна – а точно да се даде опция на деца и младежи в градовете да играят навън и в това време да се образоват родителите им по разнообразни здравни въпроси. За задачата е наета огромна поляна, където са построени градинки за игра на децата, които след това се трансформират в фамилни градинарски имоти.
В момента в Германия има над 900 000 такива дребни градини с повърхност от към 40 000 хектара. Според калкулации на Федералната асоциация на немските градинари към 5 милиона души практикуват градинарство под такава форма.
У нас положителните образци също не липсват. През 2019 година Сдружение “Горичка ” благодарение на доброволци от Инициативата за развиване на градско земеделие в София основава демонстрационна градска зеленчукова градина, която носи името Споделена зеленчукова градина 1. Градината се намира на ул. “Тодор Кожухаров ” № 35, на място, което преди този момент дълго е употребявано като нерегламентиран паркинг. Днес градината е същински зелен остров в бетонния пейзаж на регион “Студентски ”.
През 2021 година се осъществя и планът “Екоцентрична просветителна градина О’беля’ 2021 ”, сбъднат от Фондация ЕкоЦентрик, с финансовата поддръжка на Германската фондация за околна среда (DBU), Национална акция “Достъп до добра храна ” и.
Фигура 1: Градско земеделие в София, регион „ Студентски ”. Източник: Горичка
В огромните градове постоянно липсват терени и имоти, подобаващи за задачите на градското градинарство, само че имено по този начин се раждат концепциите за различен вид оползотворяване на пространството. Една от тези концепции са отвесните градини.
Вертикални градини
Вертикалното земеделие е способ за произвеждане на храна, при който вместо да се отглеждат зеленчуци и плодове на едно равнище, като да вземем за пример на полето или в оранжерия, се преустроени хранилища, транспортни контейнери или високи здания. При него се употребява по-рядко почвен субстрат и по-често различен тип медиум като да вземем за пример торфен мъх, кокосови люспи или сходни непочвени среди.
Основната цел на отвесното земеделие е производството на повече храна на квадратен метър. За да се реализира тази цел, културите се обособяват в няколко пласта един над различен, а комбинацията от естествена и изкуствена светлина се употребява за поддържане на идеалното равнище на осветеност в помещението на развъждане. Вертикалният способ на земеделие изразходва по-малко сила спрямо стандартните практики, употребявайки 95% по-малко вода, нужна за обикновено развъждане.
Други съществени плюсове на отвесното земеделие са:
Повишено и целогодишно произвеждане на култури: Вертикалното земеделие не се въздейства от неподходящи метеорологични условия за разлика от полевите култури, които могат да бъдат наранени от естествени бедствия като проливни дъждове, циклони, наводнения или тежки засушавания – събития, които стават все по-чести вследствие на климатичните промени. По-малко евентуално е отвесните ферми на закрито да усетят тежестта на неподходящия климат, което дава по-голяма сигурност за реколтата през цялата година.Повишено произвеждане на биологични артикули: Тъй като културите се създават в добре следена, закрита среда, без потребление на пестициди, отвесното земеделие ни разрешава да отглеждаме по способи, близки до органичното земеделие.Безопасно за индивида и околната среда: Вертикалното земеделие на закрито може доста да понижи професионалните рискове, свързани с обичайното земеделие. Фермерите не са изложени на рискове, свързани с тежко земеделско съоръжение, заболявания като малария, отровни химикали и така нататък Тъй като не безпокои дивите животни и други растителни типове, то е и от изгода за опазване на биоразнообразието.
Вертикалното земеделие обаче има както плюсове, по този начин и минуси. Някои от рестриктивните мерки, свързани с този способ, са:
Няма открити универсални практики и икономическа сигурност. Финансовата обстановка обаче се трансформира, защото промишлеността узрява и технологиите се усъвършенстват. Например основаната в Ню Джърси започваща компания за закрито земеделие Bowery афишира през декември 2018 година, че е събрала 90 милиона $ ново финансиране. През 2017 година Plenty, отвесен производител от Западното крайбрежие, афишира инвестиция от 200 милиона $ от Softbank.Трудности с опрашването: Вертикалното земеделие се прави в следена среда, без съществуване на инсекти. Процесът на опрашване би трябвало да се прави ръчно, което ще бъде трудоемко и скъпо.Разходи за труд: Те могат да бъдат много високи заради концентрацията на предприятията в градските центрове, където заплатите са по-високи, както и нуждата от по-квалифицирана работна ръка. Автоматизацията във отвесните ферми обаче може да докара до нуждата от по-малко служащи. Твърде огромна взаимозависимост от технологиите: Разработването на по-добри технологии постоянно може да увеличи успеваемостта и да понижи разноските, само че като цяло отвесното земеделие е извънредно подвластно от разнообразни технологии за осветяване, поддържане на температура и мокрота. Загубата на мощ единствено за един ден може да се окаже доста скъпа за една отвесна плантация. Мнозина считат, че технологиите, които се употребяват през днешния ден, не са узрели за всеобщо налагане на пазара.
