Как едно изчезващо село може да се събуди за нов

Как едно изчезващо село може да се разсъни за нов живот? Сгушеното в родопските ридове Косово е ярък образец за възобновление на обезлюдено място. Местните поданици се броят на пръстите на двете ръце и допреди няколко години изглеждаше като че ли е обречено къщите да се разпаднат и гората да го погълне. Сега в топлите месеци на годината в Косово кипи живот. Над 40 фамилии си купиха старовремски къщи и ги стягат, или започнаха да строят нови във възрожденски жанр благодарение на родопски майстори. Ренесансът се дължи най-много на двама запалянковци – Христо и Светлана Ралеви. Години наред те живеят и работят в Латинска Америка.

„ През една от ваканциите ни в България попаднахме в Косово и то ни плени вечно – с тишината и спокойствието си, с калдъръмените улички, с типичните родопски къщи, разхвърляни по хълмовете.
Когато взехме решение да се върнем в България и сменим метода си на живот, нямаше подозрение, че това ще е Косово “, спомня си Светлана. Те възстановят три от просторните възрожденски къщи и ги трансформират в хотелски комплекс. Постепенно разположеното на 5 км от Нареченски бани става известно първо измежду планинарите и феновете на естествените хубости. Впоследствие го откриват софиянци, копнеещи да се отърват от столичната полуда най-малко за уикенда. Днес човек може да срещне и групи от непознати туристи. Селото стартира да става желано и за всевъзможни лагери, конференции, семинари и тиймбилдинги.

Първата ремонтирана къща е Хаджийската. Вдигната е от огромния възрожденски занаятчия – уста Хаджи Георги Станчовски през далечната 1853 година Ненадминат дюлгерин, той е съградил най-красивите къщи в Стария Пловдив (къщата на Георгиади и къщата на Куюмджиоглу – в този момент надлежно Музей на Възраждането и Етнографски музей) и по цялата тогавашна територия на Османската империя. Направил и Хаджийската къща – за собствен дом, тук, в родното си село Косово. Негово дело е и локалната черква „ Успение Богородично ”, също монумент на културата.

Хаджийската къща е възобновена от майстори, движимости в остарялото строителство. Днес тя носи същинското омагьосване на родопския обичай с зидовете, тиклите, комините, оджаците и долапите в стените. Дървените тавани, миндерлъците, тъканите одеяла и черги, камините му придават несравним уют.

Косово е учредено през 17. век от преселници от Старо село до манастира Бяла църква. Разцветът настава през втората половина на 19. век, след като са и множеството останали до наши дни къщи. Поминъкът на локалните хора е бил отглеждане на животни, земеделие, кираджийство и зидарство. През 20. век Косово запада, сходно на доста други планински селца.

Интересни за разглеждане са също остарялото учебно заведение (1889 г.), параклисите „ Св. Неделя “ и „ Св. Петър “, воденицата, ковачницата, както и множеството остарели къщи в селото. Светските събития се въртят към централния магазин-кръчма „ Безгрижен живот “.

Селото е добра насочна точка за обиколка из родопските светини и светилища, измежду което Кръстова гора, Белинташ и Караджов камък.

Диви пътеки обикалят ридовете

Дивите пътеки на Косово са най-хубавият метод да усетите духа на Родопите, да почерпите сила от непокътнатата природа и да се насладите на чудни гледки. В покрайнината са маркирани няколко маршрута. Първият е из хубостите на Косово. Маршрутът минава по трите хълма към селото (Чуката, Калено бърдце и Кузмина), пресича рекичките Катраница, Динковица и Чепиндолска, минава през непокътната зимна сая с къшла и огромна ябълкова градина на Месалево и през каменните на повече от 100 годишни параклиси Св. Дух, Св. Иван, Св. Петър. Накрая влиза в селото, минава през хорището и черквата (паметник на културата) с костницата.

Вторият маршрут е до Бяла църква (най-високото място за наблюдение на Косово). Маршрутът върви по билото на Калено бърдце, като минава около параклиса „ Св. Иван “, през вековни гори и излиза на горски път, който води до манастира „ Св. Петър и Павел “.

Третият е до Нареченски бани и върви през местността Дебел дъб, през вековни дъбови гори и красиви обзорни ливади. Минава около многочислени постройки в друга степен на непокътнатост, от които, употребявайки предоставените къси пояснения, може да се научи много за дейната овчарска активност, кипяла до началото на предишния век. След това потегля надолу по левия борд на дерето, като се откриват гледки на внушителни скали от двете му страни, много разнообразни от типичните меки, заоблени форми.

След достигането на Нареченски бани се върви по добре завършена пътека над селото, откъдето се откриват панорамни гледки към него. От минералния извор „ Соленото ” се потегля по друга пътека, която извежда в горния завършек на Косово.

Инфо: Марица