Как да отгледаме успешно дете: 5 съвета от психолог без викове и наказания
Как да отгледаме сполучливо дете: 5 съвета от психолог без крясъци и наказанияДецата не учат от лекции, а от всекидневието вкъщи. Психологът Екатерина Гудино разкрива петте златни наставнически правилото, които построяват мощни, гъвкави и независими персони, без да се постанова да прибягваме до надзор, крясъци и санкции
Няма универсална рецепта за развъждането на сполучливи деца – това е реалност. Има обаче основни наставнически правила, които могат да оказват помощ в този развой. По тематиката беседваме с психолога и арт терапевт Екатерина Гудино.
Съвет №1: Започнете със себе си – бъдете примерЗа да реализира триумф в живота, човек се нуждае от цялостен набор от качества:Самостоятелност – с цел да знае детето, че е способно да се оправи единствено и да не чака някой различен да прави неговата работа;Отговорност – с цел да схваща, че решенията и дейностите му имат своите последствия;Доброта – не наивна, а осъзната, при която знаеш по какъв начин по едно и също време да подкрепяш, само че и твърдо да казваш „ не “;Гъвкавост – способността да променяш проектите си без непотребна драма, тъй като светът не стои на едно място;Оптимизъм – спокойната убеденост, че излаз има и от най-трудната ситуация;Смелост – да направиш нужната стъпка, даже когато изпитваш страх;Честност – към другите и най-много към себе си;Трудолюбие и непримиримост – умеенето да влагаш сила в това, което е в действителност значимо за теб;Уважение – към себе си и към близките, тъй като без него е невероятно да се изградят постоянни взаимоотношения.
Важно е да разберем, че никое от тези качества не се възпитава посредством изолирани уроци или просто с „ верните думи “.
Децата попиват тези модели всекидневно от възрастните, които са престиж за тях. Те не се учат от това, което им приказваме, а от метода, по който действаме, когато никой не ни гледа. Проследяват по какъв начин реагираме на неуспехите, по какъв начин приказваме за другите хора, по какъв начин желаеме амнистия, по какъв начин поемаме отговорност за думите си, по какъв начин работим и по какъв начин си почиваме.
„ Това, което в действителност остава с детето за цялостен живот, не се развива посредством лекции, а посредством всекидневието на фамилията. От момента, в който забележите, че детето ви следи. А това се случва още от раждането. “, споделя психологът Екатерина Гудино.
Ето за какво всеки, който желае да отгледа сполучлива персона, първо би трябвало да попита себе си: аз самият знам ли по какъв начин да бъда еластичен, добър и самоуверен?
Съвет №2: Дайте на детето пространство за личните му неточности и победи
Не се опитвайте да контролирате всяка стъпка на детето си и не решавайте проблемите вместо него. Оставете го единствено да завърже връзките на обувките си, даже и да закъснявате; оставете го единствено да избере извънкласните си занимания или да си откри другари.
„ Грешките не са врагове, те са най-хубавите учители.
Тези, които не са опитвали и не са бъркали като деца, като възрастни ще се опасяват да създадат каквато и да е стъпка. Вашата задача е да бъдете до тях, да ги утешите, да им помогнете да създадат разбор, само че не и да ги лишавате от личния им опит. Когато едно дете бива презастраховано за всичко, когато не му се разрешава да бърка, а вместо това непрекъснато е подложено на критика или сравнявано с останалите, то губи религия в себе си “, отбелязва специалистът.
Няма по какъв начин да изберете приятелите на детето си, само че можете да създадете среда, в която то да има верен избор. Заведете го на разнообразни места: в кръжок, където връстниците му споделят неговите интереси; на фамилен лагер, където другите родители изповядват вашите ценности; в компания, в която липсва експанзия. Не забранявайте непосредствено нежеланите контакти – просто предложете опция и бъдете до него.
Ако детето се е привързало към среда, която го дърпа обратно, не се опитвайте да прекъснете тази връзка с крясъци – това единствено ще я заздрави.
Вместо това умерено разширете кръгозора му:канете приятелите му у дома;запознайте се с техните родители;интересувайте се от това, което ги вълнува, с цел да бъдете в крайник с нещата.
„ Често, когато едно дете види друг модел на взаимоотношения вкъщи – подобен, в който го изслушват, не се държат жестоко с него и грешките са разрешени – то стартира да прави съпоставяне. С течение на времето единствено избира по-здравословната и близка до фамилната среда. В този случай доверието работи доста по-добре от всякаква форма на надзор “, разяснява Екатерина Гудино.
Съвет №3: Създайте топла, само че не и парникова среда
Да, всяко дете има потребност от сигурна опора: дом, в който е признато такова, каквото е, без значение от всичко – с неприятна оценка в учебно заведение, в неприятно въодушевление или с ожулено коляно. Тази опора обаче не би трябвало да се трансформира във вакуум.
„ Не го изолирайте от всички компликации и от хората, които не му харесват.