У нас през октомври 2021 година започва самодейността „ Направи си самичък – комплект за отвесна градина ” на Асоциация за развиване на София, Зелена София и Фондация „ Приложни проучвания и връзки ”, а задачата е поощряване на градското земеделие. Събитията се състоят в границите на план CityZen, финансиран по стратегия ИНТЕРРЕГ Европа и съфинансиран от ЕФРР на Европейски Съюз.
Четири прототипа на отвесни градини бяха сложени пилотно на няколко особено подбрани места – “София Тех Парк ” АД, постройката на Столичната община, постройката на Централния кооперативен съюз, в SofiaLab на Асоциация за развиване на София, както и в общите пространства на жилищен блок. Целта е да се тества функционалността и устойчивостта им в определените местоположения, както и резултата върху работещи и живущи, след което да се разгласява управление „ Направи си самичък отвесна градина ”.
Отглеждане на продукция в карго контейнери
Ако времето на открито не е удобно за развъждане на растения или даже в случай че е нужна по-стабилна среда без вредители или външни разстройства, фермите в карго (транспортни) контейнери са един забавен вид. Те не заемат доста място и могат да бъдат сложени съвсем на всички места, даже и на паркинг. В тях нормално се инсталират специфични системи за осветяване, климатичен надзор, напояване, както и други фактори за основаване на съвършена среда за развъждане на културите. Стелажи с лавици могат да бъдат инсталирани, с цел да се усили оптимално вътрешното отвесното пространство. Най-често в тях се отглеждат гъби, микро растения като кълнове или листни зеленчуци, защото тези култури не заемат доста място.
Ферми на покрива
При този способ са вероятни повдигнати лехи и даже оранжерии, както и гледане на животни като кокошки, които населяват покривите на постройките. Всичко зависи от локалните закони и правила, с които би трябвало да се съобразят градските фермери.
Почвата може да тежи хиляди килограми, тъй че би трябвало да се подсигурява от експерти, че покривът може да издържи такава спомагателна тежест. Създаването или демонтирането на плантация на покрива може да бъде трудоемко, защото безусловно всяка част от нея би трябвало последователно да се качва на покрива благодарение на асансьор или стълби.
През пролетта на 2020 година, най-голямата градска плантация върху покрив на постройка в света беше открита в Париж. Новосъздадената плантация носи името NU-Paris – NU, което значи Nature Urbaine – и е основана от френската компания дружно със притежателя на експо парка Porte de Versailles, Viparis, и с поддръжката на град Париж.
NU-Paris е съвършен образец за това, което се назовава „ agritecture “, неологизъм, който разказва набор от архитектурни дизайнерски решения и новаторски аграрни техники. Към днешна дата (юли 2021 г.) към 1/3 от плануваната повърхност за развъждане е изцяло приключена и може да създаде до 1000 кг органична прясна продукция на ден, с помощта на труда на 20 души, работещи във фермата.
Повечето растения се отглеждат в повдигнати дървени контейнери, хоризонтални хидропонни лехи или във отвесни аеропонни „ колони “ (без почва или други среди за растеж) и се поливат от затворена напоителна система. Тези решения, от една страна, понижават структурните натоварвания върху структурата на павилиона, които биха били резултат от тежки почвени пластове, и, въпреки това, минимизират потреблението на вода и нуждата от системи за надзор на вредителите. В момента в NU-Paris се отглеждат към 30 типа зеленчуци, билки и плодове, в това число домати, сладки пиперки, лук, марули, спанак, манголд, моркови, краставици, зелен боб, репички, тиквички, тикви, босилек, мента, култивиран чай, ягоди и малини. Фермата на покрива създава и конфитюри и сосове в съдействие с благотворителна организация за облекчение на безработицата, и провежда просветителни семинари и събития. Продукцията от фермата се продава основно на парижки заведения за хранене и единствено дребна част е за директна продажба на частни клиенти. Въпреки това локалните поданици могат да наемат лехи, където сами да конфигурират и ръководят дребни зеленчукови имоти. В момента са налични 137 частни имоти с обща обработваема повърхност от 250 кв.м.
Фигура 2: Най-голямата градска плантация върху покрив на постройка в света в Париж. Източник: Valode & Pistre Architectes Atlav AJNГрадски ферми за микрорастения
Микрорастенията или пониците (microgreens) са извънредно наситени на хранителни субстанции млади растения (7 до 15 дни), чиято централизация на витамини и минерали е от 4 до 40 пъти по-висока от тази на към този момент развитите растения. Те съдържат голям брой витамини, аминокиселини, бета-каротини и имат потвърдено благотворно въздействие върху някои болестни положения. Високото наличие на суфорафан в микрорастенията от броколи, да вземем за пример, има позитивен резултат върху пациенти с рак на гърдата и на простатата, тъй като се потиска развиването на ракови кафези или се предотвратява появяването на нови такива.
