Как един птицевъд, две принцеси и 27 въображаеми шпиони водят

Как един птицевъд, две принцеси и 27 мислени шпиони водят до краха на Хитлер и победа за Съюзниците през Втората международна война.

В седмиците преди борбата за Нормандия, съюзническите командири в никакъв случай не са били по-сериозни и обезпокоени. „ Тази интервенция се възнамерява без никакви други възможности “ – извиква военачалник Дуайт Айзенхауер. „ Планираме я като победа и такава ще бъде. “

И в действителност, повече от 6000 кораба са в подготвеност да преминат Английския канал, с цел да стоварят първата вълна от 2 милиона бойци на белите нормандски плажове. Близо 20 000 машини ще оставят дирите си в пясъка, до момента в който 13 000 самолета ще пуснат хиляди тонове експлозиви и хиляди парашутисти.

Мащабът на нашествието – най-голямата в историята – е немислим. Но също и залозите. С предстоящи загуби през първия ден от 90% и изходът от войната провесен на косъм, истината е, че в оня миг Айзенхауер е изпълнен със подозрения. Той се трансформира в нервна руина, пуфтяща по четири пакета цигари дневно. Другите водачи също са несигурни. „ Виждам приливите червени от кръвта им “ – ридае Уинстън Чърчил. Генерал Джордж Патън пък се оплаква, че се усеща „ ужасяващо разтревожен “. Британският фелдмаршал Алън Брук е къс и обезверен: „ Няма да се получи “. В деня преди нашествието Айзенхауер незабележимо написа думите, с които да поеме виновността при положение, че би трябвало да подреди отдръпване. Когато гледа по какъв начин и последния аероплан излетява, стоманеният военачалник се разплаква.

Всички тези велики мъже са се тревожили основателно. С толкоз огромна войска и толкоз доста артилерия, изпълнили Англия, никой не би могъл да опази нападението в загадка. Хитлер знае, че то следва и приготвя отбраната си от месеци. Само една детайлност му убягва и би бил сигурен в нацистката победа, в случай че я научи – той би трябвало да узнае тъкмо къде ще бъде офанзивата.

За да бъде десантът в Нормандия сполучлив, Съюзниците би трябвало да пазят мястото в загадка от Хитлер. Трябва да накарат германците да имат вяра, че същинската инвазия е просто блъф, а огромната офанзива ще се случи някъде другаде. Задачата наподобява невъзможна, само че за благополучие британците имат скрито оръжие: един невисок, млад, плешив испанец. Кралят на измамниците, дилетант разузнавач трансформирал се в експерт, най-изпеченият измамник в света. А с изключение на всичко друго, отглежда пилета.

Хуан Пужол Гарсия работи в хотел, когато взема решение да стане разузнавач. Макар да е роден в богато семейство в Барселона през 1912г, Пужол в никакъв случай не се възползва от привилегиите си. За отчаяние на фамилията му, той напуща влиятелно учебно заведение на 15 и се записва да учи за птицевъд. На 21 години минава наложителната шестмесечна военна работа, само че животът в армията не му понася: пацифистът зарязва кавалерията и купува едно кино. Когато този бизнес се оказва несполучлив, купува по-малко кино и пробва още веднъж, само че отново без триумф. На 24 години Пужол се помирява с работа в затъваща птицеферма и се дами за момиче, което не е сигурен дали обича. Животът му е естествен, та дори отегчителен.

Но животът в Испания през 30-те години е всичко друго, само че не и отегчителен. През 1931г крал Алфонсо XIII усеща, че става неизвестен и бяга от страната без да абдикира публично, оставяйки Испания в политически вакуум. Комунистически и фашистки групировки стартират кървава битка за власт. Бикоборните арени се трансформират в средища на всеобщи кланета, а труповете на политици затлачват алеите на Мадрид.

