Как е възможно да сме сбъркали толкова много? - това

" Как е допустимо да сме сбъркали толкоз доста? " - това е въпросът, който " завладява " полемиките в немските политически, медийни и университетски среди от началото на войната в Украйна, която постави кръст върху десетилетната концепция на Германия за укротяване на Русия посредством икономическо обвързване. 

Рядко може да се намерят образци в историята, които да са сравними с цялостната загуба на убеденост в себе си и в мястото си в света, каквато се случи в Берлин поради експанзията на Путин, написа Матю Карничниг - основен сътрудник на Politico за Европа и някогашен дълготраен кореспондент и редактор в Wall Street Journal. 

Карничниг дава много строга оценка на държанието на Германия през последните години, в които страната " поучаваше " Запада по какъв начин може да държи Путин под надзор, до момента в който затваряше очи за нарушаванията на интернационалното право. 

Той сформира лист с 12 политици, индустриалци, лобистки групи и интелектуалци, които волно или несъзнателно са съдействали за основаването на заблуда за взаимноизгодни връзки с Кремъл.

Сред тях са " нормалните обвинени " Ангела Меркел, Герхард Шрьодер и Франк-Валтер Щайнмайер - трима души, чиито дейности бяха определящи за курса на " Ostpolitik " в последните две десетилетия. В групата на " изиграните от Путин " обаче попадат и известни общественици като философа Юрген Хабермас, който Карничниг дефинира като " оракул на немската систематична левица " и подлага на критика поради отбраната на отхвърли за военна помощ на Украйна. 

" Няма различен немец, който да носи по-голяма отговорност за рецесията в Украйна от Ангела Меркел ", споделя създателят на публикацията. Той припомня за това, че някогашният немски канцлер поредно блокира опцията за присъединение на Украйна към НАТО и държи на мнението, че Путин може да бъде вразумен даже след войната в Грузия, анексирането на Крим или свалянето на пътническия Boeing. 

Независимо от всички дейности на Кремъл, Меркел не се отхвърли от плана за газопровода " Северен поток 2 " и му даде зелена светлина през 2015 година От началото на войната в Украйна тя на процедура изчезна от общественото пространство. Преди месец неин представител заяви само, че Меркел продължава да поддържа мнението си от 2008 година за отхвърли от допускане на Украйна в НАТО. 

Президентът на Германия Франк-Валтер Щайнмайер е различен покровител на енергийния съюз с Русия посредством газопроводите през Балтийско море. Като някогашен външен министър на Меркел той продължава да прокарва тази линия макар все по-явната експанзия на Путин. 

Като част от преговорния екип за разрешаване на спора сред Украйна и Русия, той става създател на така наречен " формула Щайнмайер ", която по думите на Матю Карничниг щеше да бетонира съветското въздействие в страната. 

След експлоадирането на войната немският президент въпреки всичко се извини и призна, че е допускал съществени неточности в отношението си към Москва. 

За разлика от него Герхард Шрьодер няма такива угризения - някогашният канцлер на Германия получава по към 1 млн. $ на година от позициите си в управителните препоръки на съветски енергийни колоси и е неотклонен лобист на " Газпром " в Европа. 

" Може би единственото хубаво нещо, което може да се каже за Шрьодер, е, че той е безпределно предан. За страдание - индивидът, на който той е правилен, e Путин ", написа Карничниг.

Списъкът на съучастниците на съветския президент в Германия не обгръща единствено политическите елити - фактът, който никой не оспорва, е, че икономическото заплитане на страната с Путин става под натиска на някои от най-големите немски индустриални предприятия. 

Директорът на Siemens Джо Кезер е считан за най-твърдия бранител на проруската политика на федералното държавно управление. След анексирането на Крим през 2014 година той отхвърля да анулира плануваната си среща с Путин, а по-късно изяснява, че няма да разреши на " краткотрайни турбуленции " да повлияят върху дълготрайните му проекти. Неотдавна той се извинява за мненията си, като споделя, че Путин го е подвел. 

Шефът на газовия колос Linde Волфганг Райцле и някогашният посланик Волфганг Ишингер (организатор на Мюнхенската конференция по сигурността) са измежду останалите " герои " в листата на Politico. Ишингер - поради напъните да легитимира Русия като сътрудник на немския бизнес макар глобите, а Райцле - поради обвързването с " Газпром " в договорка, която разрешава на съветския монополист да построи хъб за обработка на гориво край границата с Естония.

Колкото до Юрген Хабермас - той получава място в класацията поради последната си публикация в " Зюддойче Цайтунг ", в която декларира, че Германия не трябва да изпраща оръжия на Украйна и хвали " интроспективното и резервирано " държавно управление на Олашф Шолц. 

Бездействието сега на последна потребност за Украйна не е проблем, а решение, съгласно Хабермас, който приканва читателите си да не обръщат внимание на " тежките морални обвинявания против немската умереност ". 

92-годишният мъдрец упреква " довчерашните пацифисти, които през днешния ден популяризират историческата смяна в немския следвоенен нрав - мъчно завоюван нрав, който неведнъж е отхвърлян от десницата ". 

" Германия не продаде душата си на Русия за една нощ - това беше развой, който продължаваше с години, а най-после цялата страна се оказа съизвършител ", е коментарът на политическия публицист Матю Карничниг.