Бейби растенията се отличават и с доста по-наситен усет, като по-голямата част от тях имат вкусовите характерности на към този момент порасналото растение. Така да вземем за пример репичката и горчицата са леко пикантни, слънчогледът има леко сладостен и ядков привкус, а аленото цвекло е съвсем като развитото възрастно растение – с усет на земя и почва.
На процедура съвсем всеки зарзават, билка и фалшификация могат да се отглеждат под формата на микрорастение. Някои типове обаче не са подобаващи за развъждане, тъй като в толкоз начален етап на развиване не се отличават с положителни вкусови качества или нямат добър търговски тип.
В България такава плантация за микрорастения съществува още от 2015 година () В нея микрорастенията виреят в почва, богата на хранителни субстанции, в следена среда с циркулация на въздуха, непрекъсната температура и мокрота. Във фермата не се употребяват торове, пестициди или хербициди, а все още се отглеждат над 40 типа микрорастения целогодишно.
Аквапоника
В типичната аквапоник система водата минава от контейнер с аквакултура, която отделя отпадъчни артикули като урина и екскременти в система с трошляк, в която се отглеждат растения хидропонично, без почва. Естествените бактерии в тази система разграждат рибните екскременти, трансформирайки амоняка, който е отровен за рибите, в нитрати, които хранят растенията. Това са бактериите Nitrosomonas sp., които преработват амоняка в нитрит, а бактериите Nitrobacter sp., нитрита в нитрат. Водата на рибите напоява и наторява растението, растенията пречистват водата и по-късно водата се рециклира назад в аквариума, създавайки затворена система.
Рибите в аквариума могат да бъдат декоративни или годни за консумация (тилапия, сом, едроуст бас, златни рибки и други видове), което евентуално прибавя още едно равнище на хранителна продуктивност към градината. Системите за аквапоника са лесни за поддръжка и изискват единствено дребни количества вода за попълване на загубата от изпаряване. (Аквапониката употребява до 90% по-малко вода, в сравнение с почвените способи на земеделие.)
Фигура 3: Как действа една аквапоник система, модифицирана графика от
За разлика от актуалните хидропонни ферми, които хранят растенията постоянно със синтетични торове, аквапониката ни връща към ранните способи на развъждане, създадени в Азия и Южна Америка, които съчетават аквакултурата (или рибовъдството) със земеделието. В тази естествена екосистема рибите ядат водна леща или инсекти, а техните екскременти зареждат растенията, които пък филтрират водата за рибите.
Градско пчеларство
В градовете съществуват задоволително източници на нектар като плодни и цъфтящи дървета — хиляди липи, кестени и акации, от които пчелите вършат своя мед. Същевременно разнообразието на растения в градовете е доста по-голямо от това на полето, където се отглеждат най-вече монокултури от рапица, слънчоглед и други. Балконните растения като бегонии или петунии, да вземем за пример могат даже да придадат на градския мед екзотична нотка. За разлика от пчеларите отвън града обаче, градските им сътрудници не могат да произведат чист едносортов мед, а медът от града съдържа букет от разнообразни източници.
Когато се приказва за градско пчеларство постоянно се задава въпросът за качеството на градския мед. Лабораторни проучвания удостоверяват, че той по нищо не отстъпва на този, създаден отвън обитаемоте места. Медът по хипотеза е една от най-чистите храни. Пчелите смучат нектар от преди малко цъфнали цветчета и затова растението съвсем няма време да всмуква замърсителите от въздуха. Жужащите инсекти имат и доста ефикасна филтърна система, тъй че в меда остават единствено пренебрежимо дребни количества замърсители. В града няма необятно публикувано потребление на пестициди и затова няма остатъчни съединения на тези химикали. Преди няколко години да вземем за пример, в някои партиди мед от рапица бяха открити останки от фунгицида Cantus и инсектицида Biscaya. Едно огромно проучване на градския мед в Хамбург демонстрира, че в него не могат да бъдат открити никакви останки от 300 тествани пестицида. Тежките метали, които се откриват в други храни, са доста под допустимите граници на централизация. Дори и най-малките следи от PAHs (отработени газове от коли, промишлени предприятия и електроцентрали) надалеч не надвишават допустимите гранични стойности в градския мед.
У нас още преди няколко години един от известните софийски хотели конфигурира на покрива си няколко пчелни кошера, като стана първият български хотел, предлагащ на гостите си мед лично произвеждане. Това се случи неотдавна и на една от терасите на НДК.
Фигура 4: НДК в неповторим план за запазване на пчелните популации “1 000 000 кошера ” на фондация “Имам си кошер ” (I have a bee). Източник: OffNews.bg
В умозаключение, може да се направи изводът, че в огромните градове в Америка и Западна Европа градското земеделие заема значима роля както измежду жителите, по този начин и измежду локалните управляващи, поради множеството изгоди от него за локалните общности, за природата и за климата. В градовете и крайградските региони в България, и изключително в столицата, се следи огромно многообразие от аграрни практики, само че те не са залегнали като фактор за стабилно развиване на градската среда в нито една общинска тактика или стратегия за развиване. В допълнение, правната рамка, регулираща поземлените връзки и земеделските действия в градските региони, не е приспособена към потребностите на актуалните градски практики. Един от главните детайли за триумфа на градското земеделие у нас е ангажираността и взаимната работа на всички заинтригувани страни – жители, общини и неправителствени организации.