Когато през юли 1936г Испания е обхваната от революция, Пужол би трябвало да се яви на работа, само че вместо това взема решение да избяга. Скоро обаче е хванат и хвърлен в пандиза. За негов шанс, инцидентно замесен в проект за бягство, той се измъква и се добира до Барселона. Повече в никакъв случай не вижда годеницата си. Изминава повече от година, когато през 1938г Пужол излиза от скривалището си, депресиран и мършав. Изглежда толкоз зле, че съумява да си откри подправен документ, на който написа, че е прекомерно възрастен за армията. Това е първата огромна неистина в живота му.

Отчаян за пари, Пужол в последна сметка си намира работа в кофти хотел в Мадрид. Стените са напукани, а отоплението не работи, само че в прочут смисъл там съумява да открие своя дом. Той обожава дребните приказки, а хотелът е отлично място, където да се среща с нови хора. А тези хора могат да се окажат шанса му за бягство надалеч от разкъсваната от война Испания.

Един ден, херцогът на Тор влиза в хотела и пита за стая. Пужол завързва с него диалог за празненства, което кара херцогът да се оплаче, че лелите му – две възрастни принцеси франкофили – се ядосвали от неналичието на скоч по време на войната. Очите на Пужол светват. Той знае, че пиячка има през границата, в Португалия. Няма обаче паспорт – да се снабди с подобен е съвсем невероятно – само че имало ли от кого да си изпроси, това сигурно били две принцеси, обичащи Франция.

И по този начин Пужол предлага на херцога договорка: Ако успее да му издейства паспорт, тогава той ще му уреди скоч. Важните особи се съгласят и скоро испанеца получава документите си. Той съпровожда аристократите до Португалия, купува шест бутилки пиячка от черния пазар и се връща в Испания без никакъв проблем. Ей по този начин съумява да се снабди с документ, за който хората убивали и били убивани. Вече може да избяга.

Моментът се оказва извънредно несъответствуващ. Никое място не е безвредно. Седмици по-рано, през септември 1939г, Англия е оповестила война на Германия. Хитлер към този момент е почнал да гълтам Европа, а клюки за концлагерите се прокрадват край цензурата в Испания. Пужол е в капан и разгневен. „ Убежденията ми не ми позволяваха да пренебрегвам нечовешкото страдалчество, отприщено от този умопобъркан. “ – написа той в книгата „ Операция Гарбо “. Така, вместо да възнамерява своето бягство, Пужол стартира да крои схеми, с цел да помогне на Съюзниците.

През януари 1941г той влиза в английското посолство и незадълбочено декларира, че желае да стане разузнавач. На пътя му е единствено една дребна детайлност: той не схваща безусловно нищо от шпионаж. Обикаля от секретарка на секретарка и от дума на дума загатва за „ услугите си “. От своя страна те му оферират своите услуги, като му демонстрират вратата. Необъзсърчен, Пужол се връща у дома и усъвършенства сладкодумието си. Тогава прави немислимото: обажда се в немското посолство и споделя, че желае да бъде разузнавач за нацистите.

Гласът в телефонната слушалка е тежък и пълнозвучен. Казва на Пужол да отде в кафене Лион в 16:30 на идващия ден – един сътрудник със ярък костюм и дъждобран в ръка щял да го чака в дъното на залата.

Пужол следва заповедите. Отива в кафенето и се показва на атлетичен, синеок блондин. Агентът го поздравява със студено кимване. Кодовото му име е Федерико, а специалността му е да открива измамниците. Испанецът сяда и стартира да декларира буйно любовта си към Хитлер и Новия ред. Речта му е ловка и бомбастична. Измисляйки всичко на момента, Пужол гради мрежа от неистини, изрежда имена на несъществуващи дипломати, с които ужким е другар. Впечатлен, Федерико насрочва втора среща.

