Икономистът говори: Как да влезем в топ форма според „Индекса на бананите“
Как да понижим въглеродния си отпечатък, по какъв начин да се храним по удобен за климата метод, потреблението, на кои артикули има най-голямо въздействие върху промените в околната среда и какво е природосъобразното меню?
Отговори на всички тези въпроси даде в ефира на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. Милен Балтов. В авторската графа „ Икономистът приказва “, той сложи на фокус тематиката: „ Храни по скалата на климатичните провокации “ и разкри пред слушателите ефикасни хранителни режими за топ форма - вдиета с калории, измерени обаче според… „ Индекса на бананите “.
Терминът, уточни проф. Балтов, се вкарва от авторитетното икономическо издание - The Economist. За единица мярка се приема бананът, съизмерен със150 типа храни, по отношение на количеството на калориите, протеините и въглеродния диоксид, който се отделя при производството им.
Познаването на въглеродния отпечатък при личното ни потреблениеи нищожно редуциранев питателните ни привички, биха могли да имат огромно позитивно влияние върху климатичните промени в околната среда във време на тежък преход, в което промишлеността е изправена пред потребността от радикални промени в прехода към въглеродна индиферентност, показват специалистите.
Проф. Балтов предложи: „ Ако желаете да намалите въглеродния отпечатък, пробвайте без гняв – с ядки. “ С най-голяма централизация на протеини, съотнесено с въглеродните излъчвания, свързани с производството им, са… бадемите. На дъното на таблицата пък е говеждото месо, което има най-значителен неподходящ резултат върху околната среда.
„ Няма да е изненада, в случай че във връзка с калориите най-вдясно, с максимален въглероден отпечатък, по отношение на хранителната си стойност, е говеждата пържола говеждата, както и каймата, единствено с телешко месо. Тук е са и са кокосовото мляко от палмите, и гроздето, тъй като съдържат извънредно малко протеини “, сподели проф. Балтов. Това е обвързвано, акцентира той, и с големите дистанции за превозването на продукцията.
" Ако желаете да се чувствате удобно по повод навъглеродния си отпечатък може да извършите комбинация- бадеми, картофи, яйца, зехтин ", заключи той.
„ Добрата вест е, че целият този показател демонстрира, че каквото и да вършим, значимото е да не слагаме този отпечатък върху огромното придвижване на артикули и храни в световен мащаб. Защото точно там са част от излъчванията “, съобщи проф. Балтов. И прикани: Заложете на локалното произвеждане.
Чуйте проф. Милен Балтов в " Икономистът приказва " по Дарик Югоизток:
Отговори на всички тези въпроси даде в ефира на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. Милен Балтов. В авторската графа „ Икономистът приказва “, той сложи на фокус тематиката: „ Храни по скалата на климатичните провокации “ и разкри пред слушателите ефикасни хранителни режими за топ форма - вдиета с калории, измерени обаче според… „ Индекса на бананите “.
Терминът, уточни проф. Балтов, се вкарва от авторитетното икономическо издание - The Economist. За единица мярка се приема бананът, съизмерен със150 типа храни, по отношение на количеството на калориите, протеините и въглеродния диоксид, който се отделя при производството им.
Познаването на въглеродния отпечатък при личното ни потреблениеи нищожно редуциранев питателните ни привички, биха могли да имат огромно позитивно влияние върху климатичните промени в околната среда във време на тежък преход, в което промишлеността е изправена пред потребността от радикални промени в прехода към въглеродна индиферентност, показват специалистите.
Проф. Балтов предложи: „ Ако желаете да намалите въглеродния отпечатък, пробвайте без гняв – с ядки. “ С най-голяма централизация на протеини, съотнесено с въглеродните излъчвания, свързани с производството им, са… бадемите. На дъното на таблицата пък е говеждото месо, което има най-значителен неподходящ резултат върху околната среда.
„ Няма да е изненада, в случай че във връзка с калориите най-вдясно, с максимален въглероден отпечатък, по отношение на хранителната си стойност, е говеждата пържола говеждата, както и каймата, единствено с телешко месо. Тук е са и са кокосовото мляко от палмите, и гроздето, тъй като съдържат извънредно малко протеини “, сподели проф. Балтов. Това е обвързвано, акцентира той, и с големите дистанции за превозването на продукцията.
" Ако желаете да се чувствате удобно по повод навъглеродния си отпечатък може да извършите комбинация- бадеми, картофи, яйца, зехтин ", заключи той.
„ Добрата вест е, че целият този показател демонстрира, че каквото и да вършим, значимото е да не слагаме този отпечатък върху огромното придвижване на артикули и храни в световен мащаб. Защото точно там са част от излъчванията “, съобщи проф. Балтов. И прикани: Заложете на локалното произвеждане.
Чуйте проф. Милен Балтов в " Икономистът приказва " по Дарик Югоизток:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