Трудните моменти, претърпени с поддръжката на благонадежден възрастен, укрепват характера, а не го пречупват “, поучава психологът.
Съвет №4: Не бъркайте любовта с контрола и рецензията
Най-пагубно за бъдещия триумф е чувството на детето, че е обичано единствено поради отличните оценки, медалите или послушанието си. Ценете напъните му, а освен крайните резултати. Спрете да го сравнявате с другите – сравнявайте го само с индивида, който е било през вчерашния ден. Позволете му да бъде ядосано, тъжно или уплашено, без да потискате страстите му с реплики от сорта на „ Не плачи “.
„ Средата, в която преобладават обезценяването, наказванията за неточности, подигравките към слабостите, условията и контролът вместо действителното другарство, блокира пътя към триумфа. В такава атмосфера даже най-способното дете стартира да се затваря в себе си, да изпитва боязън и да губи връзка със личното си ‘Аз’ “, изяснява експертът.
Съвет №5: Вярвайте в неговия личен път и знайте по кое време да го пуснете
Успешното дете не е ваше копие или инструмент за осъществяване на вашите несбъднати фантазии. То е създател на личния си живот. Вашата задача е да бъдете негов сигурен тил до избрана възраст, след което последователно и с почитание да се отдръпнете, с цел да може то да продължи напред независимо. Не изпадайте в суматоха, в случай че е напуснало спортната секция, в случай че е избрало неверна специалност или е попаднало на несъответствуващи другари.
„ Детето има право на свои лични неточности и открития. Ако сте построили връзки на доверие, то постоянно ще се върне при вас за съвет. А в случай че това не се случи, значи имате вътрешна работа, която би трябвало да свършите дружно “, безапелационна е Екатерина Гудино.
В умозаключение: Как се възпитава успяващ човек?
Успехът не се преподава в курсове по коучинг – няма по какъв начин да научите никого на автономия, осъзнатост, еластичност, храброст или усърдие единствено за няколко месеца. Децата усвояват тези полезности от най-ранна възраст в фамилията, наблюдавайки образеца на родителите си ден след ден. Те имитират по какъв начин възрастните си слагат цели и ги реализират, по какъв начин падат, по какъв начин стават и не престават напред, по какъв начин признават грешките си, по какъв начин се отнасят към близките, по какъв начин градят другарства, по какъв начин се карат и по какъв начин по-късно изглаждат връзките си.
Освен персоналния образец, родителите могат да приложат и няколко златни наставнически правила. Психолозите поучават: давайте на децата опция да бъркат, с цел да си вършат сами изводите, избягвайте тоталния надзор и в никакъв случай не ги сравнявайте с останалите.
Няма универсална рецепта за развъждането на сполучливи деца – това е реалност. Има обаче основни наставнически правила, които могат да оказват помощ в този развой. По тематиката беседваме с психолога и арт терапевт Екатерина Гудино.
Съвет №1: Започнете със себе си – бъдете примерЗа да реализира триумф в живота, човек се нуждае от цялостен набор от качества:Самостоятелност – с цел да знае детето, че е способно да се оправи единствено и да не чака някой различен да прави неговата работа;Отговорност – с цел да схваща, че решенията и дейностите му имат своите последствия;Доброта – не наивна, а осъзната, при която знаеш по какъв начин по едно и също време да подкрепяш, само че и твърдо да казваш „ не “;Гъвкавост – способността да променяш проектите си без непотребна драма, тъй като светът не стои на едно място;Оптимизъм – спокойната убеденост, че излаз има и от най-трудната ситуация;Смелост – да направиш нужната стъпка, даже когато изпитваш страх;Честност – към другите и най-много към себе си;Трудолюбие и непримиримост – умеенето да влагаш сила в това, което е в действителност значимо за теб;Уважение – към себе си и към близките, тъй като без него е невероятно да се изградят постоянни взаимоотношения.
Важно е да разберем, че никое от тези качества не се възпитава посредством изолирани уроци или просто с „ верните думи “. Децата попиват тези модели всекидневно от възрастните, които са престиж за тях. Те не се учат от това, което им приказваме, а от метода, по който действаме, когато никой не ни гледа. Проследяват по какъв начин реагираме на неуспехите, по какъв начин приказваме за другите хора, по какъв начин желаеме амнистия, по какъв начин поемаме отговорност за думите си, по какъв начин работим и по какъв начин си почиваме.
„ Това, което в действителност остава с детето за цялостен живот, не се развива посредством лекции, а посредством всекидневието на фамилията. От момента, в който забележите, че детето ви следи. А това се случва още от раждането. “, споделя психологът Екатерина Гудино.
Ето за какво всеки, който желае да отгледа сполучлива персона, първо би трябвало да попита себе си: аз самият знам ли по какъв начин да бъда еластичен, добър и самоуверен?