Уговорката е в една бирария, където Федерико споделя на Пужол, че нацисткото разузнаване – Абвер – няма потребност от повече сътрудници в Испания. Вместо това им трябвали къртици, които да душат зад граница. Пажол блесва от наслада и демонстрира на вербовчика паспорта си. Федерико кимва одобрително. Няколко дни по-късно му споделя да отиде в Лисабон и да убеди посолството да му даде виза. Пужол обаче не съумява и му отхвърлят.

Сякаш всичко за него завършва, само че ето, че геният му да очарова с приказки се оказва доста потребен. В хотела в Лисабон той се сприятелява с наедрял, привлекателен гал на име Хайме Суза. Същата вечер Суза му демонстрира документ, който кара сърцето на Пужол да спре за момент – дипломатическа виза. През идната седмица Пужол съпровожда Суза на всички места: увеселителни паркове, клубове, кабарета и даже казино. Един следобяд двамата играят рулетка, когато Пужол се преструва, че го заболява корема и се отдръпва самичък в хотела. Той тича към стаята, отваря куфарчето на „ приятеля “ си, намира визата и прави няколко фотоси. После се връща в казиното като че ли нищо не се е случило.

За няколко дни Пужол фалшифицира документа. Когато се връща в Испания го демонстрира на Федерико. Пужол е вътре. Агентът е толкоз впечатлен, че взема испанеца под крилото си, доставя го с невидимо мастило, шифри, $3000 в кеш и кодовото име Арабел – латинското за „ отговорена молитва “. Първата задача на Пужол е да се реалокира в Англия, да се показва за радио продуцент от BBC и да шпионира британците.

Пужол, несъмнено, няма желание в действителност да работи за нацистите. Той желае да бъде двоен сътрудник. Така, вместо да следва заповедите си и да отиде в Англия, той отпътува за Португалия. Убеден, че Съюзниците му към този момент ще го одобряват, откакто има достъп до тайните на германците, той влиза с бодра крачка в посолството и демонстрира мастилото, шифрите и парите – всичко, от което се нуждаел един двоен сътрудник. Но отговорът е безапелационен: „ НЕ “. Унил, Пужол се чуди за какво врагът го приема толкоз елементарно, а тези, на които в действителност желае да помогне, го отхвърлят.

Въпреки името си, английското разузнаване по това време е всичко друго, само че не такова. Когато избухва войната, организацията създава неприятна концепция след неприятна концепция. През 1941г се пробва да убеди германците, че 200 човекоядни акули са пуснати в Английския канал. Година по-късно пък съществено обмисля да инсценира Второто причестяване. Планът бил елементарен: наподобяващ на Исус човек щял вълшебен да се появи в някое немско село, където да прави чудеса и да проповядва мир…

Решението да отхвърлят Пужол обаче се оказва политическо. Съюзниците желаят да държат Испания вън от войната, тъй че един испански двоен сътрудник не е прелъстителен за тях. Освен това имало го и казусът, че Пужол не знаел нищо за Англия. Той в никакъв случай не е стъпвал там. Не знае нищо за армията им, не приказва езика им. Сега, с цел да не провали прикритието си в немското разузнаване, той би трябвало да убеди нацистите, че в действителност живее там.

Без да напуща Португалия, Пужол купува карта на Англия, туристически справочник и лист с разписанието на влаковете – и стартира да лъже като за последно. От Абвер му споделят да вербува други сътрудници, които да му оказват помощ. Пужол обаче има по-добра концепция: да си ги измисли. Ако нещо се объркало, виновността поемали въображаемите му подчинени. Когато нещата вървели добре, той обирал позитивите. Така Арабел стартира да плете паяжина от подправени източници, шпиони и истории. Използвайки вестници и телефонни указатели за ентусиазъм, Пужол написа обширни писма до Абвер, в които на процедура не се съдържа никаква потребна информация – задачата им е просто да губят времето на разузнаването. Но испанецът знае, че не може постоянно да продължава с театъра. Ако ще печели доверието на Абвер, би трябвало да им даде същинска информация. Обръща се към Англия за помощ, само че посолството му отхвърля за четвърти и пети път.

