Как да разбирам това, че едни и същи герои“ обиждат

Как да разбирам това, че едни и същи „ герои “ наскърбяват на „ войнолюбци “ хората, които желаят да оказват помощ на Украйна да се пребори за свободата си, и като им пристигна ред да се изявяват на народен празник пред камери, същите не стопират да възхваляват битката за независимост?

Те какво си мислят, че вършат украинците – че си играят на гоненица ли? Борят се за свободата си, както българите в миналото. И българите са се борили против една прогнила империя, проядена към този момент от корупция и лакомия, затънала в жадност за власт. 

Не разбирам… мъничко най-малко позор или стеснение не изпитват ли? Вероятно изпитват, няма обикновено човешко създание, което да остане умерено, когато би трябвало да изрича такава купчина двуличия. Дали взимат някакви медикаменти преди този момент – с цел да се преборят с неудобството от изричането на тези двуличия? Дали пият нещо? Ако не го вършат, то… Бог да ни е на помощ от такова равнище на непукизъм на кормилото на страната и със орисите ни в ръцете им. 

Да стартираме в действителност още по-отдалече – наследниците на „ столетницата “, кълнели се във честност на партията, присмивали се на религията и наричали я „ опиат за народа “, рядко могат да бъдат видени отвън черква на празник. И съумяват да запазят в сърцето си и Бога, и Сталин. Как? Ще предположа, че не им пука нито за единия, нито за другия, ето по какъв начин. Важна е трапезата и властта все още. Сега политическата мода е такава, те я следват; преди е била друга – те са следвали и нея. Принципи няма, единствено ползи. 

Стъпвайки на това лицемерие, евентуално е доста по-лесно към този момент – оттова – да поемеш към идващото и идващото, и следващото; всяко последващо лицемерие е по-лесно за изричане. 

Какво се удивлявам тогава, че могат едни и същи да се държат като страхливци и да плашат с лъжата, че давайки оръжие за Украйна ще се намесим във войната, а след това да се пъчат пред камерите и да се кичат с горделивост поради непознати победи – на опълченците – победи на смели българи, случили се доста от дълго време, нямащи нищо общо с наведените двуличници, хвалещи ги през днешния ден, а минута по-късно плюещи по тяхното дело с държанието си.

Не е ли споделил Левски, че освободи ли се един път България, той ще отиде при други поробени нации – да им оказва помощ да се освобождават? Как, съгласно вас, щеше да се държи Левски през днешния ден, в случай че можеше да види какво се случва в една Украйна, която се бори за свободата си? 

Защо едни и същи „ герои “ се пъчат по трибуни и пред камери по националните празници и приказват за това по какъв начин за свободата би трябвало да се бориш, а слизайки долу, споделят, че не би трябвало да оказваме помощ на един народ да се освободи, тъй като по този начин сме „ удължавали войната “? Какво желаят тогава?—да оставим Русия да унищожи и пороби Украйна по-лесно и по-бързо, че мир да има? Що за нелепост?!

Ако след Баташкото кръвопролитие американският публицист Макгахан не бе отворил очите на света за зверствата на империята към българите, в случай че светът не бе реагирал, в случай че мунчовците и зелените чорапи на това време бяха споделили: „ а, я не им помагайте на българите, че мир да има…? “ М? Как ви се харесва това? 

А забравихте ли, че билите се за Освобождението на България от османците в най-важния миг са тридесет и пети Брянски и тридесет и шести Орловски полкове? Съставени от украинци. 

Путинистите споделят: нали знаеш, че по това време не е имало Украйна, те са част от съветската империя, тъй че са руснаци! 

И се пъчат гордо – мислят, че страшна мисъл са снесли. 

А нали помните, че то и България не е имало тогава – била е част от Османската империя. Какво излиза тогава – по вашата тъпа логичност – че българи не са се били, а османци, щото са били част от империята? Вие идиоти ли сте? 

За „ признателност “ на бойците, оставили костите си по нашите земи, през днешния ден ги назоваваме „ руснаци “, за украинци даже дума не обелваме, за финландците пък хептен сме не запомнили, всичко слагаме под етикета „ руснаци “, с помощта на гнусната агитация на кръстещите се в църквата доскоро с подигравка плюли, че „ религията е опиат за народа “. 

Какво щеше да стане, в случай че всички опълченци българи бяха решили, по логиката на днешните ни „ управници “, че е по-добре да си приведен, че мир да има?

Какво щеше да стане, в случай че всички чужденци, били се тук за нашата независимост, бяха като Зеления чорап и кохортата му?—да се снишим и да не се бъркаме в непознати проблеми? Да не оказваме помощ, че да не се проточва спорът? 

Жалка работа.

И след това стъпват гордо на сцената, надуват се като преситен пудел и стартират за независимост да приказват и за героизъм, за това по какъв начин трябвало да се води война за свободата… И като слязат, отново подкарват рефрена: да не оказвам помощ, че ще се намесим, нищо, че цяла Европа и Америка оказват помощ и НЕ СА се намесили… Бих ги нарекъл „ мишки “, само че няма – мишките са симпатични животни и допускам – надалеч по-смели и по-малко подли. 

А за това по какъв начин работи пропагандата на подставените прислужници на Москва и до през днешния ден и кой дава пари на един кремълски фен путинист да прави филм за Ботев, който е презирал Русия – даже няма да разтварям уста, тъй като ще повърна!