Изобретяването на телефона от Александър Бел: Какво се е променило 150 години по-късно
Как едно устройство за предаване на тон сложи началото на ерата на световната връзка и софтуерния напредък...
Емил Василев 8:00 | 02.12.2024 2 СподелиНай-четени
IT НовиниДаниел Десподов - 17:09 | 30.11.2024Руският хакер, за който в Съединени американски щати оповестиха премия от 10 млн. $, ще бъде съден в Калининград
КосмосЕмил Василев - 12:21 | 30.11.2024Земята беше обсипана с дъжд от рекордно високoенергийни електрони от тайнствен непосредствен източник
IT НовиниДаниел Маринов - 16:25 | 01.12.2024Бизнесмен: От 23 дни нямам интернет и телефон, изгубвам доста пари
Емил Василевhttps://www.kaldata.com/Телефонът – гражданска война в връзката
Трудно е да си представим актуалния свят без телефоните. Това устройство се е трансформирало не просто в средство за връзка, а в културен феномен, оказващ въздействие върху всички аспекти на живота: от персоналното другарство до бизнеса и политиката, само че какъв е бил пътят към това откритие и дали в действителност Александър Бел е единственият откривател на телефона?
Основни дати и събития:
3 март 1847 година: Ражда се Александър Греъм Бел, който по-късно става прочут като откривател на телефона.
1874 година: Бел стартира да работи върху предаването на тон благодарение на електричество.
7 март 1876 година: Бел получава патент за телефонно устройство.
10 март 1876 година: Проведен е първият сполучлив телефонен диалог.
1877 година: Бел основава Bell Telephone Company – първата компания, която дава телефонни услуги.
1878 година: В Бостън е открита първата телефонна централа с ръчна комутационна инсталация.
Тези значими събития са крайъгълни камъни в развиването на телефонията, само че историята на телефона е доста по-голяма, в сравнение с се вижда на пръв взор.
Кой в действителност е изобретил телефона?
Антонио Меучи: Един несправедливо пропуснат талант
Много преди опитите на Бел италианският откривател Антонио Меучи създава устройство за предаване на тон. През 1856 година той показва „ телектофон “, който може да предава глас по жици. През 1871 година Меучи подава краткотрайна поръчка за патент, само че заради беднотия не е в положение да заплати таксата за подновяването му. Компанията Western Union получава документите за неговото откритие, само че отхвърля да сътрудничи. Патентът не е възобновен, което пречи на Меучи да приключи създаването и да отбрани правата си.
Когато Бел получава патента си през 1876 гoдина стартира дълга правосъдна борба, в която Меучи се пробва да потвърди превъзходството си. Резултатът е реализиран едвам през 2002 година, когато Конгресът на Съединени американски щати признава приноса му за основаването на прототипа на телефона доста години преди Бел. Това самопризнание обаче не анулира патента на Бел.
Други кандидати за изобретяването на телефона са: Йохан Филип Рейс (Германия): През 1861 година той основава устройство, което може да предава звукови сигнали, само че структурата му не разрешава предаването на разбираема тирада. Елиша Грей (САЩ): Работи без значение от Бел върху телефона и подава поръчка за патент на 14 февруари 1876 година, в същия ден като Бел. Заявката му обаче не е за изцяло устройство, и е прегледана по-късно от поръчката на Бел.Телефонът на Александър Бел – от концепцията до реализацията
Александър Бел стига до концепцията за предаване на тон по проводници въз основа на обширните си знания по физиология на говора и електрическите процеси. Ранните му опити са съсредоточени върху „ хармоничния телеграф “ – устройство, което може да предава няколко телеграфни известия по едно и също време. Тази работа обаче не е сполучлива.
В средата на 70-те години на 19-и век Бел стартира да работи с Томас Уотсън, откривател в региона на механиката, който му оказва помощ да конструира пробни устройства. Бел предвиждал, че звукът може да се преобразува в електрически сигнали с следващо възобновяване. По това време това е революционна концепция, учредена на хипотези, които към момента никой не е удостоверил пробно.
През 1874 година Бел прави основно изобретение: той открива, че вокалните трептения могат да бъдат преобразувани в електрически трептения благодарение на мембрана, обвързвана с електромагнит. Първите опити за основаване на работещо устройство надалеч не са били съвършени. Телефонните апарати били огромни и обемисти, а излъченият тон едвам се чувал.
Първият сполучлив телефонен диалог
На 7 март 1876 година Александър Бел получава патент с №174465 за откритие, което назовава „ способ и уред за предаване на гласови звуци посредством електрически трептения “. Три дни по-късно, на 10 март 1876 година Бел произнася първите думи по телефон: „ Г-н Уотсън, елате тук, желая да ви видя “. Това историческо събитие се случва в лабораторията му в Бостън и бележи първия сполучлив телефонен диалог.
Фразата остава в историята, макар че по това време наподобява като елементарна директива към помощник. Удивително е, че сигналът минава по жицата без обилни изкривявания, което потвърждава жизнеспособността на концепцията на Бел.