Радина Калдамукова е част от авторския екип на, тя е магистър по геоекология от университета в град Тюбинген, Германия. Участник в програмата за специалисти в региона на климатичните промени „ Pioneers into practice “, проведена от най-голямото публично-частно партньорство в Европа в областта на климата – Climate-KIC. Има ползи в региона на агроекологията и нововъведенията в земеделието, аквапониката, устойчивото потребление на естествените запаси, почвознанието, палеоклиматологията и запазването на видовото многообразие. Ентусиаст-градинар и последовател на биоземеделието.
Градското земеделие е идея, която основава претовареност, укрепва обществените връзки, построява резистентност и адаптивност към изменението на климата и усъвършенства биоразнообразието, позволявайки на природата да се върне назад в урбанизираната среда и да я направи по-здравословна и зелена. Формите, които то приема са доста и разнородни – от отвесни и споделени градини през оранжерии, продукция в транспортни контейнери и аквапоник системи до градско пчеларство.
До 2050 година се чака международното население да нарасне до 9,7 милиарда души и изхранването му ще бъде едно от провокациите на нашето време. Поради интензивното индустриално развиване и урбанизация всеки ден губим обработваеми земи. През 2015 година учените оповестяват, че земята е изгубила 1/3 от обработваемите си земи за последните 40 година Мнозина считат, че едно от решенията да се изхранят жителите на градовете е градското земеделие.
Градското и крайградскoто селско и горско стопанство (Urban and Peri-urban Agriculture and Forestry – UPAF) се дефинира като грижа за дървета и други селскостопански артикули (билки, саксийни растения, фураж) и отглеждане на животни (вкл. рибовъдство) в границите на града (вътреградско земеделие) или в покрайнините на градовете (крайградско земеделие).
Макар че животът в градовете и селскостопанската активност наподобяват като два изцяло несъвместими свята, все по-често ставаме очевидци на начинания и планове за възобновление на градското земеделие.
Въпреки тези трендове, градското и крайградското земеделие сами мъчно могат да произведат задоволително храна за изхранването на популацията и в най-хубавия случай ще допринесат за няколко % от международното произвеждане.
Ролята на градското земеделие в реалност не е главно за реализиране на хранителна самостоятелност, а по-скоро за подкрепяне на жителите да се хранят по по-различен метод. „ Различно “ значи с качествена продукция, която се транспортира на къси дистанции, като дава опция производители и консуматори да са по-близо един до различен. Това е един по-устойчив модел, с допустимо минимален въглероден отпечатък. Той съставлява развой, който оказва помощ градовете да възродят вековната си и директна връзка с храната, за която свидетелстват комунални градини, кланици и други предприятия в дребни и огромни градове от близкото минало.
Симбиотичната връзка сред града и препитанието
е била разрушена посредством деградация и асфалтиране на почвата, по-голяма компактност на застрояване и повишение на цените на земята. Началото на 21-ви век обаче настава с възобновен интерес към градското земеделие.
Но какво могат да предложат градовете на земеделието? Близост до крайния консуматор, високи концентрации на CO2, които форсират растежа на растенията, достъп до неизползвани запаси като свободни площи – изключително покриви; отпадна топлота, с 2 до 3 градуса по-топла от околната среда, битови отпадъци; оттичаща вода и така нататък са едни от главните ѝ характерности. Градското земеделие би могло да употребява всички тези нормално неизползвани запаси. Ето за какво то играе толкоз значима роля в.
Това, което прави този вид земеделие забавен, е разнообразието от форми, които приема. Може да бъде навън или на закрито, в предпазени и следени среди; може да бъде хоризонтално, като публичните градини на Сао Пауло, или отвесно като в Ню Йорк. Може да е ръчно проведено, като в Адис Абеба в Етиопия или роботизирано и автоматизирано като в селскостопанските заводи в Япония. Може да употребява елементарни техники и способи като на нашите предшественици или най-нови технологии за оптимизация на добивите и минимизиране на вложените средства. Негов подстрекател могат да бъдат както стандартното земеделие, по този начин и хидропониката, пермакултурата и други модели на произвеждане.
Все по-голяма роля се приписва на градовете за одобряване на по-устойчиви хранителни системи, които са в положение да устоят и да се възстановят от рецесиите, без значение дали са като засушавания, стихии и наводнения или социално-икономически шокове.
