Как да помогнем, ако някой е жертва на насилие? Престъпленията,

Как да помогнем, в случай че някой е жертва на принуждение? Престъпленията, свързани с насилие против дами, деца, мъже и хора с увреждания, са тежък тип закононарушение. Лошото е, че жертвите в доста случаи не го осъзнават. Това съобщи контрольор Надя Петрова от отдел „ Икономическа полиция “ към Главна дирекция „ Национална полиция “ по време на конференция на тематика „ Престъпленията и насилието против дами с увреждания “. Събитието бе проведено
от Центъра за психически проучвания.
Зависимостта на жертвата от насилника може да бъде и финансова, психическа. Специално хората с увреждания са по-застрашени, защото нямат външни обществени контакти, имат проблеми с напредването, нямат осведоменост, разяснява още Петрова.

Най-често насилниците са познати хора на жертвата, предупреди също тя. И акцентира, че в България се следи т.нар. латентност – има насилие, което тлее, само че е „ неразкрито, неразказано, непоказано, невидимо “. Жертвата постоянно изпитва боязън, позор
и вина от случилото се, предизвести специалистът.
Когато жертвата притъпи принуждение, при нея протичат психологически процеси, които изкривяват нейната чувствителност и обективност. Проблемът по-късно, е, че се прибягва до самоубийство или опити за самоубийство. Непревъзмогването на казуса довежда до неправилни решения за летален излаз, разяснява още Петрова.

За предходната година са регистрирани 736 случая на домашно принуждение. Липсва статистика обаче по полова принадлежност, уточни Петрова. Тя добави, че от случаите 10 са за хора с увреждания. Според данните, които заяви Петрова, 542 са случаите на принуждение
против деца и общо 188 – против дами.
В нашата дирекция имаме неотдавна обособено звено за жертвите на принуждение, директно подчинено на шефа. В момента това звено се състои от четирима чиновници, осведоми тя.
На телефона за незабавни случаи 112 хора със слухови и/или говорни увреждания, намиращи в България, могат също да подадат сигнал.

Ивелина Рускова от Българо-турския дамски бизнес клуб разяснява, че насилието над дамите става все по-масово. Според нея обаче за тематиката се приказва само, когато обстановката ескалира. Тя подчертава върху насилието над дами с увреждания. По думите ѝ те постоянно са подценявани или подигравани поради невъзможността си да бъдат майки.
Виждала съм дами с увреждания да са майки,
увери Рускова. И добави, че глухотата или слепотата не трябва да са спънка за реализацията на дамата като майка. Като гражданско общество би трябвало да оказваме помощ да тези дами да са по-уверени, сподели Рускова.

Мария Михайлова, представител на гражданското общество, разяснява, че посредством изкуството и креативните занимания жените с увреждания имат опция да станат по-уверени. Тя даде образец, че това може да стане посредством пеене, йога, танци. По думите ѝ всички тези действия благоприятстват прочувственото положение на тези дами.
Психологическата подкрепа е друга опция,
посредством която дамите с увреждане могат да се видят в по-добрата си страна, счита тв водещата Нели Хаджийска. Първото нещо, което би трябвало да създадем за тези дами, е да им предоставим опция да приказват, сподели тя.

Телевизионната водеща Мария Игнатова описа за своя другарка, която с поддръжката на околните си е съумяла да се освободи от насилника си и да продължи живота си надалеч от насилието. Тя уточни, че е важно жените да усетят взаимност. Според Игнатова е значимо да се помогне на дамите да схванат, че насилието не трябва да се толерира.
Ако някой ви каже: „ Ще те убия “,
по-добре му повярвайте, посъветва Игнатова и прикани дамите, жертви на принуждение, да видят алената лампичка и да усетят страха, с цел да могат да реагират в точния момент и да се спасят.

От Центъра за психически проучвания показаха подготвеност да съберат и насочат своите оферти по отношение на директивата за правата на жертвите на принуждение, която е на стадий разисквания и гражданският бранш може да дава мнения, изясни Диана Инджова, ръководител на Центъра.
Директивата не всеки път е използвана
по отношение на настоящата обстановка във всяка страна, разяснява Набие Кабак, ръководител на Комисията по въпросите на децата, фамилията, младежта и спорта и народен представител от Движение за права и свободи. По думите ѝ не трябва да има дословен превод на директивата.

Законът за отбрана от домашното принуждение е един от най-често променяните, означи Кабак. Важни са промените и допълненията по отношение на разширение обсега на предпазените лица, ограниченията за отбрана и опцията за правна помощ, добави тя.
Смятам, че в закона към момента има много пропуски.
За огромно страдание в България към момента не е въведен указател на жертвите, уточни също тя.

Участниците в полемиката подчертаваха и върху нуждата от по-добра превенция срещу всевъзможен тип принуждение, за определяне на по-добри практики за поддръжка на жертвите от принуждение. Обърнато беше внимание и на ролята на медиите в показване на случаите на принуждение.