Как да разбираш домашния си любимец?
Как да разбираме животните? Имат ли схващане, мисъл, морал, памет? Какви са техните страсти? Могат ли да изпитват болежка, самотност, тъга? Как възприемат света? В какво се показва тяхната просветеност? Какво е да си котка или куче?
Куп въпроси, на които проф. Ларш Свенсен търси безапелационни и разумни отговори в книгата си „ Как да разбираш животните “ (изд. „ Книги за всички “, превод Ангел Митов), като преглежда развиването и държанието на разнообразни типове животни.
Същевременно създателят подчертава и върху своите персонални наблюдения, насъбрани вследствие на съжителството му с няколко домашни любимеца – най-много кучето му Луна и две котки, както и върху практичните знания, получени от голям брой опити, направени от авторитетни учени. Споменати са доста забавни случаи на животни, които демонстрират способността да се учат, да запомнят и да вземат решение избран вид задания – да вземем за пример шимпанзето Уошу и горилата Коко, които научават избран брой знаци, с които да споделят на обикновено ниво; конят, наименуван Умния Ханс, който може да взема решение елементарни математически задания (макар и по-късно да се открива, че в действителност умее да разпознава неволните жестове на стопанина си и това го води до верния отговор на дилемите – само че сама по себе си тази дарба е задоволително впечатляваща); гълъби, които разграничават музикални творби и картини, и още доста любопитни проучвателен екземпляри. Показателен е и образецът от литературата – за Одисей и кучето му, което разпознава стопанина си след 20-годишно неявяване.
Свенсен пази концепцията, че опознавайки самия себе си, човек може да разбере по-добре домашния си любим или изобщо животни, с които има по-близък контакт. Чрез анализирането на личните прекарвания на усеща като болежка, страдалчество, загуба, наслада, задоволство, човек може да разпознае техните проявления у животните и да си даде сметка, че въпреки да не могат да се показват словесно, сходно на хората, това не значи, че при множеството скотски типове не може да се открие бездънен умишлен живот.
Свенсен основава една самобитна философия на животинското схващане, която отваря вратите към едно по-пълноценно другарство сред хора и животни, в което се припознава способността на животните да имат субективни прекарвания и вътрешно прочувствено измерение, въпреки и в по-първичен тип. Тръгвайки от научната страна на въпроса за съществуването на схващане при животните, Свенсен цитира и влиза в развълнуван разговор със международно известни философи – Рене Декарт, Дейвид Хюм, Лудвиг Витгенщайн, Мартин Хайдегер и други, биолози и зоолози – Дарвин, Франс де Вал и други, психолози, ветеринари и доста други откриватели.
Ларш Свенсен (р. 1970) е професор в Бергенския университет и един от най-известните скандинавски философи. Книгите му „ Философия на скуката “ (2005), „ Философия на страха “ (2008), „ Философия на свободата “ (2014), „ Философия на самотата “ (2017) и „ Как да разбираш домашния си любим? “ (2019) са преведени на повече от 25 езика. Успехът им се дължи на това, че са написани увлекателно и налично.
Куп въпроси, на които проф. Ларш Свенсен търси безапелационни и разумни отговори в книгата си „ Как да разбираш животните “ (изд. „ Книги за всички “, превод Ангел Митов), като преглежда развиването и държанието на разнообразни типове животни.
Същевременно създателят подчертава и върху своите персонални наблюдения, насъбрани вследствие на съжителството му с няколко домашни любимеца – най-много кучето му Луна и две котки, както и върху практичните знания, получени от голям брой опити, направени от авторитетни учени. Споменати са доста забавни случаи на животни, които демонстрират способността да се учат, да запомнят и да вземат решение избран вид задания – да вземем за пример шимпанзето Уошу и горилата Коко, които научават избран брой знаци, с които да споделят на обикновено ниво; конят, наименуван Умния Ханс, който може да взема решение елементарни математически задания (макар и по-късно да се открива, че в действителност умее да разпознава неволните жестове на стопанина си и това го води до верния отговор на дилемите – само че сама по себе си тази дарба е задоволително впечатляваща); гълъби, които разграничават музикални творби и картини, и още доста любопитни проучвателен екземпляри. Показателен е и образецът от литературата – за Одисей и кучето му, което разпознава стопанина си след 20-годишно неявяване.
Свенсен пази концепцията, че опознавайки самия себе си, човек може да разбере по-добре домашния си любим или изобщо животни, с които има по-близък контакт. Чрез анализирането на личните прекарвания на усеща като болежка, страдалчество, загуба, наслада, задоволство, човек може да разпознае техните проявления у животните и да си даде сметка, че въпреки да не могат да се показват словесно, сходно на хората, това не значи, че при множеството скотски типове не може да се открие бездънен умишлен живот.
Свенсен основава една самобитна философия на животинското схващане, която отваря вратите към едно по-пълноценно другарство сред хора и животни, в което се припознава способността на животните да имат субективни прекарвания и вътрешно прочувствено измерение, въпреки и в по-първичен тип. Тръгвайки от научната страна на въпроса за съществуването на схващане при животните, Свенсен цитира и влиза в развълнуван разговор със международно известни философи – Рене Декарт, Дейвид Хюм, Лудвиг Витгенщайн, Мартин Хайдегер и други, биолози и зоолози – Дарвин, Франс де Вал и други, психолози, ветеринари и доста други откриватели.
Ларш Свенсен (р. 1970) е професор в Бергенския университет и един от най-известните скандинавски философи. Книгите му „ Философия на скуката “ (2005), „ Философия на страха “ (2008), „ Философия на свободата “ (2014), „ Философия на самотата “ (2017) и „ Как да разбираш домашния си любим? “ (2019) са преведени на повече от 25 езика. Успехът им се дължи на това, че са написани увлекателно и налично.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