Една устойчива хранителна система има някои от следните характерности:
диверсифицирани вериги за доставяне с храни, които употребяват разнообразни подходи на производството и разпространяване без да са подвластни от един източник;използване на боклуци (отпадъчни води, хранителни и органични отпадъци) за произвеждане на продукцията;способност за основаване на синергии като да вземем за пример улеснение на достъпа до здравословна храна и разкриване на нови работни места едновременно;ориентирана е към хората и има приобщаващ темперамент – потребителите са и производители и са в центъра на хранителната система;допринася за понижаване на излъчванията на парникови газове и е значима местна тактика за адаптиране към изменението на климата и смекчаването на последствията от него;подпомага дейно ръководството на пространството и способства за възобновяване на почвата.Екологични и обществени аспекти на градското и крайградското земеделие
Градскoто и крайградскo cелско и горско стопанство се характеризират с понижаване на „ питателните километри “ посредством произвеждане на прясна храна наоколо до градски пазари и крайния консуматор, като в същото време се свежда до най-малко потреблението на химични торове и потреблението на сила посредством наново потребление и компостиране на градски органични боклуци. Това понижава резултата на посредством увеличение повърхността на зелените площи и способства за улавянето на въглерод (чрез засаждане на градски гори).
Друг позитивен екологичен аспект е поддържането на ниско разположените зони, свободни от застрояване и бетониране, тъй че дъждовната вода може да се поеме от почвата и наводненията имат по-малко влияние. Това способства за ефикасното наново потребление на органични боклуци и отпадъчни води, като по този метод понижава излъчванията на метан от отпадъчните депа и щади прясната вода.
Социалните аспекти включват интеграция на уязвими групи като извънредно небогати поданици, които посредством заетостта си в градското земеделие намират разнородни опциите за приход, създавайки „ зелени работни места “, които са един самобитен избавителен пояс, изключително във времена на стопански и здравни рецесии.
По време на пандемията от Covid-19 и последвалите локдауни се следи засилен публичен интерес към развъждането на плодове и зеленчуци вкъщи. Семената на ентусиазма за домашно отглежданата храна може да са били посяти, само че поддържането им е от значително значение. Интересен факт обаче е, че едно на всеки осем семейства в Обединеното кралство няма достъп до градина. За благополучие, опциите за градско земеделие се простират оттатък обичайна визия за градина. Покриви, стени и даже подземни пространства, като изоставени тунели и убежища за въздушни набези оферират редица благоприятни условия за разширение на производството на храни в градовете, като в същото време креативен преустройват градската среда.
Докато урбанизацията се смята за една от най-големите закани за биоразнообразието, то развъждането на храна в градовете способства за процъфтяването на дивата флора и фауна, като пази техните местообитания. Едно скорошно изследване открива, че комуналните градини и имоти работят като магнит за опрашващи инсекти, защото са склонни да съдържат разнородни типове плодни и локални растения.
„ Ядливите ” градини на покривите и по стените на постройките също могат да обезпечат естествено изстудяване и да спомогнат за понижаване на замърсяването на въздуха.
Ако са проектирани и приложени вярно, публичните градини могат да са от основна изгода за биоразнообразието. Един от препоръките на специалисти по биоразнообразие е, че освен пустите пространства би трябвало да бъдат превърнати в зелени и продуктивни имоти, само че също по този начин е значимо те да са свързани, с цел да могат разнообразни диви типове да се придвижват по-лесно сред тях. Каналите и велоалеите могат да работят като коридори за диви животни. Доказано е, че зелените мостове оказват помощ на дивите типове да пресичат оживени пътища – може би сходни мостове биха могли да свържат градините на покривите на разнообразни здания.
Примери за градско земеделие
Примерите за градско земеделие са многочислени, само че едни от най-разпространените и практикувани са разказани по-долу:
Градини на Шребер и споделени зеленчукови градини
Една от аргументите за огромните обществени промени в Европа през 19 век са урбанизацията и индустриализацията. Много хора се отхвърлят от селския метод на живот и се насочват към бързоразвиващите се градове, където намират работа в фабрики и заводи. Условията на живот на нископлатените служащи обаче са тежки, а недохранването и нездравословните привички се отразяват отрицателно върху физическото и психическото здраве на хората. За да се противодейства на тази наклонност, на доста места са стартирани начинания за създаване на градинки, по-известни в немскоговорящите страни като „ Schrebergärten “ или градини на Шребер. Първото градско градинарско сдружение е учредено през 1864 година от шефа на учебното заведение в Лайпциг Ернст Хаусшилд. Името на тези дребни парцели/градинки е обещано в чест на лекаря и възпитател Даниел Готлоб Мориц Шребер (1808 – 1861), който в своите писания се занимава с детското здраве и последствията от градския живот при започване на индустриализацията. Една от най-важните задания на тези градинарски сдружения в предишното е била просветителна и възпитателна – а точно да се даде опция на деца и младежи в градовете да играят навън и в това време да се образоват родителите им по разнообразни здравни въпроси. За задачата е наета огромна поляна, където са построени градинки за игра на децата, които след това се трансформират в фамилни градинарски имоти.
В момента в Германия има над 900 000 такива дребни градини с повърхност от към 40 000 хектара. Според калкулации на Федералната асоциация на немските градинари към 5 милиона души практикуват градинарство под такава форма.
