Разговор с Виталий Мански: За Путин, войната и как един човек може да промени хода на историята
Как един човек може да промени хода на историята - този въпрос занимава доста създатели. Руският документалист Виталий Мански го изследва във филмите си за и Горбачов, Путин, Далай Лама. Напоследък обаче от ден на ден го занимава войната и последната му лента носи името " Източен фронт ". Мански показа кино лентата си в границите на " София филм фест ", където беше и ръководител на журито на документалния конкурс. Николай Кръстев беседва с него.
Николай Кръстев, Българска национална телевизия : Благодаря Ви, господин Мански, че приехте предлагането на Българската национална телевизия да бъдете наш посетител. Кажете, за какво в своя нов документален филм Вие се обръщате към военната техника. Какво Ви притегли в това?
- Виталий Мански, документалист : " Аз като цяло върша кино постоянно въз основата на някакви лични страсти, които изпитвам в тази или онази връзка, или в отговор на някакви въпроси, които си задавам. И помня чувството, когато за пръв път видях изгорен танк под Буча, бяха го изместили, с цел да не пречи на пътното придвижване, някак си го бяха захвърлили в някакво там дере край пътя. Това беше при започване на пълномащабната война и ми направи доста мощно прочувствено усещане. А след това тези усещания – разбираемо е – това беше съветски танк, разбрах, че в него бяха изгорели хора, които бяха изпратени от страната си да завоюват друга страна – цялата тази верига от асоциации. Това провокира у мен доста мощна страсти. И след това непрекъснато в течение на първите години от войната се натъквах на военна техника. Например, в Берлин, когато против съветското посолство сложиха съветски танк, също разрушен съветски танк, там видях не една сцена, а подиуми, многочислени подиуми – по какъв начин хората в Германия носеха цветя и ги полагаха на този танк, явно съчувствайки на съветската войска и съветските ли тези усещания се натрупваха и внезапно аз разбрах, че през призмата на тези артефакти, тази военна техника, може би ние добиваме по-точно и по-обемно схващане за света, в който живеем. За страдание, не започнах незабавно да фотографирам този филм и тези първи шокови страсти от съединяването на военната техника с всекидневния живот минаха. И в редките случаи, когато успявах да догоня тази страст, започвайки да фотографирам кино лентата, всичко това беше към този момент вторично, по-обичайно. Но въпреки всичко успяхме да запечатаме някои неща и по този начин се роди филмът „ Желязо “. "
- Това значи ли, че през днешния ден към този момент нямате подобен интерес към историческите фигури подобен интерес, както беше преди към Горбачов, към Елцин или може би Путин? Или към момента пазите този интерес?
- Винаги са ме интересували и ме интересуват личностите, които въздействат върху хода на развиването на историята. Но в този момент, в миг на такава световна злополука, ми се коства, че е значимо – е, може би за някого е значимо да снима филми в връзка с тези персони – само че за мен е по-ценно да запечатам промените в живота и наблюденията над живота. Мен ми се коства, че това сега не е задоволително. Какво имам поради: появиха се много ленти от публицистично естество – обясняващи, разказващи, изобличаващи филми – такива има доста, а към периферията на художественото внимание бяха изтласкани лентите, чиято задача е да запечатат метода на живот на хората в миг на световни разтърсвания. Аз се пробвам да запълня този вакуум, доколкото ми разрешават силите, уменията, професионализмът може би, разбирането за това „ през днешния ден “. Ще мине време и може би ще се върна към някакви по-по-лични истории. "
- А какво Ви притегли към тези исторически фигури от съветския и руския интервал – властта над измененията? Или може би нещо друго?
- Не мисля, че е властта. По-скоро ме е привлякло въздействието на индивида върху хода на историческите събития. И зависимостта на голямо количество хора като че ли от един съответен човек, смъртен като всеки един от нас. Как един съответен човек може да променя хода на историята. И в случай че личността не дава отговор на този въпрос или няма рекламация по този въпрос, тя по предписание не е попадала в зоната на вниманието ми и в моите филми. Защото в случай че погледнете тези герои, които съм опитвал да прегледам – и Горбачов, и Путин, дори Далай Лама, който апропо предложи кротичък излаз – за което и получи Нобелова премия за мир – мирния излаз за цялостен един народ от страна, която им е оповестила война. И на мен това също ми беше забавно. "
- В " Свидетелите на Путин " Вие някак преплитате две фигури – на Путин и на Горбачов. Горбачов, който живее в същия регион, където бе определен Путин. И той споделя: " Аз можех да не върша нищо и щях да остана на власт ". Как се отнасяте към този детайл?