Конструкцията на първия телефон
Първият телефон на Бел е просто, само че революционно устройство. Основните му съставни елементи включват:
Диафрагма, която улавяла звуковите трептения и ги превръщала в електрически сигнали. Електромагнит, който реагира на измененията в електрическия ток, като основава трептения в приемащата мембрана. Проводници, които придвижват електрическите импулси сред предавателя и приемника.Тази структура имала доста ограничавания. Например, инструментите работели единствено на къси дистанции, а звукът постоянно се различавал мъчно. Независимо от това той става основа за следващи усъвършенствания.
От лабораторията до търговски триумф
След първото сполучливо позвъняване Бел осъзнава комерсиалния капацитет на своето откритие. През 1877 година той основава Bell Telephone Company, която се заема с популяризирането и развиването на технологията. Първата обществена проява на телефона се организира на Световното ревю във Филаделфия през 1876 година, където устройството на Бел провокира удивление измежду публиката.
През 1878 година в Бостън е открита първата телефонна централа, която дава опция за включване на голям брой клиенти. Апаратите били свързани с ръчна телефонна централа, където операторите (предимно жени) свързвали ръчно обаждащите се.
Предимствата на телефонията бързо са оценени от бизнес средите и представителите на властта, което обезпечава бързото разпространяване на телефона. Към края на 19-и век телефонните линии към този момент свързват огромните градове в Съединени американски щати и Европа.
Телефонът като културен феномен
Революция в персоналните връзки
Появата на телефона е в действителност забележителна стъпка в развиването на средствата за връзка. Преди това хората са употребявали телеграфа, писмата или срещите лице в лице, с цел да предават информация. Всяко от тези средства обаче имаше своите ограничавания: телеграфът можеше да предава единствено текстови известия и изискваше профилирани умения, писмата пристигаха дълго време, а срещите лице в лице изискваха физическо наличие.
С появяването на телефона хората към този момент можеха да поддържат връзка гласово в действително време. Той става изключително потребен за поддържане на връзка сред градове и даже страни. Още през 80-те години на 19-и век първите междуградски линии стартират да свързват огромните обитаеми места в Съединените щати, а при започване на 20-и век и сред Европа и Америка.
За фамилните връзки телефонът не изиграва толкоз революционна роля незабавно след изобретяването си, колкото може да наподобява. Първоначално достъпът до телефони е бил стеснен и те са били конфигурирани единствено в домовете на богатите хора или в предприятията. Масовото разпространяване на телефоните в семействата стартира към средата на 20-и век, когато производството им става по-евтино. Въпреки това телефонът се трансформира във значим инструмент, изключително в изключителни обстановки, допускащ съобщаване на вести или поддържане на връзка с околните.
Социална смяна
Телефонът освен улеснява връзката, само че и трансформира обществената конструкция:
Появата на нови специалности: Телефонните оператори стават основни чиновници, които поддържат работата на станциите. Тази специалност разреши на доста дами да навлязат на пазара на труда в края на XIX и началото на XX век.
Развитие на инфраструктурата: Телефонните линии стават неразделна част от градския пейзаж. Тяхното наличие се възприема като знак за съвременен град. Телефонните кабини и станции се появяват съвсем на всички места, изключително в огромните метрополии.
Въпреки това всеобщото телефонизиране не става незабавно. В първите години разноските за инсталиране на телефон са били толкоз високи, че единствено огромните предприятия и богатите фамилии са могли да си ги разрешат. В същото време доста хора са възприемали телефона само като средство за бизнес връзка.
Телефонът в културата
Телефонът се трансформира в знак на софтуерния напредък и намира отражение в изкуството. Той навлиза в литературата, театъра и киното. Пример за това е пиесата „ Три сестри “ на Антон Чехов, където телефонът символизира връзката с външния свят. В киното телефонът постоянно се употребява като средство за драматургично напрежение – от класическите детективи до комедиите.
Към средата на 20-и век телефонът е станал толкоз всекидневно събитие, че се възприема не като техническа оригиналност, а като ежедневна част от живота. Телефонните диалози, тяхното наличие и даже характерът на представянето им (например, учтиви или груби маниери) стават обект на ирония и проучване на обществените правила.
Александър Бел е освен откривател, само че и деен участник в научната общественост. През 1888 година той е съосновател на Националното географско сдружение на Съединени американски щати (National Geographic Society).
Организацията е основана за разпространение на науката и географията и опознаване на света. Бел взема интензивно присъединяване в активността на сдружението, като оказва помощ за организирането на научни експедиции и проучвания. Бел оказва доста въздействие и върху списание National Geographic, като го прави илюстровано и налично за необятна публика. Усилията му спомагат за превръщането на сдружението и списанието в една от най-разпознаваемите марки в региона на научното обучение.