У нас положителните образци също не липсват. През 2019 година Сдружение “Горичка ” благодарение на доброволци от Инициативата за развиване на градско земеделие в София основава демонстрационна градска зеленчукова градина, която носи името Споделена зеленчукова градина 1. Градината се намира на ул. “Тодор Кожухаров ” № 35, на място, което преди този момент дълго е употребявано като нерегламентиран паркинг. Днес градината е същински зелен остров в бетонния пейзаж на регион “Студентски ”.
През 2021 година се осъществя и планът “Екоцентрична просветителна градина О’беля’ 2021 ”, сбъднат от Фондация ЕкоЦентрик, с финансовата поддръжка на Германската фондация за околна среда (DBU), Национална акция “Достъп до добра храна ” и.
Фигура 1: Градско земеделие в София, регион „ Студентски ”. Източник: Горичка В огромните градове постоянно липсват терени и имоти, подобаващи за задачите на градското градинарство, само че имено по този начин се раждат концепциите за различен вид оползотворяване на пространството. Една от тези концепции са отвесните градини.
Вертикални градини
Вертикалното земеделие е способ за произвеждане на храна, при който вместо да се отглеждат зеленчуци и плодове на едно равнище, като да вземем за пример на полето или в оранжерия, се преустроени хранилища, транспортни контейнери или високи здания. При него се употребява по-рядко почвен субстрат и по-често различен тип медиум като да вземем за пример торфен мъх, кокосови люспи или сходни непочвени среди.
Основната цел на отвесното земеделие е производството на повече храна на квадратен метър. За да се реализира тази цел, културите се обособяват в няколко пласта един над различен, а комбинацията от естествена и изкуствена светлина се употребява за поддържане на идеалното равнище на осветеност в помещението на развъждане. Вертикалният способ на земеделие изразходва по-малко сила спрямо стандартните практики, употребявайки 95% по-малко вода, нужна за обикновено развъждане.
Други съществени плюсове на отвесното земеделие са:
Повишено и целогодишно произвеждане на култури: Вертикалното земеделие не се въздейства от неподходящи метеорологични условия за разлика от полевите култури, които могат да бъдат наранени от естествени бедствия като проливни дъждове, циклони, наводнения или тежки засушавания – събития, които стават все по-чести вследствие на климатичните промени. По-малко евентуално е отвесните ферми на закрито да усетят тежестта на неподходящия климат, което дава по-голяма сигурност за реколтата през цялата година.Повишено произвеждане на биологични артикули: Тъй като културите се създават в добре следена, закрита среда, без потребление на пестициди, отвесното земеделие ни разрешава да отглеждаме по способи, близки до органичното земеделие.Безопасно за индивида и околната среда: Вертикалното земеделие на закрито може доста да понижи професионалните рискове, свързани с обичайното земеделие. Фермерите не са изложени на рискове, свързани с тежко земеделско съоръжение, заболявания като малария, отровни химикали и така нататък Тъй като не безпокои дивите животни и други растителни типове, то е и от изгода за опазване на биоразнообразието.
Вертикалното земеделие обаче има както плюсове, по този начин и минуси. Някои от рестриктивните мерки, свързани с този способ, са:
Няма открити универсални практики и икономическа сигурност. Финансовата обстановка обаче се трансформира, защото промишлеността узрява и технологиите се усъвършенстват. Например основаната в Ню Джърси започваща компания за закрито земеделие Bowery афишира през декември 2018 година, че е събрала 90 милиона $ ново финансиране. През 2017 година Plenty, отвесен производител от Западното крайбрежие, афишира инвестиция от 200 милиона $ от Softbank.Трудности с опрашването: Вертикалното земеделие се прави в следена среда, без съществуване на инсекти. Процесът на опрашване би трябвало да се прави ръчно, което ще бъде трудоемко и скъпо.Разходи за труд: Те могат да бъдат много високи заради концентрацията на предприятията в градските центрове, където заплатите са по-високи, както и нуждата от по-квалифицирана работна ръка. Автоматизацията във отвесните ферми обаче може да докара до нуждата от по-малко служащи. Твърде огромна взаимозависимост от технологиите: Разработването на по-добри технологии постоянно може да увеличи успеваемостта и да понижи разноските, само че като цяло отвесното земеделие е извънредно подвластно от разнообразни технологии за осветяване, поддържане на температура и мокрота. Загубата на мощ единствено за един ден може да се окаже доста скъпа за една отвесна плантация. Мнозина считат, че технологиите, които се употребяват през днешния ден, не са узрели за всеобщо налагане на пазара.
У нас през октомври 2021 година започва самодейността „ Направи си самичък – комплект за отвесна градина ” на Асоциация за развиване на София, Зелена София и Фондация „ Приложни проучвания и връзки ”, а задачата е поощряване на градското земеделие. Събитията се състоят в границите на план CityZen, финансиран по стратегия ИНТЕРРЕГ Европа и съфинансиран от ЕФРР на Европейски Съюз.
