Дойче веле: Ако газът от Русия секне - какво стана в Германия по време на кризата от 1973 година
Как Германия се оправи с петролната рецесия след ембаргото на ОПЕК от 1973-а? Отговорът дава Андрей Гурков в обява за Дойче веле.
Какво ще стане, в случай че Русия спре газа за Европа в отговор на западните наказания при положение на експанзия против Украйна? Преди съвсем половин век, в края на 1973 година, на Федерална република Германия и на другите страни от Западна Европа към този момент им се е случвало да попадат под ударите на неочакван енергиен протест - въпреки и не газов, а петролен. Поуките от този момент могат да се окажат много потребни през днешния ден.
Отмъщение на арабските страни
По това време петролът играе още по-голяма роля, в сравнение с през днешния ден, а главен снабдител за Съединени американски щати и западноевропейските страни тогава е Близкият изток. Арабските страни-членки на ОПЕК вземат решение да се възползват от тази взаимозависимост, с цел да санкционират груповия Запад за оказаната от него поддръжка на Израел. В рамките на така наречен Шестдневна война Израел безусловно за дни разгромява Египет и Сирия, които ненадейно го нападат на шести октомври 1973-а година - в деня на най-важния еврейски празник Йом Кипур.
За да си отмъстят за това проваляне най-големите арабски експортьори внезапно редуцират добива на нефт и постановат ембарго за всички доставки за Съединени американски щати и Нидерландия (Ротердам още тогава е бил най-голямото нефтено пристанище на Европа). На 17-и октомври цената на нефта скача на международния пазар с сред три и пет $, а по-късно - през 1974-а година - доближава 12 $ за барел. Тогава това е " същински ценови потрес " съгласно немските журналисти и историци.
За Федерална Република Германия и другите западноевропейски страни това значи не просто по-скъп нефт, само че и дефицит на суровината – освен това малко преди началото на зимата. Освен за гориво за транспортните средства, тогава нефтените артикули са се употребявали и за отопление на жилищата.
Колите стопират в неделя
В Западна Германия пред бензиностанциите се извиват дълги опашки, хората стартират да се запасяват с гориво, а на бензиноколонките се появяват надпис " горивото свърши ". Именно в този миг държавното управление на Федерална Република Германия взима невиждано решение: Народното събрание приема закон, който не разрешава за четири седмицикарането на коли в неделя и постанова за шест месеца ограничаване на скоростта от 100 км/час. Предназначението и на двете ограничения е да се понижи разходът на гориво в страната.
Подобни забрани и ограничавания вкарват и Швейцария и Австрия. А австрийските управляващи удължават и ученическата почивка, с цел да се пести от отопление на класните стаи.
За какво могат да послужат празните автомагистрали
Не е известно до каква степен ефикасни са се оказали тези ограничения, само че празните улици и автомагистрали притеглят вниманието на цялото население към казуса с недостига на гориво, ставайки в същото време знак на съпротивата против шантажа от страна на експортьорите на петрол.
Още повече, че доста поданици на Федерална Република Германия работят на правилото „ всяко зло за положително " и стартират в неделя да карат колело по автомагистралите, да си провеждат празненства и дори пикници по скоростните прави - трансформират насилствените ограничавания в всеобщи занимания.
В последна сметка Федерална Република Германия претърпява зимата на 1973/74 без тежки загуби и разтърсвания, само че скокът на цените на енергоносителите води до инфлация от седем % и обрича западногерманската стопанска система на криза. Тя продължава повече от година и води до понижение на брутния вътрешен артикул с над един % и до висока безработица, която се трансформира в хронична.
Радикални промени в енергийната политика
„ Петролният потрес " от 1973-а година води до съществени промени в енергийната политика на западноевропейските страни. Осъзнавайки своята накърнимост поради високата взаимозависимост от близкоизточния петрол, те стартират да се освобождават от нея по три линии: ускорено създаване на европейските нефтено-газови залежи (предимно в Северно море), развиване на нуклеарната енергетика и увеличение на покупките на петрол и газ от Съветския съюз.
Същевременно се натъртва повече на другите благоприятни условия за икономисване на сила и за повишение на енергийната успеваемост, жилищата и административните здания стартират от ден на ден да се отопляват с газ, а и се обръща от ден на ден внимание на възобновимите енергийни източници. Въвеждането от страна на редица страни на лятното часово време в края на 1970-те години също в немалка степен е обвързвано с опциите за икономии на енергийни запаси.
Новите зависимости – разследване от арабското петролно ембарго
Т.е. днешната висока взаимозависимост на Централна и Западна Европа от доставките на енергоносители от Русия е значително разследване на поредния курс за развиване на съдействието с различни снабдители след арабското петролно ембарго от 1973-а година. Що се отнася до източноевропейските страни, то тяхната взаимозависимост е обусловена от продължителното престояване в социалистическия лагер, чиято енергийна инфраструктура е била обвързана с доставките на петрол и газ от Съюз на съветските социалистически републики.