Бъдещето на телефона
Днес телефоните са изгубили първичната си тясна специализация и са се трансформирали в многофункционални устройства. Основните области на развиване включват:
Мрежи от пето потомство (5G)
5G технологията обезпечава скорост на транспорт на данни до 10 Gbps, което доста форсира изтеглянето на наличие, видеоразговорите и онлайн игрите. Такива мрежи развиват концепцията за интернет на нещата (IoT), където телефоните работят като централен център за ръководство на други устройства. Разгръщането на 5G обаче изисква обилни вложения в инфраструктура, което до момента ограничаваше необятното им потребление.
Модулни технологии
Някои компании опитват с модулни телефони, които разрешават на потребителите да заменят или усъвършенстват обособени съставни елементи като камери, акумулатори или процесори. Въпреки преимуществата, такива устройства остават нишови артикули и към момента не са придобили всеобща известност.
Биометрична сигурност
Съвременните телефони необятно употребяват биометрични данни за сигурност: скенерите за пръстови отпечатъци, разпознаването на лица и анализът на гласа са се трансформирали в общоприети функционалности. Тези техники обаче би трябвало да бъдат усъвършенствани, с цел да обезпечат цялостна отбрана против хакерски офанзиви, в това число офанзиви с подправяне на данни.
Изкуствен разсъдък (ИИ)
Изкуственият разсъдък се интегрира в смарт телефоните посредством гласови асистенти, логаритми за обработка на изображения и адаптивни интерфейси. Например логаритмите на ИИ автоматизирано усъвършенстват фотосите, превеждат текст в действително време и проучват държанието на потребителя, с цел да усъвършенстват работата с устройството.
Холографска връзка
Холографската връзка, упомената от Александър Бел в предсказанието му за видео връзка продължава да се развива. Настоящите проучвания са ориентирани към основаването на триизмерни изображения, които могат да се виждат и с които може да се взаимодейства без потреблението на специфични очила.
Текущи разработки
Технологиите за холографска проекция се създават от компании като Microsoft (HoloLens) и Meta. Засега те са фокусирани върху разширената действителност (AR), само че по-нататъшното развиване ще разреши холограмите да бъдат интегрирани в ежедневната връзка.
Първи образци за приложения
Някои технологии към този момент разрешават провеждането на холографски конференции. През 2018 одина на конференция в Дубай беше извършена първата проява на холографски диалог, при която участниците взаимодействаха с обемно изображение на събеседника.
Перспективи
Холографските технологии могат да излязат отвън рамките на видеоразговорите, като имат приложения в медицината (за консултации), образованието (виртуални лекции) и даже в развлекателната промишленост (концерти с присъединяване на холографски артисти).
Невроинтерфейси
Невроинтерфейсите са технологии, които разрешават изпращането на команди от мозъка непосредствено към обещано устройство, като се заобикалят обичайните способи за въвеждане на данни като клавиатура или глас.
Прототипи
В момента компании като Neuralink (основана от Илън Мъск) към този момент създават мозъчно-компютърни интерфейси. През 2021 година да вземем за пример беше показан опит, при който маймуна управляваше компютърна игра благодарение на мозъчни сигнали.
Tелефония на бъдещето
Невронните интерфейси могат да заменят нормалните способи за взаимоотношение с телефоните. Например, потребителите ще могат да изпращат известия или да реализират повиквания единствено посредством измисляне на команда. Това евентуално ще форсира процеса на връзка и ще усили опциите на хората с увреждания.
Въпроси и провокации
Технологиите за невронен интерфейс са изправени пред редица провокации, в това число:
Високи разноски за създаване. Необходимост от дълготрайни медицински тествания. Въпроси, свързани с неприкосновеността на персоналния живот и сигурността на данните, защото мозъчните сигнали могат да бъдат уязвими от външни разстройства.Телефонът, патентован от Александър Бел преди 150 години е насочна точка за развиването на информационни технологии, които дефинират хода на историята.
Изобретението му послужи като основа за основаването на актуалната информационна инфраструктура, оказвайки въздействие върху обществения живот, стопанската система и културните процеси. В същото време въпросите за шампионата на изобретението и неговия основател не престават да бъдат предмет на полемики.
Днес телефоните са се трансформирали в универсални устройства, които не престават да се развиват с помощта на нови технологии като изкуствен интелект, невронни интерфейси и холографска връзка. Всяко ново потомство технологии обаче е обвързвано с провокации – от обезпечаването на цялост на персоналните данни до обезпечаването на досегаемост на решенията за разнообразни групи консуматори.
Телефонът към този момент не е единствено средство за предаване на тон. Той се е трансформирал във значим детайл от световната информационна екосистема, а непрекъснатото му развиване дава обещание още по-дълбоки промени в метода, по който поддържаме връзка и взаимодействаме. С наближаването на бъдещето на телефонията човечеството е изправено пред избор: по какъв начин ще бъде употребена технологията и доколко тя може да се трансформира в инструмент за прогрес, като в същото време се запазят етичните и обществените правила.