Четири прототипа на отвесни градини бяха сложени пилотно на няколко особено подбрани места – “София Тех Парк ” АД, постройката на Столичната община, постройката на Централния кооперативен съюз, в SofiaLab на Асоциация за развиване на София, както и в общите пространства на жилищен блок. Целта е да се тества функционалността и устойчивостта им в определените местоположения, както и резултата върху работещи и живущи, след което да се разгласява управление „ Направи си самичък отвесна градина ”.
Отглеждане на продукция в карго контейнери
Ако времето на открито не е удобно за развъждане на растения или даже в случай че е нужна по-стабилна среда без вредители или външни разстройства, фермите в карго (транспортни) контейнери са един забавен вид. Те не заемат доста място и могат да бъдат сложени съвсем на всички места, даже и на паркинг. В тях нормално се инсталират специфични системи за осветяване, климатичен надзор, напояване, както и други фактори за основаване на съвършена среда за развъждане на културите. Стелажи с лавици могат да бъдат инсталирани, с цел да се усили оптимално вътрешното отвесното пространство. Най-често в тях се отглеждат гъби, микро растения като кълнове или листни зеленчуци, защото тези култури не заемат доста място.
Ферми на покрива
При този способ са вероятни повдигнати лехи и даже оранжерии, както и гледане на животни като кокошки, които населяват покривите на постройките. Всичко зависи от локалните закони и правила, с които би трябвало да се съобразят градските фермери.
Почвата може да тежи хиляди килограми, тъй че би трябвало да се подсигурява от експерти, че покривът може да издържи такава спомагателна тежест. Създаването или демонтирането на плантация на покрива може да бъде трудоемко, защото безусловно всяка част от нея би трябвало последователно да се качва на покрива благодарение на асансьор или стълби.
През пролетта на 2020 година, най-голямата градска плантация върху покрив на постройка в света беше открита в Париж. Новосъздадената плантация носи името NU-Paris – NU, което значи Nature Urbaine – и е основана от френската компания дружно със притежателя на експо парка Porte de Versailles, Viparis, и с поддръжката на град Париж.
NU-Paris е съвършен образец за това, което се назовава „ agritecture “, неологизъм, който разказва набор от архитектурни дизайнерски решения и новаторски аграрни техники. Към днешна дата (юли 2021 г.) към 1/3 от плануваната повърхност за развъждане е изцяло приключена и може да създаде до 1000 кг органична прясна продукция на ден, с помощта на труда на 20 души, работещи във фермата.
Повечето растения се отглеждат в повдигнати дървени контейнери, хоризонтални хидропонни лехи или във отвесни аеропонни „ колони “ (без почва или други среди за растеж) и се поливат от затворена напоителна система. Тези решения, от една страна, понижават структурните натоварвания върху структурата на павилиона, които биха били резултат от тежки почвени пластове, и, въпреки това, минимизират потреблението на вода и нуждата от системи за надзор на вредителите. В момента в NU-Paris се отглеждат към 30 типа зеленчуци, билки и плодове, в това число домати, сладки пиперки, лук, марули, спанак, манголд, моркови, краставици, зелен боб, репички, тиквички, тикви, босилек, мента, култивиран чай, ягоди и малини. Фермата на покрива създава и конфитюри и сосове в съдействие с благотворителна организация за облекчение на безработицата, и провежда просветителни семинари и събития. Продукцията от фермата се продава основно на парижки заведения за хранене и единствено дребна част е за директна продажба на частни клиенти. Въпреки това локалните поданици могат да наемат лехи, където сами да конфигурират и ръководят дребни зеленчукови имоти. В момента са налични 137 частни имоти с обща обработваема повърхност от 250 кв.м.
Фигура 2: Най-голямата градска плантация върху покрив на постройка в света в Париж. Източник: Valode & Pistre Architectes Atlav AJNГрадски ферми за микрорастения Микрорастенията или пониците (microgreens) са извънредно наситени на хранителни субстанции млади растения (7 до 15 дни), чиято централизация на витамини и минерали е от 4 до 40 пъти по-висока от тази на към този момент развитите растения. Те съдържат голям брой витамини, аминокиселини, бета-каротини и имат потвърдено благотворно въздействие върху някои болестни положения. Високото наличие на суфорафан в микрорастенията от броколи, да вземем за пример, има позитивен резултат върху пациенти с рак на гърдата и на простатата, тъй като се потиска развиването на ракови кафези или се предотвратява появяването на нови такива.
Бейби растенията се отличават и с доста по-наситен усет, като по-голямата част от тях имат вкусовите характерности на към този момент порасналото растение. Така да вземем за пример репичката и горчицата са леко пикантни, слънчогледът има леко сладостен и ядков привкус, а аленото цвекло е съвсем като развитото възрастно растение – с усет на земя и почва.