Тогава, по чиста случайност, някои от отчетите на Арабел се приближават прекалено много до истината. В едно писмо той споделя на германците, че ескорт от пет кораба е тръгнал от Ливърпул за Малта. Без да подозира, става известно, че съвсем е познал. Когато MI5 прихващат известието, английските сътрудници се паникьосват. Нацистки разузнавач вилнеел в Англия! „ Британците ме търсеха като откачени “ – спомня си Пужол.

Няколко седмици прави съвсем същото, докладвайки за огромна армия, тръгваща от Уелс. Този път обаче конвоят не съществувал. Но подводници и италиански самолети въпреки всичко се събират, с цел да устроят засада, изхабявайки тонове гориво и скъпо време. Сега към този момент Съюзниците били впечатлени. През април 1942г MI5 скрито вкарват Пижол в Лондон и го наемат да работи за тях. Британците са толкоз впечатлени от способността му да играе нацист, че дават на дилетанта разузнавач кодовото име Гарбо, тъй като за тях бил най-хубавия артист в света.

Като отличен двоен сътрудник, мрежата от мислени сътрудници на Гарбо нараства неведнъж. Той вербува пътуващ търговец, гибралтарски сервитьор, пенсиониран уелски моряк, трансформирал се във фашистки наемник, индийски стихотворец на име Рагс, както и чиновник от военното министерство. Измислените шпиони подават скъпи доклади; някои печелят същински заплати, все финансирани от нацистите. До края на войната Гарбо измисля 27 самоличности. Работейки за MI5 Пужол най-сетне разполага и с налична военна информация. За да се сближи още повече с Абвер, той стартира да им издава същински съюзнически секрети, пълнейки отчетите с задоволително неистини, с цел да ги подвежда неусетно.

Така да вземем за пример, по време на интервенция Факел – нашествието на Северна Африка – трима от въображаемите сътрудници на Гарбо рапортуват, че виждат войски в Шотландия, подготвящи се за нахлуване (такива нямало схваща се). Фантомите популяризират клюки, че Норвегия ще бъде нападната, до момента в който други настояват, че Сенегал е идващ.

Новините объркват нацистите и ги държат на тръни. За да поддържа лъжата, Гарбо написа до Абвер писмо една седмица преди същинската африканска инвазия, описвайки в детайли по кое време и къде ще атакуван Съюзниците. Информацията можела да сложи хиляди човешки животи в риск, единствено че MI5 преднамерено забавят писмото и то идва с ден забавяне. Тази скица избавя доста животи и кара Гарбо да наподобява като пророк.

Други тактики трансформират последователно Гарбо в звезда. Когато нацистите желаят да бомбардират цивилни влакове в Англия, те питат Гарбо за разписанието им. Той им изпраща остаряло такова. Когато желаят да получат тайните на военновъздушните сили, Гарбо им ги изпраща скрити в торта, единствено че без най-актуалните страници. Когато германците смъкват граждански аероплан сред Португалия и Лондон, убивайки всички на борда – в това число холивудската звезда Лесли Хауърд – Гарбо наругава Абвер. Все отново един от неговите измислени сътрудници, водач на всичкото от горната страна, можел да бъде на борда! Засрамени, германците повече не стрелят по граждански аероплан по този маршрут.

До юни 1943г Пужол към този момент е един от най-ценните шпиони на германците. Абвер му изпраща нови шифри и още невидимо мастило – това улеснява доста MI5 в разбиването на кодовете. Междувременно нацистите популяризират за него митове и го съпоставят с 45000-на войска. Пужол, който се проваля в учебно заведение, в армията и в бизнеса, се трансформира в лъжец виртуоз. И в този момент към този момент има всички нужни съставки, с цел да измисли най-голямата неистина в историята.

