Колко тежка е нашата планета
Как да претеглите нещо, върху което стоите? Все едно да поискате да претеглите кантара, върху който стоите, без да употребявате различен кантар. Опитвате се да си спомните наученото в часовете по физика в гимназията? Недейте. Будните мозъци епохи наред са се лутали в този лабиринт. Чак до 1687 година Тогава концепцията изкристализирала, а самото пресмятане се случило през 1798 г.
В края на 1600 година Нютон предлага универсалния закон за гравитацията: че всяка парченце притегля всяка друга във Вселената със мощ, избрана от техните маси и квадрата на дистанцията сред центровете на обектите. F=G M1 M2 /d 2
Ако имате масата на един от обектите (и цялата друга информация в границите на уравнението), можете да разберете масата на втория обект. Да кажем, че вие представлявате една от известните маси (или сте употребявали съответно тегло за по-лесно) - можете да изчислите тежестта на Земята, като се има поради, че знаем почти какъв брой надалеч сме от центъра на Земята. Проблемът бил, че по времето на Нютон науката още не е знаела цената на G и изчислението е било невероятно.
Нютон счита, че измерването на гравитационната мощ на даден обект не е допустимо за обекти, по-малки от планети и спътници. Това обаче не е по този начин. Познаването на масата и плътността на Земята е необикновено потребно за астрономите, защото би им помогнало да изчислят масата и плътността на други обекти в Слънчевата система. През 1772 година Кралското общество основава специфична комисия, с цел да разбере това.
Направени са опити да се мери междинната компактност на Земята благодарение на една планина в Шотландия. Екипът посочил, че чистата маса на планината Schiehallion притегля махала към себе си. Измервайки придвижването на махалото и изследвайки планината, учените пресметнали жестоко плътността на Земята.
През 1797 година към този момент е ясна цената на G, позволяваща на учените да изчислят масата на Земята. Геологът Джон Мишел работил по тази тематика, само че не приключил труда си, тъй като ненадейно умрял. Известният академик Хенри Кавендиш употребява оборудването на Мишел и прави окончателния опит.
Използвайки относително елементарна конфигурация, Кавендиш съумява да мери силата сред две железни сфери, раздалечени една от друга. Гравитационната мощ на Земята, упражнявана върху по-малката топка, можела да бъде измерена посредством претеглянето й, а плътността на сферите също била известна. И по този начин, посредством един простоват опит, без да се катерят планини, човечеството през днешния ден знае, че масата на Земята е към 5 974 000 000 000 000 000 000 000 кг.
Източник
В края на 1600 година Нютон предлага универсалния закон за гравитацията: че всяка парченце притегля всяка друга във Вселената със мощ, избрана от техните маси и квадрата на дистанцията сред центровете на обектите. F=G M1 M2 /d 2
Ако имате масата на един от обектите (и цялата друга информация в границите на уравнението), можете да разберете масата на втория обект. Да кажем, че вие представлявате една от известните маси (или сте употребявали съответно тегло за по-лесно) - можете да изчислите тежестта на Земята, като се има поради, че знаем почти какъв брой надалеч сме от центъра на Земята. Проблемът бил, че по времето на Нютон науката още не е знаела цената на G и изчислението е било невероятно.
Нютон счита, че измерването на гравитационната мощ на даден обект не е допустимо за обекти, по-малки от планети и спътници. Това обаче не е по този начин. Познаването на масата и плътността на Земята е необикновено потребно за астрономите, защото би им помогнало да изчислят масата и плътността на други обекти в Слънчевата система. През 1772 година Кралското общество основава специфична комисия, с цел да разбере това.
Направени са опити да се мери междинната компактност на Земята благодарение на една планина в Шотландия. Екипът посочил, че чистата маса на планината Schiehallion притегля махала към себе си. Измервайки придвижването на махалото и изследвайки планината, учените пресметнали жестоко плътността на Земята.
През 1797 година към този момент е ясна цената на G, позволяваща на учените да изчислят масата на Земята. Геологът Джон Мишел работил по тази тематика, само че не приключил труда си, тъй като ненадейно умрял. Известният академик Хенри Кавендиш употребява оборудването на Мишел и прави окончателния опит.
Използвайки относително елементарна конфигурация, Кавендиш съумява да мери силата сред две железни сфери, раздалечени една от друга. Гравитационната мощ на Земята, упражнявана върху по-малката топка, можела да бъде измерена посредством претеглянето й, а плътността на сферите също била известна. И по този начин, посредством един простоват опит, без да се катерят планини, човечеството през днешния ден знае, че масата на Земята е към 5 974 000 000 000 000 000 000 000 кг.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