- Затова и одобрявам Михаил Сергеевич – за това, че той все пак... Аз знам, че изключително в страните от Балтика – аз пребивавам в Латвия – знам, че не всички, надалеч не всички са подготвени да признаят ролята на Горбачов, в това число и в придобиването на самостоятелност за балтийските страни. Изобщо да не приказваме за рухването на Берлинската стена и разпускането на Варшавския боен контракт, приемането на самостоятелност от Източна Европа и път към цивилизования, по този начин да се каже, европейски живот. Но дори в тази къса фраза, която той подмята, има доста откровено и тъкмо. Защото по принцип фактически той, достигайки до върха на властта в руската империя, е можел нищо да не прави, а просто да съхранява ценностната система и системата на връзките. И не щеш ли той се спомина на 92 години – той щеше да се спомине като общоприет секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз. И на 50-ина метра от хотела, в който ние с Вас беседваме, и до през днешния ден щеше да има пантеон на вашия първия секретар на вашата Българска комунистическа партия. Но точно това, че Горбачов даде начало на тези процеси, които го и „ изядоха “ доста бързо – точно това е постъпка на същински човек. "
- Вие направихте " Свидетелите на Путин " с фрагменти от времето преди той да пристигна на власт, т.е. преди 26 година, в случай че не бъркам. Можехте ли да си визиите, че с Путин може да се случи нещо такова?
" Е, тъкмо това, което се случи, беше мъчно да си показва – в случай че имате поради заличаването на свободите, тоталното оповестяване на война на цивилизования свят, тоталната, действителна война в Украйна, с фронтовата линия и хилядите починали всеки ден. Но аз към този момент и за себе си, и обществено съм отговарял на този въпрос, че да се намирам вътре в тази система на съветската власт дори тогава, преди, пораждаше у мен доста съществени и вътрешни въпроси, и някакво вътрешно противодействие, неприемане, паника, в случай че щете. И не инцидентно породи конфликтът, нашата полемика във връзка връщането на руския химн, който за мен беше безусловно недопустим. Но мен дори не че фактът за връщането на химна ме е подразнил някак си на личностно ниво, а това, че Путин към този миг беше на президентския пост всичко на всичко по-малко от година, а към този момент в обкръжението му нямаше нито един, който можеше да си разреши да не е склонен с него и неговите решения. Напомням, че Путин нямаше независима политика и не е печелил никаква предизборна акция. Той нямаше и партия, въобще нямаше обществени фигури. Той беше определен на самобитен конкурс за правоприемник Той беше определен с конкурс за правоприемник, човек, който от избрана група хора – в дадения случай приказваме за неговото „ семейство “, беше подложен на тази служба. И това „ семейство “, което, явно даже във кино лентата, не приемаше връщането на руския химн, не можеше към този момент да въздейства на своята – както те считаха тогава – на своята марионетка. Всичко това провокира паника. Друг въпрос е, че да, аз не можех да предположа степента на злополуката, която е следвала всичко това. "
- С 26 години забавяне, имате ли отговор на въпроса кой е господин Путин?
" Ами, аз имам, само че той като цяло не е ослепителен по своята форма. Той е елементарен реакционер с доста лимитирано схващане, уверен в своята справедливост. Това, което се оказа доста рисково за политически водач – човек, лишен от емпатия, т.е. с едно такова механично отношение към живота. И всички последици са резултат от едни такива елементарни, а не трагични условия на неговата персона. "
- В момента в какви връзки се намирате с Русия?
- В Русия аз попадам в листата на задграничните сътрудници. Срещу мен е повдигнато наказателно дело. Аз не мога да влизам в Русия. С наслаждение бих се отказал от съветско поданство, само че до момента в който тече висящият углавен развой, съм лишен от това право. Тоест лишен съм даже от опцията да подам заявление. Аз не съм роден в Русия, не съм руснак по народност. Действително съм живял в Русия по-голямата част от живота си, само че искрено казано, ето, че през тази година, годините, претърпени в Русия, към момента натежават, по този начин да се каже, само че с всяка минала година стават все по-малка част от моя живот. Затова Русия в някакъв смисъл за себе си аз я чувствам като един огромен транспортен съд, който отплава от пристанището. И колкото по-далеч остава Русия, толкоз повече тя се разтваря в мъглата. Това не значи, че моят транспортен съд е дошъл някъде, само че това, че от Русия той е отплувал, това е безусловно явно и окончателно за мен.