Английските села са цялостни с бойци. Началото на 1943г е и самолети, джипове и палатки са ошарили пейзажа. Местните се майтапят, че островът ще потъне под цялата тази тежест. За немските разследващи самолети е явно, че скоро ще се случи нещо. Работата на Гарбо обаче не е да скрие идната френска инвазия, а да убеди германците, че тя ще бъде в Кале, на 320км от Нормандия. Ако успее, множеството нацистки бойци ще чакат на неверното място, когато стартира същинската инвазия. Но малко на брой имат вяра, че тази скица ще проработи. Да измамиш Хитлер, веднъж споделя сътрудникът Ралф Ингерсол, било като да „ облечеш слон в необятна пола и надиплени панталони и да се надяваш да мине за красива госпожица “.

За да се получи, Грабо би трябвало да убеди нацистите, че несъществуваща войска от милион мъже се събира в югоизточна Англия. Въображаемата войска получава същинско име: Първа американска група армии, кратко FUSAG. Според книгата „ Агент Гарбо “, британците не жалили старания или пари, с цел да наподобява лъжата правдоподобна. Надуваеми примамки – танкове и лодки – изпълват пристанищата и фермите. Издигнати са подправени лечебни заведения. Булдозери изравняват подправени писти за самолети, а бойци строят стотици дървени модели на самолети. Когато издигат подправена петролна ферма покрай Дувър, британците вземат машини за вятър от едно кино студио, с цел да пръскат пясък през Английския канал, тъй че градежът да наподобява по-правдоподобен. Във вестниците демонстрират по какъв начин крал Джордж VI оглежда обекта. Пощенски гълъби са пуснати на вражеска територия с вързани за краката им табелки с имена на бойци от FUSAG, а специфични машини чертаят следи от танкове по песъчливите пътища. Във вестниците лъсват подправени писма, в които жители сякаш се оплакват от шума и хаоса, които причинявали въображаемите бойци. С наближаването на деня на десанта, военачалник Патън обикаля югоизточна Англия, с цел да стимулира измислената войска.

Гарбо „ изпраща “ най-хубавите си сътрудници, с цел да рапортуват. Междувременно други подправени сътрудници пишат за бомбардировачи в Шотландия, което прави спомагателната офанзива на Норвегия да наподобява неизбежна. Тези отчети толкоз тормозят Хитлер, че той държи по този начин нужни 250 000 души войска ситуирани в Скандинавия.

През май 1944г немското висшо командване е безусловно комплицирано. Ромел е уверен, че FUSAG е същинска. Точно преди десанта, Съюзниците бомбардират 19 железопътни свръзки край Кале – само че нито една в Нормандия. Придружени с отчетите на Гарбо, бомбардировките карат множеството нацистки командири да се съгласят: всичко сочи към Кале.

В 6:30ч сутринта на 6 юни 1944г първите съюзнически войски нахлуват на Омаха Бийч в Нормандия. Започва най-голямата инвазия в историята. Макар първите лодки да срещат свирепа опозиция, нацистите са изцяло сюрпризирани. Немската Седма войска, ситуирана наоколо, към момента хърка в палатките. Генерал Ханс Шпайдел е споделил на двете си армии да отпочиват поради неприятното време. Генерал Фридрих Долман пък е толкоз уверен, че 6 юни ще е отегчителен ден, че е възнамерявал военни игри. Междувременно Ромел си е взел почивен ден, с цел да отпразнува рождения ден на жена си.

Когато в Берлин получават информация, че в Нормандия се случва инвазия, никой даже не смее да разсъни Хитлер. Планът проработва – съвсем никой не взема насериозно такава вест. Нацистите я отхвърлят като скица, целяща да отвлече вниманието им от същинската инвазия в Кале.

Изминават два дни. Още десетки хиляди стъпват на нормандските плажове, а немските генерали към момента отхвърлят да изпратят съществени подкрепления: те към момента чакат подправената войска да нападне. На 9 юни, обезверен, военачалник Герд декор Рундщет умолява Хитлер да изпрати танковете. Фюрерът най-сетне се огъва. Това са ужасни вести за Съюзниците: Панцерите биха могли да спрат нашествието.

