Психологът Иван Игов пред novini.bg: Нужен е горещ телефон за хора с посттравматичен стрес от пандемията
Как да опазим душeвността си в изискванията на изолираност и карантина и по какъв начин страната може да помогне в това, разяснява известният психолог Иван Игов.
Всичко, което е обвързвано с прочувственият стрес в изискванията на пандемия, е друго от сходни напрежения при други рецесии.Затова и реакциите са разнообразни и никога не може да се твърди, че държанието на хората е еднообразно и каквото е било във всекидневието им до момента. Реакциите на хората зависят от етапите на пандемията.
Първите две етапи на пандемията са упованието и суматохата
и те минаха не доста тежко, по простата причина, че България, за разлика от доста други страни, реагира съответно, като по учебник. Това значи, че признахме казуса, а не го завоалирахме, както направиха други страни като Англия и Холандия. Следваща стъпка бе да изготвим проект, тактика по какъв начин да се оправим със болестта и това бе направено със основаването на спешния щаб, в който има превъзходни специалисти, които поеха голяма отговорност. Паниката пък бе овладяна поетапно след първата фаза и то относително леко. В доста страни настъпи безпорядък, изкупиха стоките от магазините, взеха да се заключват по домовете си и така нататък При нас такива крайности нямаше и всичко това спомогна гладко да стигнем до
Фазата на героичността, когато хората взеха да се сплотяват
Да се съюзяват и да търсят общи решения на казуса. Така се роди дарителството, всички виждаме какъв брой доста великодушни хора има у нас, които са подготвени на оказват помощ на нуждаещите се. Научихме, че по време на рецесии и беди, сме способни да се сплотяваме. Дори хора, които са по-лабилни душевен съумяват да насочат своите дейности и мисли в положителна посока. И по този начин всички навлязохме във
Фазата, в която всички сме си намерили мястото
и съумяваме да се оправяме. След това обаче последователно навлизаме във етапа на отрицаването и прочувственото задържане, която най-общо назоваваме фаза на емоцианален стрес. Тя е положението на преглъщане на възприятията, на цитиране и опиране върху мнителни отзиви и всевъзможни тайни теории. По време на тази
фаза на отрицанието ние би трябвало да бъдем извънредно деликатни,
тъй като има доста образци от напълно близкото ни минало за неприятното въздействие на такива стадии от психическото ни държание. Аз самият преди години участвах в антиспин акцията, а първите инфектирани бяха 40-тина индивида от Черноморието ни. Ние доста обширно и деликатно подготвяхме хората да одобряват тази смъртоносна болест по това време първоначално след появяването й. В първият миг си припомням, че в Бургас настана огромна суматоха, чупеха чаши и посуда в заведенията, където тези хора са обикаляли, затваряха ги и така нататък Само 6 месеца по-късно половината от околните на инфектираните, също се оказаха заболели, тъй като бяха подценили заплахата. Припомням този случай, тъй като в този момент отново ще стигнем да етапа, в която ще стартираме да подценяваме и подценяваме опцията да се заразим. Всеки може да прочете и за втората вълна на Испанския грип и др.подобни аналогии.
Не бива да се отпускаме
поради хубавото време или по други аргументи и да се откажем да съблюдаваме ограниченията за изолираност. Това въобще не би трябвало да се позволява. Емоциите през тези интервали при другите хора, са разнородни. Крайно време е политиците и специалистите от спешния щаб да основат парещ телефон за хората, които към този момент имат посттравматичен стрес, почнал през етапа на отрицанието. Сега му е времето страната в действителност да се замисли по какъв начин да помогне в опазването на психическото здраве на хората. Вирусът може би ще засегне няколко десетки хиляди хора, евентуално огромна част от тях ще се разболеят, малцина ще умрат, само че душeвността на всички хора ще бъде наранена.
Всичко, което е обвързвано с прочувственият стрес в изискванията на пандемия, е друго от сходни напрежения при други рецесии.Затова и реакциите са разнообразни и никога не може да се твърди, че държанието на хората е еднообразно и каквото е било във всекидневието им до момента. Реакциите на хората зависят от етапите на пандемията.
Първите две етапи на пандемията са упованието и суматохата
и те минаха не доста тежко, по простата причина, че България, за разлика от доста други страни, реагира съответно, като по учебник. Това значи, че признахме казуса, а не го завоалирахме, както направиха други страни като Англия и Холандия. Следваща стъпка бе да изготвим проект, тактика по какъв начин да се оправим със болестта и това бе направено със основаването на спешния щаб, в който има превъзходни специалисти, които поеха голяма отговорност. Паниката пък бе овладяна поетапно след първата фаза и то относително леко. В доста страни настъпи безпорядък, изкупиха стоките от магазините, взеха да се заключват по домовете си и така нататък При нас такива крайности нямаше и всичко това спомогна гладко да стигнем до
Фазата на героичността, когато хората взеха да се сплотяват
Да се съюзяват и да търсят общи решения на казуса. Така се роди дарителството, всички виждаме какъв брой доста великодушни хора има у нас, които са подготвени на оказват помощ на нуждаещите се. Научихме, че по време на рецесии и беди, сме способни да се сплотяваме. Дори хора, които са по-лабилни душевен съумяват да насочат своите дейности и мисли в положителна посока. И по този начин всички навлязохме във
Фазата, в която всички сме си намерили мястото
и съумяваме да се оправяме. След това обаче последователно навлизаме във етапа на отрицаването и прочувственото задържане, която най-общо назоваваме фаза на емоцианален стрес. Тя е положението на преглъщане на възприятията, на цитиране и опиране върху мнителни отзиви и всевъзможни тайни теории. По време на тази
фаза на отрицанието ние би трябвало да бъдем извънредно деликатни,
тъй като има доста образци от напълно близкото ни минало за неприятното въздействие на такива стадии от психическото ни държание. Аз самият преди години участвах в антиспин акцията, а първите инфектирани бяха 40-тина индивида от Черноморието ни. Ние доста обширно и деликатно подготвяхме хората да одобряват тази смъртоносна болест по това време първоначално след появяването й. В първият миг си припомням, че в Бургас настана огромна суматоха, чупеха чаши и посуда в заведенията, където тези хора са обикаляли, затваряха ги и така нататък Само 6 месеца по-късно половината от околните на инфектираните, също се оказаха заболели, тъй като бяха подценили заплахата. Припомням този случай, тъй като в този момент отново ще стигнем да етапа, в която ще стартираме да подценяваме и подценяваме опцията да се заразим. Всеки може да прочете и за втората вълна на Испанския грип и др.подобни аналогии.
Не бива да се отпускаме
поради хубавото време или по други аргументи и да се откажем да съблюдаваме ограниченията за изолираност. Това въобще не би трябвало да се позволява. Емоциите през тези интервали при другите хора, са разнородни. Крайно време е политиците и специалистите от спешния щаб да основат парещ телефон за хората, които към този момент имат посттравматичен стрес, почнал през етапа на отрицанието. Сега му е времето страната в действителност да се замисли по какъв начин да помогне в опазването на психическото здраве на хората. Вирусът може би ще засегне няколко десетки хиляди хора, евентуално огромна част от тях ще се разболеят, малцина ще умрат, само че душeвността на всички хора ще бъде наранена.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