На процедура съвсем всеки зарзават, билка и фалшификация могат да се отглеждат под формата на микрорастение. Някои типове обаче не са подобаващи за развъждане, тъй като в толкоз начален етап на развиване не се отличават с положителни вкусови качества или нямат добър търговски тип.
В България такава плантация за микрорастения съществува още от 2015 година () В нея микрорастенията виреят в почва, богата на хранителни субстанции, в следена среда с циркулация на въздуха, непрекъсната температура и мокрота. Във фермата не се употребяват торове, пестициди или хербициди, а все още се отглеждат над 40 типа микрорастения целогодишно.
Аквапоника
В типичната аквапоник система водата минава от контейнер с аквакултура, която отделя отпадъчни артикули като урина и екскременти в система с трошляк, в която се отглеждат растения хидропонично, без почва. Естествените бактерии в тази система разграждат рибните екскременти, трансформирайки амоняка, който е отровен за рибите, в нитрати, които хранят растенията. Това са бактериите Nitrosomonas sp., които преработват амоняка в нитрит, а бактериите Nitrobacter sp., нитрита в нитрат. Водата на рибите напоява и наторява растението, растенията пречистват водата и по-късно водата се рециклира назад в аквариума, създавайки затворена система.
Рибите в аквариума могат да бъдат декоративни или годни за консумация (тилапия, сом, едроуст бас, златни рибки и други видове), което евентуално прибавя още едно равнище на хранителна продуктивност към градината. Системите за аквапоника са лесни за поддръжка и изискват единствено дребни количества вода за попълване на загубата от изпаряване. (Аквапониката употребява до 90% по-малко вода, в сравнение с почвените способи на земеделие.)
Фигура 3: Как действа една аквапоник система, модифицирана графика от За разлика от актуалните хидропонни ферми, които хранят растенията постоянно със синтетични торове, аквапониката ни връща към ранните способи на развъждане, създадени в Азия и Южна Америка, които съчетават аквакултурата (или рибовъдството) със земеделието. В тази естествена екосистема рибите ядат водна леща или инсекти, а техните екскременти зареждат растенията, които пък филтрират водата за рибите.
Градско пчеларство
В градовете съществуват задоволително източници на нектар като плодни и цъфтящи дървета — хиляди липи, кестени и акации, от които пчелите вършат своя мед. Същевременно разнообразието на растения в градовете е доста по-голямо от това на полето, където се отглеждат най-вече монокултури от рапица, слънчоглед и други. Балконните растения като бегонии или петунии, да вземем за пример могат даже да придадат на градския мед екзотична нотка. За разлика от пчеларите отвън града обаче, градските им сътрудници не могат да произведат чист едносортов мед, а медът от града съдържа букет от разнообразни източници.
Когато се приказва за градско пчеларство постоянно се задава въпросът за качеството на градския мед. Лабораторни проучвания удостоверяват, че той по нищо не отстъпва на този, създаден отвън обитаемоте места. Медът по хипотеза е една от най-чистите храни. Пчелите смучат нектар от преди малко цъфнали цветчета и затова растението съвсем няма време да всмуква замърсителите от въздуха. Жужащите инсекти имат и доста ефикасна филтърна система, тъй че в меда остават единствено пренебрежимо дребни количества замърсители. В града няма необятно публикувано потребление на пестициди и затова няма остатъчни съединения на тези химикали. Преди няколко години да вземем за пример, в някои партиди мед от рапица бяха открити останки от фунгицида Cantus и инсектицида Biscaya. Едно огромно проучване на градския мед в Хамбург демонстрира, че в него не могат да бъдат открити никакви останки от 300 тествани пестицида. Тежките метали, които се откриват в други храни, са доста под допустимите граници на централизация. Дори и най-малките следи от PAHs (отработени газове от коли, промишлени предприятия и електроцентрали) надалеч не надвишават допустимите гранични стойности в градския мед.
У нас още преди няколко години един от известните софийски хотели конфигурира на покрива си няколко пчелни кошера, като стана първият български хотел, предлагащ на гостите си мед лично произвеждане. Това се случи неотдавна и на една от терасите на НДК.
Фигура 4: НДК в неповторим план за запазване на пчелните популации “1 000 000 кошера ” на фондация “Имам си кошер ” (I have a bee). Източник: OffNews.bg В умозаключение, може да се направи изводът, че в огромните градове в Америка и Западна Европа градското земеделие заема значима роля както измежду жителите, по този начин и измежду локалните управляващи, поради множеството изгоди от него за локалните общности, за природата и за климата. В градовете и крайградските региони в България, и изключително в столицата, се следи огромно многообразие от аграрни практики, само че те не са залегнали като фактор за стабилно развиване на градската среда в нито една общинска тактика или стратегия за развиване. В допълнение, правната рамка, регулираща поземлените връзки и земеделските действия в градските региони, не е приспособена към потребностите на актуалните градски практики. Един от главните детайли за триумфа на градското земеделие у нас е ангажираността и взаимната работа на всички заинтригувани страни – жители, общини и неправителствени организации.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