Съвет №2: Дайте на детето пространство за личните му неточности и победи Не се опитвайте да контролирате всяка стъпка на детето си и не решавайте проблемите вместо него. Оставете го единствено да завърже връзките на обувките си, даже и да закъснявате; оставете го единствено да избере извънкласните си занимания или да си откри другари.
„ Грешките не са врагове, те са най-хубавите учители.
Тези, които не са опитвали и не са бъркали като деца, като възрастни ще се опасяват да създадат каквато и да е стъпка. Вашата задача е да бъдете до тях, да ги утешите, да им помогнете да създадат разбор, само че не и да ги лишавате от личния им опит. Когато едно дете бива презастраховано за всичко, когато не му се разрешава да бърка, а вместо това непрекъснато е подложено на критика или сравнявано с останалите, то губи религия в себе си “, отбелязва специалистът.
Няма по какъв начин да изберете приятелите на детето си, само че можете да създадете среда, в която то да има верен избор. Заведете го на разнообразни места: в кръжок, където връстниците му споделят неговите интереси; на фамилен лагер, където другите родители изповядват вашите ценности; в компания, в която липсва експанзия. Не забранявайте непосредствено нежеланите контакти – просто предложете опция и бъдете до него.
Ако детето се е привързало към среда, която го дърпа обратно, не се опитвайте да прекъснете тази връзка с крясъци – това единствено ще я заздрави.
Вместо това умерено разширете кръгозора му:канете приятелите му у дома;запознайте се с техните родители;интересувайте се от това, което ги вълнува, с цел да бъдете в крайник с нещата.
„ Често, когато едно дете види друг модел на взаимоотношения вкъщи – подобен, в който го изслушват, не се държат жестоко с него и грешките са разрешени – то стартира да прави съпоставяне. С течение на времето единствено избира по-здравословната и близка до фамилната среда. В този случай доверието работи доста по-добре от всякаква форма на надзор “, разяснява Екатерина Гудино.
Съвет №3: Създайте топла, само че не и парникова среда
Да, всяко дете има потребност от сигурна опора: дом, в който е признато такова, каквото е, без значение от всичко – с неприятна оценка в учебно заведение, в неприятно въодушевление или с ожулено коляно. Тази опора обаче не би трябвало да се трансформира във вакуум.
„ Не го изолирайте от всички компликации и от хората, които не му харесват.
Трудните моменти, претърпени с поддръжката на благонадежден възрастен, укрепват характера, а не го пречупват “, поучава психологът.
Съвет №4: Не бъркайте любовта с контрола и рецензията Най-пагубно за бъдещия триумф е чувството на детето, че е обичано единствено поради отличните оценки, медалите или послушанието си. Ценете напъните му, а освен крайните резултати. Спрете да го сравнявате с другите – сравнявайте го само с индивида, който е било през вчерашния ден. Позволете му да бъде ядосано, тъжно или уплашено, без да потискате страстите му с реплики от сорта на „ Не плачи “.
„ Средата, в която преобладават обезценяването, наказванията за неточности, подигравките към слабостите, условията и контролът вместо действителното другарство, блокира пътя към триумфа. В такава атмосфера даже най-способното дете стартира да се затваря в себе си, да изпитва боязън и да губи връзка със личното си ‘Аз’ “, изяснява експертът.
Съвет №5: Вярвайте в неговия личен път и знайте по кое време да го пуснете
Успешното дете не е ваше копие или инструмент за осъществяване на вашите несбъднати фантазии. То е създател на личния си живот. Вашата задача е да бъдете негов сигурен тил до избрана възраст, след което последователно и с почитание да се отдръпнете, с цел да може то да продължи напред независимо. Не изпадайте в суматоха, в случай че е напуснало спортната секция, в случай че е избрало неверна специалност или е попаднало на несъответствуващи другари.
„ Детето има право на свои лични неточности и открития. Ако сте построили връзки на доверие, то постоянно ще се върне при вас за съвет. А в случай че това не се случи, значи имате вътрешна работа, която би трябвало да свършите дружно “, безапелационна е Екатерина Гудино.
В умозаключение: Как се възпитава успяващ човек?
Успехът не се преподава в курсове по коучинг – няма по какъв начин да научите никого на автономия, осъзнатост, еластичност, храброст или усърдие единствено за няколко месеца. Децата усвояват тези полезности от най-ранна възраст в фамилията, наблюдавайки образеца на родителите си ден след ден. Те имитират по какъв начин възрастните си слагат цели и ги реализират, по какъв начин падат, по какъв начин стават и не престават напред, по какъв начин признават грешките си, по какъв начин се отнасят към близките, по какъв начин градят другарства, по какъв начин се карат и по какъв начин по-късно изглаждат връзките си.
Освен персоналния образец, родителите могат да приложат и няколко златни наставнически правила. Психолозите поучават: давайте на децата опция да бъркат, с цел да си вършат сами изводите, избягвайте тоталния надзор и в никакъв случай не ги сравнявайте с останалите.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