Но рано същата заран Гарбо изпраща известие по отношение на подправената войска, което трансформира историята: „ Имайки  предвид огромното скупчване на войски в югоизточна и източна Англия, които не вземат участие в настоящите интервенции, според мен тези дейности целят да отвлекат внимание и запаси от огромно нахлуване на друго място… доста е евентуално да става въпрос за района на Кале. “

Съобщението е предадено мигновено на Берлин. Личният помощник на Хитлер акцентира думите „ да отвлекат внимание “ и го предава на по-висш офицер, който го оставя на бюрото на фюрера. Абвер подпушва от бързане да удостовери информацията. По-късно същата вечер Хитлер прочита писмото на Гарбо; малко по-късно във Висшето командване идва заповед: „ Придвижването на първа танкова дивизия да бъде прекъснато “. Изведнъж, девет от най-страшните бронирани дивизии на нацистите – всички пътуващи за Нормандия – стопират на пътя и мигновено обръщат, с цел да бранят Кале.

Това се оказва най-голямата неистина на Гарбо, която трансформира вечно историята, избавя десетки хиляди животи и обезпечава триумфа на нашествието. Месец по-късно, 22 немски дивизии към момента чакат нападението в Кале. До декември, когато Съюзниците към този момент са си върнали Франция, немските командири към момента имат вяра, че FUSAG е същинска войска. В Берлин толкоз се доверяват на отчетите на Гарбо, че го награждават с стоманен кръст – чест, която нормално е непокътната за воюващите на фронта. Месец по-късно британският крал последва образеца и прави Пужол член на Ордена на Британската империя. Самоукият разузнавач става единственият човек в историята, получил и двете почести.

Десантът в Нормандия се оказва началото на края. Следващата пролет Хитлер се самоубива, а Абвер споделя на Гарбо да се съобщи – по този начин и не схващат, че той постоянно е бил двоен сътрудник. До този миг неговата мрежа от измислени сътрудници е откраднала £17 554 – към $1 милион днешни пари – от нацистите. Скоро по-късно Пужол бяга в Южна Америка, където, както той го споделя, да бъде „ пропуснат, да остане неусетен и неоткриваем “. Четири години по-късно MI5 рапортуват, че е умрял от малария, обикаляйки Африка.

Но и това се оказва следващата брилянтна неистина – слух, публикуван, с цел да бъдат обезсърчени отмъстителните последователи на нацистите. Пужол, тогава на 36 години, по това време е жив и здрав във Венецуела, където животът му още веднъж се оказва естествен и отегчителен. Жени се, раждат му се двама сина, отваря книжарница и стартира работа като преподавател. Опитва се даже да се върне още веднъж към хотелиерския бизнес, само че за следващ път не му провървява. Остава никому прочут до 1984г, когато журналистът Найджъл Уест го открива след повече от 10 години търсене. Същата година, към този момент 72-годишен, Пужол се връща в Лондон за една прочувствена среща. Неговите някогашни сътрудници от MI5 са изумени. Те не имат вяра на очите си, че го виждат жив.

Уест води Пужол на Омаха Бийч за 40-тата годишнина от десанта. Когато шпионинът вижда гробището – дългите, прави редове с бели надгробни плочи – той пада на колене и избухва в сълзи. Чувства се виновен за всеки един гроб. С напредването на деня обаче се популяризира новината, че Пужол е там. Хиляди мъже с побелели коси прииждат, с цел да свидлив ръката му. Един от тях, обкръжен от фамилията и другарите си, хваща Пужол за ръката и изрича думите: „ Имам удоволствието да ви показва Гарбо – индивидът, който избави живота ни. “ Сълзите още веднъж напират от очите на Пужол, единствено че този път той се усмихва.