Какво ще стане, в случай че Русия спре газа за Европа в отговор на западните наказания при положение на експанзия против Украйна? Преди съвсем половин век, в края на 1973 година, на Федерална република Германия и на другите страни от Западна Европа към този момент им се е случвало да попадат под ударите на неочакван енергиен протест - въпреки и не газов, а петролен. Поуките от този момент могат да се окажат много потребни през днешния ден.
Отмъщение на арабските страни
По това време петролът играе още по-голяма роля, в сравнение с през днешния ден, а главен снабдител за Съединени американски щати и западноевропейските страни тогава е Близкият изток. Арабските страни-членки на ОПЕК вземат решение да се възползват от тази взаимозависимост, с цел да санкционират груповия Запад за оказаната от него поддръжка на Израел. В рамките на така наречен Шестдневна война Израел безусловно за дни разгромява Египет и Сирия, които ненадейно го нападат на шести октомври 1973-а година - в деня на най-важния еврейски празник Йом Кипур.
За да си отмъстят за това проваляне най-големите арабски експортьори внезапно редуцират добива на нефт и постановат ембарго за всички доставки за Съединени американски щати и Нидерландия (Ротердам още тогава е бил най-голямото нефтено пристанище на Европа). На 17-и октомври цената на нефта скача на международния пазар с сред три и пет $, а по-късно - през 1974-а година - доближава 12 $ за барел. Тогава това е " същински ценови потрес " съгласно немските журналисти и историци.
За Федерална Република Германия и другите западноевропейски страни това значи не просто по-скъп нефт, само че и дефицит на суровината – освен това малко преди началото на зимата. Освен за гориво за транспортните средства, тогава нефтените артикули са се употребявали и за отопление на жилищата.
Колите стопират в неделя
В Западна Германия пред бензиностанциите се извиват дълги опашки, хората стартират да се запасяват с гориво, а на бензиноколонките се появяват надпис " горивото свърши ". Именно в този миг държавното управление на Федерална Република Германия взима невиждано решение: Народното събрание приема закон, който не разрешава за четири седмицикарането на коли в неделя и постанова за шест месеца ограничаване на скоростта от 100 км/час. Предназначението и на двете ограничения е да се понижи разходът на гориво в страната.
Подобни забрани и ограничавания вкарват и Швейцария и Австрия. А австрийските управляващи удължават и ученическата почивка, с цел да се пести от отопление на класните стаи.
За какво могат да послужат празните автомагистрали
Не е известно до каква степен ефикасни са се оказали тези ограничения, само че празните улици и автомагистрали притеглят вниманието на цялото население към казуса с недостига на гориво, ставайки в същото време знак на съпротивата против шантажа от страна на експортьорите на петрол.
Още повече, че доста поданици на Федерална Република Германия работят на правилото „ всяко зло за положително " и стартират в неделя да карат колело по автомагистралите, да си провеждат празненства и дори пикници по скоростните прави - трансформират насилствените ограничавания в всеобщи занимания.
В последна сметка Федерална Република Германия претърпява зимата на 1973/74 без тежки загуби и разтърсвания, само че скокът на цените на енергоносителите води до инфлация от седем % и обрича западногерманската стопанска система на криза. Тя продължава повече от година и води до понижение на брутния вътрешен артикул с над един % и до висока безработица, която се трансформира в хронична.
Радикални промени в енергийната политика
„ Петролният потрес " от 1973-а година води до съществени промени в енергийната политика на западноевропейските страни. Осъзнавайки своята накърнимост поради високата взаимозависимост от близкоизточния петрол, те стартират да се освобождават от нея по три линии: ускорено създаване на европейските нефтено-газови залежи (предимно в Северно море), развиване на нуклеарната енергетика и увеличение на покупките на петрол и газ от Съветския съюз.
Същевременно се натъртва повече на другите благоприятни условия за икономисване на сила и за повишение на енергийната успеваемост, жилищата и административните здания стартират от ден на ден да се отопляват с газ, а и се обръща от ден на ден внимание на възобновимите енергийни източници. Въвеждането от страна на редица страни на лятното часово време в края на 1970-те години също в немалка степен е обвързвано с опциите за икономии на енергийни запаси.
Новите зависимости – разследване от арабското петролно ембарго
Т.е. днешната висока взаимозависимост на Централна и Западна Европа от доставките на енергоносители от Русия е значително разследване на поредния курс за развиване на съдействието с различни снабдители след арабското петролно ембарго от 1973-а година. Що се отнася до източноевропейските страни, то тяхната взаимозависимост е обусловена от продължителното престояване в социалистическия лагер, чиято енергийна инфраструктура е била обвързана с доставките на петрол и газ от Съюз на съветските социалистически републики.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