Николай Кръстев, Българска национална телевизия : Благодаря Ви, господин Мански, че приехте предлагането на Българската национална телевизия да бъдете наш посетител. Кажете, за какво в своя нов документален филм Вие се обръщате към военната техника. Какво Ви притегли в това?
- Виталий Мански, документалист : " Аз като цяло върша кино постоянно въз основата на някакви лични страсти, които изпитвам в тази или онази връзка, или в отговор на някакви въпроси, които си задавам. И помня чувството, когато за пръв път видях изгорен танк под Буча, бяха го изместили, с цел да не пречи на пътното придвижване, някак си го бяха захвърлили в някакво там дере край пътя. Това беше при започване на пълномащабната война и ми направи доста мощно прочувствено усещане. А след това тези усещания – разбираемо е – това беше съветски танк, разбрах, че в него бяха изгорели хора, които бяха изпратени от страната си да завоюват друга страна – цялата тази верига от асоциации. Това провокира у мен доста мощна страсти. И след това непрекъснато в течение на първите години от войната се натъквах на военна техника. Например, в Берлин, когато против съветското посолство сложиха съветски танк, също разрушен съветски танк, там видях не една сцена, а подиуми, многочислени подиуми – по какъв начин хората в Германия носеха цветя и ги полагаха на този танк, явно съчувствайки на съветската войска и съветските ли тези усещания се натрупваха и внезапно аз разбрах, че през призмата на тези артефакти, тази военна техника, може би ние добиваме по-точно и по-обемно схващане за света, в който живеем. За страдание, не започнах незабавно да фотографирам този филм и тези първи шокови страсти от съединяването на военната техника с всекидневния живот минаха. И в редките случаи, когато успявах да догоня тази страст, започвайки да фотографирам кино лентата, всичко това беше към този момент вторично, по-обичайно. Но въпреки всичко успяхме да запечатаме някои неща и по този начин се роди филмът „ Желязо “. "
- Това значи ли, че през днешния ден към този момент нямате подобен интерес към историческите фигури подобен интерес, както беше преди към Горбачов, към Елцин или може би Путин? Или към момента пазите този интерес?
- Винаги са ме интересували и ме интересуват личностите, които въздействат върху хода на развиването на историята. Но в този момент, в миг на такава световна злополука, ми се коства, че е значимо – е, може би за някого е значимо да снима филми в връзка с тези персони – само че за мен е по-ценно да запечатам промените в живота и наблюденията над живота. Мен ми се коства, че това сега не е задоволително. Какво имам поради: появиха се много ленти от публицистично естество – обясняващи, разказващи, изобличаващи филми – такива има доста, а към периферията на художественото внимание бяха изтласкани лентите, чиято задача е да запечатат метода на живот на хората в миг на световни разтърсвания. Аз се пробвам да запълня този вакуум, доколкото ми разрешават силите, уменията, професионализмът може би, разбирането за това „ през днешния ден “. Ще мине време и може би ще се върна към някакви по-по-лични истории. "
- А какво Ви притегли към тези исторически фигури от съветския и руския интервал – властта над измененията? Или може би нещо друго?
- Не мисля, че е властта. По-скоро ме е привлякло въздействието на индивида върху хода на историческите събития. И зависимостта на голямо количество хора като че ли от един съответен човек, смъртен като всеки един от нас. Как един съответен човек може да променя хода на историята. И в случай че личността не дава отговор на този въпрос или няма рекламация по този въпрос, тя по предписание не е попадала в зоната на вниманието ми и в моите филми. Защото в случай че погледнете тези герои, които съм опитвал да прегледам – и Горбачов, и Путин, дори Далай Лама, който апропо предложи кротичък излаз – за което и получи Нобелова премия за мир – мирния излаз за цялостен един народ от страна, която им е оповестила война. И на мен това също ми беше забавно. "
- В " Свидетелите на Путин " Вие някак преплитате две фигури – на Путин и на Горбачов. Горбачов, който живее в същия регион, където бе определен Путин. И той споделя: " Аз можех да не върша нищо и щях да остана на власт ". Как се отнасяте към този детайл?
