Златимир откри адреналина и в сутрешния ефир
Как е допустимо един ТВ публицист, който всеки ден е на жив ефир, да съумява да се занимава и с рискови спортове, снимка, да пътува постоянно до екзотични места и даже от време на време да се изявява като артист в киното? Може би единственият, който може да отговори на сходен въпрос, е Златимир Йочев. Той е новото лице на утринния блок на Bulgaria ON AIR „ България заран “, а двамата с Лора Инджова останаха единствената екранна двойка водещи в този формат в народен ефир. Обещават да създадат блока още по-динамичен, като самите те постоянно се редуват да водят и от изнесени студия.
Златимир е млад, само че не и некомпетентен в специалността на публицист. Телевизионната аудитория към този момент го познава добре. Преди да се върне към източника си на максимален изтънчен адреналин – утринният блок, работи дълги години като водещ, кореспондент, редактор, сценарист и създател на документалистика в разнообразни малките екрани. Помним го и като водещ на централните вести на Българска национална телевизия, а тъкмо преди да дебаркира в Bulgaria ON AIR направи няколко мощни документални кино лентата в BIT, където се изявяваше и като водещ на журналистика.
Признава обаче, че като формат утринният блок е най-голямото предизвикателство.
„ Тази работа изисква добра подготовка и знания в ужасно доста сфери, което пасва на любопитен човек като мен. Ставането в 4 заран е мъчно, само че не и непостижимо. Важно е по какъв начин по-късно разпределяш уговорките си отвън работата и какъв живот искаш да водиш“, споделя той.
Златимир има вяра, че има откровена ниша и недостиг на позитивни страсти, които да идват от телевизионния екран. Според него утринният блок не би трябвало да залива хората с информация, която носи печални нотки на неизбежност. А желанието за търсене на положителни тематики в ефира е едно от нещата, по които журналистът си наподобява с екранната си партньорка Лора Инджова. При тях синхронът се получава безусловно за ден-два.
„ Телевизионната двойка си е жив организъм. За да бъде сполучлива, тя сигурно би трябвало да има една и съща кръвна група и ДНК “, споделя той, само че прецизира че в тази работа жизненоважни са и всички сътрудници зад кадър.
На напред във времето в специалността обаче остават моралът и етиката – за Златимир всеки публицист би трябвало да преследва истината, без значение какъв брой страшна и неуместна се оказва тя за някого.
„ В България най-страшна е невъзможността на публицистите да дават отговор уместно на натиска и зависимостта от засегнатите „ мощни на деня “, без значение дали са политици, нарушители или други авторитетни хора. Отразявал съм редица случаи на измами и злоупотреби и хората, които стоят зад тях, не реагират задушевно. Най-важна в такива моменти е поддръжката както на твоята медия, по този начин и на цялата колегия “, споделя Златимир.
В много „ по-безопасна зона “ журналистът попада предходната година, когато получава предложение да се снима във филм – въплъщава се в облика на Иван Вазов в лента с историческа устременост. Признава, че е поел предизвикването, тъй като обича да предизвика себе си и да научава нови неща.
„ Хареса ми методът към историческите събития и персони, сложени в контрастна среда. Докато бях в ролята на Иван Вазов, се сблъсках с туристи и инцидентни минувачи на улицата. Те реагираха доста прочувствено и започнаха да вадят телефони и таблети, с цел да ме снимат “, спомня си Златимир.
Не му липсва опит и от другата страна на камерата – като създател и продуцент на документалистика.
„ Не съм достигнал съвършенството, само че след 6 снимани кино лентата и присъединяване в още толкоз знам, че има хиляди неразказани истории, митове, доста непознати герои и места от „малка България“, които си костват да бъдат претворени в освен това от репортаж. За мен най-голямата мощ на документалните филми е фактът, че произлизат от извора, те са основани на истината, а хората като че ли са умориха да гледат режисираната версия на действителността. Всеки един филм, в който имам пръст, е радикално друг от другите. С единия открихме коя е новата най-западна точка в картата на България, с различен направихме щур джаз концерт във трен дружно с млади музиканти, които се бяха запътили към огромен концерт в Банско, показахме и неволите на хората от трънския край, които нямат даже магазин, откъдето да си купят самун и вода “, споделя Златимир.
Има нещо, от което водещият на „ България заран “ признава, че е подвластен, а точно – новите технологии. Смята, че един актуален публицист би трябвало да ги схваща и владее, другояче е изгубен в специалност, която към този момент на 99% е подвластна от техниката.
„ Опитвам се да натрупам опит във всяка активност в ТВ процеса и да бъда в крайник с модерното. Хобито ми е да фотографирам видео и фото с разнообразни софтуерни джаджи. По време на екскурзии и пътувания се случва да нося повече инсталация, в сравнение с облекла и обувки “, споделя той.
Другият му източник на адреналин за мозъка, който засища и любознанието му към света, са пътешествията.
„ Страстта да диря и подчинявам не се появи изведнъж. Разви се още от детските ми години. Престоят ми в Либия и безгрижното детство край брега на Средиземно море оставиха своя отпечатък “.
Още като студент получава опция да опознае България посредством туристически излъчвания, с които е обиколил страната няколко пъти. И от този момент не стопира.
„ Дори и със златна значка от 100-те Национални туристически обекта намирам мотивация да откривам и преоткривам. Не виждам смисъл да живееш, без да пътуваш. И това се отнася единствено за България. Наскоро се завърнахме с приятелката ми от Япония, където навъртяхме 3600 км и натрупахме незабравими мемоари “, споделя Златимир.