- Затова и одобрявам Михаил Сергеевич – за това, че той все пак... Аз знам, че изключително в страните от Балтика – аз пребивавам в Латвия – знам, че не всички, надалеч не всички са подготвени да признаят ролята на Горбачов, в това число и в придобиването на самостоятелност за балтийските страни. Изобщо да не приказваме за рухването на Берлинската стена и разпускането на Варшавския боен контракт, приемането на самостоятелност от Източна Европа и път към цивилизования, по този начин да се каже, европейски живот. Но дори в тази къса фраза, която той подмята, има доста откровено и тъкмо. Защото по принцип фактически той, достигайки до върха на властта в руската империя, е можел нищо да не прави, а просто да съхранява ценностната система и системата на връзките. И не щеш ли той се спомина на 92 години – той щеше да се спомине като общоприет секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз. И на 50-ина метра от хотела, в който ние с Вас беседваме, и до през днешния ден щеше да има пантеон на вашия първия секретар на вашата Българска комунистическа партия. Но точно това, че Горбачов даде начало на тези процеси, които го и „ изядоха “ доста бързо – точно това е постъпка на същински човек. "
- Вие направихте " Свидетелите на Путин " с фрагменти от времето преди той да пристигна на власт, т.е. преди 26 година, в случай че не бъркам. Можехте ли да си визиите, че с Путин може да се случи нещо такова?
" Е, тъкмо това, което се случи, беше мъчно да си показва – в случай че имате поради заличаването на свободите, тоталното оповестяване на война на цивилизования свят, тоталната, действителна война в Украйна, с фронтовата линия и хилядите починали всеки ден. Но аз към този момент и за себе си, и обществено съм отговарял на този въпрос, че да се намирам вътре в тази система на съветската власт дори тогава, преди, пораждаше у мен доста съществени и вътрешни въпроси, и някакво вътрешно противодействие, неприемане, паника, в случай че щете. И не инцидентно породи конфликтът, нашата полемика във връзка връщането на руския химн, който за мен беше безусловно недопустим. Но мен дори не че фактът за връщането на химна ме е подразнил някак си на личностно ниво, а това, че Путин към този миг беше на президентския пост всичко на всичко по-малко от година, а към този момент в обкръжението му нямаше нито един, който можеше да си разреши да не е склонен с него и неговите решения. Напомням, че Путин нямаше независима политика и не е печелил никаква предизборна акция. Той нямаше и партия, въобще нямаше обществени фигури. Той беше определен на самобитен конкурс за правоприемник Той беше определен с конкурс за правоприемник, човек, който от избрана група хора – в дадения случай приказваме за неговото „ семейство “, беше подложен на тази служба. И това „ семейство “, което, явно даже във кино лентата, не приемаше връщането на руския химн, не можеше към този момент да въздейства на своята – както те считаха тогава – на своята марионетка. Всичко това провокира паника. Друг въпрос е, че да, аз не можех да предположа степента на злополуката, която е следвала всичко това. "
- С 26 години забавяне, имате ли отговор на въпроса кой е господин Путин?
" Ами, аз имам, само че той като цяло не е ослепителен по своята форма. Той е елементарен реакционер с доста лимитирано схващане, уверен в своята справедливост. Това, което се оказа доста рисково за политически водач – човек, лишен от емпатия, т.е. с едно такова механично отношение към живота. И всички последици са резултат от едни такива елементарни, а не трагични условия на неговата персона. "
- В момента в какви връзки се намирате с Русия?
- В Русия аз попадам в листата на задграничните сътрудници. Срещу мен е повдигнато наказателно дело. Аз не мога да влизам в Русия. С наслаждение бих се отказал от съветско поданство, само че до момента в който тече висящият углавен развой, съм лишен от това право. Тоест лишен съм даже от опцията да подам заявление. Аз не съм роден в Русия, не съм руснак по народност. Действително съм живял в Русия по-голямата част от живота си, само че искрено казано, ето, че през тази година, годините, претърпени в Русия, към момента натежават, по този начин да се каже, само че с всяка минала година стават все по-малка част от моя живот. Затова Русия в някакъв смисъл за себе си аз я чувствам като един огромен транспортен съд, който отплава от пристанището. И колкото по-далеч остава Русия, толкоз повече тя се разтваря в мъглата. Това не значи, че моят транспортен съд е дошъл някъде, само че това, че от Русия той е отплувал, това е безусловно явно и окончателно за мен.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