Може би естествено продължение на тази тръпка са рисковите спортове, за които водещият и в този момент намира време. Пробвал е всичко, което се предлага в България – бънджи на съвсем всички вероятни местоположения, парапланер, делтапланер, полет с жироскоптер, скок с парашут, алпийски тролей, рафтинг и доста водни атракции. Нищо чудно феновете на Bulgaria ON AIR скоро да го видят в изнесено студио от Аспаруховия мост.
Златимир е млад, само че не и некомпетентен в специалността на публицист. Телевизионната аудитория към този момент го познава добре. Преди да се върне към източника си на максимален изтънчен адреналин – утринният блок, работи дълги години като водещ, кореспондент, редактор, сценарист и създател на документалистика в разнообразни малките екрани. Помним го и като водещ на централните вести на Българска национална телевизия, а тъкмо преди да дебаркира в Bulgaria ON AIR направи няколко мощни документални кино лентата в BIT, където се изявяваше и като водещ на журналистика.
Признава обаче, че като формат утринният блок е най-голямото предизвикателство.
„ Тази работа изисква добра подготовка и знания в ужасно доста сфери, което пасва на любопитен човек като мен. Ставането в 4 заран е мъчно, само че не и непостижимо. Важно е по какъв начин по-късно разпределяш уговорките си отвън работата и какъв живот искаш да водиш“, споделя той.
Златимир има вяра, че има откровена ниша и недостиг на позитивни страсти, които да идват от телевизионния екран. Според него утринният блок не би трябвало да залива хората с информация, която носи печални нотки на неизбежност. А желанието за търсене на положителни тематики в ефира е едно от нещата, по които журналистът си наподобява с екранната си партньорка Лора Инджова. При тях синхронът се получава безусловно за ден-два.
„ Телевизионната двойка си е жив организъм. За да бъде сполучлива, тя сигурно би трябвало да има една и съща кръвна група и ДНК “, споделя той, само че прецизира че в тази работа жизненоважни са и всички сътрудници зад кадър.
На напред във времето в специалността обаче остават моралът и етиката – за Златимир всеки публицист би трябвало да преследва истината, без значение какъв брой страшна и неуместна се оказва тя за някого.
„ В България най-страшна е невъзможността на публицистите да дават отговор уместно на натиска и зависимостта от засегнатите „ мощни на деня “, без значение дали са политици, нарушители или други авторитетни хора. Отразявал съм редица случаи на измами и злоупотреби и хората, които стоят зад тях, не реагират задушевно. Най-важна в такива моменти е поддръжката както на твоята медия, по този начин и на цялата колегия “, споделя Златимир.
В много „ по-безопасна зона “ журналистът попада предходната година, когато получава предложение да се снима във филм – въплъщава се в облика на Иван Вазов в лента с историческа устременост. Признава, че е поел предизвикването, тъй като обича да предизвика себе си и да научава нови неща.
„ Хареса ми методът към историческите събития и персони, сложени в контрастна среда. Докато бях в ролята на Иван Вазов, се сблъсках с туристи и инцидентни минувачи на улицата. Те реагираха доста прочувствено и започнаха да вадят телефони и таблети, с цел да ме снимат “, спомня си Златимир.
Не му липсва опит и от другата страна на камерата – като създател и продуцент на документалистика.
„ Не съм достигнал съвършенството, само че след 6 снимани кино лентата и присъединяване в още толкоз знам, че има хиляди неразказани истории, митове, доста непознати герои и места от „малка България“, които си костват да бъдат претворени в освен това от репортаж. За мен най-голямата мощ на документалните филми е фактът, че произлизат от извора, те са основани на истината, а хората като че ли са умориха да гледат режисираната версия на действителността. Всеки един филм, в който имам пръст, е радикално друг от другите. С единия открихме коя е новата най-западна точка в картата на България, с различен направихме щур джаз концерт във трен дружно с млади музиканти, които се бяха запътили към огромен концерт в Банско, показахме и неволите на хората от трънския край, които нямат даже магазин, откъдето да си купят самун и вода “, споделя Златимир.
Има нещо, от което водещият на „ България заран “ признава, че е подвластен, а точно – новите технологии. Смята, че един актуален публицист би трябвало да ги схваща и владее, другояче е изгубен в специалност, която към този момент на 99% е подвластна от техниката.
„ Опитвам се да натрупам опит във всяка активност в ТВ процеса и да бъда в крайник с модерното. Хобито ми е да фотографирам видео и фото с разнообразни софтуерни джаджи. По време на екскурзии и пътувания се случва да нося повече инсталация, в сравнение с облекла и обувки “, споделя той.
Другият му източник на адреналин за мозъка, който засища и любознанието му към света, са пътешествията.
„ Страстта да диря и подчинявам не се появи изведнъж. Разви се още от детските ми години. Престоят ми в Либия и безгрижното детство край брега на Средиземно море оставиха своя отпечатък “.
Още като студент получава опция да опознае България посредством туристически излъчвания, с които е обиколил страната няколко пъти. И от този момент не стопира.
„ Дори и със златна значка от 100-те Национални туристически обекта намирам мотивация да откривам и преоткривам. Не виждам смисъл да живееш, без да пътуваш. И това се отнася единствено за България. Наскоро се завърнахме с приятелката ми от Япония, където навъртяхме 3600 км и натрупахме незабравими мемоари “, споделя Златимир.
Може би естествено продължение на тази тръпка са рисковите спортове, за които водещият и в този момент намира време. Пробвал е всичко, което се предлага в България – бънджи на съвсем всички вероятни местоположения, парапланер, делтапланер, полет с жироскоптер, скок с парашут, алпийски тролей, рафтинг и доста водни атракции. Нищо чудно феновете на Bulgaria ON AIR скоро да го видят в изнесено студио от Аспаруховия мост.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